Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На първи октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кремена
Данаилова
Членове: М.И.а-Даскалова
Йордан Димов
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от административния съдия М. И.а-
Даскалова КНАХД №1728 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна срещу Решение №905/25.06.2020г. постановено по НАХД №1647/2020г. на Районен съд-Варна, с което е отменено
НП № 49/18.03.2020г. на Зам. кмета на Община Варна, с което на Г.С.К. *** е наложена глоба в размер на 300лв. на основание чл.62, ал.5 от Наредбата за обществения ред на Община
Варна.
С жалбата се претендира отмяна на
Решението като неправилно и постановено при допуснати процесуални нарушения.
Оспорват се изводите в него, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила, че не било индивидуализирано мястото на
нарушението, че употребата на тютюневи изделия не влиза в хипотезата на чл.62,
ал.5 от Наредбата за обществения ред на Община Варна. Употребата на цигари,
които представляват тютюневи изделия представлявало тютюнопушене. ВРС
неправилно не отчел, че съставения на мястото при установяване на нарушението АУАН
е връчен на извършителя му и той вписал в него, че няма възражения и не е
депозирал такива в 3-дневен срок от връчването му. Всички факти и обстоятелства
от обективната и субективна страна на нарушението, за което законосъобразно
била ангажирана отговорността на дееца били изяснени и не били нарушени чл.42,
ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито имало допуснати съществени нарушения
на правилата. Наложената в минималния размер глоба съответствала на обществената
опасност на деянието, на извършителя и на целите на индивидуалната и генерална
превенция в чл.12 от ЗАНН. Поради това Решението на ВРС, с което неправилно
било отменено НП молят да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
ответната страна на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г.С.К. *** в писмен отговор изразява
становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че
страна пред ВРС е бил Кмета, а не Община Варна, поради което подадената от
името на общината касационна жалба намира за недопустима. Изтъква, че
подписалият касационната жалба юрисконсулт не е упълномощен от
административно-наказващият орган, а от трето лице и правото на оспорване не
било упражнено от надлежния орган в рамките на преклузивния срок, поради което
следвало да бъде оставена без разглеждане. Счита за основателни оплакванията си
срещу НП, вкл. за некомпетентност на наказващия орган. Правилно ВРС достигнал
до извода, че НП е издадено при неправилно приложение на закона и допуснати
съществени нарушения на правилата. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява
становище за оставяне без уважение на касационната жалба като неоснователна. Предлага
Решението на ВРС да бъде потвърдено.
Неоснователни са възраженията на ответника за
недопустимост на касационната жалба. Съгласно чл.210, ал.1 от АПК приложим на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, право да обжалват решението имат страните по
делото, за които то е неблагоприятно. В случая пред ВРС е обжалвано НП издадено
от Зам. кмета на Община Варна, поради което правилно Община Варна е призована и
участвала като въззиваема страна по НАХД №1647/2020г. по описа на ВРС, в
съответствие с чл.61, ал.1 от ЗАНН, съгласно който при разглеждане на делото
пред районния съд се призовава учреждението или организацията, чийто орган е
издал НП. С Решение №905/25.06.2020г. е отменено НП и то се явява
неблагоприятно за Община Варна. Касационната жалба е подписана от юрисконсулт,
който е упълномощен от кмета на Община Варна да представлява Община Варна по
всички дела, включително с правата да подава жалби против всички решения и определения
на съдилищата, поради което подадената от този юрисконсулт от името на Община
Варна касационна жалба е депозирана от надлежно упълномощено лице от страна с
активна процесуална легитимация да оспори Решение №905/25.06.2020г. по описа на
ВРС. Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за
подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на закона.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
При
разглеждане на делото ВРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила
е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви
или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е
постановено от незаконен състав.
За откритото съдебно
заседание са призовани страните. Съдът е разпитал като свидетел актосъставителя
и е приложил по делото административно- наказателната
преписка по издаване на НП. Поради липсата на доказателствени искания от
страните и като счел делото за изяснено от фактическа страна, правилно ВРС
приключил съдебното следствие и дал ход по същество. Приетите писмени
доказателства ВРС преценил по отделно и в съвкупност и направил изводи за установеното
от фактическа страна и за твърденията в жалбата. Решението е мотивирано. С
оглед изложеното неоснователно е общо формулираното без конкретика твърдение в
касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
предходната съдебна инстанция.
Съгласно
чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато
той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде
приложен. Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши
проверка за правилността на приложението на закона съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от в решението на първоинстанционния съд.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС установил, че на
28.02.2020г. около 17,15часа екип от полицаи от група „Общинска полиция“ при ОД
на МВР- Варна, сред които бил свидетеля Т. К., при обход на маршрута
установили, че на детската площадка в гр.Варна на ул."Моис Леви"
срещу №28 седели младежи, сред които бил и Г.С.К. и пушели цигари. ВРС
установил, че тъй като младежите били на територията на детската площадка и
пушели цигари, че тя била обозначена като такава и имало поставени знаци, забраняващи тютюнопушенето и употребата на
алкохол, полицаите им съставили актове. ВРС установил, че на място такъв АУАН е
съставен на Г.С.К. от свид. Т. К. за нарушение на чл.62, ал.5 от Наредбата за
обществения ред на община Варна – на забранената да се употребяват тютюневи
изделия в предназначени за общо ползване детски и спортни площадки, собственост на община Варна.
ВРС
установил, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, че му е предявен и го
подписал без възражения и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН. Установил, че въз основа на АУАН е издадено НП №49 на 18.03.2020г.
от Зам. кмета на община Варна, с което за нарушението квалифицирано по чл.62,
ал.5 от Наредбата за обществения ред на община Варна на Г. К. е наложена глоба
в размер на 300лева.
Правилно
ВРС е извършил проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312 и
чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. Правилно констатирал,
че административно наказващият орган e възприел описаната в
акта фактическа обстановка; че АУАН и НП са издадени в сроковете в ЗАНН и от
компетентни лица да съставят актове и издават НП за нарушение по чл.62, ал.5 от
Наредбата за обществения ред на община Варна. Касационният състав споделя извода
в Решението за неоснователност на оплакванията за липса на компетентност на
актосъставителя и на издателя на НП. Правилно посочил, че в случая производството
не е свързано с налагане на наказание за нарушение предвидено в Закона за
здравето, а за установяване и налагане на наказание на основание чл.62 ал.5 от
Наредбата за обществения ред на община Варна. В съответствие с приетото писмено
доказателство в преписката - Заповед №0505/07.02.2020г. на Кмета на Община
Варна, с която е предоставил на Зам. кмета на общината – Т. И. правомощия да
подписва НП издадени въз основа на АУАН за нарушение на Наредбата за
обществения ред, която заповед е посочена в конкретното НП, е извода на ВРС за постановяването
му от компетентен орган.
Правилно
ВРС установил, че с процесното НП е наложено административно наказание глоба в
размер на 300лв. на Г. К. за нарушение на чл.62 ал.5 от Наредбата за
обществения ред на община Варна, съгласно която е абсолютно забранена употребата
на алкохолни напитки и тютюнопушене в предназначените за общо ползване детски и
спортни площадки, собственост на община Варна. Неправилни и в несъответствие с
фактическите установявания от доказателствата за извършеното от Г. К. деяние е
извода на въззивния съд за неяснота на нарушението, за което са издадени АУАН и
НП. От изложеното в обстоятелствената им част ясно и еднозначно се разбира, че К.
е нарушил забраната за употреба на тютюневи изделия, а не на забраната за
употреба на алкохол на площадката. В АУАН и в НП ясно е описано
местонахождението на площадката, на която на 28.02.2020г. около 17,10часа той
заедно с други младежи са установени от полицейския патрул да пушат цигари. В
жалбата срещу НП К. общо е заявил, че не е осъществил състава на нарушението,
за което му е наложено наказанието, но не е твърдял и не е доказал да е правил нещо
различно от описаното от свидетеля пушене на цигари. Основателно в касационната
жалба се акцентира, че нарушението е установено на място от актосъставителя и още
там в негово присъствие му е съставен акта, при което той е имал възможността
да впише възражения в него и да депозира такива, ако е правел нещо различно или
е бил на друго място, а от полицая неправилно е било възприето, че е пушел
цигари на площадката, въпреки наличието на табела за забраната да се
употребяват такива тютюневи изделия на територията й. Направеното във
въззивната жалба общо оспорване на описаното нарушение в АУАН и в НП, без конкретни
твърдения какви са били фактите и обстоятелствата и с доказателства за тях се
явява защитна теза на санкционирания, която с оглед установената от ВРС и
описана в решението фактическа обстановка, която кореспондира с описаното в
АУАН и в НП се явява неоснователна и недоказана.
