Решение по дело №216/2019 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   № 160

                                             гр.Б., 01.11.2019г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на трети септември   две хиляди и деветнадесета  година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия  П. НАД №216 по описа за 2019година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                 Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                          Г.Ц.М.  с ЕГН**********,*** е обжалвала в законния срок  наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от  Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева. В жалбата си М.  излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за  допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

                   В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от упълномощения  от нея адв. П.Д. от САК, който поддържа жалбата.

                   Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                   Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                   Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                     Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:  АУАН №***г., справка за нарушител/водач; заповед №***г. на Министъра на МВР, протокол за ПТП № ***г., декларация от Г.Ц.М. и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.К.В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б. и  Н.А.Н., се установява следната фактическа обстановка:

 На 02.11.2018г. около 17.00ч. свидетелите В.К.В. и Н.А.Н. – полицейски служители при РУ – Б.  били на   работа и  изпълнявали  задълженията си като автопатрул.  Тогава двамата  отишли в района на кръстовището на ул.”***” и ул.”***” в гр.Б.   във връзка с постъпил сигнал за осъществено пътно-транспортно произшествие. При пристигането си, свидетелите В. и Н.  установили на място лек  автомобил „Форд пума” с рег.№***,  който се намирал в покой  и в близост до него велосипед. В близост до тях се намирали жалбоподателката Г.Ц.М., която била управлявала автомобила и малолетния велосипедист. След разговор с тях полицейските служители констатирали, че  управлявания от М.  автомобил се е движел по ул.”***”, а велосипедиста се движел по  ул.”***”. Последният не спрял на пътния знак „Стоп” и не осигурил предимство за движещия   се по ул.”***” автомобил, след което   навлязъл в кръстовището и между двете пътни превозни средства възникнал удар, вследствие на  който били причинени само материални щети. Тогава, при извършената проверка, М. не представила на полицейските служители контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Същия ден  св.К.  съставил срещу  жалбоподателката  АУАН с бланков № ***г. в присъствието на св. Н., за това, че поради движение с несъобразена скорост е  реализирала ПТП с материални щети, както и че не представя КТ към СУМПС. Актосъставителят  квалифицирал нарушенията като такива по чл.20, ал.2 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съставения акт бил   предявен на М. за запознаване със съдържанието  и същата го подписала.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б..  

                           Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В.К.В. и Н.А.Н., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

        Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

                   Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

        

     

        

 

       Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

 Съдът намира, че по отношение на  първото   описано и прието за установено нарушение, а именно тава по чл.20, ал.2 от ЗДвП, в хода на административно-наказателното производство  са допуснати съществени нарушения  на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност  на издаденото наказателно постановление в тази му част. Затова същото се явява незаконосъобразно по отношение на нарушението по чл.20, ал.2  от ЗДвП,  издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита,  доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори).

На следващо място съдът намира, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не са описани в достатъчна конкретика обстоятелствата, при които е извършено самото деяние, за да се приеме, че въобще е налице нарушение на задължението на чл.20, ал.2 от ЗДвП и осъществилият се удар и повреди по двете ППС са резултат на управление на МПС с несъобразена скорост от страна на М.. Настоящият съдебен състав  счита, че с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и спецификата на конкретното задължение за водачите на МПС, установено с нея, за да се установи, че това задължение е нарушено, законодателят е придал по-голяма тежест на обективните елементи на деянието и обстоятелствата при извършването му - какви са конкретните пътни условия, самият механизъм на удара - местоположение на ППС, участници в ПТрП, с цел преценка както на необходимата скорост, за да се приеме същата за съобразена или несъобразена с конкретните условия, така и с цел да се прецени дали препятствието е "предвидимо" или не в конкретната ситуация, дали евентуалното ПТрП е поради несъобразена скорост или поради случайно събитие и т. н. Нищо от това не е описано в необходими подробности в АУАН и НП- нито са посочени конкретните пътни условия - не е описано механизма на удара, като въобще не е посочено наличието на пътния знак „Стоп”, с който е следвало да се съобрази    велосипедиста  и да спре, за  да осигури предимство на движещия се по ул.”***” автомобил.

      По отношение на посоченото в НП нарушение в пункт втори, съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, като същото е описано от фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с приложената санкционна такава.

      Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите К. и Н., както и от съставения АУАН се доказа, че  М.  е осъществила описаното  по-горе нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него по отношение на нарушението по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.  

        Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателката  е нарушила разпоредбата  на   на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на посоченатите в НП дата и място е управлявала МПС без да носи контролния талон към свидетелството за управление. 

       Правилно за извършеното  нарушението по  чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, АНО е наложил на жалбоподатеката  наказание "глоба" в размер на 10.00лв., което  е  фиксирания размер, предвиден за същото.

        Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание за нарушение на  чл.20, ал.2 от ЗДвП, и да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, в частта, с която е наложено наказание за нарушението по  чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

           Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

                     ОТМЕНЯ наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР, В ЧАСТТА,  с която на Г.Ц.М.  с ЕГН**********,***   за нарушение на чл.20, ал.2 от  Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева.

                      ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР, В ЧАСТТА,  с която на Г.Ц.М.  с ЕГН**********,***,  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП  й  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.          

 

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :