РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20232120105010 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод предявената от “Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” № 7, ет.5, представлявано заедно от А. Л. и Р. Д. – изпълнителни
директори, съдебен адрес гр. София, , ул. ***, чрез адв. Г. Х., съдебен адрес гр. София, ***, против
А. К. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ***, искова молба, с която се прави искане до съда
да постанови решение с което да признае за установено, че ответникът А. К. М., дължи на ЗАД
“ОЗК - Застраховане” АД, сума в размер на 937, 91 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета с № 0410-800-0036-2020 на собственик на
увреден на 09.05.2020г. автомобил по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/120000678377, със срок на валидност от 05.03.2020г. до
04.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.05.2023г. до окончателното му изплащане. Ищецът твърди, че на 09.05.2020г.
около 05.30ч. в гр. Бургас, на ***, в непосредствена близост до № 15, ответникът като водач на
МПС марка “Мерцедес”, модел “ДЖИ 400 ЦДИ”, с рег. № *** , поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост и вследствие употребата на наркотични вещества, при извършване на
маневра “десен завой”, допуснал пътнотранспортно произшествие с паркираните в дясната част на
улицата, в участък “синя зона”, шест леки автомобила, собственост на различни лица, в това число
и МПС марка “Форд”, модел “Фокус”, с рег. № ***, собственост на “Уърк Девелопмент” ООД,
ЕИК: ********* (с предходно наименование “Виктория-22” ЕООД), вследствие на което
настъпило ПТП с материални щети.
Сочи, че за инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1739243/09.05.2020г. по описа на
СПП при ОДМВР – Бургас, от който било видно, че ответникът е виновен за настъпване на ПТП.
Спрямо същия било взето административно отношение с АУАН, с бл. № 690844/09.05.2020г., по
описа на СПП при ОД на МВР – Бургас. Твърди се, че със Споразумение, одобрено в с.з. на
14.06.2022г. по НОХД № 512/2022г. по описа на БРС, ответникът A. М. се признал за виновен за
това, че на 09.05.2020г., около 05.50ч. в гр. Бургас, на *** управлявал МПС марка “Мерцедес”,
модел “ДЖИ 400 ЦДИ”, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – кокаин и
метаболити и допуснал настъпването на пътнотранспорто произшествие, с което причинил
значителни имуществени вреди на шест леки автомобила, сред които и на лек автомобил марка
“Форд”, модел “Фокус”, с рег. № ***, собственост на “Уърк Девелопмент” ООД, ЕИК: *********
(с предходно наименование “Виктория-22” ЕООД) на стойност 906.91 лв. – престъпление по
1
чл.343б, ал.3 от НК и чл.343, ал.1, б. “а” НК, вр. чл.5, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Излага се, че към датата на процесното ПТП, МПС марка “Мерцедес”, модел “ДЖИ 400
ЦДИ”, с рег. № ***, управлявано от виновния водач е имало валидна застраховка 1 “Гражданска
отговорност” в “ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, с полица № BG/23/120000678377, валидна от
05.03.2020г. до 04.03.2021г., пред който собственика на увреденото МПС подал уведомление за
щета и заявление за обезщетяване и била образувана щета № 0410-800-0036-2020. На 12.05.2020г.
и на 18.05.2020г. бил извършен оглед на увреденото МПС от служители на ищеца и съставили 2
бр. опис-технически експертизи на щета , в който били описани увредените детайли, а именно:
преден ляв калник, мигач в преден ляв калник, предна лява врата, облицовка на ляв праг мат,
лайсна мат на предна лява врата, капачка на ляво огледало, корпус на ляво огледало, основа на
ляво огледало, стъкло на ляво огледало, предна лява стоманена джанта, предна дясна врата,
облицовка мат на десен праг, предна броня, предна лява колона – долна част, предна лява колона –
горна част, помпа резервоар – стъклоумивател и долна панта на предна лява врата.
Застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 937.91 лв., която сума видно
от банково бордеро № 212182/31.07.2020г., била изплатена по сметка на M. T. T., в качеството й на
управител на “Уърк Девелопмент” ООД (предишно наименование “Виктория-22” ЕООД), след
представяне на надлежно пълномощно от нейна страна. Вследствие на горното за ищцовото
дружество възникнал правен интерес да претендира и получи от виновния водач размера на
изплатеното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, поради това, че е управлявал МПС под
въздействие на наркотици. От страна на ищеца била изпратена покана за уреждане на парични
задължения с изх. № А315-4050/19.10.2020г. до виновния водач, но същата била върната като
непотърсена.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител Т. Д., с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът твърди, че не става ясно по какъв начин и на каква база е определено
застрахователното обезщетение, както и дали действително тези щети да в резултат на описаното
ПТП и как точно е определена тяхната стойност. В тази връзка акцентира, че видно от
представения протокол по НОХД 512/2022г. по описа на БРС, с който е одобрено споразумението,
по отношение на автомобил, марка “Форд” с рег. № ***, собственост на “Виктория 22” ЕООД гр.
Бургас е установена щета в размер на 906, 91 лв., която стойност се различава от тази определена
от ищцовото дружество. Освен това, в протоколът от ПТП били описани като щети предна лява
врата, предна броня, преден ляв калник и предна лява врата, докато в протоколът за опис,, изготвен
от застрахователя 3 дни по-късно фигурирали и други щети, които не били констатирани при
настъпилото ПТП. С оглед на това оспорва представената опис – техническа експертиза от
12.05.2020г., като навежда доводи, че описаните в него щети не са настъпили в 2 резултат на
процесното ПТП. При внимателен анализ на този протокол се установявало още, че са описани
щети в дясната част на автомобила, а видно от протокола за ПТП, щети са настъпили единствено в
лявата част. Това се подкрепяло и от съставената схема на ПТП, която отразявала
съприкосновение в лявата част на автомобила. В протокола липсвала калкулация на части, на труд,
на възстановяване, поради което не ставало ясно по какъв начин е изчислено дължимото
обезщетение. В съдебно заседание, ищзовото дружество не изпраща представител. Депозира
молба, с която поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез служебно назначения му особен представител адв. Т. Д.
оспорва исковата молба и пледира за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
законовите разпоредби, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори и се установява от представеното по делото споразумение по НОХД
№ 512/2022г. по описа на БРС, че ответникът А. К. М. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а именно за това на 09.05.2020г. в гр. Бургас, по *** посока
ул. *** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Мерцедес”, с рег. № ***,
след употреба на наркотични вещества – кокаин и метаболити /бензоилекгонин, етилекгонин/,
установено със съдебна химикотоксикологична/токсикохимична експертиза, извършена от
инж.химик Д-р Д. Я. и д-р И. И. /съдебен токсиколог/ от специализираната Химикотоксикологична
лаборатория към ВМА – София.
Със същото споразумение, ответникът е бил признат за виновен и за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. “а” от НК, вр. чл.5, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно за
това, че на 09.05.2020г. в град Бургас, *** посока ул. ***, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка “Мерцедес”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение,
визирани в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, употребил наркотични вещества, изгубил контрол над
управляваното МПС и допуснал пътнотранспорно произшествие с паркираните в дясната част на
2
улицата в участък “синя зона” 6 леки автомобили, собственост на различни лица, с което по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 11 416.62 лева
/единадесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, както следва:
лек автомобил марка “Пежо”, рег. № ***, собственост на З. П. К., от град Бургас – 137 лв.; лек
автомобил, марка “Форд” с рег. № ****, собственост на “Виктория 22” ЕООД – гр. Бургас,
представлявано от M. T. T. от град Бургас - 906, 91 лв.; лек автомобил марка “БМВ” с рег. № ***,
собственост на Г. Ж. Б. от град Бургас – 2617.95 лв.; лек автомобил, марка “Нисан”, с рег. № ***,
собственост на Д. Р. С. от град Бургас – 2653.08 лв.; лек автомобил, марка “Тойота”, с рег. № ***,
собственост на “Интерлийз Ауто” ЕАД, с БУЛСТАТ 1309369740031, с ползвател Д. Б. Т. от град
Бургас – 3068.00 лв.; лек автомобил, марка “Нисан” с рег. № ., собственост на Я. М. П. от град
Бургас – 552.68 лв.; лек автомобил, марка “Мерцедес” с рег. № ***, собственост на “Амарилис 70”
ЕООД – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, представлявано от С. Д. М. от град Бургас – 1481.00 лв.
За това, че в резултат на процесното ПТП са били нанесени щети върху лекия автомобил,
собственост на “Виктория - 22” ЕООД, свидетелства и представения по делото констативен
протокол № 1739243 от 09.05.2020г.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна полица от
05.03.2020г., се установява, че към датата на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил,
марка “Мерцедес” е била покрита по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
сключена с ОЗК “Застраховане”, със срок на застрахователното покритие от 05.03.2020г. до
04.03.2021г.
Представено е копие от регистрационен талон, част II-ра, от който се установява, че
увредения лек автомобил, марка “Форд Фокус” с рег. № *** е собственост на “Виктория -22”
ЕООД.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства – уведомление за щета на
МПС от 11.05.2020г. депозирано от А. Д. П. Г., декларация вх. № 0135/26.05.2020г. , подадена от
M. T. T., се установява, че по заведената от дружеството – собственик щета във връзка с
настъпилото ПТП при ЗАД “ ОЗК Застраховане” АД е била образувана преписка по щета № 0410-
800-0036-2020, като служители на ищеца извършили два огледа на автомобила– на 12.05.2020г. и
на 18.05.2020г., за което били съставени два броя описи от същите дати и били изготвени снимки.
Представен е доклад по щета № 0410-800-0036-2020 от 23.07.2020г., с който ЗАД “ОЗК
Застраховане” АД е определила застрахователно обезщетение в размер на 937.91 лв., което видно
от представеното платежно нареждане ос УРН BORD00212182 от 31.07.2020г. е било изплатено на
M. T. T., в качеството й на управител на “Уърк девелопмент” ООД. (с предходно наименование
“Виктория-22” ЕООД), след представяне на надлежно пълномощно от нейна страна.
По делото е представена и покана за уреждане на парични задължения изх. № 1315-
4050/19.10.2020г. отправена от ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД до А. К. М., по силата на която
последния е бил поканен в седемдневен срок да се яви при ищеца, за да бъде уговорено
възстановяване на сумата от 937.91 лв., като видно от представената към нея обратна разписка,
поканата е върната на подателя непотърсена.
Във връзка с установяване вида и размера на нанесените имуществени вреди по делото е
прието заключение по съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от в.л. М. Р.,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано,
изготвено от лице със задълбочени познания в съответната област. След изследване на
материалите по делото, както и приобщения по делото снимков материал, вещото лице е
обосновало извод, че при възникналото ПТП на 09.05.2020г. са били увредени непоправимо 10
броя елементи и поправимо увредени 7 броя елементи от оборудването на автомобила, които са
били описани подробно във изготвените от застрахователя описи от 12.05.2020г. и 18.05.2020г.
След извършване на съответните справки и изчисления, при съобразяване на цените за нови
части, достъпни на свободния пазар, както и необходимото време за труд и часовите ставки,
прилагани от пет специализирани сервиза в процесния период при ремонтно-възстановителни
дейности, вещото лице е дало отговор, че вероятната пазарна цена за възстановяване на
автомобила, без ползване на договорни и търговски отстъпки възлиза на сумата от 1172 лв.
В т.3 от заключението, в.л. М. Р. е аргументирало извод, че изплатеното застрахователно
обезщетение от 937, 91 лв. е с 19, 9 % по-ниско от средните пазарни цени за същият вид техническа
услуга, като това се явява стойност, формирана на база Наредба № 24 за задължителното
застраховане.
При така установените факти, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането, освен в случаите
по чл.433, т.1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновния водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
3
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества.
С оглед установените факти, съдът приема, че предявеният иск е доказан по своето
основание. На основание чл.300 ГПК и с оглед приетите доказателства по делото е безспорно
доказано настъпването на застрахователното събитие, участието на ответника в него, допускането
на нарушения на ЗДвП и управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на
М., както и изплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице. Посочените факти
не са били оспорени в настоящия процес. Следователно, със заплащане на застрахователното
обезщетение ищцовото дружество се е суброгирало на основание чл.411 от КЗ в правата на
увреденото лице, поради което за него е възникнало регресното право да претендира от
делинквента платеното обезщетение.
По отношение на размера на вредите, съдът съобрази, че с одобреното споразумение,
подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. “а” от НК,
поради което същите се явяват съставомерни. В хода на съдебното производство същите са били
установени в размер на 906.91 лв., който обаче не следва да бъде вземан предвид в настоящия
процес.
Константна е практиката на ВКС – така например Решение № 105 от 6.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., че влязлата в сила присъда, в случая споразумение, се ползва със
сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т.
е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние,
но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства / напр. - за съпричиняване на
вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица,
причинили увредата и др./ подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по
отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство.
В решение № 79/02.07.2009г. по т. д. № 156/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
6/02.02.2011г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При
изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като същият е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е
въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба N 24/08.03.2006г. на КФН. Методиката по Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване
на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (напр. фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка /какъвто е и настоящия случай/.
Това разрешение важи, както за обезщетението по чл. 223 КЗ, така и при иска по чл. 213, ал.1 КЗ.
Обезщетението не трябва да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, включително
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ). Ако на застрахователя бъдат представени доказателства за извършен
в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано имущество,
застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за
ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ. В този смисъл
са решение № 109/14.11.2011г. по т. д. № 870/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 52/08.07.2010г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153/22.12.2011г. по т. д. № 896/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.
и решение № 115/09.07.2009г. по т. д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ето защо, при съобразяване на изводите на експерта, обективирани в заключението по
изготвената съдебна автотехническа и оценителна експертиза, съгласно което заплатената от
страна на ищеца сума не надвишава реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3
КЗ, респ. че пазарната цена на труда и частите за възстановяване на увредения лек автомобил в
4
първоначалното му състояние възлиза на стойността от 1172 лева, съдът намира, че искът се явява
доказан в пълния заявен размер.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника, срещу верността на
съставените описи на щети, тъй като при изграждане на своите изводи относно вида и размера на
нанесените имуществени вреди по автомобила, вещото лице лице е работило и с приобщения по
делото снимков материал, като не е констатирало да е налице несъответствие между увредените
детайли по автомобила и тези посочени в описите. Ответникът не е твърдял, респ. не е представил
доказателства, някое от така посочените в описите детайли да е бил увреден от предходно
събитие. Обстоятелството, че част от вредите са били констатирани при повторния оглед от
страна на застрахователя също не рефлектира върху фактическите изводи на съда, доколкото при
първоначалния оглед на автомобила, увредените детайли не са били демонтирани, респ. към онзи
момент не е съществувала обективна възможност да бъдат установени вреди върху абсолютно
всички /в т.число и скрити такива/ елементи по купето на автомобила. Съставомерността на
вредите не се разколебава и от обстоятелството, че като увреден /в описа от 12.05.2020г./ е описан
автомобилен детайл, находящ се в дясната част на автомобила, доколкото същият е бил
деклариран от увреденото лице още при подаване на уведомлението на 11.05.2022г. и по делото
няма данни, които да разколебават достоверността на декларацията в тази й част. Освен това, с
оглед механизма на ПТП, отразен в представения по делото констативен протокол е напълно
закономерно, при удар на паркиран автомобил отляво, същият да претърпи и поражения в най-
ниската част на купето от дясната си страна в случай, че е паркиран в непосредствена близост до
тротоар, какъвто се явява именно настоящия случай.
По изложените по-горе съображения, главния иск се явява доказан по основание и размер и
като такъв следва да бъде уважен. Върху така присъдената главница следва да бъде присъдена и
законна лихва за забава от деня на предявяването му, тъй като последната се явява законна
последица от изхода на спора.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва - 50 лева разноски за държавна такса
/25лв. за заповедното и 25 лв. за исковото /, 960 лева – платено адвокатско възнаграждение /480
лв. за заповедното и 480 лв. за исковото производство/, за реалното плащане на което са
представени доказателства- договор за правна помощ и платежно нареждане /л.83-87/, 200 лева –
заплатен депозит за особен представител, 150 лв. – заплатен депозит за изготвяне на съдебна
експертиза или общо разноски в заповедното и исковото производство в размер на 1360 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А. К. М., ЕГН: **********, с адрес гр.
Бургас, ***, дължи на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул. “Света София” № 7, ет.5, представлявано от А. П. Л.
и Р. К. Д., сума в размер на 937, 91 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета с № 0410-800-0036-2020 на собственик на увреден на
09.05.2020г. автомобил по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна
полица № BG/23/120000678377, със срок на валидност от 05.03.2020г. до 04.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2023г. до окончателното му изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 138 от
15.05.2023г. по ч.гр.д. № *** по описа на БРС.
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ***, да заплати на ЗАД “ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, ул. “Света София” № 7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., сумата от 1360
лева (хиляда триста и шестдесет лева) представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 855
лева разноски за исковото производство по гр.д. № 5010/2023г. по описа на БРС и 505 лева за
заповедното производство по ч.гр.д. № *** по описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6