Р Е Ш Е Н И Е

                 № 876

 

гр.Варна, 04.03.2013 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

        

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

             

при секретаря А.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5172  по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

Производството по делото е образувано по искова претенция от М.И.Р. ЕГН ********** *** и Б. *** Р. ЕГН ********** ***, срещу  М.К.И. ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН ********** и двете с адрес *** с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху реална част с площ от 70 кв. м. от имот с пл. № **** по КП „****” от 1987 година, ПИ с идентификатор **** по КП, обозначена с жълт цвят на предоставената към исковата молба скица, при граници на реалната част: север – останалата част от имот с ПИ ****, изток – път, юг – ПИ с идентификатор ****, запад – ПИ с идентификатор ****.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на описания по – горе имот, придобит от първия ищец М.Р. , по време на брака му с втория ищец Б.Р.. Излагат,че въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот от „около 280 кв. м.”, сключен със С.и П.Ч. на 3 август 1972 година ищеца Р. е придобил имота. От този момент той влязъл във владение на имота,като след сключването на предварителния договор не е направен нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Ищците сочат придобиване на процесния имот чрез давностно владение от 1972 година до 2001 година, установено с обстоятелствена проверка и съставен КНА № **, том **, рег. № **, дело № ** от 20** година на нотариус Д.С., вписана в службата по вписвания с акт № ***, том **, дело № **/20** година.Излагат , че  ответниците, които са съседи на имота от северната му страна, са навлезли в имота и са завладели 70 кв. м. от него без правно основание, като го владеят  и в момента.

В съдебно заседание по същество – ищците се явяват лично и чрез процесуалния си представител, молят иска да бъде уважен, като се присъдят направените по делото разноски. 

            Ответниците - М.К.И. и Г.И.Г. в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали отговор на исковата молба , в който изразяват становище, че иска е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан. Оспорва материално правната легитимация на ищците като собственици на процесния имот, като излагат, че същия е собственост на ответниците при равни квоти въз основа на покупко – продажба и изтекла в тяхна полза придобивна давност – 10 г. за М.К.И. и 5 г. за Г.И.Г./ в условията на евентуалност 10 г. давност за периода 13.06.1988 г. – 13.06.1998 г. /. Излагат , че процесният терен е част от техния собствен имот, като границата между техния имот и имота на ответника е подпорната стена в имота с пл. № ****. Оспорват твърденията на ищеца за владяна от него площ от процесния имот от 280 км.м., като излагат, че същата е в  размер на 200 кв. м., като в КК на гр.Варна, „****”  площта на ПИ с идентификатор **** е отразена правилно и тя е 219 кв. м. Излага се , че КНА , от който ищеца черпи правата си е издаден в противоречие с разпоредбите на ЗУТ, което води но нищожност на нотариалното удостоверяване, а от там и до  легитимацията на ищците като собственици на имота.

В съдебно заседание по същество – ответниците чрез процесуалния си представител, молят иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят направените по делото разноски.Представят писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения ревандикационен иск е обусловена от установяването на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС - право на собственост на ищците, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт върху процесния имот от ответниците с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

Относно наличието на активна материално-правна легитимация на ищците:

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на поземлен имот/ в обикновена писмена форма/ сключен на 3 август 1972 година, ищецът М. Р.  е придобил от имот „около 280 кв. м.”,   в местност „***” с граници: път, съседните имоти на П.Ц., М. и К.Й. и осевата линия на панорамен път. Продавачи по сделката са С.и П.Ч..

Видно от приложено на л. 107 от дело копие на удостоверение за сключен граждански брак , ищците са сключили гр. брак на 10.10.1964 г. Т.е. имота е придобит по време на брака им.

Видно от КНА №**, том **, рег. № **, дело **/20** година  издаден от нотариус Д.С., ищците се легитимират като собственици на недвижим имот придобит по давност , а именно  280 кв. м. представляващ южната част от имот пл.№ **** в кв.** по КП „****” 19**г.

Видно от приложените към делото доказателства К.Й.К. и М. Х. К., които са наследодатели и дарители на ответниците, са придобили през 19** година с НА №**, том **, д. № ****/19** година, имот – лозе, с площ 1080 кв. м. в местността „***”. Към настоящия момент гореописаният имот, който по КП на местността „****” от 19** година е отразен като пл. № ****, е отразен на кадастралния план на Варна като ПИ № **** с площ от 1159 кв.м.

Видно от НА № ***, том **. ***/19**г. М. Х. К. дарява на Г.И.Г. 1/ 2 ид. ч. от имота, така ответницата М.К.И. към настоящия момент е собственик на ½ ид. част от имота на основание наследяване по закон / по ¼ от майка си и баща си – К.и М.К./ , а ответницата Г.И.Г. – на ½ ид. част по силата на дарение.

Съгласно заключението на изготвената  и приета по делото СТхЕ, което съда цени като обективно, се установява, че ПИ № *** , който по КК на гр.Варна е с площ от 219 кв. м. ,попада в северното платно на уличната регулация на ул.”****” ,съгласно РП на вилна зона „****”. Имотът  на ищците по КНА №**, том **, рег. № **, дело **/20** година е издаден от нотариус Д.С. не е бил отразен в КП на местност „****” от 1936,1956  и 1987 г.  По КП от 1956 г. процесния имот не бил част от имот пл.№ **** ,записан на името на О.Х.   За първи път графично и в регистър имотът на ищеца е отразен в сега действащата кадастрална карта като ПИ № ****. Същия не отговаря на изискванията на чл.19 ал.2  и 3 от ЗУТ за обособяване на самостоятелен парцел. Имотът попада в селищно образувание „***”  и съгласно  нормативните изисквания визирани  в чл.19 ал.1 от ЗУТ при урегулиране поземлените имоти следва да  имат площ най-малко 500 км.м.

Съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ. Тъй като имотът се намира в курортна зона на населеното място, той трябва да има най-малко 16 м. лице и 500 кв. м. повърхност.

Предвид горното издадения от КНА № №**, том **, рег. № **, дело **/20** година  издаден от нотариус Д.С., за самостоятелен имот с площ 280 кв.м.,не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот. Активната им процесуална легитимация не е доказана и с договор за покупко –продажба на недвижим имот от 03.08.1972г.  доколкото същия не е изготвен в предвидената от закона форма и може да породи действие само на предварителен такъв.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца по иска.

 

Относно наличието на владеене на процесния имот от страна на ответниците:

Не е спорно между страните по делото, че именно ответниците понастоящем владеят спорната част от имота в размер от 70 кв.м.  Видно от приложените към делото доказателства К.Й.К. и М. Х. К., които са наследодатели и дарители на ответниците, са придобили през 1967 година с НА № **, том **, д. № ****/1967 година, имот – лозе, с площ 1080 кв. м. в местността „***”. Към настоящия момент гореописаният имот, който по КП на местността „****” от 1987 година е отразен като пл. № ****, е отразен на кадастралния план на Варна като ПИ № **** с площ от 1159 кв.м. Т.е. в момента имотът е с 79 кв.м. по-голям от закупения през 1967 година. Безспорно е, че ответниците владеят този имот.

От заключението на приетата по делото СТхЕ се установява , че  по данни от регистъра към КК на Варна от 2008 година ищецът М.Р. е собственик на имот № **** с площ от 219 кв.м. По КНА и предварителния договор площта на имота е 280 кв.м., т.е. владеният от ищеца имот е със 61 кв.м. по-малка площ.

Относно липсата или наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт от страна на  ответниците върху процесния недвижим имот:

При така формулираните изводи относно липсата на принадлежност на правото на собственост за ищците и установеното владение, последната от предпоставките на основателната ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно основание в лицето на ответниците за упражняваното от тях владение върху спорните 70 квадратни метра от имота, не подлежи на изследване.Доколкото ищците оспорват принадлежността на правото на собственост към патримониума на владеещия ответник,както и за пълнота на изложение, съда счита, че по изложените по – горе аргументи ответниците в настоящото производство са доказали наведените от тях основания за правото им на собственост на процесния имот. Видно от събраните по делото гласни доказателства , чрез разпит на свидетелите О.П.Ч. и С.П.Ч./ и двамата без родство със страните , чиито показания съда цени като обективни/,  ответниците владеят имота - спорното място от 70 кв. м., от преди около двадесет години. Оградата между съсобствения имот на ответниците и имота на ищците е поставена около 1970 година, след извършено терасиране. Оттогава тази ограда не е премествана. Т.е. те са владели своя имот и са го своили със съзнанието, че е тяхна собственост, като за М.И.  тази давност започва да тече от 16.05.1967 година, като към своето владение тя присъединява и владението на своите наследодатели К.Й.К. и М. Х. К., а за Г.Г.-  давността тече от 13.06.1988 година, когато е получила половината от имота като дарение от баба си.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да не бъде уважен.

  Поради направеното искане и на основание чл. 64, ал.1 от ГПК, на ответниците следва да бъдат заплатени направените от тях съдебно-деловодни разноски в общ размер 540.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Р. ЕГН ********** *** и Б. Р. Р. ЕГН ********** ***  иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответниците М.К.И. ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН ********** и двете с адрес *** да предадат владението върху реална част с площ от 70 кв. м. от имот с пл. № **** по КП „****” от 1987 година, ПИ с идентификатор **** по КП, обозначена с жълт цвят на предоставената към исковата молба скица, при граници на реалната част: север – останалата част от имот с ПИ ****, изток – път, юг – ПИ с идентификатор ****, запад – ПИ с идентификатор ****.,като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.И.Р. ЕГН ********** *** и Б. Р. Р. ЕГН ********** *** да заплати на М.К.И. ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН ********** и двете с адрес *** сумата от 540.00/петстотин и четиридесет/ лева, представляващи направените съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК.

 

                                                                                              

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                      Районен съдия: