ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 758
гр.Плевен, 02.06.2021 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело
№954/2020 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от
л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, чрез адв.Х.И. ***, против
изричен отказ за преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч, обективиран в
писмо изх.№10326/19.10.2020г. на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на такова проведено на 16.12.2020г. л.св.М.С. е представляван
от адв.И..
В следващо съдебно заседание на 28.04.2021г. адв.И. не
е присъствал, като с молба вх.№2139/28.04.2021г. е посочил, че е служебно
ангажиран, но не възразява да се даде ход на делото. Направил е искане за
присъждане на разноски, като е приложил списък с разноски с претендирани такива
в размер на 510лева, от които 10лева внесена държавна такса и 500лева платено
адвокатско възнаграждение.
С Решение №261/17.05.2021г. по адм.дело №954/2020г. е
отменен изричен отказ за преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч,
обективиран в писмо изх.№10326/19.10.2020г. на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН
и делото като преписка е изпратено на Началник отдел "Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите" в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София за ново произнасяне по молба
вх.№М-964/25.09.2020г. на л.св.М.С. с искане за преместване от затвора Плевен в
затвора Ловеч, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване
на мотивите в него. Със същото решение Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София е осъдена да заплати в полза на л.св.М.С.С. направените по
делото разноски в размер на 10лева и е оставено без уважение искането за присъждане
на разноски в размер на 500лева, представляващи договорено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, тъй като по делото не са приложени
доказателства за платено възнаграждение на адв.И. по банков път, както е
договорено и отразено в приложен по делото договор за правна защита и
съдействия. Решението е окончателно.
С молба вх.№2563/21.05.2021г. от адв.И. е
направено искане по чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, като ГДИН-София бъде осъдена да заплати в полза на л.св.М.С.
направените разноски в размер на 500лева, представляващи договорено адвокатско
възнаграждение за един адвокат. С молбата е представена вноска бележка от дата
30.10.2020г. и се твърди, че искането за разноски е направено своевременно,
като е представен списък с разноски, който съдържа изброени всички разходи,
които страната е направила и които е счела, че следва да й бъдат присъдени.
От страна на ответника, чрез юрисконсулт П.,
е представено становище, в което се сочи, че искането по чл.248 от ГПК е
неоснователно, тъй като жалбоподателят не е направил никакви разходи и не може
да претендира присъждането на такива, а адвокатското възнаграждение е заплатено
от трето лице.
Молбата е допустима, като подадена от активно
легитимирана страна и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, реално се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, тъй като съдът се е
произнесъл в решението по отношение на разноските.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Съществено за упражняване на правото на предявяване на
разноски е дали съдебният акт е положителен за страната, тя била ли е
представлявана от адвокат и направени в тази връзка, реално установени
разноски. Разноските се присъждат, обаче, само при своевременно отправена
претенция за това, т.е. такава, която е отправена преди приключване на
производството по делото, включително с представени доказателства за сторените
разноски. В разпоредбата на чл.143 от АПК е уреден въпроса с отговорността за
разноските, като са посочени конкретни хипотези кой на кого дължи. Чл.143 ал.1 от АПК предвижда присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на подателя на жалбата при отмяна на обжалваният акт, каквато е
настоящата хипотеза. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие
между л.св.М.С. и адв.И., като договореното адвокатско възнаграждение в
договора е в размер на 500лева, с посочен начин и срок на плащане – по банков
път. Преди приключване на устните състезания, с молба вх.№ 2139/28.04.2021г.
адв.И. е направил искане за присъждане
на разноски, като е приложил списък с разноски с претендирани такива в размер
на 510лева, от които 10лева внесена държавна такса и 500лева платено адвокатско
възнаграждение. Не е приложен, обаче, документ за платено по банков път
адвокатско възнаграждение. Такъв е приложен едва към молбата по чл.248 от ГПК.
Ето защо, съдът не намира основания да промени становището си, че при
постановяване на крайния съдебен акт относно претендираното адвокатско
възнаграждение не са налице доказателства за неговото заплащане.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно
Тълкувателно решение №6 от 2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят. Предвид последното, в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащането, като ако е договорено плащане по банков път, същото следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Такова удостоверяване към постановяване на съдебния акт не е било
налице. В този смисъл е и съдебната практика, напр. определение № 14994 от 3.12.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 9748/2020 г.
С оглед изложеното, искането за изменение на решението
в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Х.И.
***, пълномощник на л.св.М.С., направено на основание чл.248 от ГПК за
изменение на Решение №261/17.05.2021г. по адм.дело №954/2020г. в частта за
разноските.
Определението не подлежи на обжалване на основание
чл.248 ал.3 изр. последно от ГПК.
Преписи от определението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/