№ 1922
гр. София , 22.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000501426 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. О. О., чрез пълномощника му адв. Е. Ф., срещу
определение № 265423 от 22.03.2021г. по гр.д.№ 49/2021г. на Софийския градски съд, І ГО,
13 състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на
предявените по него искове и в частта, с която е отхвърлена молбата за изменение
основанието на иска, формулирано в молба от 12.02.2021г. Твърди, че определението е
неправилно в тези му части, тъй като въпросът дали лицето, което е предявило иск срещу
държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за вреди от нарушено право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС е от значение за
основателността, а не за допустимостта на предявения иск. От събраните по делото
писмени доказателства било установено качеството му на пострадал от престъпленията, за
които се води досъдебното производство по сл. дело № 1/1991г., впоследствие
преобразувано в сл. дело № 780-11/1998г. по описа на ВОП- София, а сега ДП № 11-048/199
по описа на ВОП- София, макар и да не е представил молба по реда на чл. 75, ал. 3 от НПК.
Излага твърдения за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на предявения при условията на кумулативност иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушаване правото по чл. 6, § 1 от
ЕКСПЧОС, изразяващи се в невъзможността от своевременно получаване на компенсация.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че претенцията не е сред
изброените в ЗОДОВ нарушения, следователно не подлежи на обезщетяване. Сочи да е
неправилен извода на съда и в частта, с която последния е приел, че искането съдържащо се
в молба от 12.02.2021г. има характер на искане за изменение на първоначално предявените
искове по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Исках се съдът
да отмени обжалваното определение и да върне
1
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
САС, ТО, 13 състав, намира следното:
Подадената срещу прекратителното определение частна жалба е допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по предявен от А. О. О. срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120
000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане
и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-
ІІ/1998 г. на ВОП-София, понастоящем под № ДП № ІІ-048/1999г. В исковата молба се
твърди, че е пострадал от престъплението, за което е образувано досъдебното производство,
както и че въпреки двукратното внасяне на обвинителен акт в съда, съответно през 1993г. и
през 1997г., делото е било връщано на прокуратурата за допълнително разследване, а през
2018г. производството е било спряно. Счита, че прокуратурата е допуснала значително
забавяне на производството в досъдебната му фаза, както и че предвид качеството му на
пострадал е легитимиран да предяви иск за обезщетяване на вредите от нарушаване на
правото му за разглеждане на делото в разумен срок. В условията на кумулативност е
предявил и иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата от 250 000 лв., претендирана
като обезщетение за имуществени вреди от невъзможността своевременно да потърси и
получи компенсация за неимуществените такива – пропуснати ползи.
За да прекрати производството по делото относно предявеният иск за неимуществени
вреди в размер на 120 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим,
тъй като ищецът няма качеството на страна по съответното наказателно дело, придобито по
регламентирания в закона процесуален ред, а за да прекрати производството по делото
относно предявения в условията на кумулативно съединяване иск за имуществени вреди в
размер на 250 000 лв.- пропуснати ползи, първоинстанционният съд е приел, че искът е
недопустим, тъй като не е сред изрично изброените по реда на ЗОДОВ.
Определението е неправилно.
Нормата на чл.2б (приета с § 3 от ЗИД ЗОДОВ, ДВ, бр. 98 от 11.12.2012г.)
регламентира отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, като исковете се разглеждат по реда на ГПК, а при
произнасяне по тях съдът взима предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора- ал.2.
Активната процесуална легитимация на ищеца, като абсолютна процесуална
предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно и наличието на
правен интерес от неговото предявяване, се преценяват въз основа изложените в исковата
молба твърдения за претърпени от него вреди от нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, а въпросът дали той е включен в персоналния обхват на
чл. 2б от ЗОДОВ е такъв по основателността на предявения от него иск, а не по неговата
2
допустимост. Правната квалификация на иска за обезщетяване на вредите от нарушено
право по чл. 6, § 1 от Конвенцията е такава по чл. 2б от ЗОДОВ и отговорността на
държавата следва да се реализира по особения ред на този закон, когато делото, по което е
допуснато нарушението е висящо към датата на влизане в сила на ЗИДЗОДОВ, като по
аргумент на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, допустимостта му не е обусловена от изискването за
изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава
трета „а” от ЗСВ. Отговорността на държавата може да бъде ангажирана за репариране на
всички причинени вреди: неимуществени и имуществени- претърпени загуби и пропуснати
ползи.
В случая, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът- частен жалбоподател
твърди, че е пострадал от престъплението, с което са засегнати негови граждански права,
като понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения“, както е
прието и от ВКС с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.15г. по
гр.д № 3053/2014г., гр.отд., обхваща не само страните в едно гражданско или наказателно
производство, а и всеки гражданин, чиито права или задължения са засегнати пряко от
производството. Дали той действително притежава това качество, дали продължителността
на досъдебното производство следва да се квалифицира като негово забавяне, причинено от
бездействия на прокуратурата, както и дали в резултат на това забавяне са причинени
твърдените имуществени и неимуществени вреди, е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимостта на предявения иск.
Ето защо и обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на
Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените
иска с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000лв.-
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и
приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998
г. на ВОП-София, а понастоящем под № ДП № ІІ-048/1999г. и с правно основание чл.2б
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 250 000лв- обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността да предяви граждански искове и получи компенсация за
неимуществените вреди от деянията, разследвани по забавеното досъдебно производство.
Частната жалба срещу постановеното от първоинстанционният съд определението, с
което е отхвърлена молбата за изменение основанието на иска, формулирано в молба от
12.02.2021г., е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат
подавани частни жалби: 1). когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2). в
случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай, обжалваното определение не
попада в нито една от посочените две категории- не е преграждащо, нито е обявено изрично
за обжалваемо от закона. Ето защо подадената частна жалба в тази част е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265423 от 22.03.2021г., постановено по гр.д. № 49/2021г.
по описа на СГС, І гр.отд., 13 състав в частта, с която е прекратено производството по
предявения иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата от 120 000 лв.- обезщетение
за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в
разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП-
3
София, а понастоящем под № ДП № ІІ-048/1999г., както и в частта, с която е прекратено
производството по предявения иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за сумата от
250 000лв.- обезщетение за имуществени вреди от невъзможността своевременно да потърси
и получи компенсация за неимуществените вреди от деянията, разследвани по забавеното
досъдебно производство, и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по така предявените иска
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 300608/01.04.2021 г. на
ищеца А. О. О. срещу определение № 265423 от 22.03.2021г., постановено по гр.д. №
49/2021г. по описа на Софийски градски съд, І гр.отд., 13 състав в частта, с която е
отхвърлена молбата на А. О. О. за изменение основанието на иска формулирано в молба
12.02.2021г., и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на Р.България в
едноседмичен срок от съобщението до А.О..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4