№ 232
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20215001000613 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Жалбоподателят П. ИВ. СП., редовно призован, не се явява, вместо
него се явява адв. К..
Ответникът по въззивната жалба ЗД „Б.И.“ АД, редовно призован, за
него се явява адв. М. М., представя пълномощно.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. ИВ. СП., подадена чрез
адв. П.К. против частта на решение № 260158 от 15.04.2021 г., постановено по
т.д. № 1017/2019 г. по описа на О.С. - П., с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против дружеството застраховател иск, за разликата над
1
уважения размер от 15 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. –
частичен от 90 000 лв., както и в частта, с която акцесорната претенция за
лихви за забава е отхвърлена за периода от 24.12.2018 г. до 17.03.2019 г.
В жалбата се поддържа становището, че в обжалваните части
първоинстанционното решение е неправилно, изложени са аргументи, че
присъденият с решението размер на обезщетението е изключително занижен.
Жалбоподателят се позовава и на допуснати процесуални нарушения
по аргументи, изложени в т.1 от жалбата, а в т.2 от същата са изложени
съображения, че съдът неправилно е определил размера на паричния
еквивалент на твърдените от ищеца морални вреди, позовава се и на
доводите, че съдът само формално е маркирал част от критериите за
приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението,
като не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно
съществуващи факти, имащи отношение към определянето на размера.
Подробни аргументи са изложени в самата жалба.
Жалбоподателят също така счита, че първоинстанционният съд
неправилно е присъдил лихва за забава върху определените обезщетения,
считано от изтичането на общия 3-месечен срок, като е отхвърлил
претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху присъдените
обезщетения за претендирания по-ранен период от 24.12.2018 г. до 17.03.2019
г. Развити са подробни доводи за началния момент, от който според
жалбоподателя следва да се присъди законната лихва.
Поискано е въз основа на поддържаните в жалбата доводи да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и да се
постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск за
претендираната сума – частичен от 90 000 лв., т.е. за още 25 000 лв. за
причинените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания вследствие на телесни увреждания от процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.12.2018 г. до
окончателното плащане, както и да се присъди законната лихва върху
определеното обезщетение за периода от 24.12.2018 г. до 17.03.2019 г.
Във въззивната жалба е заявено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
2
ответника по същата „ЗД Б.И.“ АД, в който е изразено становище, че жалбата
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди в обжалваната част. Заявено е и, че е неоснователно оплакването в
жалбата, че първоинстанционният съд е определил изключително занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди, като конкретните си
доводи в тази насока ответникът по жалбата излага в отговора.
Във въззивната жалба е заявено доказателствено искане да бъде
допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за доказване на
причинените неимуществени вреди на ищеца – жалбоподател, за
установяване на претендираните от пострадалия болки и страдания, както и
отражението на получените травми върху психиката му. Искането е
обосновано с твърдението, че това доказателствено искане е било заявено
своевременно още с исковата молба, поддържано е в първото по делото
открито съдебно заседание, а и с оглед пълното установяване на
претендираните неимуществени вреди от ищеца, но не е допуснато от съда
поради процесуално нарушение от първоинстанционния съд, т.е. искането си
жалбоподателят обосновава с разпоредбата на чл. 266 ал.3 от ГПК.
Адв. К.: Не поддържам искането за допускане на свидетел.
С оглед направеното в днешното съдебно заседание изявление от
адв. К., че не поддържа докладваното по-горе доказателствено искане, съдът
не дължи произнасяне по същото в днешното съдебно заседание.
Адв. К.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча нови
доказателства. Моля да се даде ход по същество. Списъкът за разноските ни
се съдържа във въззивната жалба.
Адв. М.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
С молба вх. № 4845 от 04.11.2021 г., подадена от адв. Г. като
пълномощник на „ЗД Б.И.“ АД е представен договор за правна защита и
съдействие от 27.10.2021 г., както и копие от удостоверение за регистрация по
ЗДДС. В самата молба е инкорпориран списък по чл. 80 от ГПК.
Адв. К.: Правя възражение за недължимост и прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
Съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото докладваната молба, подадена от адв. Г.,
ведно с приложените към нея договор за правна защита и съдействие, и копие
от удостоверение за регистрация по ЗДДС.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като
счете делото за изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба. В същата съм изложила подробни аргументи, които поддържам
изцяло.
Пострадалият е 16 годишно момче, което има счупване на левия
крак, има забавено калциране на това увреждане, има възстановителен
период, 10 месеца се е движил с патерици. Това е станало в края на декември,
т.е. по средата на учебната година, имал е изключителни затруднения в
училище, трябвало е да участва в програма Е., което не се е осъществило.
Имал е спортни навици на 16 годишен младеж, които са провалени. Травмата
оказва сериозно негативно влияние за един продължителен период за този
младеж. Считам, че претенцията е основателна и така както е заявена,
съответства на съдебна практика.
Има и други увреждания, които подробно са описани.
Моля да уважите жалбата ни и да уважите претенцията ни.
Адвокат К. напусна съдебната зала поради ангажимент.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение,
с което да потвърдите първоинстанционния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен. Ищецът е получил една единствена травма при процесното
ПТП - счупване на малкия пищял на левия крак. Съдебно медицинските
експертизи от практика установяват, че при тази травма липсва проведено
оперативно лечение. Единствено се прави обездвижване от гипсова лонгета,
за да се обездвижи костта и се възстановява в рамките на 2-3 месеца. Същият
е установен от приетата по делото експертиза. Твърденията на адв. К., че
процесът на възстановяване е бил 10 месеца са несъставомерни, видно от
4
заключението на съдебно медицинската експертиза.
Няма как една такава лека травма да отшумява за 10 месеца.
Приложената практика към въззивната жалба на Върховния съд от
адв. К. касаят съвсем различни по вид увреждания, там има счупени ребра,
гръден прешлен, разкъсан мускул. В случая при ищеца травмата не е лекувана
по никакъв оперативен начин, не е имало разместване на счупването, просто
поставена гипсова лонгета, която е свалена. Считам, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е съответно на претърпените от ищеца
болки и страдания. Позовал съм се на практика на ВКС, където съдът е
определил за счупване справедливо обезщетение от 12 000 лв., т.е.
аналогично Върховният съд е приел аналогично на това, което е приел
окръжния съд, които доверителят ми приема за справедливо обезщетение,
поради което не е обжалвал решението. Моля в този смисъл за вашето
решение.
В жалбата се твърди, че деликвентът е имал задължение да уведоми
застрахователя, поради което лихва се дължи от 7-мия ден от настъпване на
ПТП. По делото не е установено такова уведомяване от страна на деликвента,
т.е. доказването на такъв факт е непроведено. Доверителят ми не е бил
уведомен. Такава е масовата практика да не ни уведомяват за настъпилите
ПТП. По делото не е установено деликвентът да е уведомил доверителя ми,
ето защо твърдението, че се дължи от 24.12. законна лихва е неоснователно и
недоказано, поради което считам, че жалбата в тази част е неоснователна, в
който смисъл моля да постановите решението си, да потвърдите
първоинстанционния акт и да присъдите на доверителя ми направените
разноски, които съобразно обжалваемия интерес от 25 000 лв. са по
минимума на Наредбата, с включен 20 % ДДС, т.е. направеното възражение
за прекомерност от страна на жалбоподателя е неоснователно, а за
недължимост също е неоснователно, тъй като видно от удостоверението в
договора за правна защита и съдействие е записано, че същото е платено
авансово и в брой на 27.10.2021 г., т.е. разноските са реално направени и се
дължат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
5
Счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6