Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и шести юни Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: ТОНКА ТЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1318 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 20-1228-001199 от 07.06.2020 год., издадено от началник
група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Б.П.С. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призовани, не
изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 20-1199 (серия Д, бланков № 770491) от 13.04.2020 год., жалбоподателят е
санкциониран за четири нарушения по ЗДвП – Закон за движението по пътищата,
извършени на 09.04.2020 год. в 23.10 часа в град Стара Загора, на ул.“Хрищян
войвода“ в посока север-юг до № 13, като водач на лек автомобил марка ”Фолксваген
Джета“, с рег.№ ***.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран
на
основание на основание чл.185 от ЗДвП (”За нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП (“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.”), изразяващо се в това, че
не контролира ППС, което управлява, допуща ПТП с щети по МПС.
Правната квалификация на
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на
фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като
съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП. Съгласно т.1 от правното
обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не контролира ППС, което
управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за причиняване на ПТП,
поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва контрол
над автомобила, същия излиза от пътното платно вляво по посока на движението
си, извършвайки ляв завой и блъска паркирания лек автомобил “БМВ“, като
реализира ПТП.
Безспорно е че разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо правило за
поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, на жалбподателя е
повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата,
управлявайки лек автомобил, губи контрол и се удря в друг лек автомобил. Въз основа на
това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в наказателното
постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП с
материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185
от ЗДвП
е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая
не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от
водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е
предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен –
причиняване на ПТП/. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП,
която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно постановление. Ето
защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното
неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20,
ал.1 от ЗДвП
наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието.
Несъответствието между фактическото описание на административното нарушение и
неговата правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо
административнонаказващия акт и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на
деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната
му в съдебната фаза на процеса.
Съобразно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Тази
разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да
борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му
движение. Изгубването на контрол
може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от
праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се
странично или пред него превозно средство и т.н. Отсъствието на
постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде
осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Предвид
това и с оглед несъобразяването на скоростта на движение, неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
отношение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, в частта
относно административното наказание, наложено на основание на чл.185
от ЗДвП
/т.1
от НП/, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие”) за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП (“Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието”),
изразяващо се в това, че не е спрял да установи какви са последиците от ПТП.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение по т.2 от НП, като твърди, че
такова не е извършено.
В подкрепа на фактическите
констатации, отразени в АУАН, възпроизведени в НП и касаещи нарушението по т.2
от последното, са изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели
актосъставителя С.Г.И. и свидетеля при съставяне на акта П.К.Д., както и
свидетелят-очевидец Й.А.А..
В случая съдът кредитира с доверие именно
показанията на св.Й.А., тъй като се потвърждават от показанията на
актосъставителя С.И. и свидетеля по акта П.Д. и предвид обстоятелството, че е
очевидец на причиненото произшествие от жалбоподателя и последващите му
действия по паркиране на управлявания от него автомобил, установява
приближаването на автомобила от север, преминаването му през тротоара и
причиненото увреждане на паркиралия автомобил с последваща маневра назад,
обикаляне на блока и паркиране, съответстващи на описанието, възприето от
административно-наказващия орган в т.2 от НП. Въз основа на събраните
свидетелски показания, преценени в съвкупност недвусмислено навеждат на
единствения възможен извод, че констатираното със съставения АУАН нарушение е
извършено от жалбоподателя, поради което съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин извършването от жалбоподателя на нарушението, описано в т.2 от
НП, като не може да бъде споделен довода за наличие на недостоверни и
непроверени данни, изложени от свидетелите, посочени в АУАН.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП и водещи до
опорочаване на НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му по
т.2, включително и твърдените такива от жалбоподателя, в частност –
административно-наказателното обвинение е индивидуализирано от фактическа и
правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като
описанието на нарушението съответства на правната му квалификация, а
индивидуализацията на щетите в повече от посоченото в АУАН и НП би означавало
конкретизация на размера им, което обаче, доколкото не е налице хипотезата на
чл.55, ал.2 от ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания, не е
било необходимо при липса на съответно искане за обезщетение от пострадалия –
чл.45 от ЗАНН.
За нарушението по т.2 от НП се предвижда лишаване от
право да се управлява МПС (моторно превозно средство) за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв. В случая наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС
в средния размер предвиден в закона – за срок от 3 месеца, а наложената на
жалбоподателя глоба – 100 лева, т.е. над минималния към среден размер на
наказанието, предвиден в закона, без обаче да са изложени обстоятелствата,
обусловили този диференциран подход при определяне на размерите на двете
кумулативно предвидени наказания за едно и също нарушение, респективно –
отегчаващото или отегчаващите отговорността обстоятелство или обстоятелства,
налагащо или налагащи определянето на наказанията над минималния предвиден в
закона размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП
следва да бъде изменено по т.2, като бъде намален размера на глобата и
лишаването от право да управлява МПС до законоустановения минимум от 50 лева
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
По т.3 от НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП (”За нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП (“При
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3. Актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му.“),
изразяващо се в това, че носи акт за нарушение по ЗДП си изтекъл срок.
Съгласно разпоредбата на чл.157,ал.6 от ЗДвП при
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, като
акта за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
съставянето му. В правната норма на чл.190, ал.3 от ЗДвП е въведено правилото,
че наложеното наказание “глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.
Според настоящият съд
деянието е несъставомерно поради липса на обективирано съставомерно поведение и
субективно отношение към него. От буквалното тълкуване на изречение 1 на
посочената разпоредба следва категоричният извод, че в нея е предвидено
задължение на контролните органи при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение да отнемат контролния талон към СУМПС, който да се
върне на водача след изпълнение на задължението му за заплащане на наказанието
“глоба“ след влизане в сила на наказателното постановление, или на съдебното
решение или на определение на съда. Няма предвидено императивно правило за
поведение, относимо към водачите на МПС, което ако не бъде спазено същите да
бъдат санкционирани. От буквалното тълкуване на чл.157, ал.6, изр.2
от ЗДвП следва изводът, че е налице заместване на един документ - контролния
талон към СУМПС с друг такъв - АУАН, за определен срок, но не е предвидено
задължение, неспазването на което да ангажира административно-наказателната
отговорност на водача на МПС. Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление в т.3 се явява незаконосъобразно и следва бъде отменено на
посоченото формално(процесуално) основание.
По т.4 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183,
ал.1, т.1, предложение трето от ЗДвП (“Наказва се с
глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство”) за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон (“Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от
него ремарке”), изразяващо се в това, че е управлявал автомобила без
да носи свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Тези
фактически констатации се потвърждават от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, кореспондиращи помежду си и със съдържанието на АУАН в тази
му част, поради което съдът намира за доказано конкретното нарушение и
извършването му от жалбоподателя. Що се отнася до наказанието, наложено за
разглежданото нарушение – глоба от 10 лева, същото съответства по вид и размер
на предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което обсъждането на
въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на нарушението се явява
безпредметно. Следователно в тази му част НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложените съображения съдът намира, че на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата
от 100 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на
представлявалия го упълномощен защитник съобразно представения по делото
договор за правна помощ и постановения съдебен акт.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление (НП) № 20-1228-001199 от 07.06.2020
год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара
Загора, в частта, в която на Б.П.С. ***, с ЕГН ********** на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 20 (двадесет)
лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯВА наказателно
постановление (НП) № 20-1228-001199 от 07.06.2020
год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара
Загора, в частта, в която на Б.П.С. ***, с ЕГН ********** на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДв е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 100
(сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на така
наложеното административно наказание “глоба“ от 100 (сто) лева на 50 (петдесет)
лева и наказанието “лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ месеца на
ЕДИН месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление (НП) № 20-1228-001199 от 07.06.2020
год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара
Загора, в частта, в която на Б.П.С. ***, с ЕГН ********** на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР град
Стара Загора да заплати на Б.П.С. ***, с ЕГН **********
сумата
в размер на 100 (сто) лева, представляваща
направени разноски по а.н.дело № 1318/2020 год. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: