Р Е Ш
Е Н И Е
№… 12.03.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД І ГО,
9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Павлинка
Славова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16370/ 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)във вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 150
000,00 лева - представляваща застрахователно обезщетение за причинени болки
и страдания от травматични увреждания, подробно описани в ИМ и получени в
резултат от ПТП, настъпило на 09.02.2015г. по вина на водач, застрахован при
ответника. Ищцата претендира и законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2015г.
до окончателното изплащане, както и направените разноски.
В срока за отговор на ИМ „З.К.О. - К.Б.” КЧТ не оспорва наличието на
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ по отношение
на процесния лек автомобил, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдения в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и
противоправно поведение у застрахования при него водач, посочените травматични
увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване от страна на ищцата без да конкретизира в какво се изразява то. Моли
съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали
претендиралото обезщетение. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Безпорно е по делото, че„З.К.О.
- К.Б.” КЧТ е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на л.а
„Мерцедес“ с рег*******управляван от И. Н. И..
От Решение 176 от 20.04.2016
г., постановено по НАХД 369/2016 г. по описа на РС-Добрич районен съд, се
установява, че на 09.02.2015г., около 18:00 часа в гр. Добрич по бул. „Русия“,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е220D“,
с рег. № ********, И. Н. И. е нарушил правилата за движение по чл. 6, ал. 1 и
ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на ищцата :
счупване на коронките на двата централни горни резеца и избиване на долния
десен резец; счупване на долната челюст; контузия на мозъка. Подсъдимият е
признат за виновен за извършено престъпление по 343, ал. 3, пр. 5 и 7, б.
"а", пр. 2, вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2-ро, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК и на осн. чл. 378 ал.4 т.1 НПК във вр. с чл. 78 а ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане
административно наказание глоба2 000
лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеци. Решението
е влязло в сила на 10.05.2016 г.
От заключението на изслушаната
по делото САТЕ и останалите събрани
доказателства (констативен протокол за
ПТП и протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие), се установява,
че на 09.02.2015
г. около 18:00 часа в гр. Добрич по
бул. „Русия“ в района на кръстовището с ул. „Тунджа“, с посока от
бензиностанция “OMV” към магазин „Кауфланд” в лявата пътна лента се е движел лекият автомобил „МЕРЦЕДЕС
Е220D“, с рег. № ********. Скоростта на движение на автомобила е била 61,09
км/ч., при която опасната му зона за
спиране е била 52 метра. В същото време ищцата се е движела по десния тротоар
на булеварда. Тя е достигнала пешеходната пътека, където автобус на градския транспорт
е спрял, за да я пропусне. Ищцата е предприела пресичане, но лекият автомобил
изпреварвайки спрелият автобус я удря. От
експертизата е видно, че водачът е могъл да възприеме ищцата едва на 20 метра
от мястото на удара, поради което при скоростта, с която се е движел ПТП е удара
е бил непредотвратим. За да може да реагира, той е следвало да се движи със
скорост от 33 км/ч.
От приетата СМЕ и от
събраните по делото медицински документи (епикризи,
болнични листове, изследвания, амбулаторни листове и болничен лист) се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила: 1/ черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата с охлузвания; счупване на челната кост на
черепа с навлизане на въздух в черепната кухина с клинични данни за дифузна
травма на главен мозък; 2/ лицево-челюстна травма, изразяваща се в контузии и
охлузвания на лицето, периорбитален хематом; счупване на горната челюст; счупване
на горната челюст с излив в горночелюстните синуси, сфеноидалния синус и
клетките на етмоидалния лабиринт; счупване на носни кости; счупване на коронките
на горните два резци и избиване на първи долен резец вдясно; 3/ травма на
опорно – двигателния апарат, изразяваща се в контузия с разкъсно-контузна рана
на ляво коляно; счупване на ниво коленна става на главичката на лявата
малкопищялна кост. Получената черепно-мозъчна травма е довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Счупването на челюстта и избиването на
зъбите са довели до затрудняване дъвченето и говоренето за период от около
месец-месец и половина. Счупването на лявата малкопищялна кост е довело до
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, който се е наложило да
бъде обездвижен за период от 4 седмици. През този период ищцата е търпяла
интензивни болки, усилващи се при стъпване на крака и при движения в коленната
става.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл.
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото по чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) следва да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО“,
са настъпили твърдените неимуществени вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Безпорно се установи, че ПТП-то
е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „МЕРЦЕДЕС Е220D“- И. Н. И.. За деянието,
дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на постановеното
Решение от 20.04.2016г. по НАХД 369/2016 г. по описа на РС-Добрич, влязло в
сила на 10.05.2016 г, съгласно чл. 300 ГПК. Безпорно се установи, че в резултат
на това ПТП ищцата е получила травматични увреждания: счупване на коронките на
двата централни горни резци и избиването на долния десен резец, счупването на
долната челюст и контузията на мозъка,част от състава на престъплението, за
което И. Н. И. е признат за виновен. От СМЕ се установи, че наред с приетите от
наказателния съд увреждания ищцата е
получила и останалите травми, описани в
ИМ, търпяла е интензивни болки за период от около 4 седмици.
След като поведението на застрахования водач е
виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по
застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), застрахователят дължи
плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач
имуществени и неимуществени вреди. Поради което съдът счита иска за
основателен.
Относно размера на понесените
неимуществени вреди съдът съобрази с
указанията в ППВС № 4/68г. и в ППВС № 17/63г.
и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията; общата продължителност на лечебния и възстановителен период;
възрастта на ищцата към датата на ПТП – почти 30 г.; както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства
по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания и степента на увреждане на ищцата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 95 000,00 лв. ведно със
законната лихва от 09.02.2015 г. При
определяне размера на присъденото обезщетение съдът съобрази и съдебната практика
на САС, обективирана в решения: № 1995/2013 г. по в.гр. дело № 2929/2012 г.; № 541/2011
г. по в.гр. д. 962/2010 г.; № 89/2012г. по в.гр. д. 2 514/2011 г. ; № 198/2014
г. по в.гр. д. 4208/2013 г.; № 455/26.02.2018 г. в.гр.д.№5214/2017г. и № 687
/2015 г. по в.гр.д. 3892 /2014 г.
Относно възражението за съпричиняване.
Ответникът е възразил, че ищцата
с поведението си е съпричинила резултата, без обаче да са посочени конкретни
действия или нарушения. Съпричиняването от страна на пострадалия се изразява в
конкретно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Ответникът
не твърди такова конкретно поведение, поради
което съдът приема направеното възражение за неоснователно и недоказано.
По
разноските:
Процесуалният представител на
ищцата има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА за
осъщественото безплатно представителство в общ размер на 4 530,00 лв. От тази
сума съразмерно на уважената част от иска следва да му се присъди 2 869,00
лева.
Ответникът също има право на
разноски. Той е направил такива в размер на 250,00 лева за експертиза и 100 лева за депозит за свидетел, от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата дължи 128,33 лева (91,67
лева за депозит за вещо лице и 36,67 лева за свидетел). „З.К.О. - К.Б.” КЧТ е бил защитаван от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1
Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника се дължи 200 лева възнаграждение за юрисконсулт, от които
съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати 73,33 лева.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
3 800,00 лв. – ДТ.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка *** – Сосиете женерал експресбанк, по която да се преведат
присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „********, да заплати на Е.И.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.Д., със
съдебен адрес:***, полуетаж 4, на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 95 000,00 лева
- застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в резултат настъпило ПТП на 09.02.2015г. в гр. Добрич поради виновното и
противоправно поведение на И. Н. И. - водач на л.а. „МЕРЦЕДЕС Е220D“, с рег. № ********,
ведно със законната лихва от 09.02.2015г.
до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
за разликата над сумата от 95 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000
лв.;
ОСЪЖДА „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, да заплати на адв. Н.Д.,
със съдебен адрес:***, полуетаж 4, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 869,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН ********** да заплати
на „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 128,33 лева – разноски и 73,33 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 3 800,00 лева - разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: