Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  271  Дата 11.10.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 3 октомври 2018 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 347 по описа за 2018 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 122 от 13.03.2018 г., постановено по т. д. № 156/2017 г., С. окръжен съд е решил следното:

 

„ОСЪЖДА „П.“ ООД, да заплати н. „А.з.з.н.д.“ ООД, следните суми: сумата 33 325.77 лв., представляваща сбора от главните задължения по фактури, както следва: по фактура № 524/ 20.08.2012 г. – 7 350,38 лв., по фактура № 528/31.08.2012 г. – 9 782,16 лв., по фактура № 531/19.09.2012 г. – 11 894,93 лв. и по фактура № 532/ 28.09.2012 г. – 4 298,30 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2017 г. до изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „П.“ ООД, да заплати н. „А.з.з.н.д.“ ООД сумата 10 175.47 лева, представляваща сбора на дължимите мораторни лихви по фактура № 524/20.08.2012 г. – 2 244,31 лв., по фактура № 528/31.08.2012 г. – 2 986,82 лв., по фактура № 531/19.09.2012 г. – 3 631,92 лв. и по фактура № 532/28.09.2012 г. – 1 312,42 лв.“

 

Дружеството „П.“ ООД е било и осъдено, да заплати на дружеството „А.з.з.н.д.“ ООД сумата 6 314 лева разноски по делото.

 

Решението на окръжния съд се обжалва от дружеството „П.“ ООД, със съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е без становище.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

 

 

 

 

         Искът е по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2014 г. (л. 9 и сл.) ищецът е придобил от цедента „Ю. ****“ ЕООД вземания на това дружество към длъжника „П.“ ООД, а предявените и съответно уточнени по делото претенции са за присъждане на дължимо, но неплатено възнаграждение за изпълнена и приета от ответника работа с багери и автотранспорт по процесните четири данъчни фактури:

 

         -        № 524/20.08.2012 г. за сумата ………….. 7 350,38 лева,

         -        № 528/31.08.2012 г. за сумата ………….  9 782.16 лева,

         -        № 531/19.09.2012 г. за сумата ………… 11 894.93 лева и

         -        № 532/28.09.2012 г. за сумата ………….. 4 298.30 лева.

        

         Или общо непогасени главници …………..…. 33 325.77 лева.

 

         А с приетото по делото и неоспорено от страните заключение (л. 90 и сл.) по назначената от съда счетоводна експертиза, вещото лице П. К. е пресметнала, че обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху посочените по-горе главници, за исковия период от 09.06.2014 г. до 09.06.2017 г. е общо в размер на сумата 10 175.47 лева.  

 

         Прехвърлянето на вземанията по процесните фактури и съответно – придобиването на тези вземания от новия кредитор „А.з.з.н.д.“ ООД (с тогавашно наименование „Д.Е.А.Г.“ ООД) е било съобщено (чл. 99, ал. 3 ЗЗД) на длъжника „П.“ ООД с изрично уведомление (л. 12 и сл.), съдържащо пълно описание на вземанията по фактурите. Съобщаването на длъжника е било извършено от новия кредитор – цесионера „А.з.з.н.д.“ ООД (с тогавашно наименование „Д.Е.А.Г.“ ООД), който е действал не от свое име, а от името на предишния кредитор „Ю. ****“ ЕООД, като за целта се легитимирал с даденото му от цедента пълномощно (л. 11).  

 

         Това пълномощно обаче, не съдържа никакво материално описание (правна идентификация) на нито едно от четирите различни вземания, които са предмет на договора за цесия от датата 03.09.2014 г. Само е било посочено, че учредената от упълномощителя представителна власт на пълномощника е:

 

 „да подава уведомление за цесия от името на „Ю. ****“ ЕООД по договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2014 г., сключен между „Ю. ****“ ЕООД и „Д.Е.А.Г.“ ООД към „П.“ ООД“, като в заключение е добавена и забележката, „всички права по настоящото пълномощно да се тълкуват изцяло в полза на упълномощените лица“.

 

         Материалното правно съдържание на задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е ясно – предметът на това задължение е, на длъжника да бъде съобщено за прехвърляне на конкретното вземане, само такова съобщаване би гарантирало на длъжника, че ако изпълни, не би изпълнил зле – на лице, което не е материално легитимирано да получи изпълнението. Ако при съобщаването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД вземането не е било идентифицирано по начин, който да е несъмнен, тогава условието по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е ненастъпило и длъжникът има право да откаже изпълнението: кредиторът не може само да съобщи, че бил сключил договор за цесия, без изрично да посочи, какъв всъщност е бил предметът на този договор. Което на свой ред означава, че ако съобщаването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД се извършва от пълномощник, упълномощаването по необходимост трябва да е изрично и да съдържа правомощието, на длъжника да бъде съобщено конкретното вземане, което е било предмет на цесията. Следователно, съдържащото се в закона (чл. 99, ал. 3 ЗЗД) изискване към съдържанието на съобщението, което кредиторът трябва да направи на длъжника, поставя същите материални изисквания и към съдържанието на пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), ако съобщаването на цесията се извършва от пълномощник. В този случай предизвиканото от съмнения тълкуване на съдържанието и/или обема на представителната власт на пълномощника е недопустимо, защото задължението на кредитора по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е конкретно. 

 

         Даденото от цедента „Ю. ****“ ЕООД пълномощно за изпълнение на задължението му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 11) не отговаря на изискването за конкретност, а препратката към договор, който бил сключен на датата 03.09.2014 г., е – с оглед гарантираните от закона (чл. 99, ал. 4, във вр. с чл. 75, ал. 2, изр. 1-во ЗЗД) интереси на длъжника – материално недостатъчна.   

 

         Изводът е, че за извършеното от пълномощника „Д.Е.А.Г.“ ООД съобщаване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, това дружество не е разполагало с редовно учредена от цедента „Ю. ****“ ЕООД представителна власт и съобщаването не е проявило действието, предвидено в разпоредбата по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Затова – по отношение на длъжника – ищецът (цесионерът) не е разполагал с материална легитимация на кредитор по предявените в процеса вземания и претенциите му срещу дружеството „П.“ ООД –  като неоснователни – са подлежали на отхвърляне.

      

         Заключението е, че решението на окръжния съд е незаконосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да бъде отменено, а предявените искове – съответно ще следва да бъдат отхвърлени. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя ще се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски, общо в размер на сумата 4 501 лева.

 

В този смисъл ще се постанови и решението.

 

 

 

 

 

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 122 от 13.03.2018 г., постановено от С. окръжен съд по т. д. № 156/2017 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от дружеството „А.з.з.н.д.“ ООД, ЕИК *********, искове против дружеството „П.“ ООД, ЕИК *********, за заплащане на:

 

         сумата 33 325.77 лева, представляваща неплатено възнаграждение за изпълнена и приета работа с багери и автотранспорт, по следните четири данъчни фактури:

 

         -        № 524/20.08.2012 г. за сумата ………….. 7 350,38 лева,

         -        № 528/31.08.2012 г. за сумата ………….  9 782.16 лева,

         -        № 531/19.09.2012 г. за сумата ………… 11 894.93 лева и

         -        № 532/28.09.2012 г. за сумата ………….. 4 298.30 лева,

ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2017 г. до окончателното и изплащане,

 

както и за заплащане на сумата 10 175.47 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения в размер на законната лихва, за забавеното плащане на сумите по посочените по-горе фактури за периода от 09.06. 2014 г. до 09.06.2017 г., както следва:

 

-        по фактура № 524/20.08.2012 г. – 2 244.31 лева,

-        по фактура № 528/31.08.2012 г. – 2 986.82 лева,

-        по фактура № 531/19.09.2012 г. – 3 631.92 лева и

-        по фактура № 532/28.09.2012 г. – 1 312.42 лева.

 

ОСЪЖДА дружеството „А.з.з.н.д.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на дружеството „П.“ ООД, ЕИК *********, сумата 4 501 (четири хиляди петстотин и един) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.