МОТИВИ към Решение № 1351/15.10.2018 г. по
НАХД № 4283/2018 г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас
от 13.09.2018
г., с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на обвиняемия Р.Д.Т., ЕГН **********, извършено от него престъпление
по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че на 21.09.2017 г., в
гр.Бургас, по ул. „Одрин“, в посока кв. „Долно Езерово“, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-001491/09.06.2017
г., по чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, издадена от Началник Група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, връчена му лично на 21.07.2017 год.-
престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал.
1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание „глоба”. Подчертава, че лицето
в хода на досъдебното производство е
оказало пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Моли за налагане на глоба в размер на 2000 лв., като мотивира
завишения размер на глобата с многото нарушения, видни от справката за водач,
представена по делото.
В съдебно заседание обвиняемият редовно
призован се явява и се представлява.
Неговата защита, в лицето на адв. Н- БАК, в пледоарията си посочва, че подзащитният
й признава установената фактическа
обстановка и признава за извършеното деяние. Моли съда при определяне на
наказанието да вземе предвид ниската обществена опасност на дееца и на
деянието, от датата на установяване на нарушението е изминала повече от една
година и фактът, че още на 08.11.2017 г. както е отбелязано в предложението на
прокуратурата, той е заплатил всички глоби, наложени му по ЗДвП и към м.
ноември 2017 г. е изчистил задълженията си към ТД НАП Бургас. Оттогава е
изминала повече от година и два месеца, подзащитният й не е извършвал други
нарушения, неосъждан е към днешна дата и за това счита, че едно наказание в
минималния размер от 1000 лева би допринесло за реализиране на наказателната
отговорност по делото. Обвиняемият Р.Д.Т.,
Поддържа казаното от защитата , като допълва, че има изпълнително
дело от община Кърджали, като общината е заплащала издръжката на неговото дете
и сега имал задължения към общината. Детето му сочи, че в момента е на 24
години. Общината е заплащала преди това
на бившата му съпруга, тъй като не бил намерен. И.дело описва, че е от 2007г. От февруари 2018г. започнал да
плащам, защото тогава разбрал, че има образувано такова дело. Всеки месец
заплащал между 400 и 600 лв. На въпроси на съда уточнява, че няма недвижим имот или МПС, като получава
заплата от около 110 лева.. Живеел при приятелката си на семейни начала. За да
заплати глобите допълва, че изтеглил от
банката кредит в размер на 2000 лв.
В последната си дума моли съда за
минималното предвидено в закона наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Р.Д.Т. е на 48
години, роден на *** година в гр. Карнобат, българин, български гражданин,
живущ ***3, разведен, със средно образование, неосъждан, работи в „Е” ЕООД като
шофьор, ЕГН **********. Същият бил правоспособен водач на моторно превозно
средство, като на 18.03.2004 г., след успешно издържан изпит, му било издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ за категории „В“.
СУМПС било валидно до 10.03.2014 г. От последно упомената дата до датата на
процесното деяние /21.09.2017 г./ СУМПС било с изтекъл срок на валидност. Обвиняеминят
Р.Т. се е водил на отчет при ОД МВР гр. Бургас. През 2011 г. за често извършени
нарушения по ЗДвП, на Т. било фактически
отнето, издаденото СУМПС № *********, което останало на съхранение в ПП при ОД
МВР Бургас. Издадената ЗППАМ № 4522/11 г. не била връчена лично на обвиняемия,
но същият така и не заплатил ГЛОБИТЕ, като продължил да управлява автомобили.
Досъдебното производство е било образувано с
постановление на прокурор при РП Бургас от 17.01.2018 г., за това, че на
21.09.2017 г. в гр. Бургас, по ул. „Одрин“, управлявал МПС- л.а. „Опел“, модел
„Астра“ , с peг. № А 2623 BP , без съответно свидетелство за управление,
установено с АУАН, серия Д, с бл. № 170931, за управление на МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка - ЗППАМ № 16 0769
001179/08.08.2016 г., връчена на 21.07.2017 г. и влязла в сила на 07.08.2017 г.
за временно отнемане на СУМПС - престъпление по чл.343В, ал.3, вр., ал.1 от НК.
В хода на разследването по делото, с Постановление на
разследващия орган от 16.01.2018 г., в
качеството на обвиняем е бил привлечен Р.Д.Т., ЕГН **********, за това, че на
21.09.2017 г., в гр.Бургас, по ул. „Одрин“, в посока кв. „ Долно Езерово“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с peг. №, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0769-001491/09.06.2017 г., по чл. 171, т. 1, б. „Д" от ЗДвП,
издадена от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас,
връчена му лично на 21.07.2017 год. От проведените действия по разследването и
събрания в хода на извършването им доказателствен материал, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Р.Д.Т., както бе
посочено по-горе, бил правоспособен водач на моторно превозно средство, като на
същия на 18.03.2004 г., след успешно издържан изпит, му било издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ за категории „В“.
СУМПС било валидно до 10.03.2014 г. От последно упомената дата до датата
на процесното деяние /21.09.2017 г./ СУМПС било с изтекъл срок на валидност.
Обвиняемият Р.Т. се е водил на отчет при ОД МВР гр. Бургас. През 2011 г. за
често извършени нарушения по ЗДвП, на обвиняемия Т. било фактически отнето,
издаденото СУМПС № *********, което останало на съхранение в ПП при ОД МВР
Бургас. Издадената ЗППАМ № 4522/11 г. не била връчена лично на обвиняемия, но
същият така и не заплатил ГЛОБИТЕ, като продължил да управлява автомобили.
На
25.05.2017 г., в гр. Бургас/л.30 /обвиняемият Р.Т. управлявал л.а. „Опел
Астра“, с peг. № и след спирането му за проверка било установено, че същият
имал неплатена ГЛОБА, наложена му с НП № 16-0769-003878 от 29.11.2016
год.,/л.58/връчено му лично на 23.01.2017 год. и влязло в сила на 31.01.2017
год. За така установеното, бил съставен АУАН бл.№ 781606/ 25.05.2017
год.,/л.30/, след запознаване, с който Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР
гр. Бургас издал Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
/ЗППАМ/ № 17-0769-001491/09.06.2017 г., по чл. 171, т. 1,6. „Д“ от ЗДвП и отнел
временно издаденото на обвиняемия Т. СУМПС № *********. Издадената ЗППАМ била
връчена лично на обвиняемия на 21.07.2017 год. /л. 10/, но същият така и не
заплатил ГЛОБАТА, като продължил да управлява автомобили.
Въпреки
горното, обвиняемият Р.Т. не заплатил дължимите от него глоби, като отново
решил да управлява моторно превозно средство /МПС/, макар и да бил с наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, връчена му лично. В изпълнение на това
си решение, на 21.09.2017 г., в ранните часове, в гр.Бургас, по ул. „Одрин“, в
посока кв. „Долно Езерово“, обвиняемият Р.Т. управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. №, като се движел по
горепосочената улица. По това време в гр. Бургас, на ул. „Одрин“, в района до
завод „К“, се намирали полицейските служители –свидетелите Емил Арабаджиев и
св. Б Д, които изпълнявали служебните си задължения. Те забелязали движещия се
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. №, като решили да извършат
проверка на водача. Свидетелят Д спрял
МПС и установил, че негов водач бил обвиняемият Р.Т., на когото поискал
свидетелството за управление на МПС. След, като обвиняемият Р.Т. не представил такова, полицейските
служители извършили справка, чрез дежурната част при ОД на МВР-Бургас, в
резултат на което полицейските служители установили, чеТанев бил с наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. След установяването на факта, че обвиняемият Т. е с отнето
СУМПС със ЗППАМ, на същия бил съставен АУАН бл. № 170931 от 21.09.2017 год.,
който обвиняемият подписал без възражения.
Впоследствие,
при обработка на АУАН бл. № 170931 от 21.09.2017 год , свидетелят В С -
инспектор в Сектор „ПП“, при ОД на МВР гр. Бургас констатирал, че се касае за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1от НК и изпратил преписката
в Районна прокуратура Бургас, където с Постановление на БРП от 17.01.2018 год.
било образувано процесното досъдебно производство.
В хода
на същото били изискани и приложени документи и били разпитани свидетели,
потвърждаващи гореизложеното.
В
писмо, изходящо от Главен публичен изпълнител при НАП ТД Бургас е видно, че на
08.11.2017 г. глобите наложени на обвиняемия Т. били погасени, чрез плащане при
взискател - причина, поради която му било издадено ново свидетелство за
управление на МПС.
С оглед
на изложеното обвиняемият Р.Д.Т., ЕГН **********, бил привлечен в качеството на обвиняем, за
това, че от обективна и субективна страна, е осъществил с поведението си престъпен състав
от общ характер по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 21.09.2017
г., в гр.Бургас, по ул. „Одрин“, в посока кв. „ Долно Езерово“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „ Астра“, с peг.
№, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0769-001491/09.06.2017 г., по чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, издадена от
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, връчена му лично
на 21.07.2017 год. Деянието в
постановлението на прокурора е описано, че е извършено виновно, при форма на
вината - „пряк умисъл“, по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК - деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Разпитан
в хода на досъдебното производство, обвиняемият Р.Т. се възползвал от правото,
регламентирано в нормата на чл. 55, ал.1 от НПК да откаже да дава обяснения.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на
базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от доказателствата, съдържащи се в свидетелските показания
на Е.А; Б Д; ДС и В С; справка за съдимост за Т.; Справка за нарушител водач;
АУАН и НП, ЗПАМ(л.35), справка от НАП и др.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави
по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемият Р.Д.Т.,***,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Астра”, с peг. № А 26 23 ВР, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0769-001491/09.06.2017 г., по чл. 171, т. 1, б. „д”
от ЗДвП, издадена от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас,
връчена му лично на 21.07.2017 год. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че- лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”,който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно
от приложените по делото писмени доказателства, че обвиняемият Р.Д.Т.,***, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с peг. № в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-001491/09.06.2017
г., по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, издадена от Началник Група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, връчена му лично на 21.07.2017 год.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Р.Д.Т. е съзнавал общественопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че не бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка
за временно отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение
лекия автомобил и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият
е искал да управлява МПС-то и то именно в срока на забраната, наложена му с
процесната ЗПАМ.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до три години и глоба от двеста до хиляда лева. В същото време по
отношение на обвиняемия Р.Д.Т. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва
да се отчете фактът, че същият е видно и от заявеното от него самия в съдебно
заседание, както и от доказателствата по делото, във финансово състояние, в
което и една глоба от минималния предвиден в закона размер, би се оказала
достатъчно репресивна и справедлива санкция, която да доведе до неговото
превъзпитаване. Това е така тъй като, както сочи и прокурорът в своята
пледоария, то обвиняемият има множество нарушения по ЗДВП, видно и от справката
му за нарушител-водач. Същевременно обаче, както е описано и в Постановлението
на прокурора, а отбелязва и защитата, поддържана като позиция от обвиняемия в
дадените от него обяснения пред съда, то от датата на установяване на
нарушението е изминала повече от една година и фактът, че още на 08.11.2017 г.
както е отбелязано в предложението на прокуратурата, той е заплатил всички
глоби, наложени му по ЗДвП и към м. ноември 2017 г. е изчистил задълженията си
към ТД НАП Бургас. Оттогава е изминала повече от година и два месеца, и обвиняемият не е извършвал други нарушения,
неосъждан е, като същият се намира и в затруднено финансово състояние, тъй като
макар и по делото да липсват изрични доказателства за семейното положение на
лицето, то съдът приема, че действително, както последният сочи, е в сложно
финансово-социално- семейно състояние, като има дете, макар и пълнолетно, чиято
издръжка не е заплащал, което от своя страна е довело до завеждане на
изпълнително дело, за което последният в с.з. твърди, че изпълнително дело е от
община Кърджали, като общината е заплащала издръжката на неговото дете и сега
имал задължения към общината. Детето му сочи, че в момента е на 24 години.
Общината е заплащала преди това на
бившата му съпруга, тъй като не бил намерен. И.дело описва, че е от 2007г. От февруари 2018г. започнал да
плащам, защото тогава разбрал, че има образувано такова дело. Всеки месец
заплащал между 400 и 600 лв. На въпроси на съда уточнява, че няма недвижим имот или МПС, като получава
заплата от около 110 лева.. Живеел при приятелката си на семейни начала. За да
заплати глобите допълва, че изтеглил от
банката кредит в размер на 2000 лв. Тези обстоятелства съдът намира, за
смекчаващи вината такива, като макар и с двойнствена правна природа, като
средство за защита и като доказателствено средство, то съдът ги намира за
релевантни при определяне размера на глобата, съотнесени към обществената
опасност на деянието и на дееца, като намира досежно последната, че същата се
явява ниска такава. Лицето е било реабилитирано по право към дата- 11.11.2002 г., поради което и към датата на
настоящото деяние се води неосъждано. На следващо място обвиняемият Р.Д.Т. е
трудово ангажиран, като изразява искрено съжаление и разкаяние за постъпката
си. Съдействал е на органите на разследването по време на воденото ДП.
Обстоятелството, че не е дал първоначално обяснения, при привличането му в
качеството на обвиняем, не биха могли да се третират в негов ущърб, като това е
негово право.
Същевременно съдът отчита, че към датата на
инкриминираното деяние обвиняемият е санкциониран за нарушения по ЗДвП /стр.31-34 от
ДП/-многократно-26 НП-на, 27 АУАН и 1ЕФ,
като обаче, е заплатил дължимите по тях суми и същевременно повече от година
преди настоящото деяние не е извършил други такива по ЗДВП. Лицето работи, като
шофьор, като макар и да няма данни за точния размер на получаването от него
трудово възнаграждение, то се касае за един вид работа, която не е
високоплатена, което е ноторен факт, макар и последният да посоча, че получава
1100 лева.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние
е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и
искрено се разкайва за него. Поради тези съображение и като съобрази
имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да
се определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в размер, в минималния, а именно
– глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно
наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за
срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление. По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в,
ал.3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която предвижда наказание
лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева,
следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на
престъпления по чл.343в, ал.3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от
право да управлява МПС. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК,
където са посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил
престъплението по чл.343в, ал.3 от НК. Волята на законодателя да не се налага
наказание лишаване от право да управлява МПС на извършителите на престъпления
по чл.343в, ал.3 от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в
обратния смисъл, поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай, обвиняемият бе осъден да
заплати в полза на РС-Бургас 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налага произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В.О:КА