МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7/30.09.2019г.
ПО НЧХД№171/2019г.по описа на Районен съд гр.Балчик
По отношение на подсъдимият Т.И.К., с ЕГН **********, ,
живущ ***, е предявено обвинение от М.Т.Н.,
с ЕГН ********** ***.С. № **,за това ,че
на 16.01.2019 г. около 11 часа разгласил позорно обстоятелство за М.Т.Н., с ЕГН
********** ***.С. № **, а именно: „че още от самото начало /А.Б. и М.Н./ си
имат договорка, която е свързана, с това те да не са семейство” и „/М.Н./ не е
искал дори самото дете да бъде припознато от него като име”, като клеветата е
нанесена публично, в съдебно заседание по гр.д.№ **/2018 г. по описа на
РС-Балчик- престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1
т.1, вр.чл.147 ,ал.1 от НК.
Съдът разгледа настоящият спор в две публични
заседания,т.к.прецени,че няма опасност от разгласяване на факти и обстоятелства
от интимния живот на участниците в процеса а и самото съдържание на процеса
няма такъв характер .Следва да посочи също така че нито една от страните е
нямала изрично възражение в обратния смисъл.
Частния тъжител поддържа предявеното с тъжбата
обвинение.Моли да се уважи тъжбата му.Твърди,че всичко се прави за да бъде
злепоставен,като денят в който твърденията на подсъдимият стигнат до сина
му ,ще бъде с непоправими последици.
Процесуалният представител на тъжителят,адв.С. *** пледира,в хода по прения подсъдимият да бъде
признат за виновен,т.к. от събраните по делото доказателства безспорно е доказана вината му.
От същите тези доказателства се е установило,че
тъжителят и св.А.Б. са живели заедно,планували са дете и общо бъдеще.Тъжителят се
е прибирал в Република България възможно най-често за да осъществява контакт с
детето и майката,припознал е детето -М..
Думите които подсъдимият е изрекъл по делото в
качеството му на свидетел дълбоко са засегнали и нанесли емоционална
травма по отношение на тъжителя .Казаното
от подсъдимият, тъжителят е приел като позорно обстоятелство,което е накърнило
честта и достойнството му Пледира предявеният
и допуснат за съвместно разглеждане гр.иск да бъде уважен в неговата
цялост,ведно с направените по делото разноски.
Подсъдимият Т.К.
се явява лично в проведените две с.з..на въпроса на съда дали разбира
обвинението и дали се признава за виновен заявява,че разбира обвинението,но не
се признава за виновен и не желае да дава обяснения по него като в с.з. е
заявил,че такива ще даде след като изслуша свидетелите.При проведеното с.з.на
30.09.2019г. по същество на делото
заяви,че не желае да дава становище допълнително.
В последната дума, дадена му от съда ,моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият се представлява от адв.Г. ***.
В хода по прения пледира подсъдимият да бъдат признат
за невиновен по предявеното му от тъжителя обвинение ,предвид това,че от приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели по никакъв начин не се
установява ,че спрямо тъжителят са използвани изрази които да накърнят неговото
добро име в обществото и достойнство и не са позорящи.
Твърди,че предявеното обвинение е несъставомерно
както от обективна така и от субективна страна.Посочва,че според трайната
съдебна практика на ВКС,начина на мислене не е може да се квалифицира в
престъплението клевета.
По отношение на гражданският иск пледира да бъде
отхвърлен изцяло като недоказан,не само по основание а и по размер,т.к. не са
събрани доказателства ,освен гласните ,показанията на свидетелите,водени от
тъжителя,,че след завеждането на настоящото дело поведението му станало
нетипично за обичайното,бил свръх изнервен ,като посочва че от негова страна са
заведени множество граждански дела срещу А.Б. ,както и сезирана прокуратурата
,РУ на МВР-Балчик ,сочи че неговото нетипично поведение от обичайното било
свързано напълно с тези отношения между него и св.Б., а не толкова с
образуваното настоящо производство.
Моли съда да
възложи направените от подсъдимият
разноски в тежест на тъжителят.
По делото е предявен граждански иск от тъжителя М.Т.Н.
*** в размер на 2000,00/две хиляди/лева,считано от 16.01.2019г. до
окончателното му изплащане ,ведно със законната лихва от тази дата , за причинени неимуществени вреди от процесното деяние и същият е конституиран като граждански
ищец ,с протоколно определение от 31.07.2019г.и
гражданският иск е приет за съвместно разглеждане.
С присъда №7/30.09.2019г. настоящият състав на съда
призна подсъдимият Т.И.К., с ЕГН **********, живущ ***, по предявено обвинение от М.Т.Н., с ЕГН ********** ***.С.
№ **,за невиновен в това,че на 16.01.2019 г. около 11 часа разгласил позорно
обстоятелство за М.Т.Н., с ЕГН ********** ***.С. № **, а именно: „че още от
самото начало /А.Б. и М.Н./ си имат договорка, която е свързана, с това те да
не са семейство” и „/М.Н./ не е искал дори самото дете да бъде припознато от
него като име”, като клеветата е нанесена публично, в съдебно заседание по
гр.д.№ **/2018 г. по описа на РС-Балчик,като го оправда по предявеното обвинение за престъпление по
чл.148, ал.2, вр. ал.1 т.1, вр.чл.147,
ал.1 от НК,както и отхвърли предявеният от М.Т.Н. граждански иск по отношение
на подсъдимият в размер на 2000,00/две хиляди/лева,предвид следното:
Тъжителят и св.Б.,се познават от дълги години.През годините
са поддържали добри и приятелски отношения вкл. и посредством социалните мрежи.
Тъжителят живеел и работел в Англия ,а Б. в България.
Очевидно отношенията им прераснали в повече от приятелски,защото
през 2015г. са взели решение да имат общо дете.Според казаното от св.Б. в с.з.
тъжителят от самото начало е бил наясно с нейния начин на живот,вкл. и с факта
да създаде дете ,но без да живее с неговия биологичен родител-баща.В същото
време според тъжителя това не е така ,а напротив това решение било обмислено за което и той дал
съгласието си.След зачеването на детето и неговото раждане,той предприел стъпки
за припознаване,направил необходимото за да живеят заедно-наел самостоятелна
квартира,грижел се за детето и Б..Прибирал се в България на всеки две седмици.По
това не се спори и в настоящото делото,че в определен период двамата са
заживели заедно ,ведно с детето.
В края налятото ,началото на есента на 2018г. очевидно
отношенията между двамата са се влошили значително,последвала е раздяла,като настоящият
съд счита,за неуместно да коментира причините за това ,очевидно дължащи се на
различната сексуална ориентация на Б. и Н. ,т.к. св.Б. предприела действия,чрез
депозиране на искова молба до РС-Балчик срещу Н. за определяне на привременни
мерки относно местоживеенето на детето М. Н.,упражняването на родителски права
върху ненавършилото пълнолетие дете и издръжка на детето.
По повод депозираната искова молба в РС-Балчик е било
образувано гр.дело №**/2018г. по описа на съда.
В тази връзка било насрочено с.з. за 16.01.2019г.,на
което съдебно заседание се явили св.Б.,лично и чрез адв.Г.
и ответникът Н. лично и с адв.П*.
По искане на двете страни по делото гражданският съд е
допуснал гласни доказателства,в лицето на свидетелите М. Б. и Т.К. от страна на
ищцата и св.Т.Т. от страна на ответника.
Св.А.Б. и подсъдимият по настоящото делото К. се
познават от 2014г.,били приятели,имали общо хоби-фотографията.В последствие
станали и по-близки приятели ,а познанството на подсъдимият с тъжителя било от
общуването на двамата с Б..
При проведеното на 16.01.2019г. с.з.по гр.дело №**/2018г.адв.П* задала въпрос на подсъдимият К.,свидетел по гр.дело
със следното съдържание”Бащата грижеше ли се за семейството си?Това
семейство ли беше?Вашите
впечатления.”,на който въпрос К. отговорил-„Според мен това не беше
семейство,интимна близост между тях не съм виждал,до първия РД не съм виждал и
близост между него и детето.Доколкото
зная още от самото начало си имат договорка,която е свързана с това,те да не са
семейство,той да си живее в Англия ,т.к.има финансови затруднения със съдия
изпълнител,налага се да живее в чужбина,не е искал дори самото дете да бъде припознато
от него като име.Виждал съм разговора,тя ми го е показвала.”л.113-114 от
гр.делото,приложено като препис по НЧХД№171/2019г.
Тези думи „Доколкото зная още от самото начало си имат
договорка,която е свързана с това,те да не са семейство и не е искал дори
самото дете да бъде припознато от него като име”.Тези твърдения тъжителят Н. възприел като клевета ,която силно го наранила,възмутила
го,бил обиден и стресиран,чувството за чест и човешко достойнство било тежко и
непоправимо засегнати,защото виждайки
усилията които полагал с А. да имат семейство подсъдимият изричал тези клевети,които според тъжителя не
отговарят на действителността,като оспорва,че не е искал детето, след като го е
припознал за което представя доказателства-Удостоверение за припознаване на
детето М.,факта,че наел квартира и
живеели заедно с Б. и детето във
времето в което се прибирал в България.Твърденията на подсъдимият ,че не
съществувала интимна близост между Н. и детето накърнявало доброто му име в обществото
,т.к.с години изграждал авторитета си в обществото.Били засегнати дълбоки и
интимни и емоционални чувства ,свързани с родителските му задължения и грижи за
сина му,които полагал в пълен обем и в интерес на детето и семейството.
Според тъжителя тези твърдения могат да достигнат до
детето М. и връзката му с него да бъде разстроена.Освен за него,тези твърдения
могат да разтърсят емоционално,накърнят честа и достойнството и на сина му М.и
биха могли да нанесат силна вреда в отношенията им.
Тези думи ,изречени от подсъдимият по гражданското
дело ,тъжителят Н. квалифицирал като клевета ,нанесена публично квалифицирано
съгл.разпоредбата на чл.148,ал.2,във вр.с ал.1,т.1,във
вр.с чл.147,ал.1 от НК.
Съдът допусна до разпит свидетелите Д. Н.,Я.Д.,А.Б. и С.Б.,при
режим на водене от страните.
Съдът по свой почин и по искане на адв.Г.
изиска и приобщи като доказателство по
делото ,изготвеният протокол от с.з. на 16.01.2019г. по гр.дело №**/2018г. по
описа на РС-Балчик в неговата цялост,с оглед пълнота на доказателствения
материал, а също така и да се установи ,какви именно показания ,вкл. и дали наведените
в тъжбата е давал К. по гражданското дело и на това с.з.както и изиска от
РП-Балчик да бъде предоставена образувана пр.преписка №300/2019г.,която видно
от приложеното Постановление от дата 09.08.2019г. е приключила с отказ да се
образува наказателно производство и е била прекратена.Постановлението на
РП-Балчик не е било обжалвано.Тези писмени доказателства съдът кредитира
изцяло,поради това че са издадени първо от компетентни органи и няма основание
да не им бъде дадена вяра относно съдържанието и изводите от него,както и с
оглед на факта,че със същите се изяснява допълнително възприетата от съда
фактическа обстановка относно заведеното гражданско дело,случилото се на
проведеното с.з. ,както и факта,че казаното от К. на това с.з. не е възприето и
квалифицирано като престъпление по чл.290 ,ал.1 от НК.
Адв.Г. представи в с.з.част от разпечатка по месинджър със съдържание ””няма да се сърдиш,ако не призная
детето,нали?;”хахаха...не”,”ама така е по-лесно за
теб защото ако е признато от бащата ще ти трябва мой подпис за всичко,което ти
се налага да правиш за него,разбираш ли?,”просто виждам разни хора покрай мен
какви проблеми имат””,в която се съдържат факти,наведени и от показанията на
св.Б.,но същите съдът счита,че не биха могли да бъдат кредитирани защото първо
не е установено безспорно от кого са възпроизведени те, кой с кого пише и изпраща съобщенията ,от кое мобилно
устройство,компютър или др.устройство са изпратени,за кого се отнасят,в каква
връзка и дали за конкретното дете М. и страни Б. и Н..
Съдът следва да посочи,че кредитира показанията на
разпитаните свидетели Н.,Д. ,Б. и Б.,т.к. същите по своето съдържание изясняват
два факта първо-отношенията между Б. и Н. ,желанието им да имат дете,полагането
на грижите за това дете и второ-поведението на Н. след раздялата и след
твърденията на К. по образуваното гражданско делото доколкото това има
отношение към гражданският иск,но следва да посочи,че тези факти няма доказателствено значение за съставомерността
на вмененото с тъжбата обвинение относно неговият обективен и субективен
елемент ,а именно е ли е престъпление казаното от К. на 16.01.2019г. по
гр.дело№**/2019г. или не,а както съдът постанови,прие,че тези негови показания
не осъществяват състав на престъпление поради следното:
От посоченият
по- горе и приет като писмено доказателство по делото Протокол от Преведено открито
с.з. на 16.01.2019г. по гр.дело №**/2019г.,дало основание на тъжителят да
предяви обвинението спрямо подсъдимият ,настоящият състав на съда не констатира
извършено престъпление.
Предявеното от тъжителят обвинение спрямо подсъдимият
по чл.148,ал.2,във вр.с ал.1,т.1 ,във вр.с чл.147,ал.1 от НК визира за престъплението клевета,в случаите когато е нанесена
публично и разгласява позорно обстоятелство за другиго .От това следват следните правни изводи:
Според съда ,обстоятелствата отразени в
инкриминираната от частният тъжител обвинение в тъжбата не са позорящи ,а
според съда представляват оценъчен извод на К.,който като свидетел по
гражданско дело ,пред състав на РС-Балчик е изразил своя личен анализ на
отношенията между св.Б. и тъжителят Н.,както и своето а и както бе установено и
предадено му от св.Б. желание за това дали Н. да припознае или не детето М..
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде
осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние-разгласяване на
позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него
престъпление,за което от субективна страна се знае ,че не е извършено.В случая
предявеното с тъжбата обвинение е по първата форма на изпълнителното
деяние-разгласяване на позорно обстоятелство.
Както в съдебната практика ,така и от гледна точка на
теорията се приема,че предмет на престъплението по чл.147,ал.1,във вр.с чл.148,ал.2,във вр.с
ал.1,т.1 от НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление.Необходимо е то да е
позорно,укоримо,недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка
на обществото,а не да представлява оценъчно съждение,което се извежда чрез интерпретации
или други фирми на субективната психическа дейност.
Съотнасянето на тези принципни разбирания по
тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи,че в
инкриминираните с тъжбата изрази не се съдържат твърдения за позорящи честта и
достойнството на тъжителя обстоятелства.
Последният е инкриминирал с тъжбата своя субективен
прочит на изразените от подсъдимия оценъчни съждения,собственото си възприятие
и тълкуване на казаното в провелото се съдебно заседание по гр.дело ѝ0**/2018г.
Начинът на мислене не може да се криминализира,т.к.резултатите
от него не са еднозначни и не подлежат на доказване.Същественото в случая е ,че
това което е инкриминирал с тъжбата си,тъжителят-„че още от самото начало /А.Б.
и М.Н./ си имат договорка, която е свързана, с това те да не са семейство” и „/М.Н./
не е искал дори самото дете да бъде припознато от него като име”, е израз който
не съдържа никакви конкретни или
определени факти които да бъдат позорящи.
Видно от установените по делото факти,инкриминираният
израз „че още от самото начало /А.Б. и М.Н./ си имат договорка, която е
свързана, с това те да не са семейство” и „/М.Н./ не е искал дори самото дете
да бъде припознато от него като име”,е лична оценка на подсъдимият за причината
обусловеност между отношенията на св.Б. и тъжителят Н.,както и своето лично
възприемане на фактите относно техният съвместен живот и желанието или липсата
на такова за припознаване на детето, което двамата са очаквали..
Тази лична оценка на подсъдимият К.,дадена в с.з. не
нарушава правни забрани.Това според съда е оценка на мисловни процеси и анализ
на факти,които подсъдимият е възприел във вр.със
съвместното съжителство между Б. и Н. и желанието за дете.Не са налице
обективни обстоятелства които да опровергаят или да потвърдят верността на тези
субективни възприятия.Налице са съждения,умозаключения,функция от правото на
свободно изразяване на гражданите .За разлика от фактите и обстоятелствата
,които имат обективно изражение в действителността,мнението и оценката на фактите
и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не.Те не могат да
бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението
клевета и не са елемент от неговия състав.Още повече,че инкриминираният израз е
изречен от подсъдимия в открито с.з.,като съдът е този който ще приеме за
доказани или отхвърли ,като изложи мотиви за това в съдебния си акт.
Казаното от К. съдът още веднъж посочва,че
представляват мисловен израз на лична оценка и собствена позиция ,в обсега на
свободата на правото за свободно изразяване на личността,поради което не
представляват клеветнически твърдения.
С оглед на горното съдът ,намира,че е налице несъставомерност на престъплението по чл.148,ал.2,във вр.с ал.1,т.1,във вр.с
чл.147,ал.1 от НК.
Настоящият състав на съда ,счита,че изричайки тези
изрази и твърдения в с.з.,по гр.дело №**/2018г. на 16.01.2019г. ,подсъдимият е
изразил мнението си такова каквото е възприел поведението на двамата участници
в гражданското делото и по –конкретно това на Н.,както и неговото отношение
относно факта на припознаване на детето М..
Не е налице нито пряк нито евентуален умисъл за
извършване на инкриминираното деяние,т.к.у подсъдимият К. не са се съдържали
представи за позорен характер на разгласяваните обстоятелства,факти по които е
свидетелствал.
За да е осъществен,съставът на предявеното с тъжбата
престъпление,от обективна страна осъденият е следвало да разгласи по отношение
на тъжителят Н. позорно обстоятелство,каквото в случая не е налице.
Необходимо е да бъде посочено,че правото на свободно
изразяване и свободата на словото са едно от демократичните принципи на днешното общество,залегнали в чл.39 от Конституцията
на Република България и в чл.10 от ЕКПЧ
и това свободно изразяване не може да вменява във всеки един случай
състав на престъпление,извън случаите когато такъв в действителност е налице.
Ето защо според съда,подсъдимият е упражнил правата си
на свидетел по делото,така както той ги е възприел,не съществуват доказателства
те да са били квалифицирани като такива по чл.290 от НК,което означава,че той е
упражнил права гарантирани му от КРБ и ЕКПЧ,да изрази в хода на гражданското
дело своята интерпретация на събитията около св.Б. и тъжителят Н. при и по
повод тяхното съвместно съжителство,липсата на такова и относно акта на
припознаване на детето М..По този начин, реализирайки
тези си права,подсъдимият не е осъществи нито от субективна страна състава на
престъплението „клевета” ,нито от обективна страна,поради което и съдът го оправда.
По делото не се спори,че К. е изрекъл твърдяното ,на
публично място,т.к. съгласно трайната съдебна практика,когато клеветата е била
нанесена по време на съдебен процес,в присъствие на съда ,секретар и други
участници в процеса,дали в открито с.з. или такова при закрити врати заседание,
мястото е публично предвид неговия характер и мястото където е проведено,но
както съдът посочи по-горе този елемент би имал квалифициращо обстоятелствено
значение,ако в действителност изказаните
думи бяха приети като клевета по смисъла на чл.148,ал.2,във вр.с
ал.1,т.1,във вр.с чл.147,ал.1 от НК,а настоящият
случай не е такъв.
След като намери, подсъдимият
К. за невиновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.148,ал.2,във вр.с ал.1,т.1 ,във вр.с чл.147,ал.1 от НК,то съдът счете ,че следва да
отхвърли предявеният от М.Т.Н. гр.иск за сумата от две хиляди лева,ведно със законната лихва,от
момента на увреждането до окончателното й изплащане,съставляваща неимуществени
вреди,причинени от описаното в тъжбата престъпление.
В този смисъл безспорно съдът е длъжен да се произнесе
по въпроса за гражданският иск причинени
ли са на гр.ищец вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД от подсъдимият К..
Поради липса на осъществен от страна на подсъдимия от
обективна страна на престъплението в което е обвинен съдът прецени като неоснователен предявеният граждански
иск.
В конкретния случай не е налице една от кумулативните
предпоставки на сложния фактически състав на деликта,а
именно деянието.Липса на която и да било от тези предпоставки,дадени
кумулативно в чл.45 от ЗЗД води до
неоснователност на исковата претенция за причинени неимуществени вреди поради
което и съдът отхвърли предявеният в тази насока иск.
В съответствие с разпоредбите на чл.190,ал.1 от НПК
съдът възложи направените от подсъдимият разноски в размер на 1000/хиляда/ лева
на частният тъжител М.Т.Н. ***,представляващи адвокатско възнаграждение ,така
както бе поискано и от страна на процесуалният представител на подсъдимият-адв.Г...
Посочената разпоредба визира, в случаите, когато
подсъдимият бъде признат за невиновен,разноските по дела от частен характер ,от
какъвто е настоящото производство,образувани по тъжба на пострадалия до съда,да
се възлагат на частния тъжител.
Разноските са доказани по своя размер.Видно от
приложените към делото доказателства-адвокатско пълномощно и списък с направени
разходи,че сумата от 1000,00лева е заплатена от подсъдимият на адв.Г. в брой и намира своето правно основание за плащане
съгл.чл.13,ал.3,във вр.с ал.1,т.1 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600,00лева и
на осн.чл.13,ал.2,във вр.с
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. в размер на 400,00лева.поради което и съдът
прие,че този размер на разноските е доказан и като такъв го уважи изцяло.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си!
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: