РЕШЕНИЕ
№ 1715
гр. Плевен, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430102950 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „Т.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.“И.И.З.“, № *** против М. П. В. с ЕГН ********** и С. В. Г. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за от всяка от двете ответници на следните суми: *** лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., ***
лв. мораторна лихва за периода от ***г. до *** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от *** г.
Твърди се, че ответниците М. В. и С. Г., като съсобственици на
топлоснабден имот в гр.П., ж.к.“С.“, ***, са потребители на топлинна
енергия, доставяна от ищеца до съсобствения им имот и като такива са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от *** г. до *** г.
1
задължението към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот за
доставената топлинна енергия възлизало на сума в общ размер на ***лв.,
което не било заплатено. Сочи се, че в сумата се включвали ***лв. за
отопление с ИРУ, ***лв. за отопление без ИРУ, ***лв. за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, ***лв. за битово горещо водоснабдяване и
***лв. за услуга дялово разпределение. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж била
дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на *** лв. за периода от
***г. до *** г. Съобразно правата си в съсобствеността ответниците дължали
по ***лв. главница и ***лв. мораторна лихва. Тези вземания били
претендирани в производството по ч.гр.д.№***г. по описа на ПлРС, но при
наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.
Ответниците М. В. и С. Г. са депозирали писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, чрез адв.П. П. от АК-П., в качеството на особен представител,
с който оспорват исковете претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от приложените преписи на справки от НАП-ТД-В.Т. (на
л.25 – л.28), че ответниците М. П. В. и С. В. Г. са декларирали пред данъчната
институция на ***г. права на собственост върху процесния имот в гр.П.,
ж.к.“С.“, *** в обем на по 1/3 ид.част.
От представените преписи на Протокол от проведено на ***г. Общо
събрание на етажната собственост, в която се намира процесния имот и
Договор №51 / ***г., сключен между етажната собственост и „Т.“ ЕООД се
установява, че сградата е топлоснабдена и соченото дружество е било
избрано за топлинен счетоводител.
2
От представените от ищеца счетоводна справка по партидата на имота
за процесния период от време и издадени за същия период фактури се
установява, че през процесния период от ***г. до ***г. са били начислени
суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в общ размер на ***лв.; суми за
отопление без ИРУ – от щранг-лира в баня в размер на ***лв. и суми за
услуга дялово разпределение в размер на ***лв. или общо ***лв. Установява
се също така, че лихвата за забава от изискуемостта на отделните плащания за
периода от ***г. до ***г. се изчислява на ***лв.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия.
Установи се от обсъдената справка от ТД на НАП, че ответниците са
декларирали пред съответния официален орган и по изискуемия законов ред,
че са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния жилищен имот, които права
придобили през 2008г. Не се твърди последващо разпореждане с тези права
след подаване на декларацията през 2008г., а в случай на подобно твърдение,
в тежест на ответниците би било доказването му. Ето защо, съдът приема, че
през релевантния период ответниците са притежавали права на собственост в
обем по 1/3 ид.ч. от процесния апартамент №16, в гр.П., ж.к.“С.“, бл.4, вх.А.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3
от ЗЕ/.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на вещно право на ползване остава
задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
3
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката
утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, заплащане на реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира
правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия.
Тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти
в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени
правила.
С оглед на това, ответниците несъмнено дължат стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Сградната инсталация в
една топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни
собственици са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се
доставя до сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи,
свързани с ползването на тази обща част. Единствено общото събрание на
етажните собственици има правомощие да вземе решение за прекратяване на
правоотношението с топлопреносното предприятие и да откаже ползването на
услугите му, като в случая такова решение не е налице.
Ответниците дължат и стойността на топлоенергията, отдадена от
вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята и служещи
за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред. Енергия,
отдадена от щранг-лира респективно преминаващи вертикални тръби в
банята няма да се начислява само тогава, когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
В такъв случай, те са длъжни да декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие.
В случая не се установи такова изключване на щранг-лирите по
вертикала в етажната собственост.
4
Ето защо, съдът приема, че ответниците дължат заплащане на
начислените суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и щранг-
лира, съобразно правата им или по 1/3 ид.ч.
С оглед установеното, че стойността на доставената топлинна енергия
до процесния имот за процесния период е в размер на ***лв., то съобразно
правата им, всяка от ответниците дължи по ***лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се, че тази лихва се
изчислява в общ размер на ***лв. за процесния период от ***г. до ***г. Всяка
от ответниците дължи част от нея, в размер на по ***лв.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо всяка от ответниците за процесните суми: по
***лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
от ***г. до ***г. и по ***лв., представляваща лихва за забава за периода от
***г. до ***г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на ***., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят
от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г.,
във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на ***. От тях
всяка от ответниците дължи по ***. Ищецът е направил в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на ***., за особен
представител в размер на ***. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на ***. или общо ***. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са
изцяло дължими от ответниците по равно или по ***.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. П. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ж.к.“С.“, *** ДЪЛЖИ
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., И.И.З., №***, следните суми: сумата от ***лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от ***г.
до ***г. и сумата от *** лв., представляваща лихва за забава за периода от
***г. до ***г., за които вземания е издадена Заповед №*** от ***г. по ч.гр.д.
№***г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – ***г. до
окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ж.к.“С.“, *** ДЪЛЖИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., И.И.З., №***, следните суми: сумата от ***лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от ***г.
до ***г. и сумата от *** лв., представляваща лихва за забава за периода от
***г. до ***г., за които вземания е издадена Заповед №*** от ***г. по ч.гр.д.
№***г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – ***г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. П. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.П., ж.к.“С.“, №4, вх.А, ет.6, ап.16 ДА
ЗАПЛАТИ на “Т.-П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., И.И.З., №***, сумата от ***., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от ***., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. В. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.П., ж.к.“С.“, *** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.-П.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З., №***,
сумата от ***., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от ***., представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7