№ 1122
гр. Пазарджик, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103846 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „ к „ООД , ЕИК
*, със седалище и адрес на управление : гр. *** представлявано от управителя Т Г Тов чрез
адв. К. И. И. със съдебен адрес : гр. ** против „* * „ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на
управление : гр. ** представлявано от К. Д. М. в която се твърди, че след датата 23.06.2022
г. чрез получено уведомление от страна на Банка ДСК, ищцовото дружество узнало, че
банката била задължена да извърши паричен превод на сумата в размер на 3199,52 лв. от
банковата сметка на „к“ ООД /без негово съгласие/ към посочената от ЧСИ Харалампи
Пилафов банкова сметка в Банка ОББ АД за погасяване на задължение по изп. дело
№434/2022 г. на ЧСИ Харалампи Венциславов Пилафов с рег. № 904 с район на действие
Окръжен съд - Пазарджик.
Твърди се още, че впоследствие след 30.06.2022 г., ищецът получил съобщение от
ЧСИ с покана за доброволно изпълнение на следните суми : по силата на изп. лист, издаден
по ЧГД №593/2021 г. на РС Пазарджик обща сума в размер на 3220. 78 лв., от които:
неолихвяема сума в размер на 773.05 лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на
190.42 лв., присъдени разноски в размер на 400 лв. и разноски по изп. дело на 199.80 лв.,
които се дължали на взискателя /* * ЕООД/, а такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в
размер на 286. 51 лв. се дължала на ЧСИ. Ищецът твърди, че тъй като така посочените
задължения по основание и размер му били напълно неизвестни се наложило да се извърши
справка в Районен съд гр. Пазарджик при което се установило, че действително на
21.04.2021 г. е бил издаден изп. лист по ЧГД № 593/2021 г. на Районен съд гр. Пазарджик,
въз основа на подадено от ответника „* *“ ЕООД /в качеството му на купувач с възложени
по реда на чл. 717з от ТЗ вземания на „*“ ЕООД с ЕИК */ заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение на сочени от заявителя като неизпълнени парични задължения на „к“ ООД
към „*“ ЕООД, които според заявлението са били формирани за периода на м. 11. 2017 г. - м.
12.2017 г.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за доставка на ел. енергия, сключен на
04.09.2017 г. между „к“ ООД /като купувач и потребител/ и „*“ ЕООД /като продавач и
доставчик/, действително е имало търговски взаимоотношения за доставка и потребления
на ел. енергия, но всички породени от тях задължения са били изпълнени /погасени/ от
страна на ищеца точно съгласно договорените срокове и размер и не е имало и няма
неизпълнени и подлежащи на изпълнение парични задължения към „*“ ЕООД. По същата
причина ищецът нямал и не можел да има каквито и да било задължения към ответника /
взискател в изпълнителното производство / „* *“ ЕООД - в качеството му на евентуален
валиден правоприемник на „*“ ЕООД. В условията на евентуалност, ищецът заявява, че
дори и да се установи наличие на пълно или частично неизпълнение на задължението за
плащане на доставена от „*“ ЕООД и съответно потребена от „к“ ООД ел. енергия за
периода м. 11. - м. 12.2017 г., то още към момента на иницииране на заповедното
производство това задължение е било вече напълно погасено по давност, за която се сочи от
ищцовото дружество, че била тригодишна, считано от падежа на задължението.
Същевременно, ищецът твърди, че дори и евентуално да не било погасено по давност, „к“
ООД не дължало на „* *“ ЕООД плащане на вземането, представляващо паричното
задължение за доставена и съответно потребена ел. енергия за периода 11. 2017 -12.2017 г.,
защото в случая било налице евентуално валидно осъществено прехвърляне на вземане,
което обаче не е било съобщено на длъжника, поради което същото обективно не било
породило правни последици за извършване на плащане към евентуалния приобретател на
вземането. Поради посочените основания, ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител заявява становище, че досега получената от взискателя „* *“ ЕООД чрез
осъществяване на принудителното изпълнение по изп. дело №434/2022 г. на ЧСИ
Харалампи Венциславов Пилафов с рег. №904 с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, сума в общ размер на 2934. 29 лв. - включваща - неолихвяема сума в размер на
773. 05 лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на 190. 42 лв., присъдени
разноски в размер на 400 лв. и разноски по изп. дело на 199. 80 лв., обективно
представлявала форма на неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД, тъй като тази сума
била получена от взискателя / „* *“ ЕООД/ при начална липса на основание или /евентуално/
при отпаднало основание, поради което същата подлежала на плащане/връщане от
получателя /взискател/ в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея от момента на
подаване на исковата молба. Твърди се още, че събраната от ЧСИ такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 286.51 лв., също трябва да му бъде възстановена/платена, ведно със
законната лихва върху нея от момента на подаване на исковата молба от взискателя /“* *“
ЕООД/, който се бил обогатил неоснователно по чл. 59 от ЗЗД до размера на тази сума като
си бил спестил нейното плащане, прехвърляйки го в тежест на к ООД, в качеството му на
длъжник по едно иначе материално незаконосъобразно изпълнение или пък /евентуално/ -
тази сума трябвало да бъде възстановена на „к“ ООД под формата на обезщетение по чл. 45
2
от ЗЗД на причинена му от взискателя /“* *“ ЕООД/ имуществена вреда. Моли се съдът да
постанови решение, с което: да осъди „* *“ ЕООД /ЕИК */, седалище и адрес на управление
но дейността: гр. С** представлявано от К. Д. М., да заплати на „к“ ООД ЕИК *, седалище и
адрес на управление на дейността: гр. П**, представлявано от Т Г Тов, обща сума в размер
на 3199, 52 лв. от които: неолихвяема сума в размер на 773,05 лв., главница в размер на 1371
лв., лихви в размер на 190,42 лв., присъдени разноски в размер на 400 лв. и разноски по изп.
дело – 199, 80 лв., както и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв., която обща
сума била събрана чрез принудителното изпълнение по изп. дело № 434/2022 г. на ЧСИ
Харалампи Венциславов Пилафов с рег. № 904 с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, образувано по силата на изп. лист, издаден по ЧГД № 593/2021 г. на РС
Пазарджик, при начална липса на правно основание или /евентуално/ при отпаднало правно
основание или /евентуално/ при условията на непозволено увреждане относно таксата по чл.
26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв., като се сочи, че цената на този главен иск е 3199,52
лв.. - да осъди „* *“ ЕООД /ЕИК * да заплати на „к“ ООД ЕИК *, седалище и адрес на
управление на дейността: гр. П**, представлявано от Т Г Тов, законната лихва върху
подлежащата на връщане обща сума в размер на 3199, 52 лв. от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства и се претендират
съдебно деловодни разноски. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „* *“ ЕООД /ЕИК */, чрез негов
процесуален представител , е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва изложените
в исковата молба твърдения, като се излагат съображения за недопустимост на предявените
искове, както и за неоснователност, в случай, че бъдат приети за допустими. Твърди се , че
длъжникът не бил предявил претенция с правно основание чл. 439 ГПК , в която можел да
оспорва с иск изпълнението, но искът можел да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено
изпълнителното основание, като в тази насока се цитира съдебна практика. Сочи се, че в
процесния случай оспорването на вземането по изпълнението се основавало на факти, които
са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 416 ГПК да се
стабилизира окончателно. Твърди се, че ищецът в настоящото производство бил уведомен
още с посоченото съобщение за незабавно изпълнение как се обжалват разноските, че
правото на обжалване отдавна било преклудирано поради приключилото изпълнително
производство с разпореждане за приключване с изх. номер 24101/30.06.2022 г., както и, че
още повече, че и защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение се осъществявала чрез обжалване само на точно посочени в
ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона съгласно чл. 435,
ал.2 по реда на чл. 436 от ГПК. Твърди се още , че ищецът бил пропуснал срока за
възражение по заповедното производство, поради което било недопустимо да се предявява
субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, тъй като законът предоставял това право само на тези
ищци, които въобще не са могли да се защитят, а в случая, според ответника, това
обстоятелство се дължало на пропуск и бездействие в определения срок, а бил могъл да
3
предостави своето възражение по чл. 414 или чл. 414а ГПК. На следващо място, се посочва,
че в качеството си на заявител по чл. 410 ГПК, „* *“ ЕООД бил подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение до Районен съд - Пазарджик с входящ № 2603/15.02.2021 г., въз
основа на постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г., VI - 19 състав, на Софийски
градски съд за възложени вземания на „*“ ООД / в несъстоятелност /, ЕИК *********,
извлечение от списък с вземания, уведомление до длъжника, че „* *” ЕООД е новият
кредитор, Договор за доставка на електрическа енергия, както и се сочи, че след преценка от
съда, че са били налице предпоставките за уважаване на искането на основание чл. 411, ал.3
ГПК, Районен съд - Пазарджик, по образувано ч. гр. д. № 593/2021 г., издава заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК и в предоставения едномесечен срок по
чл. 414 ГПК, длъжникът по заповедното производство бездействал, не подава възражение и
не представя доказателства за изпълнение на задължението, поради което заповедта била
влязла в законна сила и бил издаден изпълнителен лист № 638 от 21.04.2021 г. Твърди се, че
влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 416 ГПК имала за последица създаване
на стабилитет, както и че стабилизираната заповед за изпълнение имала преклудиращ ефект
по отношение на фактите, които са били известни на длъжника преди изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Твърди се от ответника, че изложените в исковата молба
обстоятелства, доказателства и възражения по смисъла на чл. 424 ГПК не били
новооткрити, т.е те не били относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не
са били основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за
изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, в
заповедното производство ги бил знаел и бил могъл да ги представи в срок, като се сочи т.
16 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни и недоказани, като се излагат
подробни съображения, в случай, че съдът счете предявените от ищеца искове за
допустими. Твърди се , че ответникът бил надлежно легитимиран като кредитор на ищеца и
в това си качество е падал заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и е
образувал по издадения изпълнителен лист производство за принудително изпълнение.
Твърди се още, че на 04.09.2017 г. между „*“ ООД - в несъстоятелност, от една страна, като
търговец (продавач), ищеца „к“ ООД, ЕИК *, от друга, като клиент (купувач), бил сключен
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги № РЕ 1722146 от 04.09.2017 г. и по който договор ищцовото
дружество останало задължено за заплащане стойността на извършени услуги. По
извършеното възражение за погасяване на тези вземания по силата на три годишна
погасителна давност, ответникът поддържа, че тези твърдения не били съобразени с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИП) и в частност на чл. 3, т. 2 от същия, като се посочва, че съгласно
цитираната разпоредба, спирали да текат давностни срокове, с изтичането на които се
погасяват права, за срока от въвеждане на извънредно положение в страната (13.03.2020 г.)
до неговата отмяна, както и че с параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби
4
към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат с изтичането
на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник". Сочи се, че Законът за
изменение и допълнение на Закона за здравето бил обнародван на 14.05.2020 г., като
посоченият 7-дневен срок изтичал съответно на 21.05.2020 г. и именно от тази дата
продължавали да текат всички спрени по силата на ЗМДВИП срокове, в това число и
давностните такива. Твърди се още от ответника, че в процесния случай, вземането било
станало изискуемо на 14.12.2017 г., че имайки предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП във връзка с параграф 13 от ЗИДЗЗ, погасителната давност било спряла да тече за
период от 13.03.2022г. до 21.05.2020 или за общо 70 дни, и вземайки предвид до тук
изложеното, погасителната давност била изтекла на 21.02.2021 г. за вземането за продадена
електроенергия за ноември 2017 г., респективно на 25.03.2021 г. за вземането за продадена
електроенергия за декември 2017 г. Твърди се, че Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК било депозирано с вх. № 2603 и било регистрирано на
15.02.2021 г., като се сочи, че константната съдебна практика, според която подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение (или искова молба) прекъсвали давността,
съобразно нормата на чл.116, б. 6 ЗЗД. Предвид гореизложеното, се твърди, че било
неоснователно съждението на ищеца за изтекла погасителна давност, както и, че процесното
вземане било предявено преди изтичане на същата, при съобразяване на специалните
разпоредби на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с параграф 13 от ЗИДЗЗ. Моли се съда да
остави без разглеждане предявените от „к" ООД, ЕИК * искове като недопустими и да
прекрати производството по делото , като в случай, че съдът счете предявените искове за
допустими, да постанови решение, с което да отхвърли същите изцяло като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски по делото. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание, ищецът чрез своят процесуален представител
поддържа своите доводи – респективно възражения.Ответникът чрез подадени писмени
молби поддържа изложените в отговора си възражения.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , приема за установено следното от фактическа страна.
Между страните безспорни са следните обстоятелства :
Със запорно съобщение изх. № 24079/30.06.2022 г. от ЧСИ Х. Пилафов , ищецът е
бил уведомен за образувано изпълнително дело № 434/2022 г. , като му е бил наложен бил
запор за вземанията на взискателя „* * „ ЕООД /ответник в настоящото производство.Не е
спорно и се установява и от приложеното копие от изпълнителното дело, че общо
дължимата сума в това изпълнително производство в размер на 3220,78 лв. / включително
главница, лихви разноски / е погасена изцяло с плащане по принудителен път / със сумата по
наложения запор/, както и че в тежест на ищеца била начислена и изплатена такса в полза на
ЧСИ в размер на 286,51 лв. С разпореждане от 30.06.2022 г. / преди датата на подаване на
настоящата искова молба / на ЧСИ , е било прекратено образуваното изпълнително
производство по дело № 434/2022 г. по описа на ЧСИ Пилафов. Липсват твърдения и
5
доказателства за обжалване на посоченото разпореждане.
С подадената в настоящото производство искова молба вх. № 24741/02.12.2022 г.,
ищецът претендирал връщане на сумите така както са описани в запорното съобщение, а
именно : 2934,29 лева, включващи неолихвяема сума в размер на 773,05 лева, главница в
размер на 1371 лева, лихви в размер на 190,42 лева, присъдени разноски в размер на 400
лева и разноски по изп. дело възлизащи на 199,80 лева, на основание чл. 55 ЗЗД, ведно със
законна лихва върху общата сума от момента на подаване на исковата молба.Претендира и
неоснователно разместване на права по отношение на платената в полза на ЧСИ сума за
окончателна такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Не е спорно и се установява от приетото по делото ч.гр.д. № 593/2021 г. по описа на
ПзрС , че в качеството си на заявител по чл. 410 ГПК, ответникът „* *“ ЕООД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд - Пазарджик с входящ №
2603/15.02.2021 г., като са заявени обстоятелства, от които произтича вземането и са
представени доказателства , според които с постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017
г., VI - 19 състав, на Софийски градски съд са възложени в полза на заявителя вземания на
„*“ ООД (в нес.), ЕИК *********, ведно с извлечение от списък с вземания, в който списък
вземанията към ищеца „ к „ООД към длъжника в несъстоятелност са в размер на 1371,27 лв.
Не е спорно също така и се установява, че на основание чл. 411, ал.3 ГПК,
Районен съд - Пазарджик, издава заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410
ГПК и в предоставения едномесечен срок по чл. 414 ГПК, длъжникът по заповедното
производство не е подал възражение и не е представил доказателства за изпълнение на
задължението, поради което и съдът е приел , че заповедта е влязла в сила. Бил издаден
изпълнителен лист № 638 от 21.04.2021 г. , въз основа на който кредиторът по заповедта за
изпълнение е подал молба за образуване на изпълнително производство и принудително
събиране на задълженията.
Не е спорно и се установява, че според представения по делото договор от 04.09.2017
г. за доставка на електрическа енергия, ищцовото дружество и „*“ ООД са били в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия. В тази връзка са и представените
от ищеца фактури и документи за плащане в изпълнение на този договор.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове. Ищецът претендира връщане на
принудително събраната от него сума в хода на изпълнителното производство, като
поддържа начална липса на основание – липса на материално право подлежащо на
принудително изпълнение/ поради погасяването му чрез плащане/ или при отпаднало
основание – материалното право погасено по давност. Твърди се , че това материално право
не е съществувало, респективно е отпаднало още към датата на подаване на заявлението по
което е издадена заповед за изпълнение и впоследствие изпълнителен лист. Освен това
твърди, че ответникът няма противопоставими на ищеца права , тъй като последният като
6
длъжник не бил уведомен своевременно за промяната на страната на неговия кредитор.
Тези твърдения изложени от ищеца за накърнени негови права поради материално-
правна незаконосъобразност на проведено принудително изпълнение очертават и правния
му интерес , чрез осъдителен иск да претендира събраната му в хода на изпълнителното
производство сума , като поддържа , че с тази сума ответникът се е обогатил при начална
липса на основание , респективно – при отпаднало основание. Изложените от ответника
възражения за недопустимост на исковата претенция, съдът намира за неоснователни,
доколкото наличието на други средства за защита не изключва правния интерес от
разрешаването на съществуващия спор между страните. Ищецът е поискал връщане на
принудително събрани в полза на ответника суми , като подържа , че тези суми са
недължимо платени. В случая по отношение на ищеца е проведено принудително
изпълнение и с предявения иск той се брани против материално- правната
незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение като поддържа липсата на
изпълняемо право. Тази защита винаги е искова , тъй като се отнася до възникнал спор за
материално право. Искът е предявен след приключване на принудителното изпълнение и
цели да поправи последиците от незаконното принудително изпълнение. Това е искът на
длъжника против взискателя за връщане на недължимо платеното по чл. 55 ал.1 ЗЗД,
респективно по чл. 59 ал.1 ЗЗД / за платената в полза на ЧСИ такса /.
С оглед формирания извод за допустимост на предявените искове, съдът дължи
произнасяне по основателността на исковите претенции.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД - даденото с оглед
неосъществено основание или на отпаднало основание подлежи на връщане. В тежест на
ищеца в настоящото производство, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
елементите от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване –
фактическо разместване на имуществени блага, настъпило при начална липса на основание,
респективно - въз основа на конкретно правно основание, което впоследствие е отпаднало.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства обаче не се
установява и доказва твърдяното от ищеца неоснователно разместване на блага. Въз основа
на издаден в полза на ответника изпълнителен лист срещу ищцата е образувано
изпълнително производство, в рамките на което чрез запориране на вземане от трето лице
процесната сума е била събрана. Дължимостта на сумите по изпълнителния лист е
установена в хода на заповедно производство , в което е издадена заповед за изпълнение , а
след влизането й в сила – и изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 50 ал.2 във връзка с ал.1 ГПК - на адреса вписан в търговския регистър на
фирмата, при липсата на официални данни за неговата промяна. Ищецът твърди , че е
разбрал за издаването на тази заповед едва при получаване на запорното съобщение – т.е.
навежда доводи евентуално за нередовното й връчване. В настоящото производство не се
твърди и не се установява , същият да е предприел действия за защита по реда на чл. 423
ГПК в производството, по което би могъл да развива такива доводи и така за получи
възможност да оспори вземането като подаде в срок възражение по чл. 414 ГПК или
7
чл.414а ГПК като твърди , че вземането е погасено преди подаване на заявлението в съда –
чрез плащане или с изтичане на погасителна давност, както и да оспорва активната
материално- правна легитимация на заявителя като кредитор. Не се твърди и не се
установява такива възражения да са подавани в заповедното производство , което
евентуално би предизвикало проверка на съществуването на това вземане в хода на спорно
исково производство по реда на чл. 422 ГПК. При това положение следва да се приеме , че
процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се е стабилизирала и е породила правните
последици на влязло в сила изпълнително основание , въз основа на което е издаден
изпълнителен лист. Стабилизирането на заповедта за изпълнение , освен че и придава
изпълнителна сила , но има за последица и това , че след този момент длъжникът може да
оспори своето вземане само чрез иск по чл. 439 ГПК – като твърди факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание или чрез иск по чл. 424 ГПК – като твърди наличието на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В случая
оспорването на вземането по изпълнението се основава на факти , които са настъпили
преди да се породи изпълнителната сила на заповедта за изпълнение – т.е. ищецът се
позовава на факти , които са му били известни и които той е могъл да заяви чрез подаване
на възражение / по чл. 414 ГПК или по чл. 414а ГПК, или поне възможност за това чрез
процедурата по чл. 423 ГПК/. След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът
може да основе / установителен или в случая осъдителен иск / само на факти, които са
настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора
по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които
са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в
сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение/. Заповедта за изпълнение влиза
в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК(отм.)/ В този смисъл е и
актуалната съдебна практика / напр. Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/ 2022 г.
на ВКС , ГК , ІVг.о./Тъй като в настоящия случай това не е сторено по предвидения в закона
ред, съдът следва да приеме , че е налице годно изпълнително основание , което валидно е
породило правните си последици, като неговата изпълнителна сила е намерила отражение в
издадения изпълнителен лист. От тук следва правния извод, че ищецът не е доказал
материално- правна незаконосъобразност на изпълнението / липса на изпълняемо право /,
поради което и осъдителната му искова претенция за връщане на принудително събраната
му сума въз основа на този изпълнителен лист / като главница, лихви и разноски на
взискателя / се явява неоснователен. Неоснователно е възражението на ищеца за липсата на
валидно възникнало в полза на заявителя в заповедното производство право, както поради
изтъкнатите по-горе съображения, така и поради безспорно установеното по делото, че
заявителят се е легитимирал като кредитор на длъжника / ищец / с акт на съда по
несъстоятелността , като вземанията той е придобил не по силата на гражданско-правен
договор /цесия /, а с постановление за възлагане на продадени активи / вземания на
дружеството в несъстоятелност / съконтрахент на ищеца /. Влезлият в сила съдебен акт е
8
достатъчен да го легитимира като приобритател на процесните вземания.
По исковата претенция за връщане на сумата платена като окончателна такса в
полза на ЧСИ, с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД. Тази сума е била платена за „
удовлетворение " на взискателя в предизвикания от него изпълнителен процес, за който в
настоящото производство се твърди, че е проведен при липсата на изпълняемо право.
Съдебният изпълнител не я дължи обратно , тъй като това е негово законно възнаграждение
за надлежно свършена работа. Ищецът има правото да я претендира от ответника , като
поддържа , че тя се равнява на спестен от него разход, но в случая тази претенция е
акцесорна , тъй като нейната основателност е обусловена от тази на главните претенции.
Изхода на делото по главните претенции, обосновава извод за неоснователност и на тази ,
която също следва да бъде отхвърлена, както и акцесорната за присъждане на лихва за
забава върху претендираните главници , считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По разноските . На основание чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника ще следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 402,52 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. / доказателства за същото на л.74/ .
Мотивиран от горното,ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ к „ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление
: гр. *** представлявано от управителя Т Г Тов чрез адв. К. И. И. със съдебен адрес : гр. **
против „* * „ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. ** представлявано от
К. Д. М. искове за връщане на платени без основание или поради отпаднало основание суми
както следва : сума в размер на 3199, 52 лв. от които: неолихвяема сума в размер на 773,05
лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на 190,42 лв., присъдени разноски в
размер на 400 лв. и разноски по изп. дело – 199, 80 лв., както и сума , с която се е обогатил
неоснователно, представляваща такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв.- които
били събрани чрез принудителното изпълнение по изп. дело № 434/2022 г. на ЧСИ
Харалампи Венциславов Пилафов с рег. № 904 с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, образувано по силата на изп. лист, издаден по ЧГД № 593/2021 г. на РС
Пазарджик,ведно със законната лихва върху подлежащата на връщане обща сума в размер
на 3199, 52 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ к „ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. ***
представлявано от управителя Т Г Тов чрез адв. К. И. И. със съдебен адрес : гр. ** да
заплати на „* * „ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. ** сторените в
настоящото производство разноски в размер на 402,52 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10