ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 30.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 състав,
като разгледа гр.д. № 15034 по описа на СГС за 2019 г., в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
за
да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 08.01.2020 г., ищецът Е.Е.С. предявява отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1, пр. трето ГПК вр. с чл. 439 ГПК срещу ответника „Р.Б.“ ЕАД, за установяване несъществуването в полза на ответника на вземане за сумата в размер на 30 000,00 лева, част от сумата от 2 571 212,79 лева, за която е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 2108/2012 г. на СРС, 37 състав, с която той е осъден като поръчител, солидарно с „К.М.“ ЕООД и ЕТ „К.– К.С.“. Ищецът твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изп.д. № 20127810400141 на ЧСИ Г.Д.срещу него, което е прекратено с постановление от 11.07.2019 г., поради настъпила перемпция. Сочи, че вземането е било прието и в производството по несъстоятелност на главния длъжник „К.М.“ ЕООД, което производство с решение от 08.06.2017 г. по т.д. № 3833/2011 г. на СГС е прекратено, поради изчерпване на масата на несъстоятелността и търговецът е заличен. Излага доводи, че с погасяване на главното, обезпечено вземане, поради прекратяване на субекта-длъжник се погасява и вземането на поръчителя.
В отговора на исковата молба ответникът „Р.Б.“ ЕАД излага доводи за недопустимост на иска, на първо място, поради факта, че той не оспорва, че вземанията му по изпълнителния лист изцяло са погасени, част поради плащане, а останалата със заличаване на главния длъжник. На второ място, сочи че искът е недопустим поради обстоятелството, че изпълнителното производство срещу ищеца е прекратено и няма други висящо такова.
Предпоставка
за допустимост на отрицателния установителен иск е правният интерес от
предявяването му. С разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е предвиден правен
способ за защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на
изпълнителното производство. С него той може да оспори съществуването на
принудително събираното от него вземане позовавайки се на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предвид систематичното място на
разпоредбата и смисловото тълкуване на същата, предпоставка за допустимост на
иска, с оглед интереса от предявяването му, е наличието на висящо изпълнително
производство срещу длъжника за принудително събиране на оспореното вземане. В
този смисъл е и константната трайно установена съдебна практика на ВКС –
определение № 380 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 2881/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
както и практиката по приложение на чл. 255 ГПК (отм.), която разпоредбата е
аналогична на чл. 439, ал. 2 от сега действащия ГПК: определение №
28/23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г. на Іг.о. на
ВКС; решение № 232/04.10.2013 г. по гр.д. № 3046/2013 г., ІІІг.о.
на ВКС; определение № 313/25.03.2011 г. по ч.т.д. № 157/2011 г., IIт.о. на ВКС; Решение № 101/01.12.1972 г. по гр.д. №
95/1972 г., ОСГК на ВКС; определение № 405/29.03.2012 г. по гр.д. № 1326/2011
г., IV г.о. на ВКС; определение № 94/05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 7398/2014 г., I
г.о. на ВКС и определение № 553/05.12.2001 г. по гр.д. № 385/2001 г., IV г.о.
на ВКС.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и се установява от съобщение до взискателя, че с постановление от 11.07.2019 г. изпълнителното производство срещу ищеца-длъжник по изпълнението по изп.д. № 20127810400141 на ЧСИ Г.Д.е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като ищецът не твърди да е образувано ново изпълнително производство. Напротив, в исковата молба се твърди, че искът се предявява с оглед възможността да бъде образувано ново изпълнително производство, но не и че има такова.
Предвид изложеното поради недопустимост на предявения иск, на основание чл. 130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15034/ 2019 г. по описа на СГС, І - 11-ти състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред
Софийски апелативен съд.
Препис от настоящето да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: