Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 11873 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от Е.Х.М. и К.Х.М.,
срещу Д.С.Р., за прогласяване нищожността на сделка покупко
продажба на недвижим имот с продавач Х. С.М., поч.
25.04.2015г. и купувач Д.С.Р., обективиран в н.а. №
89/23.12.2009г., а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в
гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти етаж – дясно, гледано откъм бул.
„Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично
помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10, заедно с 10%ид.ч. от общите
части на сградата и дворното място, поради липса на изразено съгласие в
изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к.
нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х. С.М.,
поч. 25.04.2015г.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищците твърдят, че са наследници по закон,
низходящи на Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
Наследодателят бил собственик на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти
етаж – дясно, гледано откъм бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10,
заедно с 10%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, при условията
на запазено правно на ползване за праводателят му Х.Х.М. – баба на ищците.
Х.Х.М. – баба на ищците починала на 06.06.2018г. На 22.08.2018г. ищците получили писмо от
общината, че следва да се явят за изясняване на собствеността върху процесния имот. Тогава узнали, че същият е продаден с н.а.
№ 89/23.12.2009г. от Х. С.М., поч. 25.04.2015г. на
ответницата Д.С.Р., при запазено право на ползване за Х.Х.М.,
съгласно н.а. № 60/1997г. Съобразно уговорките в договора владението на имота
следва да се предаде в седемдневен срок след прекратяване на правото на
ползване. При преглед на н.а. № 89/23.12.2009г. установили, че подписът за
продавач и изписаното име на продавача, не са подписани и написани от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
Твърдят, че наследодателят им никога и по никакъв повод не е изразявал
намерение да продава имота, а ответницата никога не е идвала в него и не е
заявявала претенции. Апартамента обитавали от раждането си и до момента и
заплащали данъци за него.
Твърдят, че сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 89/23.12.2009г. е нищожна, поради
липса на изразено съгласие в изискуемата от закона нотариална форма за
прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х.С.М., поч.
25.04.2015г.
В отговора на исковата молба ответникът Д.С.Р. оспорва иска.
Възразява, че сделката обективирана в н.а. №
89/23.12.2009г. е валидна, като подписана от прехвърлителя
Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, прил. 2 и 3,
ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищците е да установят главно
и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл. 26, ал. 2, прил.
2 и 3, ЗЗД – че е сключена сделка, при която липсва изразено съгласие на прехвърлителя в изискуемата от закона нотариална форма за
прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х.С.М., поч.
25.04.2015г.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.
Видно от н.а. № 89/23.12.2009г. между Х. С.М., поч.
25.04.2015г., като продавач и Д.С.Р. като купувач, е сключен договор за покупко продажба на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти
етаж – дясно, гледано откъм бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10,
заедно с 10%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, при запазено
право на ползване за Х.Х.М., съгласно н.а. №
60/1997г. Съобразно уговорките в договора владението на имота следва да се
предаде в седемдневен срок след прекратяване на правото на ползване. За
„Продавач“ е положен графично подпис и изписани три имена - Х. С.М..
По спорният въпрос за авторството на подписа и ръкописният текст под
подписа за продавач в н.а. № 89/23.12.2009г. са приети три СГЕ – първоначална и
повторна едночленни, и тричленна СГЕ.
От първоначалната СГЕ се установява, че не може да се даде
отговор на въпроса дали подписът за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. е
положен от соченото като негов автор лице Х. С.М., поч.
25.04.2015г. Установени са както съвпадения, така и различия, но нито едните
нито другите са достатъчни за изграждане на категоричен извод.
От заключението се установява, че ръкописният текст под подписа за продавач
е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г. Съгласно
заключението текста е написан при необичайни условия – алкохолно опиянение,
моментно здравословно /стресово/ състояние, наркотично въздействие и др.
От заключението по повторната едночленна СГЕ се установява, че подписът за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. ВЕРОЯТНО
е положен от соченото като негов автор лице Х. С.М., поч.
25.04.2015г. Установява се и, че ръкописният текст под подписа за продавач е
написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
Съгласно повторното заключение в текста и подписа се наблюдават признаци за
неумишлени изменения на почерка, дължащи се на възможни причини като бързопис,
неудобна поза на тялото и повърхността, липса на осветеност, проблеми с
опорно-двигателния апарат, възрастови и болестни изменения на нервната система,
стрес или емоционална възбуда, въздействие на алкохол, лекарствени, наркотични
или другии упойващи вещества.
