Р Е
Ш Е Н
И E
№ 364 15.10.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав
на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Г.К.
Прокурор :
Като разгледа докладваното от
съдията ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
в.гр.дело № 469 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение № 223/05.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2089 по описа на съда за 2018 г., Районен съд – Хасково е отхвърлил като
неоснователен предявения от Сдружение на собствениците, гр.*** с ЕИК *********,
представлявано от К.И.М. против Р.Щ.Р., с ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер
1 415,81 лв., представляваща средства от Фонд „Обновяване и ремонт“,
преведени от последния по негова сметка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 17.07.2018г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед № 752/19.07.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1743/2018г. по описа на РС – Хасково.
С Определение № 975/03.06.2019г., поставено по гр.д.
№ 2089 по описа на съда за 2018 г., Районен съд – Хасково, в производството по
чл. 248 от ГПК, е допълнено Решение № 223/05.04.2019г., в частта за разноските,
като ищецът Сдружение на собствениците, гр.*** с ЕИК *********, представлявано
от К.И.М. е осъден да заплати на Р.Щ.Р., с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски в размер на 330 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е
останал въззивникът К.И.М., който е председател на управителния съвет на
Сдружение на собствениците гр.*** който обжалва решението с оплаквания за
неправилност и необоснованост, постановено в нарушение на материалния интерес
на живущите във входа и на процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени
подробни съображения, касаещи неправилността на изводите на първоинстанционния
съд по отношение на събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че
на проведеното общо събрание на Сдружение на собствениците от 21.06.2018 г.
грубо били погазени разпоредбите на чл. 23, ал. 13, т. 6 от ЗУЕС по вина на
ответника по делото. Изложени са съображения за неправилно приложение на т.6.9
от протокол на учредителното общо събрание на етажните собственици от
07.11.2014 г., във връзка с липса на съгласие на собствениците за избор на
платен председател на Управителния съвет. Изложени са съображения по отношение
на определената от съда начална дата за дейността по саниране на секцията
съобразно представените по делото писма от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството /МРРБ/. Изложени са съображения от коя дата следва
да се счита, че бившият председател вече не е такъв на управителния съвет и в
тази връзка се поддържа, че по делото е безспорно установено получаването на
определени парични средства на Европейския съюз от страна на ответника по
делото в претендирания по делото размер и обстоятелството, че тези средства не
са налични, поради което следвало да бъдат върнати на етажните собственици. Не
се съгласява и с изводите на първоинстанционния съд за задържане на сумата,
която е претендирана в исковата молба. По отношение на предявения насрещен иск
за сумата от 643,56 лв. счита, че същият е неоснователен .Прави искане
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Хасково и
вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да уважи изцяло
предявения иск на Сдружението на собствениците срещу ответника по делото. В
тази връзка се правят и искания за събиране на нови доказателства, а именно
приемането на приложените към жалбата – Писмо на Община Хасково от 25.07.2014
г., Становище на Община Хасково от 23.07.2014 г. и копие от имейл на регионален
координатор за Централна южна България към МРРБ до Р.Р..
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна Р.Щ.Р., чрез пълномощника му адв. К.К., с който
се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната
неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС - Хасково. Във въззивната жалба са изложени и съображения по
отношение на недопустимостта на представените към въззивната жалба писмени
доказателства, за които страната счита, че е преклудирана възможността да бъдат
представени в настоящото производство. Прави се искане за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция.
В срок е депозирана и въззивна жалба от К.И.М.,
като председател на управителния съвет на Сдружение на собствениците - гр.***
против определението на РС – Хасково, с което се допълва постановеното по
делото решение в частта за разноските, в която са изложени съображения за
незаконосъобразност на изводите на съда по отношение на дължимостта на сумата,
която е посочена в постановеното определение. Прави се искане да се обяви за
нищожно допълнението към основното решение по делото, а именно определението,
което се обжалва.
В срок е депозиран писмен отговор на тази
въззивна жалба, с който същата се оспорва от страна на Р.Щ.Р., като се излагат
съображения за нейната неоснователност.
Пред въззивната инстанция като писмени доказателства са приети заверени копия от: Писмо на Община Хасково с рег. индекс: 04-15-14#1 от 25.07.2014 г. до МРР, Дирекция „Обновяване на жилищни сгради“ – гр. София, ведно със Становище на Община Хасково от 23.07.2014 г.; имейл от М.А. - регионален координатор за Централна южна България към МРРБ до Р.Р. от 14.11.2014 г.; Писмо до Община Хасково с рег. индекс: ЗЗЕС-1165#10 от 09.07.2018 г.; Писмо до Кмета на Община Хасково с рег. индекс: ЗЗЕС-1165#14 от 07.01.2019 г.; Протокол за проведено общо събрание /ОС/ на Сдружението на собствениците /СС/ - гр.***; Ревизия от 20.06.2018 г.; Списък на собствениците в гр.*** изразили съгласието си за провеждане на общо събрание в почивен ден на 05.01.2019 г.; Споразумение за създаване на Сдружение на собствениците от 07.11.2014 г.; Решение № 224/17.06.2019 г., постановено по В.гр.д. № 267/2019 г. по описа на ОС – Хасково.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Хасково е инициирано по иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
59 от ЗЗД, по подадена от Сдружение на собствениците, гр.*** с ЕИК *********,
представлявано от К.И.М. искова молба против Р.Щ.Р., с искане да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на сдружението на собствениците
присъдената със Заповед № 752/19.07.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1743/2018г., по
описа на Районен съд – Хасково сума в размер на 1 415,81 лв.,
представляващи средства от Фонд „Обновяване и ремонт“, с която сума ответникът
се бил обогатил без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнениe по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане.
Ищецът мотивирал исковата си молба с твърдения,
че ответникът, в качеството му на бивш председател на управителния съвет на
Сдружението на собствениците, си бил определил сам месечно възнаграждение в
размер на 30 лв. Сума в общ размер от 1 415,81 лв., натрупани във фонд
„Обновяване и ремонт“ бил внесъл по своя лична сметка, което било установено
при извършена ревизия на касовата наличност на сдружението на собствениците. На
21.06.2018г. било проведено общо събрание на сдружението, на което било сменено
управлението, а ответникът пък бил отказал да възстанови процесната сума по
сметка на сдружението на собствениците. Общото събрание било възложило на
новоизбрания председател да предприеме мерки за събиране на сумата по съдебен
ред, в следствие на което било подадено и заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
С отговора на исковата молба ответникът оспорил
иска.
Районният съд е приел в мотивите си, че при
проведено на 21.06.2018г. общо събрание на етажната собственост, било взето
решение новоизбраният управител на етажната собственост да се сдобие с
изпълнителен лист за неотчетената и непредадена процесна сума от ответника, в
качеството му на бивш управител на сдружението на собствениците, поради което и
настоящият иск бил подаден от процесуално легитимирана страна. За да отхвърли
предявения иск, първоинстанционният съд е приел още, че от протокол от
07.11.2014г. на общото събрание на сдружението на собствениците се установява
взето решение на председателя на управителния съвет на сдружението да се
заплаща месечно възнаграждение в размер на 30 лв. на месец. Предвид липсата на
изплатено възнаграждение, в периода в който ответникът Р. бил председател, било
налице правно основание за задържането на сумата. Освен сумата в размер на
1 320 лв. – възнаграждение, ответникът представил и доказателства за
извършвани от него плащания на текущи разноски по управлението на общите част
на входа.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и пространно посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.
Настоящият
състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата
инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
Въпреки изложеното, предвид ангажираните пред въззивната инстанция доказателства и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, след извършен от съда анализ на доказателствената съвкупност, Окръжен съд – Хасково следва да допълни и актуализира фактическата обстановка:
Безспорно е на 07.11.2014г. е проведено учредително събрание Сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.***
Видно от Удостоверение за регистрация на сдружение на собствениците по чл. 46а от ЗУЕС рег. индекс ЗЗЕС-1165 #8 от 22.04.2015г., издадено от Община Хасково, сдружението е регистрирано по реда на чл. 29 от ЗУЕС в публичния регистър на сдруженията на собствениците в Община Хасково на 11.11.2014г. и е вписано под регистрационен № 7.
Установено е още, че при проведено на 07.11.2014г. общо събрание на Сдружението на собствениците, е взето решение на председателя на управителния съвет на сдружението да се заплаща месечно възнаграждение в размер на 30 лв. /т.3 от дневния ред на общото събрание/, както и че за председател на управителния съвет на сдружението на собствениците е избран Р.Щ.Р. – член на УС /т. 5 от дневния ред/.
Видно от протокол от проведено общо събрание на собствениците, е прието решение да се събере сума в размер на 500 лв. за подмяна на флексир кабел и за разговорно устройство на асансьора /т. 1 от дневния ред/, както и решение за да се монтира устройство отчитащо кой колко е ползвал асансьора и плащането да се извършва според броя пътувания /т. 4 от дневния ред/.
Безспорно е още, че 17.05.2018г. е проведено общо събрание на сдружението на собствениците е приета оставката на председателя на управителния съвет – Р.Щ.Р. и е избран нов управителен съвет – К.И.М., М.Т.Н. и Р.Д.Й., а К.И.М. е избран и за председател на управителния съвет.
Установено е
още, че на 21.06.2018г. е проведено общо събрание на етажната собственост. От
приетото пред настоящата инстанция писмено доказателство Решение № 224/17.06.2019 г., постановено по в.гр.д.
№ 267/2019 г. по описа на ОС – Хасково, се установи, че по реда на чл. 40, ал.
1 от ЗУЕС са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на общо
събрание, проведено на 21.06.2018г. и обективирани в протокол от същата дата,
поради което тези взети решения няма да бъдат обсъждани от съда по-нататък в
изложението.
Като свидетел пред районния съд била разпитана
С.П. П. – бивш *** на етажната собственост за период от около 3 години и
половина от 2013 г. В показанията си сочи, че имало 1 415,80 лв., които
ответникът Р. не бил представил на следващия ***, след като оставката му като
председател на УС на сдружението на собствениците била приета с решение на
общото събрание.Свидетелката сочи още, че били събрани 300 лв., по 20 лв. от
всеки, които да бъдат заплатени на ответника Р. за „водене на документацията“,
която сума той бил отказал.
Сдружението на собствениците, гр.*** с ЕИК
*********, представлявано от К.И.М. подало Заявление № 13971/17.07.2018г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № 1743/2018г., по описа на Районен съд – Хасково. В полза на ищеца
против ответника Р.Щ. Р. е издадена Заповед № 752/19.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочени в исковата молба вземания,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.
Заповедта била връчена на длъжника на 31.07.2018г., който упражнил правото си
да депозира възражение по чл. 414 от ГПК.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е сезиран с искова молба от кредитора-заявителя в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявлението вземане.
Съставът на първоинстанционния съд е извършил правилна правна квалификация на предявения от ищеца иск, а именно чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Общият състав на неоснователното обогатяване намира приложение само, когато обеднелият не може да получи защита в никоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито с друг иск. Ангажирането на отговорността на ответник по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е следствие от сложен фактически състав, като следва всички негови елементи да са налице кумулативно, а именно обогатяване на едно лице; обедняване на друго, за сметка на обогатилото се; липса на правно основание, както и липса на друга възможност за правна защита. Правилно районният съд, с доклада си по чл. 146 от ГПК, разпределил доказателствената тежест, като в тежест на ищеца-въззивник възложил да докаже обогатяването на ответника, респ. своето обедняване, а в тежест на ответника възложил да установи правното основание на своето обогатяване.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът
следва да вземе предвид, че с влязло в сила съдебно решение са отменени взетите
на 21.06.2018г. решения от общото събрание на собствениците, сред които е и
решение новоизбраният управител на етажната собственост (К.И.М.) да се снабди с
изпълнителен лист за неотчетената и непредадена от Р. Щ.Р., в качеството му на
бивш управител, сума в размер на 1 415,81 лв. Това обстоятелство не влияе
на надлежната процесуална легитимация на спора, тъй като съгласно чл. 41 от ЗУЕС сдружението на собствениците се представлява пред съда от председателя на
управителния съвет. Сдружението е юридическо лице по смисъла на специалния
закон ЗУЕС и се учредява по специален, разписан в същия закон ред. В чл. 34 от ЗУЕС са уредени правомощията на управителя, а по-нататък в закона, чл. 41 от ЗУЕС урежда, че сдружението на собствениците се представлява председателя на
управителния съвет, без да поставя допълнителни изисквания, които да учредяват
специална представителна власт пред съдилищата. Безспорно е, че към настоящия
момент именно К.И.М. е председател на управителния съвет на Сдружение на собствениците, гр.***.
При ангажираните от страните доказателства,
правилен и законосъобразен е крайният извод на районния съд, че предявеният иск
е изцяло неоснователен,тъй като е налице решение на общото събрание на
сдружението на собствениците, проведено на 07.11.2014г., като решението е обективирано
в протокол от същата дата и гласи, че на председателя на управителния съвет
следва да се заплаща месечно възнаграждение в размер на 30 лв. В същия протокол
е обективирано и решене за избор на представляващ сдружението – ответникът Р.Щ.Р..
В случай, че дадено решение не бъде отменено по реда на чл. 40 от ЗУЕС, същото
подлежи на изпълнение от собствениците в сграда в режим на етажна собственост,
поради което не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба доводи
в обратна насока.
На следващо място, в цитирания вече протокол от
07.11.2014г. е обективирано и решение на общото събрание, че сдружението на
собствениците е със срок на съществуване безсрочен, поради което несъстоятелни
са изложените въззивната жалба доводи, че ответникът Р. бил председател на
сдружението на собствениците за периода от 07.11.2014г. до 15.12.2014г., т.е. 1
месец и 8 дни, след което ответникът нямал ангажимент като председател.
Напълно недоказани са още твърденията на
въззивника, че факта за възнаграждението за председателя на управителния съвет
на сдружението е бил премълчан пред общото събрание,а напротив – налице е решение на общото
събрание, като решението е прието с 93,098 % ид.ч. от общите части ,поради
което следва да се приеме,че е взето единодушно от присъствалите на общото
събрание собственици.
Поради изложените съображения, Окръжен съд –
Хасково намира, че е налице основание в полза на ответника Р. да постъпи сумата
от 1 290лв.,тъй като това е волята на общото събрание на сдружението на собствениците,на
което е взето решение за заплащане на
месечно възнаграждение в размер на 30 лв. за председателя на управителния съвет
– ответника Р.. Последният е изпълнявал ролята на председател на управителния
съвет на сдружението на собствениците за периода от 07.11.2014г. до
17.05.2018г., когато е била гласувана оставката му от общото събрание на
сдружението, поради което му се дължи от сдружението на собствениците възнаграждение
за период от 43 месеца, или общо 1 290 лв., а не както приел районният съд
до 21.06.2018г., тъй както вече се посочи в настоящото изложение – всички
решения на общото събрание от 21.06.2018г. са отменени по силата на влязло в
сила съдебно решение.
Що се касае за разликата над тази сума, искът
също е неоснователен. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че за
сумата над 1 290 лв., не е налице обогатяване от страна на ответника, тъй
като по делото са ангажирани доказателства, че същият е извършил текущи разходи
по управлението на общите части. От представените от Р. писмени доказателства
се установяват извършени разходи в размер на 377,41 лв.; 104,60 лв. и 167,55
лв. – вложени в консумативи, както и разходи за куриерски услуги по доставките
на тези консумативи. Консумативите са послужили за изпълнение на взето от
общото събрание на сдружението решение за монтиране на устройство, отчитащо кой
колко е ползвал асансьора и плащането да става според броя пътувания, което
решение е обективирано в протокол 28.11.2017г. Поради изложените съображения,
недоказани са твърденията на въззивника, че липсвало съгласие за закупуване и
монтаж на тези устройства, както и че била нарушена разпоредбата на чл. 50 от ЗУЕС.
Останалите изложени в жалбата твърдения не
касаят същината на спора, поради което съдът не следва да ги обсъжда в своя
съдебен акт.
Въззивната жалба е неоснователна, поради което първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди в обжалваната му част.
Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника следва да се възложат сторените от въззиваемия разноски в производството пред настоящата инстанция. Макар и списък на разноските по чл. 80 от ГПК да не е представен от въззиваемия, това не препятства съда да се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски /арг. т. 2 от задължените указания на ВКС, изложени в ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК/. От доказателствата по делото съдът извежда, че се претендират разноски за извършен само един разход – 330 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, с начин на плащане в брой. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка, сумата е била изплатена при неговото сключване в брой, както страните по договора – Р. и адв. К. са уговорили.
Предмет на настоящата въззивна проверка е и Определение № 975/03.06.2019г., поставено от РС
– Хасково по гр.д. № 2089/2018 г., в производството по чл. 248 от ГПК, с което
е допълнено Решение № 223/05.04.2019г., в частта за разноските, като
въззиваемият Сдружение на собствениците е осъден да заплати на Р.Щ.Р. направените пред първоинстанционния
съд разноски в размер на 330 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивната
жалба против определението, с което се допълва решението в частта за
разноските, е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 3, вр. чл. 259, ал.
1 от ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване
определение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството по чл. 248 от ГПК пред районния съд е инициирано по молба на ответника Р.Щ.Р., с искане за допълване на решението, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Постъпил е отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, с който претендирал съда да остави без уважение молбата. Релевирал още възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Районният съд приел молбата за допустима и частично основателна. Приел и изложените от ищеца възражения за прекомерност на уговореното възражение и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК присъдил на ответника разноски в размер на 330 лв.
Правилно районният съд установил, предвид липсата на представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, че се претендират разноски за извършен само един разход – 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Страните по него – ответника Р. и адв. К. са договорили възнаграждение в размер на 500 лв., с начин на плащане в брой. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка, сумата е била изплатена, при неговото сключване, в брой, както страните по договора – Р. и адв. К. са уговорили. Поради отхвърлянето на иска в цялост, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът правилно присъдил на ответника сумата в размер на 330 лв. – разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение. Договореното възнаграждение обаче било редуцирано на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и определено в неговия минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложените съображения, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 248, ал. 3, вр. чл. 280,
ал. 3 ГПК въззивното решение, в частта имаща характер на определение в
производството по чл. 248 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223/05.04.2019 г., постановено от
Районен съд - Хасково по гр.д. № 2089 по описа на съда за 2018 г.
ОСЪЖДА Сдружение на собствениците, гр.*** с ЕИК *********, представлявано от К.И. М. да заплати на Р.Щ.Р., с ЕГН **********,*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 330 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРДЖАВА Определение № 975/03.06.2019г., поставено от РС - Хасково по гр.д. № 2089/2018 г., в производството по чл. 248 от ГПК, с което е допълнено Решение № 223/05.04.2019г., постановено от Районен съд - Хасково по гр.д. № 2089 по описа на съда за 2018 г., в частта му за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Решението, в частта имаща характер на
определение в производството по чл. 248 от ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.