Решение по дело №323/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против решение № 142/14.03.2025 г., постановено по АНД № 1621/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 782596-F772622/06.08.2024 г., с което на дружеството „Тимбър-Менбг“ ЕООД за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за маловажност на процесното нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдени инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Тимбър-МенБГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за правилност на решението на районния съд и счита, че то следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

„Тимбър-Менбг“ ЕООД, с ЕИК *********, стопанисвало търговски обект - кулинарен магазин, находящ се в гр. Русе, [улица], и част от комплекс „Радилон“. Обектът бил оборудван с фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП, с ИН на ФУ № DT893147 и регистрационен № 4528024/22.11.2021 г. На 03.05.2024 г. в търговския обект била извършена проверка от свидетелите И. Й. Д. и К. Р. Д. - служители на ЦУ на НАП, в хода на която не били установени нарушения на данъчното законодателство. Малко след това „Тимбър-Менбг“ ЕООД преустановило практиката продаваната храна в кулинарния магазин да се отчита в данъчна група „Г“, като започнало да я отчита в данъчна група „Б“.

На 06.06.2024 г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, между които била и свидетелката Ж. К. А. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, офис Русе, на горепосочения търговски обект, в хода на която от изведения клен от наличното фискално устройство било установено, че на 08.05.2024 г. била извършена продажба на вълчи хапки върху картофено пюре, пържола по мексикански, пилешка супа и чанта на обща стойност 20,21 лева. При заплащане на сумата в брой бил издаден фискален касов бон с № 100593/31.03.2024г. от наличното фискално устройство, като в същия било отбелязано, че така закупените стоки са регистрирани и отчетени неправилно в данъчна група „Г“ /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/ вместо в правилната данъчна група - данъчна група „Б“ /стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС/. Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № 0146054/06.06.2024 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката Ж. А. приела, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., като в тази връзка съставила и АУАН № F772622/11.06.2024 г. Въз основа на така съставения АУАН, началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, в качеството му на АНО, издал оспореното пред РРС НП.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че визираното в НП нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., макар и безспорно доказано от обективна страна, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи на съда са мотивирани с аргумента, че от процесното нарушение не са настъпили вредни последици, че същото има инцидентен характер, както и с оглед наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Решението е неправилно.

Безспорно е по делото, че дружеството „Тимбър-Менбг“ ЕООД е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД – лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от наредбата му възлага задължението да регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1, като съгласно ал. 1, т. 2 в група "Б" се регистрират продажбите на стоки и услуги, облагаеми с 20 % ДДС. Правилно и административнонаказващият орган, и въззивният съд са приели, че при контролната покупка са закупени стоки, облагаеми с 20% ДДС, а продажбата им е била регистрирана в данъчна група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, което нарушава чл. 27, ал. 1, т. 2 от наредбата и е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца съгласно чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС.

Относно мотивите за отмяната на НП, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не се споделят от настоящия касационен състав.

Според легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Разглежданото нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, доколкото същото засяга публичния финансов интерес, не е еднократно, а има продължаващ характер (неправилното прилагане на данъчната ставка се е осъществявало при всяка продажба в обекта за целия проверяван период). Съгласно протокол за извършена проверка № 0146054/06.06.2024 г., е изведен периодичен отчет за периода от 01.01.2024 г. до 05.06.2024 г. от наличното в обекта фискално устройство, от който се установява, че до м. май 2024 г. вкл. касовият апарат е бил настроен да отразява всички продажби като такива в група „Г“, вместо група „Б“ (л.22-л.24 от въззивното дело).

Видно е от протокол за извършена проверка, приключила на 06.12.2024г., че дружеството след отправена покана е подало коригиращи декларации, за периода 31.05.2023г. до 31.05.2024г. и е начислило допълнително ДДС в размер на 125593.09лв.

Само това обстоятелство е напълно достатъчно, за да обоснове категорично липсата на основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. В този смисъл неправилен е и другият извод - че реализираното поведение има инцидентен характер.

От изложеното до тук следва, че погрешно нарушението е било прието за маловажен случай, а вследствие и на тази погрешна преценка като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 ЗПП и чл. 27е от НЗПП в минималния размер от 80 лв. за всяка инстанция или в общ размер на 160 лева, тъй като съдът намира, че делото не се отличава с правна или фактическа сложност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 142/14.03.2025 г., постановено по АНД № 1621/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 782596-F772622/06.08.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на „Тимбър-Менбг“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

ОСЪЖДА „Тимбър-Менбг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София направените по делото разноски за процесуално представителство за две инстанции в размер на 160 лева.

Решението е окончателно.