№ 688
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20251100900277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „ЮНИКОРН
ЕН ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, поради липсата на вписан управител в продължение
на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че във връзка с постъпил сигнал от
синдик – А.Т. и в рамките на инициирана прокурорска преписка станало ясно, че
вписания за управител на „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* – Д.К. е била
заличен, като такъв по партидата на ответното дружество, което вписване е извършено
на 24.11.2017 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов
управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три
месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155,
т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството
и започване на производство по неговата ликвидация.
С нарочен съдебен акт от 12.02.2025 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. Т., в срока по чл. 131 от ГПК, на
07.04.2025 г. е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че
предявения за разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е
недопустим и евентуално неоснователен. Изтъква се, че ответника е регистриран под
правно организационна форма – ЕООД, като същото се управлява и представлява от
едноличния му собственик на капитала. Ето защо независимо от липсата на вписан
управител, след заличаване на последния вписан такъв, „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД
не е лишено от лице, което да упражнява по отношение на него управителна и
представителна власт. Конкретизира се, че в случая ЕСК е „ЮНИКОРН РИТЕЙЛ
1
ГРУП“ ЕООД – в несъстоятелност, което се представлява от назначен синдик, която
именно е подала сигнала до прокуратурата-ищец за липсата на вписан управител на
дъщерното дружество - „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД. Недопустимостта на
упражнения иск се извежда от това, че целената с него правна последица вече е
реализирана по силата на закона. Понастоящем ответника - „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“
ЕООД е прекратено дружество, тъй като са реализирана хипотезата на 157, ал. 2 ТЗ,
във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ. Това е станало, считано от момента на
постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност на дружеството – ЕСК. За
да се извърши вписване на прекратяването и да се открие производство по ликвидация
според особения представител е нужно единствено депозиране на заявление пред АВ
към което да бъде приложено решението за обявяване в несъстоятелност на
„ЮНИКОРН РИТЕЙЛ ГРУП“ ЕООД. Освен това синдикът на „ЮНИКОРН РИТЕЙЛ
ГРУП“ ЕООД, което се явява ЕСК на ответното дружество няма пречка да упражни
правата на ЕСК, в т.ч. тези по чл. 154, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ да вземе
решение за прекратяване на дружеството, а за упражняване на тези негови
правомощия не е необходимо постановяване на решение по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Ако
все пак предявения иск бъде счетен за допустим, то особения представител на
ответника го оспорва по основателност. Изтъква се, че макар по партидата на
ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, считано от 24.11.2017 г. да е отразено заличаването
на управителя на дружеството „ЮНИКОРН РИТЕЙЛ ГРУП“ ЕООД, то в
действителност документите към заявлението са касаели искане за заличаване на
управител - Д.К., но в качеството му на такъв вписан по отношение на съвсем
различно дружество – „ЮНИКОРН АР И“ ЕООД. Вероятно вследствие на допусната
от ДЛР грешка това обстоятелство е било отразено по партидата на „ЮНИКОРН ЕН
ЕКС“ ЕООД, а такава воля за същото не е била налице. Следователно се касае до
вписване на недопустимо или пък на несъществуващо обстоятелство, което не поражда
действие по отношение на дружеството. Посочва се, че нито синдикът на ЕСК, нито
самото дружество ЕСК могат да се определят, като трети добросъвестни лица, за които
извършеното през 2017 г. вписване на освобождаване на управителя - Д.К. да има
действие. Предвид това и към настоящия момент „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД имало
назначен управител и това бил Д.К., като няма данни същият да е бил освободен към
следващ момент от тази позиция, а това прави предявения иск неоснователен.
В проведеното съдебно заседание прокурор – Костадинова от СГП е заявила, че
поддържа изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение за
прекратяване на ответното дружество, като се приеме да са налице предпоставките на
чл. 155, ал. 1, т 3 ТЗ.
На свои ред – адвокат Т. в качеството й на назначен особен представител на
ответника е изказала позиция, че разглеждания иск е неоснователен, необоснован и
недоказан, поради което трябва да бъде отхвърлен. Не било проведено необходимото
пълно и главно доказване за реализация на предпоставките въведени чрез фактическия
състав на чл. 155, т. 3 ТЗ, а това осуетявало възможността ответното дружество да
бъде прекратено на заявеното с ИМ основание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от справка по публичния Търговски регистър, че след учредяването
му през 2013 г. търговско дружество - „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД е имало
последователно вписани за управители следните лица : за периода от 20.05.2013 г. до
26.04.2015 г. – ; и за периода от 27.04.2015 г. до 24.11.2017 г. – Д.К., гражданин на
Великобритания. По инициатива на последния на основание чл. 141 ТЗ той е бил
2
заличен, като управител на ответното ЕООД, считано от 24.11.2017 г., а след този
момент няма данни едноличния собственик на капитала да е избирал друг управител и
да са предприемани действия по неговото вписване в ТР. Това състояние продължава й
към настоящия момент. Следователно, считано от 24.11.2017 г. „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“
ЕООД се локализира, като дружество което няма свои управител, а това е релевантен
факт поставящ началото в течението на срока по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Пак от справка в Търговския регистър става ясно, че едноличен собственик на
капитала на „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД е юридическо лице, а именно – „ЮНИКОРН
РИТЕЙЛ ГРУП“ ЕООД. Последното е обявено в несъстоятелност с решение от
12.04.2021 г., като за постоянен синдик на дружеството е назначена – А.Т..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място по въведеното от особения представител на ответника възражение
за недопустимост на предявения за разглеждане от СГП иск и искане за прекратяване
на делото, като се запозна с развитите съображения в негова подкрепа, съдът го
намира за напълно неоснователно. Съобразно приетото в т. 1 на задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г.
на ОСТК на ВКС, при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и
управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на
наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се
прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Аналогично
разрешение следва да намери приложение и в хипотезата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, а именно
когато капиталът на еднолично ООД е притежание на едно юридическо лице, то с
прекратяване на последното трябва да се прекрати и дружеството. Още повече, че в
тази хипотеза е използван и термина „трябва“, което предполага осъществяването на
допълнителни процесуални действия, което изключва какъвто и да е било автоматизъм
в нейното приложение. Казаното означава, че и при осъществен фактически състав на
разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ прекратяването на даденото ЕООД настъпва не по
силата на закона, а след предприемане на допълнителни действия от ЕСК /вземане на
решение за прекратяване и започване на ликвидация на дъщерното еднолично ООД/,
чиито правомощия в случая се упражняват от назначения синдик. Няма обаче данни
такива действия да са били предприети и да е осъществено вписване на прекратяване с
подобно основание, което легитимира прокуратурата да сезира окръжния съд по
адреса на управление на дружеството и да сочи наличието на различно основание –
липса на вписан управител повече от 3 месеца – чл. 155, т. 3 ТЗ, ако междувременно
ответникът бъде прекратен на различно основание, то тогава и интереса за водене на
такъв иск от СГП ще отпадне и същи ще стане недопустим. Към момента обаче
подобни отрицателни процесуални предпоставки не са налице. Следователно
предявения от СГП иск е допустим и следва да се разглежда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ по иск на прокуратурата
търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в
продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на
Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че
последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В
конкретния случай е видно, че управителя на дружеството „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“
ЕООД е бил освободен по негова инициатива, считано от 24.11.2017 г., респективно
към датата на завеждане на исковата молба - 11.02.2025 г. дружеството продължава да
е в правното положение да няма вписан управител. Това състояние обхваща период
надвишаващ изисквания от закона минимален тримесечен срок. Управител не е
вписан и към момента, когато е даден ход на устните състезания по делото. Именно
3
липсата на извършено вписване на конкретно лице, което да осъществява
управителните и представителни функции по отношение на „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“
ЕООД, е основание за неговото прекратяване по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Тук е
мястото да се отбележи, че такива управителни и представителни функции не се
притежават от лицето, което представлява едноличния собственик на „ЮНИКОРН ЕН
ЕКС“ ЕООД, а именно постоянния синдик на „ЮНИКОРН РИТЕЙЛ ГРУП“ ЕООД и
това да води до пречка за реализиране на фактическия състав, на който се позова
прокуратурата-ищец. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, изр.1 от ТЗ, едноличният
собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез
определен от него управител. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че
когато при ЕООД едноличният собственик на капитала е назначил управител, който да
управлява и представлява дружеството, той сам се е лишил от правото си да управлява
и представлява това дружество, съответно само и единствено назначеният управител
има представителни права по отношение на трети лица и само неговите действия
обвързват дружеството. В този смисъл е Опр. № 1073/30.11.2012 г. по ч.т.д. №
484/2010 г. на ВКС. Управителят е орган на дружеството с ограничена отговорност,
вкл. и едноличното и по силата на чл. 119, ал. 1, т. 2 от ТЗ назначаването му е условие
за допускане на вписването на дружеството. Вярно е, че по силата на чл. 147, ал. 1 от
ТЗ едноличният собственик на капитала може да управлява и представлява
дружеството лично или чрез определен от него управител. Когато обаче е взел
решение да осъществява управлението и представителството лично, то това
обстоятелство задължително следва да е вписано в ТР. Целта на вписването на
управител е да се гарантира управлението и представителство на дружеството пред
трети лица. Без управител съществуването на ЮЛ е безпредметно. Според чл. 147, ал.
1, изр.2, ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено
от него лице управлява дружеството. В случая, в обявения по партидата на
дружеството устройствен акт изрично в чл. 14 е предвидено, че Едноличното ООД се
управлява и представлява от управител, като последния се избира и освобождава от
едноличния собственик на капитала. След като в учредителния акт е прието
дружеството да се представлява само от назначен управител, то само този управител
притежава законна представителна власт спрямо дружеството, не и едноличният
собственик на капитала. С учредителния акт той е определил лице, което да
представлява дружеството и това негово волеизявление в учредителния акт дерогира
общата разпоредба на чл. 147 ТЗ, която е диспозитивна. Дори да се приеме
противното-че едноличния собственик на капитала представлява дружеството, то това
обстоятелство следва да бъде вписано в търговския регистър, за да са наясно всички
трети добросъвестни лица кое конкретно физическо лице представлява търговеца.
Такова вписване обективно не е извършено, а чл. 119, ал. 2 ТЗ изрично предвижда в
регистъра да се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 и 6 на чл. 115, които се обявяват.
Що се касае до доводите на особения представител, че вписването на
освобождаването на управителя - Д.К. е недопустимо/несъществуващо обстоятелство,
защото посоченото лице не е изразявало воля да бъде освободено от тази си функция
по отношение на „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД, а по отношение на различно
дружество, за което също е бил вписан като управител, а именно - „ЮНИКОРН АР И“
ЕООД, то трябва да се има предвид, че редът за установяване недопустимост на
вписване, или пък на несъществуване на дадено обстоятелство, което е вписано в
Търговския регистър е съдебен и изисква провеждане на конститутивна искова защита
по чл. 29 ЗТРРЮЛЦ, като едва след позитивен резултат по същата, даденото
обстоятелство /в случая вписаното заличаване на управителя - Д.К., поради неговото
едностранно волеизявление за освобождаване/ ще бъде заличено занапред в
търговския регистър. Позоваването, че във вътрешните отношения създадени между
4
дружеството, ЕСК и управителя тази промяна не е породила ефект, макар и да е
вписана, защото отсъства правно-валидна воля изявена от Д.К. за освобождаването му,
като управител на „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД, няма релевантно значение за
предявения иск, тъй като случая целта на инициираното съдебно производство по
прекратяване на „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД е на прокуратурата, като изрично
процесуално легитимиран субект допуснат от ТЗ да предявява иск в хипотезата на чл.
155, т. 3 ТЗ, като същия има за цел защита на третите добросъвестни лица, които
според чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са обвързани от вписването, считано от момента на
неговото извършване. Пороците на това вписване не могат да им бъдат
противопоставени, докато не бъдат установени по предвидения в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ
съдебен ред с влязло в сила решение и осъществено, въз основа на него вписване.
Следователно до настъпване на такова обстоятелство за пред третите добросъвестни
лица - Д.К. е заличен, като управител с всички произтичащи от това нормативни
последици, вкл. възникване на задължението за избор и вписване на нов управител.
В обобщение следва да се заключи, че по делото се доказа настъпването и на двата
елемента от фактическия състав на чл. 155, т. 3 ТЗ, което означава, че в полза на
прокурора е възникнало уреденото в тази норма потестативно право да поиска
прекратяване на дружеството „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД, чието съществуване е
безпредметно, предвид липсата на орган, който да изразява волята му и чрез който то
да участва в търговския оборот. Това прави предявеният в процеса конститутивен иск
изцяло основателен и съдът следва да постанови исканата с него правна промяна.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, чиито размер възлиза на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв. – държавна такса и
500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
заплащането на тези разноски трябва да се възложи в тежест на ответното дружество.
Воден от горното съдът, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
*********.
ОСЪЖДА „ЮНИКОРН ЕН ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Лозенец“, ул. ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер от 580,00 лева
– съставляваща държавна такса следваща се за разглеждане на предявения иск и
адвокатско възнаграждение определено и заплатено в полза на назначения да
представлява интересите на ответното дружество особен представител, от чието
заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5