След
като ВРС направил извода, че установеното от доказателствата за нарушението и
извършителя му правилно е квалифицирано като нарушение на абсолютната забрана в
чл.62, ал.5 от Наредбата за обществения ред на община Варна, която е посочена в
АУАН в НП, неправилно заключил в решението, че са нарушени изискванията в чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и нарушителя не могъл да разбере в извършването на
какво точно нарушение е обвинен. Както е установено от ВРС на него и на
останалите младежи актовете са съставени и връчени при площадката, в която са установени
от патрулиращия екип, че пушат цигари и нито в производството по издаване на НП,
нито пред ВРС е възразявал, че тя не е била предназначена за общо ползване
детска и спортна площадка, собственост на община Варна. Поради това неправилно в
Решението е направен извода, че мястото на извършването му не е достатъчно
индивидуализирано в АУАН и в НП като е посочено, че е в площадката в град Варна,
на ул.“Моис Леви“ срещу №28, която е собственост на Община Варна и предназначена
за общо ползване.
Касационният
състав намира, че АУАН и НП са със съдържание отговарящо на изискванията в
ЗАНН, че в тях нарушението е достатъчно конкретизирано като време и място на
извършване, не противоречи, а съответства на посочената като нарушена
разпоредба от Наредбата за обществения ред на Община Варна, чиято санкционна
част правилно е приложена при индивидуализиране на наказанието. В
производството по съставяне на АУАН и издаване на НП привлеченото към
отговорност лице е узнало за какво му се налага наказанието и е могло да упражни
правото си на защита чрез излагане на своите твърдения за фактите и
обстоятелствата и ангажиране на доказателства за тях. След като такова
оспорване и доказване не е осъществено от подателя на жалбата срещу НП,
включително в хода на съдебното следствие пред ВРС, а от събраните
доказателства се установява възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка, при която е осъществено деянието и установен дееца, неправилно с въззивния
съд уважил жалбата и отменил НП.
Основателно
в касационната жалба се твърди спазване на процедурните правила в ЗАНН в производството
по издаване на НП и правилно приложение на материалните разпоредби. Наложената
с него глоба е в минималния размер от 300лв. предвидена в чл.62, ал.5 от
Наредбата за обществения ред на община Варна и се явява съответна на
обществената опасност на извършеното и на дееца. Няма данни да са констатирани
като извършени други такива нарушения от К., но не са налице обстоятелства,
които да отличават конкретното като такова с явно незначителна обществена опасност.
Поради това правилно в случая не е приложен чл.28 от ЗАНН, а е издадено НП, с
което при диапазон от 300 до 500лв. глобата е наложена в минимума.
Поради
това Решението на ВРС с което е отменено НП №49/18.03.2020г. на Зам. кмета на Община
Варна е в противоречие на материалния закон и то следва да бъде отменено. Вместо
него следва да се постанови друго решение, с което НП №49/18.03.2020г. да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора Г.С.К. следва да бъде осъден да заплати на Община Варна разноски
по делото за двете съдебни инстанции в общ размер 160лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение от по 80лв. за всяка съдебна инстанция, който е определен при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и диапазона от 80 до
120лв. в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложим на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 във вр. чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №905/25.06.2020г. постановено по НАХД №1647/2020г. на Районен съд-Варна,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 49/18.03.2020г. на Зам. кмета на Община Варна, с
което на Г.С.К. *** е наложена глоба в
размер на 300лв. на основание чл.62, ал.5 от Наредбата за обществения ред на Община
Варна.
ОСЪЖДА
Г.С.К. *** да заплати на Община Варна сумата в размер на 160/сто и шестдесет/лева
за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: