№ 20455
гр. С, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т
като разгледа докладваното от ЛИ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110131940 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Г.
С., с ЕГН: ********** и с адрес в гр. С, ул. „БК“ №54, ет. 2, срещу НСА "ВЛ" с адрес: гр. С,
ж.к. СГ, ул. "АСМ" № 21, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено правото му на собственост и предаване владението на поземлен
имот ******, находящ се в гр. С, район С, м. ЮГТ - III част, с площ 197 кв. м, номер по
предходен план – 1989.
Твърди се, че ищецът е придобил собственост върху посочения поземлен имот на
10.08.2021 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том IV, peг.
№11207, дело №684. Сочи, че с посочения нотариален акт е придобит поземлени имот с
идентификатор **********, който след покупката бил разделен на три имота, един от които
е именно процесният.
Твърди, че ответникът е нарушил владението върху процесния имот като го ползва и
чрез поставянето на ограда, с която го лишава от достъп. Твърди, че ответникът няма правно
основание да ползва имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Посочва, че НСА е държавно Висше училище, по смисъла на
Закона за висшето образование, учредено със Закон, приет от XXV обикновено Народно
събрание на 11.12.1941 г,, утвърден с указ № 124 на цар Борис III, обнародван в Държавен
вестник бр. 2 от 03.01,1942г., преобразувано с Решение на Народното събрание за създаване
и преобразуване на висши училища - обн,, ДВ, бр. 68 от 1.08.1995 г. от Висш институт за
физическа култура "Г Д", С, в НСА със седалище в С, а с Решение на Народното събрание за
1
определяне на наименование на висше училище /обн. ДВ, бр. 65 от 20.07.1999 г./ е
определено наименованието "НСА "ВЛ". Поддържа, че процесния имот е част от терен,
публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на НСА "В. Л",
за което е съставен Акт за публична държавна собственост № 05018/29.07.2005г. Твърди, че
процесният поземлен имот попада върху игрище за голф и крикет, предназначено за
тренировка и обучение на студенти. Твърди, че НСА е въведена във владение на терена на
15.07.1975г. Според ответника АПДС № 05018/29.07.2005г. е съставен на основание Акт №
945 от 09.04.1971г. за площта на целия СГ, Акт № 1748 от 19.04.1989г. за разширение на СГ,
АДС № 1283/23,12.1977г. за открити спортни съоръжения изградени на площ от 70 дка.
Според ответника имотът по АПДС № 05018/29.07.2005г. е ограден изцяло с масивна
железобетонна ограда още през 1983г., а в него е изпълнено мероприятие на държавата за
обучение на студенти, представляващо - открит и закрит спортен комплекс, чието
изграждане е законно и е започнало през 1970г., когато били издадени позволителен билет №
138/11.03.1970г. за открити спортни съоръжения и Строителен протокол №28/1970г. за
трасиране на ниско и подвижно строителство. Твърди, че посоченото се установява и от
Доклад на СВ - министър на народната просвета и Поименен списък на обектите по план за
капитални вложения - СГ за 1966- 1970г.
Оспорва праводателите на ищеца да са били собственици на имота, посочен в
нотариалния акт, поради което и твърди, че ищецът не е придобил собствеността върху този
имот, респективно върху процесния като част от последния. Поддържа, че праводателите на
ищеца не могат да се легитимират като собственици с представения при изповядване на
сделката Протокол от 30.04,1957г. по гр. дело №2309/1957г. по описа на Софийският народен
съд, вписан в книгите по вписванията с вх. peг. №35217, том 28, акт №218/1975 г., тъй като
имотът е държавен и не е отписван от актовите книги за държавна собственост.
Поддържа, че по отношение на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти в рамките на
терена, предоставен на НСА „В. Л, са били отхвърлени исковете по реда на чл. 108 от ЗС.
Поддържа, че не е доказано валидното придобиване правото на собственост от
праводателите на ищеца. Сочи, че не се установява бил ли е включен процесният имот в
ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, както и дали е бил заявен за
възстановяване на собствеността. Поддържа, че осъществяването на комплексно
мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на
собствеността на земеделските земи
Навежда евентуално възражение за придобиване на имота по давност от Държавата
чрез владение, реализирано от НСА от 15.07.1975 г., а от държавата от 19.05.1970 г.
/позовавайки се на позволителен билет 138/11.03.1970 г. за открити спортни съоръжения и
Строителен протокол № 28/19.05.1970г, за трасиране на ниско и подвижно строителство/, т.е.
за период от повече от 50 години преди датата на исковата молба.
В становище с вх. № 148118/26.05.2023 г. и в първото открито съдебно заседание
ищецът оспорва имотът да е държавна собственост. Оспорва акта за държавна собственост,
тъй като същият няма доказателствена сила. Поддържа, че представения от него нотариален
акт се ползва с доказателствена сила и не следва да се установяват веригата от праводатели
2
преди него.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва по делото и се установява от представените към отговора на исковата
молба доказателства, че ответникът - НСА е държавно висше училище, по смисъла на
Закона за висшето образование, учредено със Закон за висшето училище за телесно
възпитание, приет от XXV обикновено Народно събрание на 11.12.1941 г, утвърден с указ №
124 на цар Борис III, обнародван в Държавен вестник бр. 2 от 03.01,1942г. /приложен на л.
56 от делото/, преобразувано с Решение на Народното събрание за създаване и
преобразуване на висши училища - обн,, ДВ, бр. 68 от 1.08.1995 г. от Висш институт за
физическа култура "Г Д", С, в НСА със седалище в С, а с Решение на Народното събрание за
определяне на наименование на висше училище /обн. ДВ, бр. 65 от 20.07.1999 г./ е
определено наименованието "НСА "ВЛ".
Установява се, че с Акт за публична държавна собственост № 05018/29.07.2005г. е
актуван имот проектен пл. № 3223 с площ 274 035 кв. м., кад. листове 622 и 646, м. СГ, кв.
20, за който правото на управление е предоставено на ответника с акт за въвод във владение
от 15.07.1975г. Установява се, че АПДС № 05018/29.07.2005г. е съставен на основание Акт №
945 от 09.04.1971г. за площта на целия СГ, Акт № 1748 от 19.04.1989г. за разширение на СГ
и АДС № 1283/23,12.1977г. за открити спортни съоръжения изградени на площ от 70 дка.
Видно от докладна записка от 12.04.1984 г. от зам. ректор на ВИФ „Г. Д“ /л. 81/ през 1983 г. е
окончателно завършена монолитна ограда, която опасва територията на ВИФ „Г. Д“ в СГ „Х.
Б“/.
Видно от доклад на главния архитект на С от 01.08.1967 г. в периода на VIII конгрес на
БКП е взето решение да се създаде СГ на техническите и физкултурните науки, който е
предвидено да започне да се изгражда през 1967 г. и да се завърши до 1980 г., като е
предвидено да се построи в м. Д на терена от ж.к. Д – ЧЗ, западно от кв. Д, между ул. „62“,
шосето за С и Б и ДШ на 288 хектар земя. С протокол №24 от 16.10.1967 г. /л. 64/ на ИК на
СГНС е приет проекто –регулационния, идейно-застроителния, идейно-нивелетния план и
проектите на напречните профили на улиците на м. СГ. С позволителен билет №
138/11.03.1970г. /л. 77/ е позволено изграждането на открити спортни съоръжения на ВИФ в
СГ, а съгласно Строителен протокол №28 от 10.05.1970 г. за трасиране на ниско и подвижно
строителство /л. 78/ е определена строителна линия. Видно от позволителен билет № 443 от
02.10.1975 г. е позволено изграждане на учебен комплекс II етап на ВИФ в СГ. Със Заповед
№ 435 от 30.09.1975 г. е одобрен регулационния план на главната улична мрежа и
придружаващия по идеен план за вертикално планиране.
От показанията на свидетеля К Г. А, помощник ректор при ответното ВУ, се
установява, че от 1982 г. е изпълнявал различни длъжности в академията и в този период
процесният имот не е бил ограждан като самостоятелен такъв. Същият според свидетеля
попада в рамките на игрището за голф и крикет и не е бил ползван от трети лица. От
показанията му се установява, че теренът на НСА е ограден през 1982-1983 г., като оградата
е направена в съответствие с проекта и никога не е била местена. Преди поставянето на
3
оградата имало изградени алеи на здравето, които се ползвали от студенти, преподаватели и
служители и външни лица, а голф игрището било изградено през 90-те години. От
показанията на свидетеля се установява, че алеите били с настилка от сгурия, тревните
площи били поддържани – окосени, обезпаразитени и обезопасени.
От показанията на свидетеля К. К Д се установява, че същият работи в НСА от 1985 г.
като ръководител на спорните съоръжения, като е участвал в изграждането на оградата на
НСА. От показанията му се установява, че процесният имот се намира в частта, където е
обособено голф игрище до оградата зад лекоатлетическата писта и никога не е бил ползван
от външни лица. Установява се, че през 1982 е започнало изграждането на оградата и през
1983 г. имотът на НСА бил ограден. Според свидетеля лица от Столична община измерили и
дали линия, по която да бъде изградена оградата. Голф игрището било изградено през 1995
г.- 1996 г. със зелена трева, а преди това на мястото имало Пътека за здраве и силови
спортни уреди за студенти на Българска народна армия с висулки, уреди, успоредки,
препятствия, а отдолу – трева. Според свидетеля алеята била изградена преди изграждане на
оградата и към 1982 г. е съществувала.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177 от 10.08.2021, том
IV, peг. №11207, дело №684/2021 на нотариус РР, рег. № на НК 203 г., е видно, че ЕВСН, с
ЕГН:**********, СПИК, с ЕГН;**********, ВПЯ, с ЕГН:**********, СПМ-Г.а, с
ЕГН:**********, и ВПМ- Г.а, с ЕГН:********** са сключили с ищеца К. Г. С. договор за
продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **********
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК с площ 488 кв.м.
Видно от скици-проект и протоколи за трасиране, означаване и координиране на проектни
имоти с идентификатор 68134.1609.1, 68134.1609.2 и 68134.1609.3 и скица на поземлен имот
№ 15-19635-11.01.2022 г. от имот с идентификатор ********** са образувани три имота,
един от които е процесният имот с идентификатор ******.
Според свидетеля, доведен от ищеца - ВС Ц., роден на 16.07.1981 г., ищецът е
придобил имота от доведени, едната от които Н, като в последните десет години е виждал
същите в имота. Посочва, че когато е бил на 10 г. е построена ограда през имота, като
същата е била местена много пъти, последният от които през 2009-2010 г. Посочва, че преди
около 20 г. от НСА заградили имота и обособили голф игрище. Твърди, че имотът е нива,
ливада.
Според свидетеля ГС Ц., доведен от ищеца, процесният имот представлява заградена
от НСА ливада, в която има гол игрище. Посочва, че оградата е била налице към 1997 г. и
имало места за тичане, за голф игрище, но не е виждал да се ползва. Твърди, че познава С и
Н, които мерели с геодезисти в имота, но не знае дали са поставяли ограда.
Видно от постъпилата от нотариус РР, рег. № на НК 203, преписка по покупко-
продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177,
том IV, peг. №11207, дело №684/2021 г., по нотариалното дело пред нотариуса е представено
Решение № 1786/191 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. С – Д от 09.10.1995 г. на Позмелена
комисия – община С. Със същото е възстановено правото на собственост на ВВМ на нива с
4
площ 0,480 дка, I –ва категория, находяща се в строителните граници на гр. С в местността
„ЛЯ“, част от имот №1060 по кадастралния план, изработен 1939 г. при съседи - наследници
на Д С., ЯВ, братя З и наследници на СБ, заявен с пореден номер 2 от заявлението и
установен с протокол от 30.04.1957 г. с ограничение на ползването – сервитут за
далекопровод, подземни комуникации. Видно от удостоверение за наследници изх. №
КБС17-УГ01-437 от 20.09.2017 г. на СО – с. Б, ВВМ е починала на 09.09.1999 г. и е оставила
наследници по закон че ЕВСН, с ЕГН:**********, СПИК, с ЕГН;**********, ВПЯ, с
ЕГН:**********, ВПМ- Г.а с ЕГН ********** и СПМ-Г.а с ЕГН **********.
От постъпилата от ОСЗ Западна преписка се установява, че Решение № 1786/191 за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр. С – Д от 09.10.1995 г. на Позмелена комисия – община С
е издадено по заявление на ВВМ с ЕГН ********** с вх. № 191/23.12.1991 г. ,в т. 2 от което
е заявено възстановяване на нива от 480 кв. м. в местност Я, част от „1060“ съгласно
делителен протокол по гр.д. № 2809 от 30.04.1957 г. на СРС, IV уч-к.
Видно от Протокол от 30.04.1957 г. по гр.д. №2809/1957 г. по описа на СНС .л. 68 и л.
306/ със съдебна спогодба нива в местност „Я“ с площ 3,8 дка е поставена в общ дял на Е, Я
и МВТ, К Ц. Б, И, М, Т и КК Б, като са определени пет части за ползване както следва б.“а“-
около 19 кв. м. на МВТ, б. „б“ на В В Т около 0,480 дка при съседи, наследници на Я С., Я В,
бр. З и наследници на С Б, б. „ в“ около 480 кв. м. - наследници на С В Т, К Ц. Б, И, М, Т и
КК Б, б. „ г“ 480 кв. м. на ЯВ Т и б. „д“ около 480 кв. м. Е В Т. Видно от удостоверение от
29.03.1957 г. от Сталински райсъвет – Д на името на наследници на М С.а, по мъж В Т, а
именно М, Й, Д, Г, Е, С, Я, В и М в данъчните книги за периода 1936/1957 г. на стр. 758 има
записани имоти, вкл. под т. 9 е нива в м. Я от 3,8 дка при съседи: Я С., бр. З и П Г..
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж.
С. К., се установява, че имот с идентификатор ********** попада в средната част на стар
ПИ 1060, като не са установени данни как и кога е разделен от стар ПИ 1060. От
заключението се установява, че по регулационен план, одобрен със Заповед № 2537 т
01.12.1967 г. за Висш институт по физкултура са отредени парцели II и III от квартал 25,
като част от стар ПИ 1060 попада в границата им. В кадастралния план от 1973 г. е отразена
съществуваща на място ограда на НСА, а с регулационен план на главната улична мрежа,
одобрен със Заповед № 43 от 30.09.1975 г., за ВИФ е отреден кв. 20, като границите на имота
на ВИФ са по границите на уличната мрежа, която е изменена спрямо предходния план и
съществуващата на място ограда, отразена в КП от 1973 г., съвпада с регулационната
граница на кв. 20 по плана от 1975 г., както и по действащия РП от 2010 г., като е отбелязана
с оранжев цвят на скицата – приложение № 4 към заключението. Според вещото лице
процесният имот попада в границите на кв. 20 от регулационен план от 1975 г. като част от
ПИ 1060, като за имота, от който е образуван не е бил отреждан самостоятелен парцел, а в
кадастралната основа на плановете от 1967 г. и от 1975 г. не е бил нанесен. При огледа през
месец юли 2023 г. вещото лице е установила на място, че целият терен на НСА „В. Л“ е
ограден с масивна ограда със стоманобетонов фундамент с височина над терена 0,3 – 0.4 м. и
прозирни метални пана, като е видимо стара и е заснета и нанесена в кадастралния план от
5
1973 г, и в действащата КК, одобрена със Заповед РД – 18-38 от 10.07.2012 г.. На място
теренът е обособен като част от тренировъчно игрище за голф, поддържано и в много добро
състояние, като не е установено на място наличие на белези и знаци от трасировка и видими
белези някога да е бил ограждан.
Заключението на вещото лице е, че процесният имот с идентификатор ****** по КККР
попада в оградената територия, предоставена за стопанисване и управление на НСА „В. Л“
кв. 20, имот с пл. № 3223 по к.л. 622 и 646 м. СГ – С. Установено е, че оградата минава по
южната граница на имота, а останалите граници не са материализирани на място. Имотът, от
който е образуван - ПИ с идентификатор ********** е нанесен в КП от 1973 г. през 1995 г.
като ПИ с пл. номер 1989 и с площ 489 кв.м. по координати на фирма Трансгео въз основа
на Решение № 1786/191 от 09.10.1995 г. на ПК С. Вещото лице е установило, че границите
на УПИ I от кв. 200 в участъка на процесния имот съвпадат изцяло с изградената на място
ограда, която от своя страна съвпада с границата на кв. 20 по РП от 1975 г.
Според вещото лице инж. К. възстановеният с решение №1786/191 от 09.10.1995 г.
имот може да бъде идентифициран като част от стар ПИ 1060 по КП на Напоително поле от
1939 г. , .к.л. № 7, но не може да се посочи въз основа на какво и по какъв начин е
определено местоположението на ПИ с идентификатор ********** спрямо целия имот със
стар № 1060 и поради това не може да потвърди идентичност между посочения имот в
решението и процесния, представляващ северната част от ПИ с идентификатор **********.
От заключението на вещото лице Р. С. се потвърждават установените от вещото лице
К. обстоятелства, като на база на установените обстоятелства вещото лице С. дава
заключение, че нивата от около 480 кв. м., предоставена за ползване на В В Т съгласно
протокола за съдебна делба от 30.04.1957 г., е граничела с имот на братя З и поради това се е
намирала в северната част на нивата от 3,8 дка и попада в имота на НСА. При изслушване
на заключението вещото лице посочва, че не може категорично да даде заключение за
идентичност, но при съобразяване конфигурацията на имотите и денивелацията на терена и
другите природни дадености, най-вероятно е имотът, останал в дял на наследодателката, да
е бил в северната част на общия голям имот от 3,7 дка.
Видно от писмо изх.V8-552/03.05.2022 г. на заместник – министъра на регионалното
развитие и благоустройството до ищеца не е уважено искане на последния за даване на
разрешение за замяна на имот с идентификатор ****** , попадащ в границите на НСА за
подобен имот, част от ПИ с идентификатор 68134.1609.3202. В писмото е посочено, че не е в
компетентността на зам-министъра извършването на замяна, но и замяната на имот частна
собственост с имот публична държавна собственост не попада в приложното поле на чл.45,
ал. 1 и ал. 2 ЗДС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За основателността на предявения иск с правна квалификация чл.108 от Закона за
собствеността е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е
титуляр на правото на собственост върху имота и същият да се владее или държи без правно
основание от ответника. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
6
правопораждащия правото му на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на
очертаното с исковата молба основание, вкл. реализирането на конкретно придобивно
основание в полза на праводателите му, както и че фактическата власт върху имота се
упражнява от ответника. Неоснователни са възраженията на ищеца, че не следва да
установява притежание правото на собственост от неговите праводатели, тъй като
наведените от ответника възражения касаят липсата на такова в патримониума на
последните.
В случая НСА е процесуален субституент на Държавата, тъй като съгласно чл. 14, ал.1
ЗДС държавните юридически лица упражняват правото на собственост върху
предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя
сметка и на своя отговорност в пределите на закона, а предоставянето на управление
включва и защита на правото на собственост. Поради това и е надлежно легитимиран
ответник по делото, а наведените възражения са допустими. В тази връзка ответникът
дължи да установи наведеното възражение за наличие на пречки за реституция – конкретно
реализирано към 01.03.1991 г. мероприятие в обществен интерес. Евентуално в тежест на
ответника е да докаже релевираното възражение за придобито от Държавата право на
собственост чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в рамките на
претендирания давностен срок
Ищецът претендира да е собственик на имота въз основа на договор за покупко-
продажба, сключен на 10.08.2021г. за по-голям имот - ПИ с идентификатор 69134.1609.1989
с площ 488 кв.м. Доколкото ответникът оспорва праводателите на ищеца да са били
собственици поради наличие на пречка за възстановяването му, то ищецът следва да
установи, че в тяхна полза е възстановен именно прехвърления имот, част от който е
процесният и че са били налице предпоставките за реституцията му.
В настоящото производство не се спори, че имотът, от който е образуван процесния, е
бивша земеделска земя, което се установява и от заключение на СТЕ на в.л. С. К., в което е
посочено, че първият регулационен план, обхващащ имота, е одобрен през 1967 г. С
одобряване на регулационния план земята е влязла в регулация и е изгубила характера си на
земеделска земя, но тъй като е била такава към момента на отнемането , то приложими са
правилата за земеделската реституция по ЗСПЗЗ.
Ответникът релевира възражение, че не са налице предпоставките за реституция, което
възражение следва да бъде разгледано и да бъде реализиран косвен съдебен контрол на
решението за възстановяване. Съгласно задължителни указания, дадени с т.4 от
Тълкувателно решение №6/2005 год. от 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС пределите на този
контрол обхващат не само валидността, но и законосъобразността на административните
актове с реституционен ефект. Косвеният съдебен контрол в случая е допустим по
възражение на ответника, процесуален субституент на Държавата, при съобразяване с
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, съгласно
което при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт
за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.
7
17, ал. 2 ГПК.
Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост
върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ,
отсъствали са пречки за това и е издаден валиден административен акт /решение на
поземлена комисия / за възстановяването на собствеността.
В случая Решение № 1785/191 от 09.10.1995 г. на ПК – С е издадено от компетентен
орган, който е действал в законен състав и в рамките на своята компетентност, и е в
законоустановената форма със съдържанието, предвидено в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Към
същото обаче не се установява да е приложена скица, каквато съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в
редакция бр. 45 от 16.05.1995 г., актуална към датата на постановяване на решението, е
необходимо да бъде приложена. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ / ред. бр. 48 от
26.05.1995 г., в сила от 26.05.1995 г./ тази скица следва да е заверена от ПК /ОСЗГ/, а когато
земеделският имот се намира в урбанизирана територия - и от техническата служба на
общината. Решенията на ПК, които са постановени след влизане в сила на изменението на
закона /ДВ бр. 45 от 1995 г./ удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя
едва след издаването на скица към тях, тоест едва с издаването на скица приключва
административната процедура по възстановяването на собствеността. Единствено в
хипотезата на възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ /за имоти,
намиращи се в урбанизирани територии, определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон/ възстановяването на собствеността приключва с издаване на
решението на ПК. В този случай обаче скица не е необходима съгласно разпоредбата на чл.
14, ал. 1, т. 1, изр. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като при възстановяването на собствеността по чл. 10, ал.
7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на земеделския имот следва вече да е направена с
издаването на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ /в този смисъл
е решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ ГО, Решение №
595 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2009 г., I г. о., ГК, решение № 245 от 25.05.2011 г.
по гр.д.№ 806 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о и др./.
В случая от постъпилата от ОСЗ – Западна преписка, образувана по заявление на
ВВМ, не се установява да е проведено междинното производство по реда на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ. Макар производството да е започнало по заявление от 23.12.1991 г., т.е. преди
измененията, обн. ДВ бр. 45 и бр. 48 от 1995 г., но не е било приключило към влизането им в
сила, поради това и индивидуализацията на имота е подлежала на установяване със скица.
Предвид липсата на издадена скица за възстановения имот и непроведеното
производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ административното производство не е приключило
надлежно и Решение № 1785/191 от 09.10.1995 г. на ПК – С не е годно да легитимира нито
праводателите на ищеца, нито него в настоящото производство, като титуляри на правото на
собственост на процесния имот. Следва да се посочи, че от съществено значение за този
извод е не само, че не е налице скица, а че от събраните доказателства неустановено по дело
остава, че имот с идентификатор ********** е възстановеният имот с Решение № 1785/191
от 09.10.1995 г. на ПК – С, тъй като не е налице пълна идентичност между него и имот със
стар пл. № 1060 по КП от 1937 г.. Изрично в решението на ПК е посочено, че се
8
възстановява част от ПИ с пл. № 1060 КП, но коя част е възстановена от доказателствата и от
заключенията на вещите лица не се установява, а с това и неустановена остава надлежната
индивидуализация на възстановения имот към момента на постановяване на решението на
ПК.
Ищецът, основавайки правата си на деривативно придобивно основание, следва да
установи пълно и главно, че е придобил собствеността от лица, които са притежавали това
право, тъй като последните не биха могли да му прехвърлят права, които самите те не
притежават. По изложените съображение това доказване не е проведено от ищеца и само на
това основание предявеният от него иск подлежи на отхвърляне.
Дори и да бъде прието обаче, че възстановената с Решение № 1785/191 от 09.10.1995 г.
на ПК – С нива от 0,480 дка, представляваща част от имот пл. № 1060, е идентична с имот
със стар идентификатор 69134.1609.1989, то решението на ПК е незаконосъобразно, поради
постановяването му при наличие на пречка за възстановяване на имота.
В случая се установява от заключенията на СТЕ, че процесният имот с идентификатор
******, съставляващ северната част от имот със стар идентификатор 69134.1609.1989, към
01.03.1991 г. попада изцяло в кв 20 по РП, одобрен със Заповед № 435 от 30.09.1975 г., който
е отреден за ВИФ. От заключенията на вещите лица, компетентно и обосновано изготвени, в
правилността на които съдът няма основание да се съмнява, поради което ги кредитира
изцяло, се установява и че още в кадастралния план от 1973 г. е отразена съществуваща на
място и към 2023 г. ограда, която съвпада с регулационната граница на кв. 20 по РП от 1975
г. Ясно и безпротиворечиво вещите лица дават заключение, че имот с идентификатор ******
попада в границите на оградената територия, предоставена за стопанисване на НСА – кв. 20,
имот с пл. № 3223 в к.л. 622 и 646 м СГ – С.
Заключенията на СТЕ са подкрепени и от показанията на свидетелите, доведени от
ответника, от които е видно, че към 1982 г. фактически на място е бил наличен обособен
спортния комплекс, като конкретно процесният имот е попадал първоначално в поддържани
и стопанисвани от ВИФ тревни площи, алеи на здравето и спортна площадка, а в
последствие е включен в обособено игрище за голф и крикет отново за целите на дейността
на висшето училище. Установява се, че оградата на комплекса е фактически съществувала
към 1983 г. и е останала непроменена и до настоящия момент, като същата е по
регулационна граница по плана от 1975 г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля ВС
Ц. по отношение изнесените твърдения, че оградата на НСА е местена. Цялостната оцЕ на
показанията на свидетеля води до извод, че е лично пристрастен към казуса, доколкото
твърди, че също има имоти в територията на НСА, които счита, че са неправомерно отнети.
От друга страна самите показания ясно противоречат на установените от останалите
доказателства факти по изграждане на оградата преди 1991 г. и не се подкрепят от друг
доказателствен източник.
Следователно към влизане в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г. територията, обособена
към настоящия момент в процесният имот, е попадала в границите на цялостния спортен
комплекс на Висш институт за физическа култура "Г Д", т.е. имотът се намира в
урбанизирана територия и върху него е надлежно проведено мероприятието, за което е
9
отреден по градоустройствения план, а именно – изграден е спортен комплекс, предоставен
на висше учебно заведение за реализиране целите на физическото възпитание и развитие на
спорта.
Съгласно нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост подлежи на
реституция за онези недвижими имоти, които се намират в строителните граници на
населените места или извън тях, в случаите когато върху тях няма осъществени или
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността, а също и
когато върху тези имоти няма извършено строителство. Посочената норма не визира строеж
на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които
представляват комплекс от строителни дейности, и не поставя изискване строителството да е
законно, тъй като касае именно мероприятия в обществен, а не в частен интерес (за разлика
от нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ). Според последователната съдебна практика по
приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване
земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии /строителните
граници на населените места/ или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по
чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ /изброяването е неизчерпателно/ или проведено
мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни
държавни и обществени нужди (част от която са решение № 139/27.06.2011 г. по гр. д. №
1291/2010 г. на ВКС, II ГО; решение № 865/23.06.2011 г. по гр. д. № 1533/2009 г. на ВКС, I
ГО; решение № 277/2011 г. от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1140/2010 г. на II ГО на ВКС; решение
№ 310/24.06.2010 г. по гр. д. № 494/2009 г.; и решение № 329/11.10.2011 г. по гр. д. №
1277/2010 г. на I ГО, Решение № 70 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2009 г., I г. о.).
В случая предвид конкретната фактическа обстановка съдът намира, че приложение
следва да намери именно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
На база на цялостна прецЕ на установените по делото обстоятелства следва извод, че в
процесният имот е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на
собствеността съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че целта на отреждането
води до извод, че незастроените площи извън построените сгради и прилежащата им площ
имат предназначение да обслужват цялостното мероприятие, като конкретно върху спорната
територия към влизане в сила на ЗСПЗЗ са били обособени алеи и спорни площадки за спорт
и здраве.
Следва също така да се съобрази и че видно от Акт за публична държавна собственост
№ 05018/29.07.2005г. имотът е бил предоставен на ВИФ още към 15.07.1975 г., т.е. още при
осъществяване на мероприятието, като от събраните в хода на производството доказателства
е видно, че не е преустановявано ползването му за обществено значими мероприятия и цели,
каквото са физическото въпитание, развитието на спорта и опазване на здраве, и дори и към
настоящия момент се ползва от НСА. Следователно следовайки смисъла на чл.89,ал.2 ЗВО
той има статут на публична държавна собственост. В този смисъл следва да се посочи, че
непротиворечиво се приема в практиката на ВКС, че държавните имоти, които още преди
приемането на Конституцията от 1991 г. са били предоставени на ведомства за изпълнение
на функциите им са придобили статут на публична държавна собственост с приемане на
10
Конституцията през 1991 г., а следователно са имали този статут и към момента на приемане
на реституционните закони (решение № 74 от 08.10.2020 г. по гр. д. № 4750/2019 г., I г. о. на
ВКС и посочените в него съдебни актове). Със ЗИДЗДС (ДВ. бр. 17/2009 г.) е създадена нова
алинея 4 на чл. 7 ЗДС, съгласно която собствеността върху имоти, публична държавна
собственост, не подлежи на възстановяване. Приема се, че този текст е израз на засилената
защита на публичната държавна собственост и въпреки че е приет едва през 2009 г. текстът
не е нов по своето съдържание. Той е израз на по-общата забрана за възстановяване на
собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия
на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. § 1в, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ, както и на
забраната да се възстановява реално собствеността върху имоти, които са превърнати в
публична държавна собственост на държавата. Следователно публичният характер на
държавната собственост е пречка за реалното връщане на имота на праводателите на ищеца.
/ в този смисъл Решение № 203 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1758/2013 г. ІІ г.о. на ВКС,
Решение № 168 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 392/2010 г. на І г.о., Решение № 881 от 22.12.2010
г. по гр. д. № 1202/2009 г. на І г.о., Решение № 391 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 881/2009 г. на
ІІ г.о., Решение № 22 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 693/2011 г. на ІІг.о./. Обратен извод не
следва и от представеното от ищеца писмо изх.V8-552/03.05.2022 г. на заместник –
министъра на регионалното развитие и благоустройството, доколкото изявления на последни
относно характера на собствеността нямат правоотричащо или правопогасяващо действие.
По изложените съображения безспорно се установява наличието на пречки, установени
от нормите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, които изключват реституцията на
процесния имот, поради което решението на ПК е незаконосъобразно, а праводателите на
ищеца не са били собственици на имота, респективно не е станал такъв и той на соченото от
него придобивно основание.
Поради изложените съображения искът с правно основание чл. 108 ЗС се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не е установил активната си
материалноправна легитимация.
Поради отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС съдът не следва да разглежда направеното от
ответника възражение за придобивна давност.
По разноските
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника извършените в производството разноски в размер на 700 лева / 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 600 лева за възнаграждение на вещо лице/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Г. С., с ЕГН: ********** и с адрес в
гр. С, ул. „БК“ №54, ет. 2, срещу НСА "ВЛ" с адрес: гр. С, ж.к. СГ, ул. "АСМ" № 21, иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото му на собственост и
предаване владението на поземлен имот ****** по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-
11
38/10.07.2021 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. С, район С, м. ЮГТ - III част, с площ 197
кв. м.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК К. Г. С., с ЕГН: ********** и с адрес в гр. С,
ул. „БК“ №54, ет. 2, да заплати на НСА "ВЛ" с адрес: гр. С, ж.к. СГ, ул. "АСМ" № 21 сумата
от 700 лева - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12