Съгласно повторното заключение във всички образци послужили за изготвяне на
заключението в частта относно авторството на подписа за продавач се наблюдава вариантност във форма, размер, наклон, взаимно разположение
на отделни елементи. Посочената вариантност е в
рамките на естествената вариантност на изградения
писмено-двигателен навик на лицето, на основата на устойчивост и
индивидуалност, като своиства на почерка, в частност
на подписа.
От заключението по приетата тричленна СГЕ се установява,
че подписът за „Продавач“ в н.а. № 89/23.12.2009г. не е положен от соченото
като негов автор лице Х. С.М., поч. 25.04.2015г.,
както и ръкописният текст под подписа за продавач не е написан от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
Съгласно заключението изводът за авторството на подписа и ръкописният текст
е базиран на установените различия в образците от подписа и почерка на Х. С.М.,
поч. 25.04.2015г., техния характер и значимост, като
е акцентирано не на количествени, а качествени признаци. По отношение почерка е
прието, че указаните съвпадения са несъществени, характерни за почерка на много
лица и не влияят на заключението.
Трите експертизи са изготвени въз основа идентичен сравнителен материал.
Само първите две едночленни СГЕ са изготвени и въз основа документ: „Заявление за издаване на документ
за самоличност на български гражданин, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в
БДС на МВР. При изготвяне заключението по тричленната СГЕ вещите лица не са
обследвали този документ.
Съгласно становище на вещите лица по тричленната СГЕ изразено в писмен вид
към заключението и в о.с.з., документ: „Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в БДС
на МВР, им е предоставен от БДС на МВР в нечетливо копие изготвено на ксерокс.
В процеса на изследване вещите лица установили различия в общите и индивидуализиращи
пишешия признаци. Анализирайки тези различия и
изхождайки от факта, че треморните, неуверени
движения са необратими, а такива в документа изпълнен 6 години след обекта на
изследването не са констатирани вещите лица приемат, че лицето попълнило заявлението
не е идентично с лицето изпълнило ръкописният текст под подписа за „Продавач“ в
н.а. № 89/23.12.2009г.
При така установеното съдът намира следното:
Заключенията по първоначалната и повторна еднолична СГЕ са обективно,
безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Вещите лица са работили изцяло върху представеният от
страните и неоспорен сравнителен
материал, включително документ - „Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, вх. № 501081/24.02.2015г., съхраняван в БДС
на МВР, представен в копие на ксерокс, поради липса на запазен оригинал така, в
съответствие с поставената задача от съда.
Различие в двете СГЕ е налице в частта досежно
подписът – графична част, положен за „Продавач“ в н.а. Съгласно първоначалната,
еднолична СГЕ заключение за това кой е автор на графичният знак не може да бъде
даден, поради равният брой съвпадения и различия. Повторната, едночленна СГЕ е
намерила, че графичният знак вероятно е положен от Х. С.М., поч.
25.04.2015г., основавайки заключението на извода, че установената вариантност на форма, размер, наклон, взаимно разположение
на отделни елементи в сравнителният материал е в рамките на естествената вариантност на изградения писмено-двигателен навик на
лицето. По отношение ръкописният текст под подписа за продавач двете експертизи
са с идентичен извод, че същият е написан от Х. С.М., поч.
25.04.2015г.
Съдът дава вяра на заключенията на едноличните СГЕ в частта относно авторството
на графичният знак – подпис за „Продавач“ в н.а., т.к. намира двете заключения
за ясни, аргументирани и убедителни, с оглед и на изразеното от вещите лица
становище в открито съдебно заседание. Въз основа тях приема, че графичният
знак вероятно е положен от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
По отношение ръкописният текст въз основа двете заключения приема, че е написан
от Х. С.М., поч. 25.04.2015г.
Съдът не дава вяра на заключението по тричленната СГЕ, т.к. не е достатъчно
аргументирано и убедително, не е изготвено въз основа всички документи
съставляващи сравнителен материал – неоспорен от страните и приет от съда, и е
в противоречие със заключенията по първоначалната и повторна едночленна СГЕ и с
останалите доказателства по делото.
Конкретно вещите лица не са обследвали документ: „Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин“, вх. № 501081/24.02.2015г.,
съхраняван в БДС на МВР.
На първо място са приели, че този документ е негоден, т.к. е представен само
в ксеро-копие. Няма пречка заключението да бъде
изготвено въз основа копие при липса на оригинал, а е безспорно, че такъв не се
съхранява в БДС на МВР.
Самоволно и произволно са формирали извод, че този документ не е написан от
лице идентично с лицето изпълнило ръкописният текст под подписа за „Продавач“ в
н.а. № 89/23.12.2009г. приемайки, че треморните,
неуверени движения с които е изпълнен ръкописният текст за подпис на „Продавач“
са необратими, а такива в документа - „Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин“, изпълнен 6 години след обекта на
изследването, не са констатирани. Този извод е необоснован. Не са събрани
безспорни доказателства за наличие на заболяване на Х. С.М., което предизвиква
необратими, треморни, неуверени движения при писане,
за да се приема, че не би могъл да е болен и с променен почерк към момента на
подписване на нотариалния акт, а да е здрав и с нормален почерк към момента на
заявлението. При първата и повторна СГЕ е установено, че ръкописният текст за
подпис на „Продавач“ в н.а. е изпълнен при необичайни условия и се наблюдават
признаци за неумишлени изменения на почерка. Възможни причини за тях са: бързопис, неудобна поза на тялото и
повърхността, липса на осветеност, стрес или емоционална възбуда, въздействие
на алкохол, лекарствени, наркотични или други упойващи вещества. Възможни
причини са и проблеми с опорно-двигателния апарат, възрастови и болестни
изменения на нервната система, които сочат на болестни изменения без по делото
да е категорично установено наличие на такива и точният им вид.
При това положение и т.к. подписът на едно лице съставлява единство между
графичен знак и ръкописна част – изписани ръкописно едно или повече имена, въз
основа заключенията по първоначалната и повторна еднолична СГЕ и останалите
доказателства по делото съдът приема, че н.а. № 89/23.12.2009г. е подписан за
„Продавач“ от соченото като негов автор лице - Х. С.М., поч.
25.04.2015г. Следователно налице е сделка, при която е изразено съгласие на прехвърлителя в изискуемата от закона нотариална форма за
прехвърляне на недвижим имот, т.к. нотариалният акт е подписан от прехвърлителя Х.С.М., поч.
25.04.2015г. Затова предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съдът не обсъжда събраните гласни доказателства, т.к. те са за установяване
наличие/липса на воля или съгласие за сключване на сделката по отношение прехвърлителя на недвижимият имот в случай, че е налице
валидно изразено такова в изискуемата от закона нотариална форма, което е порок
на сделката по чл. 26, ал. 2, прил. 2 ГПК и е извън
предмета на спора. Предмет на разглеждане е наличието на изразено съгласие на прехвълителя в изискуемата от закона нотариална форма, т.е.
подписан за продавач н.а. от прехвърлителя Х. С.М..
Ответницата не е направила искане за присъждане на съдебни разноски, затова
съдът не присъжда такива в нейна полза независимо от изхода по спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********,***, „Търговски дом“,
ет. 1, кантора № 152, адв. В.А. и адв.
С.А., срещу Д.С.Р., ЕГН *********,***, за прогласяване нищожността на сделка покупко продажба на недвижим имот с продавач Х. С.М., поч. 25.04.2015г. и купувач Д.С.Р., обективиран
в н.а. № 89/23.12.2009г., а именно: АПАРТАМЕНТ находящ
се в гр.София, р-н „Средец“, бул. „*******, на 4-ти етаж – дясно, гледано откъм
бул. „Цариградско шосе“, с площ 94 кв.м., с едно зимнично
помещение № 1, заедно с таванско помещение № 10, заедно с 10%ид.ч. от общите
части на сградата и дворното място, поради липса на изразено съгласие в
изискуемата от закона нотариална форма за прехвърляне на недвижим имот, т.к.
нотариалният акт не е подписан от прехвърлителя Х. С.М.,
поч. 25.04.2015г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, прил. 2 и 3,
ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: