Решение по дело №11873/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262576
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 13 август 2024 г.)
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20181100111873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                           2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 11873 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Е.Х.М. и К.Х.М.,  срещу Д.С.Р., за прогласяване нищожността на сделка покупко продажба на недвижим имот с продавач Х. С.М., поч. 25.04.2015г. и купувач Д.С.Р., обективиран в н.а. № 89/23.12.2009г., а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти етаж – дясно, гледано откъм бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10, заедно с 10%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, поради липса на изразено съгласие в изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищците твърдят, че са наследници по закон, низходящи на Х. С.М., поч. 25.04.2015г. Наследодателят бил собственик на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти етаж – дясно, гледано откъм бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10, заедно с 10%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, при условията на запазено правно на ползване за праводателят му Х.Х.М. – баба на ищците.

Х.Х.М. – баба на ищците починала на 06.06.2018г. На 22.08.2018г. ищците получили писмо от общината, че следва да се явят за изясняване на собствеността върху процесния имот. Тогава узнали, че същият е продаден с н.а. № 89/23.12.2009г. от Х. С.М., поч. 25.04.2015г. на ответницата Д.С.Р., при запазено право на ползване за Х.Х.М., съгласно н.а. № 60/1997г. Съобразно уговорките в договора владението на имота следва да се предаде в седемдневен срок след прекратяване на правото на ползване. При преглед на н.а. № 89/23.12.2009г. установили, че подписът за продавач и изписаното име на продавача, не са подписани и написани от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

Твърдят, че наследодателят им никога и по никакъв повод не е изразявал намерение да продава имота, а ответницата никога не е идвала в него и не е заявявала претенции. Апартамента обитавали от раждането си и до момента и заплащали данъци за него.

Твърдят, че сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 89/23.12.2009г. е нищожна, поради липса на изразено съгласие в изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х.С.М., поч. 25.04.2015г.

В отговора на исковата молба ответникът Д.С.Р. оспорва иска.

Възразява, че сделката обективирана в н.а. № 89/23.12.2009г. е валидна, като подписана от прехвърлителя Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, прил. 2 и 3, ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищците е да установят главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на  чл. 26, ал. 2, прил. 2 и 3, ЗЗД – че е сключена сделка, при която липсва изразено съгласие на прехвърлителя в изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х.С.М., поч. 25.04.2015г.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.

Видно от н.а. № 89/23.12.2009г. между Х. С.М., поч. 25.04.2015г., като продавач и Д.С.Р. като купувач, е сключен договор за покупко продажба на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти етаж – дясно, гледано откъм бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10, заедно с 10%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, при запазено право на ползване за Х.Х.М., съгласно н.а. № 60/1997г. Съобразно уговорките в договора владението на имота следва да се предаде в седемдневен срок след прекратяване на правото на ползване. За „Продавач“ е положен графично подпис и изписани три имена - Х. С.М..

По спорният въпрос за авторството на подписа и ръкописният текст под подписа за продавач в н.а. № 89/23.12.2009г. са приети три СГЕ – първоначална и повторна едночленни, и тричленна СГЕ.

От първоначалната СГЕ се установява, че не може да се даде отговор на въпроса дали подписът за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. е положен от соченото като негов автор лице Х. С.М., поч. 25.04.2015г. Установени са както съвпадения, така и различия, но нито едните нито другите са достатъчни за изграждане на категоричен извод.

От заключението се установява, че ръкописният текст под подписа за продавач е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г. Съгласно заключението текста е написан при необичайни условия – алкохолно опиянение, моментно здравословно /стресово/ състояние, наркотично въздействие и др.

От заключението по повторната едночленна СГЕ се установява, че подписът за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. ВЕРОЯТНО е положен от соченото като негов автор лице Х. С.М., поч. 25.04.2015г. Установява се и, че ръкописният текст под подписа за продавач е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

Съгласно повторното заключение в текста и подписа се наблюдават признаци за неумишлени изменения на почерка, дължащи се на възможни причини като бързопис, неудобна поза на тялото и повърхността, липса на осветеност, проблеми с опорно-двигателния апарат, възрастови и болестни изменения на нервната система, стрес или емоционална възбуда, въздействие на алкохол, лекарствени, наркотични или другии упойващи вещества.

Съгласно повторното заключение във всички образци послужили за изготвяне на заключението в частта относно авторството на подписа за продавач се наблюдава вариантност във форма, размер, наклон, взаимно разположение на отделни елементи. Посочената вариантност е в рамките на естествената вариантност на изградения писмено-двигателен навик на лицето, на основата на устойчивост и индивидуалност, като своиства на почерка, в частност на подписа.

От заключението по приетата тричленна СГЕ се установява, че подписът за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. не е положен от соченото като негов автор лице Х. С.М., поч. 25.04.2015г., както и ръкописният текст под подписа за продавач не е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

Съгласно заключението изводът за авторството на подписа и ръкописният текст е базиран на установените различия в образците от подписа и почерка на Х. С.М., поч. 25.04.2015г., техния характер и значимост, като е акцентирано не на количествени, а качествени признаци. По отношение почерка е прието, че указаните съвпадения са несъществени, характерни за почерка на много лица и не влияят на заключението.

Трите експертизи са изготвени въз основа идентичен сравнителен материал. Само първите две едночленни СГЕ са изготвени и въз основа  документ: „Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в БДС на МВР. При изготвяне заключението по тричленната СГЕ вещите лица не са обследвали този документ.

Съгласно становище на вещите лица по тричленната СГЕ изразено в писмен вид към заключението и в о.с.з., документ: „Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в БДС на МВР, им е предоставен от БДС на МВР в нечетливо копие изготвено на ксерокс. В процеса на изследване вещите лица установили различия в общите и индивидуализиращи пишешия признаци. Анализирайки тези различия и изхождайки от факта, че треморните, неуверени движения са необратими, а такива в документа изпълнен 6 години след обекта на изследването не са констатирани вещите лица приемат, че лицето попълнило заявлението не е идентично с лицето изпълнило ръкописният текст под подписа за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г.

При така установеното съдът намира следното:

Заключенията по първоначалната и повторна еднолична СГЕ са обективно, безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Вещите лица са работили изцяло върху представеният от страните и неоспорен  сравнителен материал, включително документ - „Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в БДС на МВР, представен в копие на ксерокс, поради липса на запазен оригинал така, в съответствие с поставената задача от съда.

Различие в двете СГЕ е налице в частта досежно подписът – графична част, положен за „Продавач“ в н.а. Съгласно първоначалната, еднолична СГЕ заключение за това кой е автор на графичният знак не може да бъде даден, поради равният брой съвпадения и различия. Повторната, едночленна СГЕ е намерила, че графичният знак вероятно е положен от Х. С.М., поч. 25.04.2015г., основавайки заключението на извода, че установената вариантност на форма, размер, наклон, взаимно разположение на отделни елементи в сравнителният материал е в рамките на естествената вариантност на изградения писмено-двигателен навик на лицето. По отношение ръкописният текст под подписа за продавач двете експертизи са с идентичен извод, че същият е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

Съдът дава вяра на заключенията на едноличните СГЕ в частта относно авторството на графичният знак – подпис за „Продавач“ в н.а., т.к. намира двете заключения за ясни, аргументирани и убедителни, с оглед и на изразеното от вещите лица становище в открито съдебно заседание. Въз основа тях приема, че графичният знак вероятно е положен от Х. С.М., поч. 25.04.2015г. По отношение ръкописният текст въз основа двете заключения приема, че е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.

Съдът не дава вяра на заключението по тричленната СГЕ, т.к. не е достатъчно аргументирано и убедително, не е изготвено въз основа всички документи съставляващи сравнителен материал – неоспорен от страните и приет от съда, и е в противоречие със заключенията по първоначалната и повторна едночленна СГЕ и с останалите доказателства по делото.

Конкретно вещите лица не са обследвали документ: „Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин“, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в БДС на МВР.

На първо място са приели, че този документ е негоден, т.к. е представен само в ксеро-копие. Няма пречка заключението да бъде изготвено въз основа копие при липса на оригинал, а е безспорно, че такъв не се съхранява в БДС на МВР.

Самоволно и произволно са формирали извод, че този документ не е написан от лице идентично с лицето изпълнило ръкописният текст под подписа за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. приемайки, че треморните, неуверени движения с които е изпълнен ръкописният текст за подпис на „Продавач“ са необратими, а такива в документа - „Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин“, изпълнен 6 години след обекта на изследването, не са констатирани. Този извод е необоснован. Не са събрани безспорни доказателства за наличие на заболяване на Х. С.М., което предизвиква необратими, треморни, неуверени движения при писане, за да се приема, че не би могъл да е болен и с променен почерк към момента на подписване на нотариалния акт, а да е здрав и с нормален почерк към момента на заявлението. При първата и повторна СГЕ е установено, че ръкописният текст за подпис на „Продавач“ в н.а. е изпълнен при необичайни условия и се наблюдават признаци за неумишлени изменения на почерка. Възможни причини за тях са:  бързопис, неудобна поза на тялото и повърхността, липса на осветеност, стрес или емоционална възбуда, въздействие на алкохол, лекарствени, наркотични или други упойващи вещества. Възможни причини са и проблеми с опорно-двигателния апарат, възрастови и болестни изменения на нервната система, които сочат на болестни изменения без по делото да е категорично установено наличие на такива и точният им вид.

При това положение и т.к. подписът на едно лице съставлява единство между графичен знак и ръкописна част – изписани ръкописно едно или повече имена, въз основа заключенията по първоначалната и повторна еднолична СГЕ и останалите доказателства по делото съдът приема, че н.а. № 89/23.12.2009г. е подписан за „Продавач“ от соченото като негов автор лице - Х. С.М., поч. 25.04.2015г. Следователно налице е сделка, при която е изразено съгласие на прехвърлителя в изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт е подписан от прехвърлителя Х.С.М., поч. 25.04.2015г. Затова предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съдът не обсъжда събраните гласни доказателства, т.к. те са за установяване наличие/липса на воля или съгласие за сключване на сделката по отношение прехвърлителя на недвижимият имот в случай, че е налице валидно изразено такова в изискуемата от закона нотариална форма, което е порок на сделката по чл. 26, ал. 2, прил. 2 ГПК и е извън предмета на спора. Предмет на разглеждане е наличието на изразено съгласие на прехвълителя в изискуемата от закона нотариална форма, т.е. подписан за продавач н.а. от прехвърлителя Х. С.М..

Ответницата не е направила искане за присъждане на съдебни разноски, затова съдът не присъжда такива в нейна полза независимо от изхода по спора.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********,***, „Търговски дом“, ет. 1, кантора № 152, адв. В.А. и адв. С.А., срещу Д.С.Р., ЕГН *********,***, за прогласяване нищожността на сделка покупко продажба на недвижим имот с продавач Х. С.М., поч. 25.04.2015г. и купувач Д.С.Р., обективиран в н.а. № 89/23.12.2009г., а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти етаж – дясно, гледано откъм бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10, заедно с 10%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, поради липса на изразено съгласие в изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х. С.М., поч. 25.04.2015г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, прил. 2 и 3, ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: