Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 20.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, I въззивен
наказателен състав в съдебно заседание при закрити врата на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЕЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА АНТОНОВА
при секретаря: Дафинка Борисова
с участието на прокурора: ВИКТОР ДОЦЕВ
като разгледа докладваното от. съдия ЛАЛЕВА ВЧНД
№ 121 по описа за 2019г., въз
основа данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.24б
от ЗБППМН.
С Решение № 28 от
18.01.2019 г.,постановено по НАХД № 6/2019 г. по описа на РС – П.
първоинстанционния съд е наложил на непълнолетния В.К.В., с ЕГН ********** *** възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от
ЗБППМН -"Настаняване във възпитателно училище – интернат” - гр. Р., обл. П.
за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от момента на постъпването му във
възпитателното училище.
Недоволен от решението останал В.В.,
който го обжалва в срок чрез защитника си. Изложени са доводи, че при
определяне на най-подходящата възпитателна мярка съдът е подценил
обстоятелствата за самокритичното отношение на непълнолетния към поведението
си, желанието му да продължи образованието си, желанието на майката да полага в
повече грижи за него. С оглед на така изложените доводи се иска обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което на
непълнолетния да бъде наложена по-лека възпитателна мярка, алтернативно срокът
на наложената такава да бъде намален на една година, съгласно направеното предложение
на МКБППМН.
В проведеното съдебно заседание
пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – П. моли
обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено, като правилно и обосновано и
съобразено изцяло с доказателствата, представени пред първоинстанционния съд.
Изложени са доводи, че от доказателствата по делото се установява, че по
отношение на В. са прилагани всички
възпитателни мерки, които не са изиграли необходимата роля за превъзпитаване на
лицето, както и че липсват такива за родителски контрол от страна на родителите
му.
Защитника на непълнолетния
поддържа изложените във въззивната жалба доводи и направените с нея искания.
Майката на непълнолетния
заявява, че поддържа заявеното от защитника на сина й, както и ангажираност
относно преустановяване на противообществените му прояви.
Непълнолетния
лично заявява, че иска да остане при майка си и да посещава училище.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.24а, ал.5 от
ЗБППМН и от легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, въззивният съд намира жалбата за частично основателна.
От събраните в
хода на първоинстанцонното производство гласни и писмени доказателства се
установява следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд
П. е било образувано по постъпило
предложение на Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните при Община – П. за налагане на възпитателна мярка
по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН – настаняване във възпитателно училище –
интернат /ВУИ – гр. Р., обл. П./ на непълнолетния В.К.В., с ЕГН: **********.
Местната комисия за борба срещу обществените прояви на малолетните и
непълнолетните – Община – П., на свое заседание на 30.11.2018 г., с Решение №
76 е постановила непълнолетния В.К.В. да бъде настанен във Възпитателно училище
– ВУИ-гр. Р., обл. П., без да се сочи срок.
Първоинстанционният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка :
Непълнолетния В.К.В. е на 14
години навършени и е ученик в 9 клас в училище находящо се в с. ***. Практически
непълнолетният обаче не може да чете и пише на ниво съответстващо на
образователният му ценз.
В хода на производството пред
Районен съд П. са събрани множество доказателства / показанията на М. Т.,
справка от 01-РУП – П./, от които е видно, че спрямо В.К.В. има образувани
множество преписки в полицията, като част от тях са прекратени поради възрастта
му и са изпратени в МКБППМН – гр. П. за взимане на отношение. Образуваните
преписки са основно свързани със извършването на кражби от търговски обекти и
грабеж. От свидетелските показания се установява, че лицето често обикаля без
причина районните около големи търговски вериги, където и извършва кражбите.
На 22.08.2018 г. с Решение № 44
Местната комисия е наложила на В.К.В. възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т.
12 от ЗБППМН, а именно – предупреждаване за настаняване във възпитателно
училище – интернат. Това предупреждение е било наложено с максималния
изпитателен срок до 6 месеца. В този срок, непълнолетния В.К.В. е извършил нови
противообществени прояви, не е посещавал редовно училище и системно е просил и
е притеснявал клиентите на магазин „***” и магазин „***” в гр.- П.. За тези
действия е уведомен писмено и Отдел
„Закрила на детето” – гр. П.. Отдел закрила за детето” е предприела мерки за
закрила в семейна среда на осн. чл. 23 от ЗЗД.
При така установената от
районният съд фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящата
въззивна инстанция може да се направи извод, че спрямо непълнолетният В.К.В. приложените
мерки за превъзпитание и корекция на поведението практически не са дали никакви
положителни резултати, като непълнолетният трайно и упорито продължава да
извършва противообществени прояви по смисъла на чл.49а ЗБППМН. В този смисъл
въззивната инстанция също приема, че спрямо непълнолетният следва да се приложи
друга мярка, отлична от вече налаганите. Предходни наказания по чл. 13 от ЗБППМН
явно не са дали резултат и В.К.В. е продължил с противообществените прояви,
т.е. неговото поведение продължава да има нужда от съответната корекция. При
така установената фактическа обстановка въззивният съд намира за правилни и в
съответствие с материалния закон изводите на РС-П., че осъществените от
непълнолетния В.В. деяния представляват
противообществени прояви по смисъла на чл.49а ЗБППМН, доколкото притежават
предвидените в легалната дефиниция на понятието характеристики –
общественоопасно и противоправно деяние, което противоречи на морала и добрите
нрави. В този смисъл правилен е и извода на районният съд, че настаняването на В.К.В.
в специализирано заведение - ВУИ е единствения начин, по който може да се преустанови
престъпното поведение на детето, поне за известен период от време и категорично
ще се спомогне за преодоляване на възникналите отклонения в неговото развитие и
възпитание. След съвкупната преценка на данните за личността, семейната среда и
характера на извършените противообществени прояви, въззивният съд също приема,
че предлаганата възпитателна мярка „настаняване в социално-педагогически
интернат“ се явява най-подходяща такава в конкретния случай. Налице е явна
необходимост от въздействие спрямо личността на непълнолетния в посока на
превъзпитание с по-интензивна мярка, каквато се явява предложената такава от
МКБППМН – настаняване в социално-педагогически интернат. В подкрепа на
изложените доводи са и установените по делото обстоятелства за неспособността
на майката да се справи с противообществените прояви на сина си. Предвид на това, именно предложената от МКБППМН
мярка „настаняване в социално-педагогически интернат“ се явява най-подходяща такава, тъй като там с
непълнолетния ще работят специалисти относно корекция на поведението му, а от
друга страна ще бъде откъснат от средата, която го стимулира към извършването
на противообществени прояви, доколкото видно от доказателствата по делото
голяма част от тях са осъществени заедно с други непълнолетни от приятелския му
кръг. Доводите на защитата, че В. има желание да продължи обучението си за
съжаление не намират упора в събраните доказателства. От друга страна в социално-педагогическия интернат, съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗБППМН, се създават условия за завършване на
образованието на настанените там и за придобиване на професионална квалификация
от каквато непълнолетният явно има необходимост.
Въззивният
съд обаче намира жалбата за основателна, в частта й, в която при условията на
алтернативност е направено искане за изменение на първоинстанционното решение в
частта му относно срока на наложената мярка, който да бъде намален от три
години на една година. Определеният от първоинстанционния съд срок от три
години се явява необосновано дълъг с оглед съвкупната преценка на данните за
личността на непълнолетния и средата, в която живее. Предложението на местната
комисия за налагане на възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.11 ЗБППМН за срок
от една година е достатъчно мотивирано от гледна точка на времетраенето за
което е необходимо В.В. да бъде откъснат
от средата, която му влияе отрицателно, и върху него да бъде въздействано
ежедневно в посока на поправяне на поведението му.
Предвид на
изложеното, обжалваното решение следва да бъде изменено в частта му относно
срока на наложената мярка, като същият следва да бъде намален на една година.
Водим от горното и на
основание чл.24б, ал.5, т.1 от ЗБППМН, П.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение№ 28 от 18.01.2019 г.,постановено по НАХД № 6/2019 г. по описа на РС – П.
, като НАМАЛЯВА срока на наложената на непълнолетния В.К.В., с ЕГН **********
*** възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН -"Настаняване във
възпитателно училище – интернат” - гр. Р., обл. П. за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ,
считано от момента на постъпването му във възпитателното училище на ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
и протест.
Възпитатленото дело да се върне на
председателя на МКБППМН, за привеждане в изпълнение на съдебното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.