Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№……………………..
гр.
Карлово, 20.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на двадесети
юли две хиляди и
седемнадесета година
в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
НОХД № 368
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът
констатира, че настоящото производство е образувано при наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила, отстраними единствено на досъдебното
производство, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, като
съображенията са следните:
Съдебното
производство е образувано с внесен от РП Карлово обвинителен акт срещу И.Н.П., ЕГН:
********** *** за деяние,
квалифицирано по чл. 210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, а именно: за
това, че през есента на 2013 г. в гр. с., обл. Пловдив, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И. А
М ЕГН: ********** *** за това, че ще му докара от чужбина лек автомобил марка А.“,
модел „А6“, за осъществяването на което получил от М. сумата от 3000.00 (три
хиляди) евро и с това е причинил имотна вреда в размер на 3000.00 три хиляди
(евро) на И. А М ЕГН: ********** ***, като измамата е извършена повторно,
деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление с присъда №21 от 11.03.2010 г. по НОХД №
191/2009 г. на Районен съд гр. Т., в сила от 09.06.2010 г. и случаят е
немаловажен.
Настоящият
съд намира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК
по отношение на обвинението за престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във вр. с
чл.209, ал.1 от НК, като са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
По
отношение на повдигнатото обвинение следва да се има предвид, че същото е за
двете форми на изпълнителното деяние на престъплението измама, а именно възбуждане на заблуждение и
поддържане на заблуждение. Тези две форми на изпълнителното деяние сочат на активно
поведение на дееца и предполагат проява на активност от негова страна с цел
утвърждаване на една невярна представа у пострадалите лица. В случая деецът
възбужда и поддържа заблуждение с активни действия, свързани с използване на
средства, които по същността си са измамливи. При тези две форми на
изпълнителното деяние на престъплението измама са необходими външни прояви или
движения и не е достатъчно едно чисто бездействие или премълчаване. Следва да
се има предвид, че докато възбуждането на заблуждение представлява наистина
едно активно поведение, при втората форма на изпълнителното деяние – поддържане
на заблуждение, най-същественото е, че деецът чрез конкретното деяние подсилва
или подхранва налично заблуждение и по този начин създава препятствия за неговото
отстраняване, прави по-силна и по-мъчно отстранима възникналата вече погрешна
представа у измаменото лице.
С
оглед изложеното по-горе, изпълнителното деяние на престъплението измама се
изразява в усложнена комбинация от действия – показ на особена изкусност,
хитрост и настойчивост при възбуждане и поддържане на заблуждение. В закона не
са посочени конкретни средства за възбуждане и поддържане на заблуждение и в
този смисъл те могат да бъдат неограничени. Затова при формулиране на
обвинението следва да се съдържат конкретните фактически положения, в които се
изразяват действията на извършителя, съдържащи заблуждение с материални последици
за измамените лица.
В
настоящия случай в обвинителния акт не са разграничени действията на
подсъдимия, с които от една страна е възбудил заблуждение у пострадалия и от
друга – тези, с които е поддържал у него това заблуждение. От обстоятелствената
част на обвинителния акт не става ясно кога, по какъв начин и с кои свои
действия подсъдимия е възбудил заблуждение у пострадалия и с какви действия го
е поддържал.
Не
става ясно и кога точно обвиняемият е формирал умисъла да извлече имотна облага
за себе си, като вместо да достави лек автомобил на пострадалия, е задържал
парите за себе си – дали при въвеждане в заблуждението или едва след като между
него и И. М. е била постигната уговорка обвиняемият да му докара автомобил от
чужбина. Констатираните по-горе пороци в обвинителният акт, касаещи съществени
елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл.210,
ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, а именно в какво се изразява
заблуждението и поддържането му и кога е формирана у обвиняемия целта за имотна
облага, са довели до нарушаване на установеното в полза на обвиняемия право на
защита, тъй като той следва да знае всички факти, които се отнасят до
елементите от обективната и субективната страна на деянието. В противен случай
същият е поставен в невъзможност да организира своята защита, доколкото в
съдебната фаза подсъдимият се защитава срещу фактите, а не срещу дадената от
прокурора правна квалификация.
На
следващо място съдията-докладчик констатира, че при цифровото изписване на
правната квалификация на обвинението срещу И.П. не е отразен чл.28, ал.1 от НК,
което води до разминаване между текстовата част на обвинението и правната
квалификация. Този пропуск е допуснат още в постановлението за привличане на обвиняемия,
като впоследствие е привнесен и в обвинителния акт.
Съдът
констатира също така, че в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт, а и в постановлението за привличане на обвиняемия, е посочено, че „случаят
е немаловажен“, която е необходимо да бъде отстранена. Следва да се отбележи,
че за да е налице квалифициращия признак „повторност“ е необходимо и двете
измами да представляват немаловажни случаи – както тази, за която деецът има
влязла в сила присъда, така и извършената от него след това осъждане. Именно
затова и законодателят използва множествено число в чл.210, ал.1, т.4.
При
подобна конструкция на обвинителния акт, съдът намира, че обвинението срещу И.Н.П.
не е било ясно и точно формулирано. Без прецизно фактическо формулиране на
обвинението и правно такова, подсъдимият е лишен от възможността да научи и
разбере в какво престъпление е обвинен, като по този начин е нарушено правото
му на защита. От друга страна
противоречието в обстоятелствената част на обвинителния акт с диспозитива на
същия, както и непълното обосноваване на действията, с които се изразяват двете
форми на изпълнителното деяние, като
краен резултат също водят до наличие на съществени процесуални нарушения в
досъдебната фаза, а те неминуемо са рефлектирали върху правото на защита на
подсъдимия.
Мотивиран
от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №368/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Карлово.
ВРЪЩА
делото на РП Карлово за отстраняване на
посочените в обстоятелствената част на разпореждането нарушения на
процесуалните правила
Разпореждането
подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр. Пловдив в седемдневен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М.Б