Р Е Ш Е Н И Е
№ 928
гр. Хасково, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на девети ноември, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното
от съдия Костова адм. дело № 593 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.Ц.У. ***, против Уведомително писмо с
изх. № № 01-6500/2606 от 25.04.2018 г. за отказ от одобрение поради недостиг на
финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие
на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2017г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция /ДФЗ
– РА/.
В жабата се твърди, че мотивите в обжалваното Уведомително писмо
са неправилни, а обективираният в същото отказ незаконосъобразен. Счита се, че
ограниченията за кампания 2017г., наложени със Заповед №РД-09-160/28.02.2017г.,
допълнена със Заповед № РД 09-278/31.03.2017г. и Заповед № РД 09-361/13.04.2017г.
издадени от министъра на земеделието и храните, с които е забранен приема на
заявления за подпомагане по мярка 11 „Биологочно земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
бил за прием на заявления, с които се поемал нов ангажимент или се разширявали
поети ангажименти по реда на чл.17, ал.4 от Наредба №4 от 2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСП 2014-2020. Тези ограничения не касаели
старите поети ангажименти и площите завявани в предходни години. За необоснован
се счита мотивът, визиран в уведомителното писмо, че при подаването на
заявлението за подпомагане жалбоподателката подписала нарочна декларация за
това, че е запозната с предоставяне на финансова помощ само при условие, че има
наличен финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по
съответната мярка и в изпълнение на горепосочените заповеди. Немотивираността
на извода се обосновава с това, че насаждението на оспорващата е старо и същото
било заявявано непрекъснато през предходните години, поради което не попадало в
ограниченията на заповедите на министъра на земеделието храните и горите.
Декларацията при подаване на заявлението за подпомагане не следвало да се
разбира, като отказ от бъдещи права, тъй като това не отговаряло на
съдържанието ѝ, а освен това отказът от бъдещи права бил недействителен.
Иска се отмяна на Уведомителното писмо. Допълнителни съображения се излагат в
писмена защита. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа, като се допълва, че в
административния акт липсва точна разпоредителна част. С наложения с уведомителното
писмо отказ от одобрение не било изяснено какво точно не било одобрено. Сочи,
че са налични 5 заявления, които са подавани непрекъснато в продължение на пет
последователни години по мярка 214, като шестото заявление било подадено през
2017 г. за същия парцел, същото насаждение, от същия земеделски производител, а
разликата била в това, че било подадено за нов програмен период. Навежда доводи
за възможността петгодишния ангажимент да бъде удължаван ежегодно, без да е
налично условие да бъде по същия програмен период, можело да се удължава без да
е посочен краен срок, включително и по нов програмен период.
Ответната страна - заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция гр. С., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. В писмена
защита излага съображения по същество. Претендира разноски по делото.
Административен съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в
жалбата, становището на страната в с.з., както и това на ответника и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. министърът на земеделието и храните е
определил 01.03.2017 г. за начална дата на прием на заявления за подпомагане по
реда на Наредба № 5 от 2009 г. за кампания 2017 г., относно мерките,
финансирани от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода
2014-2020 г. В т.2 от заповедта е наредено, през кампания 2017 г. да не се
приемат заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., с
които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на
чл.20, ал.6 от Наредба № 7/2005 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекологичен климат" и чл.
17, ал.4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г.
Със
Заповед №РД 09-278/31.03.2017г., издадена от министъра на земеделието и храните
е изменена т.2 от Заповед №РД 09-160 от 28.02.2017 г. и е създадена т.3, с
която отново се разпорежда да не се приемат заявления за подпомагане по мярка
10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се
разширяват поети ангажименти
Със
Заповед №РД 09-361/13.04.2017 г., министърът на земеделието и храните е изменил
и допълнил предходните две заповеди, като създал т.4 и т.5. В т.4 е записано,
че приемът на заявления за подпомагане да се извърши след изразено и
представено писмено съгласие от страна на земеделския стопанин, че одобрението
за участие и предоставянето на финансова помощ ще се извърши под условие, че е
наличен или се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните
ангажименти по мярка 11 "Биологично развитие" от ПРСР 2014-2020 г. В
т.5 е записано: „Одобрението за участие на площи и животни по мярка 10 „Агроекология
и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за заявленията
за подпомагане, приети по реда и при условията на т.2, б. „В“ и т.4 през кампания
2017 г. да се извършва единствено при условие, че по данни на ДФЗ – РА за
съответната мярка е налице наличие на финансови средства за поемане на
петгодишните ангажименти по приетите заявления“.
При
съобразяване на обявения в Заповедта период за прием на 22.05.2017 г. оспорващата
е подала Заявление за подпомагане 2017 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“
УРН 56710, с УИН 26/050617/67247. Към заявлението е приложена и декларация
(л.65), подписана от К.Ц.У., с която същата декларира, че е запозната с това,
че заявлението ѝ за подпомагане за кампания 2017 г. по горепосочената
мярка ще бъде одобрено за участие и ще ѝ бъде предоставена финансова
помощ, само при условие, че се осигури финансов ресурс за обезпечаване на
многогодишните ангажименти по съответната мярка от ПРСР 2014-2020 г., съгл.
заповед №РД 09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните.
С
Уведомително писмо за отказ от одобрение поради недостиг на финансови средства
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2017 г.,
изх. № 01-6500/2606 от 25.04.2018 г., издадено от заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, оспорващата е уведомена, че съгл. разпоредбите на чл.
31, §1 от Регламент № 1306/2013 г. и съгл. чл. 77, §1 от Регламент
1303/2013 г., плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР не
надвишават бюджетните задължения, както и плащанията от страна на Комисията на
приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се
извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие, че са налични
средства. В писмото е посочено, че след извършен анализ на всички декларирани
площи, животни и пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“ за
кампания 2017 г. е установена липса на финансови средства за плащане на всички
нови ангажименти и новозаявени парцели. Съгласно разпоредбите на чл. 9 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,
плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените
финансови средства по мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. В тази връзка е невъзможно одобрението
на нови многогодишни ангажименти или новозаявени парцели поради неодстатъчен
бюджет по мярката. Именно поради недостиг на финансови средства по мярка 11
„Биологично земеделие“ е постановен обжалвания в настоящото производство отказ,
обективиран в оспореното уведомително писмо.
По
делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения
акт, част от която са и посочените в уведомителното писмо три броя заповеди на
Министъра на земеделието и храните, както и Заявления за подпомагане по мерки
от 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. От експертното заключение и направените в съдебно заседание
уточнения, се установява, че бюджета по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. е в размер на 296 486 447.34 лева, а поетите или изпълнени
ангажименти са в размер на 345 716 994.10 лева, като към 23.01.2018г. е
бил направен разчет на отделните мерки, съгласно който са установени неизпълнени
ангажименти в размер на 49 230 546.76 лева и за капания 2017 г. не е бил
наличен финансов ресурс за обезпечаване на плащания по нови заявления и поемане
на нови ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. В
съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвената експертиза, като допълва,
че в конкретния случай от жалбоподателката е било подадено ново заявление за
подпомагане, а не за предходни години. Пояснява, че не е имало поемане на
ангажимент от предходна година по заявената от жалбоподателката през 2017 г.
мярка и досега не е имала сключен договор по тази мярка. Подчертава, че по мярка
11 „Биологично земеделие“ абсолютно всички подадени заявления не са одобрени,
т.е. налице е нулев прием.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
Уведомително писмо изх. изх.№ 01-6500/2606 от 25.04.2018г. на Зам.изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е
подадена на 14.06.2018г., при дата на съобщаване на акта на 07.06.2018г./л.45/,
в законовоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК. С оглед на изложеното жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Уведомително писмо изх.
№ 01-6500/2606 от 25.04.2018г. е издадено от материално компетентен орган, при
условията на надлежно делегирани правомощия. Държавен фонд
"Земеделие" е бил сезиран със заявление за подпомагане по схеми и
мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС (чл.11
ал.2 т.4, чл.11а ал.1 от ЗПЗП, §1 т.13 и
т.15 от ДР на ЗПЗП). Съгласно чл.11а ал.1 т.1 пр.първо от ЗПЗП Разплащателната
агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане,
формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за
подпомагане на Общата селскостопанска политика. Изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор на РА, вкл. организира и ръководи дейността и
представлява РА (чл.20а ал.1, чл.20 т.2 и 3 от
ЗПЗП). По делото е представена и приета като доказателство Заповед
№ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
–л.36, с която този орган е делегирал на Заместник изпълнителния директор П. Д.
С. правомощията да издава и подписва уведомителни писма от категорията на
разглеждания в настоящото производство акт. Според чл.20а ал.4 от ЗПЗП /в
редакция ДВ бр.12/2015 г, действала към датата на издаване на Заповед
№ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г / Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. При изменението на чл.20а ал.4 от
ЗПЗП /ДВ бр.2/2018г/ е запазена възможността за делегиране от Изпълнителния
директор на ДФЗ-РА в полза на заместниците му на правомощието по произнасяне по
подадени заявления за подпомагане, т.е. възможността за делегация е налице и
към датата на издаване на оспореното уведомително писмо - 25.04.2018г.
Следователно Уведомително писмо изх.№ 01-6500/2606 от 25.04.2018г. е издадено
от материално компетентен орган в лицето на Заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ – П.С., при упражняване и в рамките на надлежно делегирани й
правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. От фактическа страна
е обоснован с недостига на финансови средства по мярка 11 „Биологично
земеделие“ за кампания 2017 г. В тази връзка не се споделя твърдението за
формирани неправилни мотиви в атакуваното уведомително писмо.
На
следващо място съдът приема, че в хода на
проведеното производство и при разглеждането и произнасянето по подаденото от К.У.
заявление за подпомагане за кампания 2017г. не са допуснати съществени
нарушения на нормативно регламентираните административно-производствени
правила, които да обуславят отмяната като незаконосъобразно на Уведомително
писмо изх.№ 01-6500/2606 от 25.04.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” на това основание.
При преценка
съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:
Условията
и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020
г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. Съгл. чл. 9 от Наредбата „Плащанията за
биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови
средства по мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г.“ В тази връзка е и разпоредбата на чл.
31, §1 от Регламент № 1306/13, съгл. чл. 77, §1 от Регламент № 1303/2013
г., плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР не надвишават
бюджетните задължения, както и плащанията от страна на Комисията на приноса от
европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се извършва в
съответствие с бюджетните кредити и при условие че са налични средства. От
посочената нормативна регламентация се налага извода, че законът регламентира
като материалноправна предпоставка за отказ за одобрение недостига на финансови
средства.
Безспорно
от събраните писмени доказателства се установява, че недостигът на парични
средства за обявения прием е налице при решаване на въпроса за подпомагане от
компетентния орган по конкретното заявление, т.е отпуснатите средства са
изчерпани. От приетата по делото съдебна експертиза се установява, че бюджетът
по мярката за 2017 г. е изчерпан, като недостигът на средства, установен към
23.01.2018 г. е в размер на 49 230 546.76 лева.
Безспорно
е също така, че още при подаване на заявлението за подпомагане, земеделският
производител е бил информиран за обстоятелството, че ще бъде одобрен по мярка
11 само при наличие на финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните
ангажименти по съответната мярка, съгласно Заповед № РД09-361 от 13.04.2017 г.
на министъра на земеделието и храните. К.У. е подписала нарочна декларация в
тази връзка, като е била запозната и с издадената заповед от министъра на земеделието
и храните.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателката, че насаждението ѝ е старо и същото било
заявявано непрекъснато в предходните години, поради което не попадало в
ограниченията на заповедите на министъра на земеделието храните и горите за
спиране приема на заявления за кампания 2017 г. От изявленията на вещото лице,
които съдът кредитира изцяло, става ясно, че в конкретния случай от
жалбоподателя е било подадено ново заявление за подпомагане, а не такова за
предходни години, т.е. не е имало поемане на ангажимент от предходна година по
заявената от жалбоподателката през 2017 г. мярка, тъй като същата до този
момент не е имала сключен договор по тази мярка.
Както
вече бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., плащанията за биологично
земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. След като в началото на 2018 г. е установен недостиг на финансовия ресурс по
мярка, в изпълнение на нормативната делегация на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, с цитираните по-горе заповеди министърът на земеделието и
храните е разпоредил за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за
подпомагане, с които се поемат нови ангажименти. Предвид установеното, а именно
че подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане за 2017 г. е ново, то
атакуваното уведомително писмо за отказ от одобрение се явява законосъобразно.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., след изтичане на петгодишния период
на ангажимента същият може да бъде удължаван ежегодно. В случая обаче, след
като петгодишният период на ангажимента по мярката започнал през 2012 г. е
изтекъл през 2016 г., и при изчерпан ресурс по мярката установен със заповед на
министъра на земеделието и храните, няма как да се подпомогне заявеното от
жалбоподателката. Удължаване на ангажимента би било възможно единствено в
случай на съществуващ финансов ресурс, каквато хипотеза в случая не е налице.
Следва
да се има предвид, че приемането на заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“, въпреки забраната на министъра на земеделието, не означава
автоматично, че то не попада в категорията поемане на нов ангажимент, а попада в
категорията поемане на стар такъв. Приемането на заявлението на
жалбоподателката е извършено, тъй като с него са заявени за подпомагане и други
мерки, различни от процесната, а именно схема за единно плащане на площ, схема
за преразпределитено плащане, схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания,
схема за преходни национални плащания за земеделска земя на хектар. Освен това,
без да се подаде, съответно приеме, заявлението няма как административният
орган да извърши законово предвидените проверки, т.е. ще липсва основанието за
проверка (самото заявление), като без извършването на проверките няма как да се
установи дали заявлението отговаря или не на изискванията за подпомагане. В
тази връзка неоснователни са наведените от процесуалния представител на
оспорващата доводи за попадане на заявлението в категорията „подадено по стар
ангажимент“, поради приемане на същото от ДФ „Земеделие“, въпреки забраната за
прием на заявления, с които се поемат нови ангажименти.
Предвид гореизложеното
съдът приема, че Уведомително писмо изх.№ 01-6500/2606 от 25.04.2018г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.С., с което по
подадено от К.У. заявление за подпомагане с УИН 26/050617/67247 е отказано
одобрение поради недостиг на финансови средства по Мяра 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020г. за
кампания 2017г. е законосъобразно - издадено е от компетентен административен
орган и в изискуемата се форма; постановено е в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото
искането на ответника по жалбата за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на К.Ц.У.
следва да бъде възложено заплащането на направените от ответника разноски за
възнаграждение за вещо лице за изпълнената СТЕ / в размер на 250 лв./, както и
за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Административен съд
Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Ц.У. ***, против Уведомително писмо изх. №01-6500/2606 от 25.04.2018г. за
отказ от одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА К.Ц.У.,
ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, деловодни разноски в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: