Р Е Ш Е Н И Е № 722

 

гр.Пловдив,04.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на първи април,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            АННА ДЪБОВА

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 406 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.435,ал.4 и сл.от ГПК.

Образувано по подадена жалба от Г.А.Т. ***,имаща качеството на трето лице,против действията на ЧСИ Росен  Раев,рег.№ 910 и район на действие-ПдОС по изп.д.№ 806/18г.-извършване на опис на недвижим имот,представляващ апартамент-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.107.1.5 по КККР и адрес гр.********,обективиран  в протокол за опис от 30.01.19г.

В жалбата се твърди,че действията са незаконосъобразни,тъй като описаният недвижим имот не е собственост на длъжника в изп.производство К.К.Т.,а на жалбоподателката,негова бивша съпруга,към момента на налагане на възбраната върху него.Иска се отмяна на обжалваното действие на ЧСИ като незаконосъобразно.Не се претендират разноски.

Взискателят в изпълнителният процес-„Финансова къща РУМ“ООД,ЕИК-********* чрез пълномощника си адв.И.С. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмено възражение и съдебно заседание.Претендира разноски.

Длъжникът в изпълнителния процес-К.К.Т. счита жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия в съответствие с нормата на чл.436,ал.3,изр.2 от ГПК,като счита жалбата за допустима,но неоснователна.

ПдОС намира жалбата за допустима-същата е подадена в срок от трето лице,което твърди,че към момента на възбраната владее недвижимият имот,към който е насочено изпълнението.

Разгледана по същество,жалбата е  неоснователна по следните съображения:

Първоначално производството по изп.дело е започнало по молба на взискателя „Финансова къща РУМ“ООД до ЧСИ А.Ангелаков,рег.№ 826 и район да действие ПдОС въз основа на изп.лист от 16.09.15г.на ПдРС за сумата от 5000лв.,като е образувано изп.д.№ 341/15г.Впоследствие е присъединено вземането на същия взискател против същия длъжник по друг изп.лист  № 8751/25.09.15г.на ПдРС за сумата от 35390,04 евро неплатена главница по запис на заповед от 23.02.15г.,ведно с разноски.На 15.06.16г.с постановление ЧСИ Ангелаков   е приключил производството по отношение на първия изп.лист-от 16.09.15г.и по молба на взискателя изп.дело е изпратено на ЧСИ Д.Николов,рег.№ 804 и район на действие-Бургаски ОС за изпълнение  върху недв.имот в района на този  съдебен изпълнител.

Производството по изпълнителното дело,вече под № 806/18г.е продължено пред ЧСИ Р.Раев с разпореждане от 02.08.18г.по молба на взискателя- „Финансова къща РУМ“ООД за събиране на дължимите суми по втория изп.лист,издаден на 25.09.15г.

На 26.11.18г.взискателят е депозирал пред ЧСИ молба,с която е поискал да се пристъпи към изпълнение върху посочения в молбата  недв.имот на длъжника,(който е и предмет на описа),за който представя решение № 363/07.07.17г.,постановено по т.д.№ 376/16г.на ПдОС,влязло в законна сила на 19.07.18г.От това решение е видно,че е уважен иск на „Финансова къща РУМ“ООД с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД,като сключения от длъжника К.К.Т.  и Г.А.Т. брачен договор от  04.08.15г.е обявен за недействителен спрямо взискателя за извършено разпореждане с ½ ид.ч.от правото на собственост върху  недв.имот от длъжника К.Т. в полза на  Г.Т..

С оглед на така представеното решение на ПдОС ЧСИ е вписал възбрана върху процесния недв.имот в Служба по вписванията-Пловдив на 30.11.18г.

По искане на взискателя поради непогасяване на задължението на длъжника е насрочен от ЧСИ Раев опис на имота за 30.01.19г.и такъв е извършен на посочената дата с протокол за опис на недв.имот за ½ ид.част от жилището.

Жалбоподателката твърди,че е бивша съпруга на длъжника.По делото има данни,че към момента на постановяване на решение № 363/07.07.17г.,постановено по т.д.№ 376/16г.на ПдОС,двамата с длъжника са съпрузи,а бракът им е прекратен с развод с решение  № 374/30.11.17г.,влязло в сила на 30.11.17г.След сключването на брачния договор,обявен за недействителен на осн.чл.135,ал.1 от ЗЗД с   цитираното решение,жалбоподателката,която по силата на този брачен договор е станала  собственик на целия имот,го е прехвърлила на майка си,а последната от своя страна с  НА за продажба от 22.12.15г.е прехвърлила собствеността върху него отново на дъщеря си Г.Т..Тази поредица от правни сделки,извършени от жалбоподателката,е обсъдена в мотивите на решение № 363/07.07.17г.

Разпоредбата на чл.435,ал.4 от ГПК дава възможност на едно трето за изпълнението лице да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи,които в деня на  запора или възбраната  се намират във владение на това лице.Жалбата не се уважава,ако се установи,че вещта е била  собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

В настоящия случай към момента на налагане на възбраната върху процесния недв.имот-30.11.18г. решение № 363/07.07.17г. на ПдОС вече е влязло в законна сила (на 19.07.18г.),а съобразно това решение брачният договор между длъжника и съпругата му,по силата на който тя придобива  изцяло собствеността върху  апартамента,е обявен за недействителен по отношение на взискателя за разпореждането с ½ ид.част от правото на собственост върху него от длъжника в полза на Т..Касае се за относителна недействителност на сделката,като в резултат на уважаването на Павловия иск разпоредителното действие с брачния договор се счита за неизвършено,но само по отношение на взискателя и съответно той разполага с правото да се удовлетвори от имуществото,предмет на увреждащото го действие.Жалбоподателката към момента на постановяване на решението е била съпруга на длъжника и е взела участие като приобретател на имота в производството по делото като задължителен другар,поради което СПН на обявената относителна недействителност на сделката се разпростира и спрямо нея.

Ето защо  имуществото,предмет на увреждащата разпоредителна сделка,следва да се счита за имущество на длъжника,но само в отношенията между него и кредитора (взискателя).Т.е.към момента на налагане на възбраната върху недв.имот,предмет на описа,на 30.11.18г.от ЧСИ,спрямо всички трети лица,включително жалбоподателката,собственик на целия процесен имот продължава да бъде именно тя,но в отношенията между взискателя и длъжника ½ ид.ч.от този имот се счита за собственост на длъжника и съответно взискателят разполага с възможността да насочи принудително изпълнение върху него,което е и направено.

Предвид изложеното до тук се налага извода,че жалбата е неоснователна,а атакуваното действие на  ЧСИ Раев е правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на дружеството-взискател по изпълнителното дело направените от него разноски пред настоящата инстанция за адв.възнаграждение в размер на 200лв.съобразно представения договор за правна защита и списък на разноските.

Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на третото лице Г.А.Т.,ЕГН-**********,*** против действия на ЧСИ Росен  Раев,рег.№ 910 и район на действие-ПдОС по изп.д.№ 806/18г.-извършване на опис на недвижим имот,представляващ апартамент-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.517.107.1.5 по КККР и адрес *************,обективиран  в протокол за опис от 30.01.19г.

ОСЪЖДА Г.А.Т. ЕГН-********** да заплати на „Финансова къща РУМ“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив сумата от 200(двеста)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно. 

      

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: