М О Т
И В И
Към Присъда № 17/26.05.2015 год. по НОХД №176/2015 год. ВрОС
Съдебната фаза на наказателното производство пред ВрОС е образувана по обвинителен акт на Окръжна прокуратура Враца против М.Е.В. родена на *** ***,
българка, българска гражданка, жител и живуща ***, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за това, че на 14.02.2014 год., около 22.00 часа в гр.
Мизия, по ул. „Георги Димитров" пред дом № 84, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Рено", модел „Клио"
с peг. номер BP **** AH, собственост на И.Д. ***, в
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата/"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват"/, като не е упражнила такъв контрол и на
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /"При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство, е
забранено да превишава следните стойности на скоростта - 50 км/час в населено
място за пътно превозно средство категория "В"/ и се е движила с
превишена скорост от около 74 км/час и по този начин е загубила контрол върху
управлението на лекия автомобил, с което е поставила сама себе си в
невъзможност да предотврати ПТП-то, при което управлявания от нея лек автомобил
губи напречната си устойчивост и с постъпателно и въртеливо в посока обратна на
часовата стрелка движение, се насочил под ъгъл от около 11 градуса към левия
ръб на платното за движение на управляваното от нея ППС, което напуснало
платното и с дясна странична част в областта на предна дясна колонка се удря в
железобетонен стълб от електроразпределителната мрежа за ниско напрежение, в
резултат на което и по непредпазливост е причинила смъртта на М.И. Д. *** -
починал в МБАЛ „Христо Ботев" гр. Враца на 28.02.2014 год., вследствие на
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия, довели в своята
еволюция до общо мозъчен оток, с вклиняване и последвала компресия и парализа
на жизненоважни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов, като резултат от
получената при пътно-транспортното произшествие съчетана травма и в частност от
черепно-мозъчна травма, представляваща част от тази съчетана травма -
престъпление по чл. 343, ал.1, б.„в", предл. I-во, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В хода по същество на съдебното производство
представителят на Окръжна прокуратура - Враца поддържа
обвинението против подсъдимата М.Е.В. така, както е било повдигнато и предявено
с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства, като подсъдимата е осъществила както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1,
б.„в", предл. I-во, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание от 2-6 години "Лишаване
от свобода" и кумулативно, заедно с това - лишаване от право да управлява
МПС. Същият счита, че по делото няма отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, налице са многобройни смекчаващи такива. Това са на първо място
искреното й съжаление, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
липсата на осъществени нарушения по ЗДвП, обстоятелството, че е млад водач, не
може да бъде третирано в нейна отговорност, също така инициативата за
управлението на л.а. не е била нейна. На следващо място участващия в
производството прокурор заявява, че младежката й и почти детска възраст, са
също такова обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съдебния състав
при определянето на размера и режима на изтърпяване на наказанието. Същият
счита, че от гледна точка на обвинението, определянето на едно наказание от 1
година и 10 месеца "Лишаване от свобода", с изпитателен срок от 3
години, ще изпълни своята цел по отношение на подсъдимата. Освен това,
задължително е кумулативното приложение на разпоредбата на чл. 343г НК, като следва
да бъде определено лишаване от право да управлява МПС не по-малко от 3 години.
В
съдебно заседание съдът конституира като частни обвинители в наказателното
производство пострадалите И.Д.В. и Г.М. В., родители на починалия М. Д.,
представлявани от повереника си адв. Е.Б. от АК София,
с искане съда да наложи ефективно наказание. Алтернативно заявява да бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 /четири/ години и 1/2 /половина/, след
приложението на чл. 58а, съда да го намали с 1/3 т.е./ 3 години/, като ако е условно,
да е с максимално предвидения в закона 5 години изпитателен срок. Повереникът на частните обвинители, заявява още, че
подсъдимата не е подготвена да управлява МПС, и иска съда да я лиши от правото
да управлява МПС за максимално предвидения в закона срок, а именно 6 години.
В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимата М.В. признава
изцяло вината си и моли съда за снизхождение при определяне на наказанието й.
Делото се проведе при съкратено съдебно следствие
по реда на глава ХХVII - ма от НПК, с оглед наличието на законовите
предпоставки за това и изразеното от подсъдимата признаване изцяло на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират доказателства за
тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373 ал.3 от НПК,
съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Е.В. е родена на *** ***. Същата притежава
свидетелство за управление на МПС №**** издадено на 16.12.2013 год., важащо за
категория "В" и "М", със срок на валидност -2023 год. До
момента на пътнотранспортното произшествие, предмет на настоящото дело, не са й
били налагани наказания за допуснати нарушения на правилата за движение.
Подсъдимата М.В. била приятелка и съседка на пострадалия М.И.а Д.
***.
На 14.02.2014 год. около 22.00 ч., в тъмната част на
денонощието двамата били заедно и пътували по улица "Георги Димитров” в
гр.Мизия, в посока от бензиностанция "Косаня”
към центъра на града, в лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”
с рег. номер ВР **** АН, собственост на св. И.Д. В., баща на пострадалия М. Д.,
като последният доброволно бил предоставил управлението на обвиняемата.
Автомобилът бил технически изправен, преминал технически
преглед на 04.09.2013 год. В него пострадалият се намирал на предната дясна
седалка до тази на водача - подс. В..
В участъка от улицата, по която се движели пътят бил прав,
хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон, с насоченост Изток- Запад, с
двупосочно организирано движение, без видима разделителна линия на пътното
платно, което било с ширина осем метра. Пътната настилка представлява покритие
от дребнозърнеста асфалтова смес без неравности и към този момент била влажна. Лекият
автомобил, управляван от подс. В. се движел
праволинейно в дясната част на пътното платно, което било ограничено с бордюри
с височина 0.12 метра, с десни колела на около 3м. вляво от десния ръб на
платното и със скорост от около 74км/ч., явяваща се превишена и при липса на
други ограничителни знаци за конкретния участък, т.е. при разрешени за населено
място 50км/ч., когато на разстояние 25.8метра от железобетонен електрически
стълб, представляващ място на удара и ситуиран на
един метър вляво от левия ръб на платното по посока на движение на лекия
автомобил, в тревна площ, между бордюра и тротоара пред дом №84 подсъдимата
изведнъж загубила контрол над управлявания от нея лек автомобил, вследствие на
което същият загубил напречната си устойчивост и с постъпателно и въртеливо в
посока обратна на часовниковата стрелка движение, се насочил под ъгъл от около
11 градуса към левия ръб на платното за движение на ППС, напуснал същото и с
дясна странична част в областта на предна дясна колонка се ударил в
електрически стълб.
От силата на удара и получените от него деформации, автомобила
променил посоката си на въртене и се установил в покой в тревната площ до
стълба, след като изминал още около два метра около центъра на масата си.
Към 22.00 ч., по същият път от заведението при бензиностанция
"Косаня” се движел и св. М.М. с лекия си
автомобил марка "Фолксваген”, бил задминат от лек автомобил
"Рено", модел "Клио" зелен на цвят,
като свидетеля видял, че водача на автомобила е момиче, а до нея на предната
седалка седяло момче. След около сто метра, движейки се по ул. "Г.
Димитров", свидетеля ги настигнал и задминал, като ускорил с около 80 км/ч. Преминавайки
покрай сградата на "Здравната служба" в града, която също се намира
на посочената улица, свидетеля все още виждал в огледалото за обратно виждане
светлините на автомобила, когато забелязал, че те рязко свили, сякаш автомобила
е завил.
Непосредствено след настъпване на ПТП-то св. И. *** забелязал
паднал бетонен стълб и до него лек автомобил „Рено Клио”,
който явно бил напуснал пътното платно и се ударил с дясната си част в стълба.
Свидетелят спрял автомобила си и видял, че извън катастрофиралият автомобил
стои момиче, което плачело, а на предната дясна седалка, до тази на водача
седяло момче, като от главата му текла кръв и бил видимо в тежко състояние.
Свидетеля изключил клемите на акумулатора на катастрофиралият автомобил, тъй
като същият имал газова уредба и му миришело на газ, след което помогнал на
момчето да излезе, като го изкарал с ръце през предната лява врата с помощта на
св. Е.Б., тъй като дясната била силно деформирана.
След оказаната помощ от свидетелите
по изваждане от автомобила на пострадалият М. Д., същия и подсъдимата В. били
транспортирани с пристигнали своевременно реанимационни
автомобили във Филиал на ЦСМП гр. Враца в болницата в гр. Оряхово. Там от
същите била взета кръв за изследване, а на 15.02.2014 год. пострадалия Д. бил
транспортиран в МБАЛ „Хр.Ботев” Враца, където въпреки проведеното лечение
починал на 28.02.2014 год.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и
изготвени химически експертизи /том I от ДП, л.33 и л.37/ от чиито заключения е
установено, че в кръвните проби, иззети от подсъдимата М.В. и пострадалия М. Д.
няма наличие на летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп/том I от
ДП, л.57-58/ се установява, че пострадалия М. Д. е получил съчетана травма
изразяваща се в:черепно- мозъчна травма, изразяваща се в счупване на вътрешната
пластина на челната кост в дясно, счупване на дясна пирамида, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на главния и малкия мозък, розов ликвор, общомозъчен оток с
вклиняване, разкъсно- контузна
рана на челото в дясно; счупване на седмо ребро в дясно; счупвания на десни
тазови кости без размествания; многофрагментно счупване
на лява мишнична кост; счупване на първи зъб горе в
дясно с разкъсно- контузна
рана на долната устна; белодробен оток, състояние след стара спленектомия /оперативно отстраняване на далак/, които
увреждания по механизъм отговарят да са получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при ПТП – травма в купето на автомобил.
От изготвената по делото съдебно медицинска експертиза на труп
е установено още, че смъртта на пострадалия Д. е в пряка причинно - следствена
връзка с установените травматични увреждания, като непосредствената причина за
същата е кръвоизлива под меките мозъчни обвивки и мозъчната контузия довели в
своята еволюция до общомозъчен оток с вклиняване и последваща компресия и парализа на жизненоважни мозъчни центрове-
дихателен и сърдечносъдов.
От изготвения и приложен по делото протокол за оглед на
местопроизшествие се установява, че пътното платно в района на
местопроизшествието е с двупосочна организация на движение, без осева линия.
Същото е с ширина 8 метра,
с две ленти за всяка посока- с ширина 4 метра всяка. Участъкът от пътя, на който е
станало ПТП е прав, с видимост в двете посоки над 400 метра, покрит с
дребнозърнеста асфалтова настилка, мокра и без неравности и зацапвания, без
регулация от пътни знаци. От двете страни на пътното платно има бетонни бордюри
с височина 12см., като от двете страни -тревни площи. На 11м. от помощната ориентирна линия и на 5 м. в дясно от левия ръб на пътното платно е
намерено начало на дъговидна следа с видимо странично протриване с ширина 10см,
като след 34 метър
от помощната линия по посока на огледа следата на протриване достига до левия
бордюр, като навлиза в тревната площ и завършва на 1.06м. в ляво от левия ръб
на платното за движение. На 2.45м. в дясно от левия ръб на платното за движение
е установено начало на горен край на железобетонен стълб, разположен по
диагонал на пътното платно, като долният му край е деформиран/отсечен/. До
деформираната долна част на стълба, намираща се на 2.05м в ляво от левия ръб на
платното за движение е установена деформирана улична кофа за смет.
Лекият автомобил „Рено Клио” е
намерен установен в ляво от платното за движение- в тревната площ с насоченост
посока на първоначалното му движение, косо разположен спрямо оста със задна
лява гума на пътя на 2.40 м. в ляво от левия ръб на платното за движение и
предна дясна гума на 1.65м. в ляво от левия ръб.
В резултат на катастрофата МПС-то получило значителни повреди и
деформации, описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
От изготвената по делото оценителна автотехническа
експертиза /том I от ДП, л.53-54/ е установено, че щетите по лекия автомобил
"Рено Клио" с рег.№ ВР **** АН, собственост
на И.Д. В., са в размер на 816 лв.
От заключението на
назначените по делото АТЕ /т.І, л.40-50/ се установява, че произшествието е
станало в тъмната част на денонощието в населено място- гр. Мизия, обл. Враца, ул.”Г. Димитров” срещу дом №84. Времето е било
облачно и мъгливо, с влажна пътна настилка, без неравности, с нормална видимост
при движение на лекия автомобил с включени светлини. Изхождайки от данните по
делото, скоростта на автомобила в условията на настъпилото ПТП преди появата на
следата от странично приплъзване по пътното платно е
била 74 км/ч,
а в момента на удара е била 57.5км/ч., като същата е определена по метода „Delta V”. Преди удара в железобетонният стълб, лекия
автомобил е изминал върху платното за движение на ППС до достигане на мястото
на контакт със стълба път от 24метра. При определената скорост на движение на
превозното средство е отчетено, че опасната зона за спиране на лекия автомобил
„Рено Клио” в условията на произшествието е била 69 метра, т.е.ударът е бил
непредотвратим. Експертизата е разработила вариант и при движение на товарния
автомобил с максимално допустимата скорост от 50 км/ч, при която
дължината на опасната зона би била 39 метра, т.е. ударът пак би настъпил.
Същевременно автотехническият експерт е категоричен,
че съобразената скорост на товарния автомобил в условията на произшествието,
при движение с която не би настъпило ПТП е 37км/ч. Експертизата е посочила, че
при движението си по ул.”Г.Димитров, водачът на лекия автомобил „Рено Клио” в един момент е загубил контрол върху управлението му
Преди загубата на контрол, същият се е движел в дясната лента, праволинейно с
десни гуми на около 5 метра в дясно от левия ръб на платното за движение.
Разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил от мястото на удара, в
момента на загубата на контрол и в който момент се е насочил наляво е 25.8метра.
Вещото лице уточнява, че водачът на МПС не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране при движение със скорост 74 км/ч. Експертизата е
описала следния механизъм на ПТП, а именно: ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието,
с нормална видимост, при влажно пътно платно, в прав хоризонтален участък с
двупосочно движение на пътя, без видима осова линия.
Лекият автомобил се е движел в посока по ул. Г. Димитров” от Изток на Запад, в
дясната лента с десни колела на около 3 м. в ляво от десния ръб на платното за
движение със скорост 74км/ч. В един момент водача на лекия автомобил ,
намирайки се на 25.8 метра от мястото на удара, изгубила контрол върху
управлението на автомобила, при което последния губи напречната си устойчивост
и с постъпателно и въртеливо в посока обратна на часовниковата стрелка движение
се насочил под ъгъл от около 11 градуса към левият ръб на платното за движение
на ППС, напуснал го и с дясна странична част в областта на предна дясна колонка се ударил в
железопътен стълб на електроразпределителната мрежа НН. В следствие на удара на
дясна странична част на автомобила в стълба и получените деформации, същият
променил посоката си на въртене и след изминаване на масовия му център още
около 2 метра
се установява в покой- в тревната площ. Според заключението на експерта
вероятната причина за настъпилото ПТП е загуба на контрол върху управлението на
лекия автомобил от страна на водача при движение със скорост от около 74км/ч.,
с което е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати настъпилото
ПТП.
Гореописаната
фактическа обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните. На основание чл. 373
ал.3 от НПК, съдът прие за установени изложените фактически обстоятелствата, като се позова на
направеното от подсъдимата самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: обясненията на подсъдимата М.В.;
показанията на свидетелите И. И., Ц.С., Е.Б., М.М., И. В. и Г.В. събрани на досъдебното производство;
изготвените и приложени по делото съдебно медицинска
експертиза на труп; съдебно оценителна експертиза, автотехническа
експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него;
протоколи за извършено химическо изследване; свидетелство за съдимост на
подсъдимата В.; характеристични данни; препис от акт за смърт; удостоверение за
наследници;справка за СУМПС и др.
Съдът
внимателно анализира обясненията на подсъдимата М.В., изхождайки от
обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени
средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на същата.
Съдът кредитира
с достоверност показанията на разпитаните по делото свидетели - М.М., св. И. И.,
св. Ц.С., Е.Б., тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за
изясняването на правно релевантните
факти. Кредитира напълно и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно оценителна
експертиза, съдебно медицинската експертиза на труп и автотехническата
експертиза. Тази заключения са подробни, обосновани и
не пораждат никакво съмнение
относно тяхната правилност. Освен това,
не са оспорени от страните и в голяма степен
допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на
доказване както и механизма на извършване на процесното
деяние.
Съдът кредитира и писмените доказателствени
материали, приобщени по делото, които не се оспорват от страните.
Съобразявайки установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав,
счете, следното:
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата В. чрез
действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в
ЗДвП, а именно на инкриминираната дата, час и място при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено", модел „Клио" с peг. номер BP ****
AH, собственост на И.Д. ***, в нарушение
правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно “при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км./ч.: пътно превозно средство - категория “В"
- "50 км./ч. в населено място", като се е движела с превишена скорост
от 74 км./ч. по непредпазливост е причинила смъртта на седящия до нея от дясно
на предната седалка М. Д..
Съдът по повдигнатото спрямо подсъдимата В.
обвинение, за вменено нарушение разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, я оправда,
като аргументите в тази насока са следните:
Правната норма на чл. 20, ал.1 от ЗДвП регламентира изисквания във връзка с
режима на съобразената скорост и предписва избор за намаляване на скоростта или
спиране на автомобила, във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това,
като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на
опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им
възприемане. От изготвената по делото
автотехническа експертиза безспорно е установено, че
подсъдимата В. се е движела с превишена скорост от
74 км/ч. при разрешена в населено място скорост от 50 кв./ч. Тази
скорост превишава “допустимата скорост" по чл. 21 от ЗДвП, чиято
разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП,
регламентиращ “съобразената скорост". Въпросът дали скоростта е съобразена
би могъл да се обсъжда, само ако тя е в рамките на допустимата. Специалната
диспозиция на чл.21 ЗДвП императивно установява забраната за превишаване на
разрешената скорост.
В контекста на възприетата и описана фактология,
настоящия съдебен състав прие, че извършеното противоправно
действие от подсъдимата М.В. в своята обективна и субективна съставомерност
съставлява престъпление по чл. 343, ал.1, б.„в", предл. I-во, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Обект на процесното престъпление
са обществените отношения, свързани с транспорта.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата
чрез действие, изразено в нарушение на конкретна разпоредба и забрана, визирана
в ЗДвП, а именно управлявала е лекия автомобил с превишена скорост от 74км/ч. при
нормативно установена скорост от 50 км/ч. за населено място.
От
субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимата при форма на вина
- непредпазливост, като същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
При
индивидуализация на наказанието, което съдът наложи на подсъдимата за
извършеното от нея престъпление, взе предвид,
както разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относно задължителното
приложение на чл.58а от НК, във вр. с чл. 54 от НК,
така и наличните смекчаващите отговорността обстоятелства, като добрите
характеристични данни, чистото й съдебно минало, видно от свидетелството за
съдимост, изразеното силно съжаление и критичност към случилото се, младата й възраст- към момента на деянието същата
е на 18 години, безукорното й процесуално поведение изцяло насочено към
съдействие на органите на досъдебното и съдебно производство.
С оглед на изложеното по-горе и предвид степента
на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца съдът прие, че на
подсъдимия В. следва да й бъде наложено наказание в правната рамка на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 2/две/
години и 9/девет/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1
от НК редуцира до размер на 1/една/ година и 10/десет/ месеца лишаване от
свобода. Същевременно съдът не откри каквото и да е изключително обстоятелство,
нито пък наличните смекчаващи да сочат на многобройност в конкретния случай, по
своята си същност, което да е основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Настоящият съдебен състав прие, че така определеното наказание
"лишаване от свобода" не следва да бъде търпяно ефективно от
подсъдимата. Освен, че са налице формалните изисквания на закона за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно деецът да не е осъждан и наложеното
наказание да е до три години лишаване от свобода, съдът намира, че целите на
наказанието, с оглед личността на дееца, могат да бъдат постигнати и чрез
условно осъждане. Подсъдимата е едва на 20 години, няма други противообществени
прояви, включително и нарушения на правилата за безопасно движение и деянието
по настоящото дело се явява изключение в нейния живот, поради което не е
необходимо същата да бъде изолирана от обществото и да търпи наказанието в пенитенциарно заведение. Ето защо и при предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че съображенията за генерална
превенция не могат да имат доминиращо значение при определяне на вида и размера
на наказанието. Наказанието следва строго да съответства на извършеното
престъпление, респ. на степента на обществената опаснос
на конкретното деяние и на конкретния деец.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК
съдът наложи на подсъдимата В. и наказание „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Определеният размер на това наказание е мотивиран от цялостното поведение
на дееца, характера и тежестта на допуснатото нарушение по ЗДвП, отсъствието на
предходни административни наказания за извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата и е съобразен с константната съдебна практика, че при съвместното
им налагане, лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не може да бъде
по-малко по размер от лишаването от свобода /в този смисъл са ТР 61/80 на ОСНК,
Р 610/78, ІІ н.о., Р 616/80, ІІ н.о., Р 42/92, ІІІ н.о. и др./. С така
определеното индивидуализирано наказание съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите,
визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимата и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху
останалите членове на обществото.
По отношение на
искането на повереника за налагане на по-дълъг срок
на лишаване от правооправление и твърдението, че
подсъдимата не е "готов" водач, съдът намира следното - безспорно
установено по делото е обстоятелството, че същата малко преди случая е
придобила съответната провоспособност за управление
на МПС, но това само по себе си не следва да я поставя в изолация, тъй като
всеки един участник в движението по пътищата е имал "начало" в
управлението на МПС, а още повече, че в случая самия пострадал я е помолил тя
да управлява.
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила вещественото доказателство по делото, а именно: лек автомобил
марка „Рено", модел „Клио"
с peг. номер BP **** AH, оставен на съхранение
на отговорно пазене на Юрий Цецков Ненов от гр.
Мизия, ул. "Ком" 11, находящ се на
площадката на "Косаня" ЕАД гр. Мизия, да
бъде върнат на собственика му И.Д. ***.
В тежест на подсъдимата М.В. се възложиха направените
по делото разноски, в размер на 378.04 лв.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: