Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 07.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца,
ІХ граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря В. А., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 3151 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по обективно съединени
искове за заплащане на обезщетение от работодател за причинени на работник имуществени
и неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 200, ал.1 от
Кодекса на труда вр. с чл.52 от ЗЗД и лихва по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът С.Й.М. от
гр. Б., твърди, че на 12.07.2013 г. е сключил трудов договор с ответното
дружество ,,Екофрут” ООД, гр. Враца, с който е назначен на длъжност ,,Шофьор
тежкотоварен автомобил”, с код по НКПД 83322005. Поддържа, че на 03.12.2014 г.,
около 15:30 часа, се намирал в град Бад Гойзерн, Република А. извършвайки
обичайната си дейност, а именно превозване и доставяне на товар. Сочи, че при
укрепване на поверената му стока, е бил ударен от движещ се на заден ход и
извършващ неправилна маневра мотокар, който е управляван от чужд работник,
вследствие на което е получил тежко телесно увреждане, изразяващо се в
множество счупвания на ляво стъпало, както и ляв глезен - разстройство на
здравето, неопасно за живота, причинило нетрудоспособност за период по-дълъг от
30 дни. Изтъква, че след настъпването на злополуката незабавно е бил откаран и
приет по спешност за лечение в "Sаlzkаmmergut-Klinik” в град Бад Ишъл,
Република А. където са му извършени необходимите манипулации за стабилизиране
на здравословното му състояние и му е назначена медикаментозна терапия. Твърди,
че като последица от настъпилия инцидент и получените от него травми, търпи
силни по интензитет болки и страдания, затруднения и неудобства в ежедневието
си; трудно му е да се придвижва самостоятелно, което пречи на задоволяването на
ежедневните му нужди от битов и хигиенен характер. Поради постоянното
неразположение, което изпитвал, не може да осъществява своята работа
пълноценно, което е станало причина за неговата нетрудоспособност за дълъг
период от време. Поддържа, че не само не е бил в състояние да се грижи за себе
си и своето семейство, но и се е нуждаел от постоянната грижа, съдействие и
подкрепа от страна на своите близки, както и че освен, че не може да осигури
издръжката на семейството си, не може да бъде полезен и в домакинската работа.
Сочи, че това от своя страна се отразява и на психическото му здраве, тъй като
се чувствал напълно безполезен, поради което станал сприхав и изнервен; нощният
му сън е нарушен, чувства постоянно главоболие, придружено със световъртеж,
както и постоянно безпокойство. Изтъква, че и към настоящият момент не е
напълно възстановен от получените телесни увреждания; усеща периодични болки в
областта на лявото ходило, като същите се засилват при промяна на времето - при
по-студено и влажно време; движенията на увредения му крайник са затруднени и
ограничени, не може да извършва дейности, изискващи по-сериозни физически
усилия. Твърди, че в съгласие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КСО, на
05.12.2014 г. ответното дружество-работодател е декларирало пред териториалното
поделение на Националния осигурителен институт - Враца настъпилата злополука и след извършено
разследване от страна на ТП на НОИ - Враца е установено, че злополуката е
станала по време и във връзка с извършваната работа и следователно се касае за
трудова злополука. Счита, че сума в размер 40 000 лв. би успяла до някаква
степен да компенсира търпените от него неимуществени вреди. Наред с това
поддържа, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи
за медицински услуги, като сумата, която е заплатил на болничното заведение в
Република Австрия е 1 265,00 евро, в левова равностойност 2 474,12 лв., която
също следва да бъде репарирана. Твърди, че на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ответникът му дължи и лихва за забава от датата на деликта до окончателното
плащане на обезщетението. Моли съда, след като се убеди в основателността на
исковете, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ,,Екофрут”
ООД, гр. Враца, да му заплати следните суми: 40 000, 00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука
от 03.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното плащане на присъденото обезщетение; 1 265,00 евро (или левовата
им равностойност в размер на 2 474,12 лв. съобразно фиксирания курс на БНБ),
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с трудова
злополука от 03.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на направения
разход до окончателното плащане на присъденото обезщетение.
Ответникът ,,Екофрут” ООД, гр.
Враца, в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, като недоказани
и неоснователни. Не оспорва, че с ищеца С.Й.М. са били в трудово правоотношение
по Трудов договор № 32/12.07.2013 г., който е прекратен по взаимно съгласие на
24.10.2016 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ, както и факта на претърпяната на
03.12.2014 г. на територията на склад на австрийското дружество SGL Carbon
GmbН, Бад Гойзерн, Гевербегебит 64, Австрия от ищеца трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Изтъква, че при прекратяване на трудовото
правоотношение е сключил с ищеца споразумение, с което същият е заявил, че няма
други претенции към дружеството-работодател във връзка с трудовото
правоотношение, поради което счита, че претенцията на ищеца към него за
обезщетение за вреди, причинени поради трудова злополука, е неоснователна дори
само поради тази причина. Оспорва обема и интензитета на неимуществените вреди,
претендирани от ищеца, като твърди, че ищецът се върнал на работа на 19.02.2015
г. след изтичане на отпуска за временна нетрудоспособност, продължил е да
изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение с "Екофрут" ООД
в същия ритъм и натовареност, както преди злополуката, като не е изпитвал
затруднения или каквито и да са болки или страдания в тази връзка. Оспорва и
размера на иска за неимуществени вреди, като твърди, че е силно завишен, като
нито естеството на твърдяното увреждане, нито представените от ищеца
доказателства обуславят обезщетение в такъв размер. Оспорва също по основание и
по размер претендираните имуществени вреди - разходи за болнично обслужване,
като твърди, че такива разходи не са сторени от ищеца. Прави възражение за
съпричиняване на вредите, като твърди, че ищецът е допринесъл за увреждането
при условията на груба небрежност, по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ - същият е
нарушил правилата за безопасност при товаро-разтоварни операции, извършвани с
кари; не е използвал задължителното защитно и работно облекло и специалните
защитни обувки (снабдени с метални бомбета и защита на глезена), които иначе
биха го предпазили от контузия на стъпалото и глезена и не е проявил нормалното
житейско внимание по отношение движението на мотокара. Поддържа, че ищецът с
негово съдействие вече е инициирал процедура за получаване на обезщетение за
процесните вреди от застрахователя на австрийското дружество SGL Carbon GmbН,
че застрахователното дружество UNIQA Osterreich Versicherungen AG е приело
претенцията му за обезщетение и към момента е в процедура по определяне размера
на обезщетението, като предстои изплащане. Поддържа също, че между него, в
качеството му на работодател, и ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е
сключен договор за задължителна застраховка ,,Трудова злополука” по реда на
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
,,Трудова злополука” със срок на действие на застрахователното покритие от
10.11.2014 г. до 09.11.2015 г., в който срок е настъпила процесната трудова
злополука. Счита също, че обезщетението следва да бъде намалено с получените от
ищеца суми по силата на договори за застраховане на работници и служители и по
правилата на КСО. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция. В съдебно заседание претендира и разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр.София в писмено
становище по делото оспорва по основание и размер предявените искове за
заплащане на обезщетение като заявява, че се присъединява към всички
възражения, направени от страна на ответника ,,Екофрут” ООД. Прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди,
тъй като същото не е съобразено с критерия за ,,справедливост”. Прави също възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, както и за допринасяне от негова
страна за настъпване на вредите, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че при
извършване на товаро-разтоварните работи ищецът е имал рисково поведение и че е
могъл да предотврати настъпването на трудовата злополука. Счита, че с
поведението си при настъпване на трудовата злополука ищецът е проявил груба
небрежност, което е основание за намаляване отговорността на работодателя,
както и че не е спазил правилата за безопасност и охрана на труда, като по този
начин е налице изключението на Раздел IХ ,,Общи изключения”, т. 10 от Общи
условия по задължителна застраховка ,,Трудова злополука”. Моли съда да отхвърли
предявените искове за заплащане на обезщетение
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по изпълнените съдебно-транспортна
и съдебно-медицинска експертизи, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от
ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът С.Й.М. от гр. Б.
е работил при ответника ,,Екофрут” ООД, гр. Враца по трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор № 32/12.07.2013г., по силата на който е заемал
длъжността ,,шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона”, с код по НКПД:
83322005. Със споразумение от 24.10.2016г. страните изразили взаимно съгласие
да прекратят трудовото си правоотношение, на основание чл.325, т.1 от КТ, и в
същото е отразено, че работникът няма други претенции към работодателя,
свързани с трудовото правоотношение. На същата дата работодателят е издал заповед
№ 34/24.10.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на
основание чл.325, т.1 от КТ.
С декларация за трудова
злополука вх. № ТЗ 37 от 05.12.2014 г. ответникът ,,Екофрут” ООД, гр. Враца е
декларирал, че в 15.30 ч. на 03.12.2014 г. е настъпила злополука в SGL Carbon
GmbH, град Бад Гойзерн, А. при която е пострадал негов работник - ищеца С.Й.М..
В декларацията е отразено, че при наблюдаване от разстояние на товарна дейност
с мотокар, вследствие на неправилна маневра с мотокара, управляван от чужд
работник, С.Й.М. е блъснат от мотокара, при което е счупен левият му глезен.
С разпореждане № 37/11.12.2014
г. на НОИ - ТП Враца, издадено на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната с вх.
№ ТЗ 37 от 05.12.2014 г. злополука от осигурителя ,,Екофрут” ООД, станала със С.Й.М.
на 03.12.2014г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В същото
е отразено, че е налице внезапно увреждане на здравето – удар от движещ се на
заден ход мотокар, станало по време и във връзка на извършваната работа – укрепване
на товар, причинило неработоспособност – множествени счупвания на стъпалото. Разпореждането
не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила.
За
установяване на причините за злополуката и обстоятелствата, при които е
настъпила, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От протокола за разпит на Рене
Гамсйегер - работникът, причинил трудовата злополука, проведен на 03.12.2014г.
от инспектор Окръжно управление на полицията Г., А. се установи, че на
03.12.2014г. около 13,25 часа в склад за готови изделия на SGL Carbon GmbH,
град Бад Гойзерн, А. работникът товарил с мотокар български товарен автомобил с
графитни електроди. Същият взел товара с мотокара и включил на заден ход. В
огледалото за обратно виждане към дясната страна видял, че тази страна е
свободна, след което погледнал в огледалото за обратно виждане към лявата
страна и видял, че затегателният колан се намира във височина, от което веднага
разбрал, че зад лявата страна на мотокара има някой. Работникът незабавно
задействал спирачките до крайно положение, но било късно - водачът на товарния
автомобил от България бил повален от него и изкрещял високо. Работникът
незабавно подкарал мотокара отново напред, след това слязъл от машината и
оказал първа помощ на пострадалия.
От показанията на свидетелите Б.В.
- съпруга на ищеца и Т. И. - спедитор и главен диспечер в „Екофрут” ООД, които в
тази част съда цени като обективни и непротиворечиви, се установява, че ищецът
ги е уведомил по телефона за злополуката, като им е казал, че е бил блъснат от
мотокар, който се е движил на заден ход, и е със счупен крак. Пред съпругата си
ищецът е споделил, че е чакал пред камиона, за да бъде натоварен и работникът,
който е управлявал мотокара, не го е видял и го е ударил.
Установи се, че при приемането на
управлявания от ищеца автомобил - влекач рег. № ВР 2700 ВН, на 11.06.2014г. от
ищеца, в оборудването му са включени жилетка, очила, обувки и каска.
Видно от представеният препис -
извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, на
28.11.2014 г. - денят, в който ищецът е тръгнал с повереният му товарен
автомобил от гр.Враца за Бад Гойзерн, А. на ищеца е проведен ежедневен
инструктаж, за което същият е положил подпис. Това обстоятелство не се оспорва
от ищцовата страна.
По делото е назначена
съдебно-транспортна експертиза, по която са изготвени заключения от вещите лица
инж. К.Х. и Н.Ф.. Със заключенията са изяснени въпросите за обичайното
поведение и действия на шофьорите при извършване на товаро-разтоварни работи в
ремарке на камион с мотокар, във връзка с укрепването на товара и вземаните предпазни
мерки за тяхната безопасност, за функцията на жилетката, каската и специалните
обувки за безопасността при товарене /разтоварване/ и за възможността от
намаляване на уврежданията при трудова злополука при използване на защитни
обувки.
Свидетелят Т. И. - спедитор и
главен диспечер в „Екофрут” ООД, установи с показанията си, че се е чул по
телефона с ищеца преди злополуката, за да му предаде информация относно
товаро-разтоварването и за да го подсети да си сложи защитната екипировка.
Ищецът отговорил на свидетеля, че е запознат с мерките за сигурност, че знае
какво да направи и ще се оправи. При разговора между двамата след злополуката,
свидетелят попитал ищеца дали си е бил сложил защитната екипировка, а отговорът
на последния бил, че не си е бил сложил защитните обувки и мотокара му е счупил
крака. Според свидетеля защитни обувки и екипировка се предоставят на всеки шофьор,
който тръгва на курс, което се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Свидетелят
установи, че в дружеството няма как да осъществяват контрол върху шофьорите
дали те действително ползват предпазното облекло и обувки, тъй като пътуват в
чужбина. Ако се случи някой от шофьорите да не си е облякъл защитното облекло и
обул защитните обувки, в дружеството се разбира това впоследствие, чрез
уведомяването му за наложена глоба. Свидетелят изясни също, че основното му
задължение в качеството му на "главен диспонент" в ответното
дружество е да отговаря за превоза на всички товари, за които има поръчки от
други дружества за транспорт, както и че в периода, в който е настъпила
злополуката „Екофрут” ООД е разполагал с около 40-50 тежкотоварни камиона и е
имало и други коли. Свидетелят твърди, че не осъществява директна комуникация с
всеки от шофьорите на автомобилите и че няма практика да задава въпроси на
всеки един от шофьорите дали ползва защитното облекло. Същият не си спомня
какъв е бил товара в камиона на ищеца и дали камиона е пътувал празен до
Австрия.
По делото от страна на
работодателя са представени също длъжностна характеристика за длъжността
"шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", утвърдена от
управителя на ответното дружество и подписана от ищеца; заповед за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; програми
за провеждане на различните видове инструктаж и инструкции по безопасност при
различните видове дейности, осъществявани в предприятието на работодателя.
За установяване на причинените на
ищеца вследствие на злополуката увреждания и проведеното му лечение по делото е
представено кратко медицинско заключение, издадено от отделение по
травматология и спортна травматология на Клиника Залцкамергут Бад Ишл, Австрия.
От същото се установява, че С.М. е постъпил в отделението на 03.12.2014г. и е
бил изписан на 04.12.2014г. Причината за приема на пациента е претърпяна на
03.12.2014г. злополука на работното място, при която през предната част на
ходилото му е преминал мотокар. Лечението, проведено на пациента е
консервативно с циркулярна, първично разсечена гипсова превръзка на
подбедрицата. Фиксация на гипс на подбедрицата за период от шест седмици.
Установени са недислоцирани фрактури на ладиевидната кост и на латералната
ладиевидна кост, както и фисури в основите на 3-та и 4-та предноходилна кост.
Няма категорични доказателства за наличие на сублуксация.
От представените по делото 3 броя
болнични листа за временна неработоспособност се установи, че С.М. е бил в
отпуск 74 дни - от 08.12.2014г. до 19.02.2015г.
Относно характера на увреждането,
възстановителния период и степента на оздравяване, по делото е назначена и е
изслушана съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р Г.К.
– специалист по ортопедия и травматология, се установява, че С.М. е получил счупване
на кости на ляво стъпало - ладиевидната кост, външната клиновидна кост и
основата на 3 и 4 предноходилни кости. Според заключението посочените
увреждания могат да бъдат получени по начин и време, посочени в делото, т.е.
налице е причинно-следствена връзка между претърпяната трудова злополука и
поучените увреждания. Механизмът на получаване на уврежданията е директен - притискащо
действие. Заключението установи също, че посочените увреждания са довели до трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник. Предприетото по повод на тези
травми лечение е неоперативно - гипсова имобилизация. Същото е било адекватно и
съобразено с характера на уврежданията. След проведен на 22.12.2017г. личен
преглед на ищеца, вещото лице е установило наличието на лек оток в областта на
ляво стъпало с леко ограничени и болезнени движения в областта на
тарзометатарзалните стави, нормална походка с едва забележимо накуцване в ляво.
От направената рьография на костите на ляво стъпало вещото лице е установило
данни за консолидация на счупванията без деформации. Според заключението
настъпило е пълно оздравяване и прогнозата е благоприятна.
Изслушано в съдебното заседание
вещото лице поясни, че оздравителният период на гипсовата имобилизация е шест
седмици, както е посочено в документите от австрийската клиника, а пълното възстановяване на ищеца е за период от четири
до шест месеца.
Експертното заключение не е оспорено
от страните. Съдът изцяло го възприема, тъй като същото е обстойно обосновано,
анализирана е цялата медицинска документация, на която се основават и изводите,
до които е достигнало вещото лице. Заключението изцяло кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства,
които да разколебават изводите на вещото лице.
Данни за неудобствата и
трудностите, които е изпитвал ищеца след злополуката дава свидетелката Б.В. - негова
съпруга, чиито показания съдът кредитира като непосредствени, логични и
безпротиворечиви. Свидетелката е видяла съпруга си, когато се прибрал в
България, 2-3 дни след злополуката. Кракът му бил гипсиран и съпругът й ходил с
патерица. Същият имал нужда от помощ и тя му помагала. Синът на свидетелката й
помагал при палене на парно и цепене на дърва. Била наета медицинска сестра от
болницата в Б., тяхна съседка, за да поставя на ищеца инжекции. Според
свидетелката при личната хигиена съпругът й нямал нужда от помощ и се обслужвал
сам. Повечето време той лежал, тъй като кракът му бил фиксиран. След свалянето
на гипсовата имобилизация около 10 дни ищецът е ходил на раздвижване. Според
свидетелката ищецът е бил три месеца в отпуск при временна неработоспособност,
след което е тръгнал на работа. Същата твърди, че съпругът й не е бил
възстановен напълно, но е трябвало да започне работа, тъй като тя е била в
майчинство и с дете на 11 месеца. Свидетелката установи също, че след като е започнал
отново да ходи на работа съпругът й не е споделял с нея за наличието на
здравословни проблеми, но при студено време казвал, че крака му леко се надува
и го боли. Към настоящият момент ищецът няма оплаквания.
Независимо, че свидетелката е съпруга
на ищеца, няма основания за дискредитиране на нейните показания в тази част,
тъй като те съответстват на констатациите на вещото лице по изслушаната
медицинска експертиза и на показанията на свидетеля Т. И., според които след
като ищецът се е върнал след злополуката на работа, същият не е имал проблеми с
работата, както и оплаквания; работата с него, като и преди това, е била на
много добро ниво.
За установяване на твърдените имуществени
вреди ищеца е ангажирал по делото писмено доказателство – нареждане за валутен
превод от 24.01.2015г. на сума от 1 265,00 евро, с която е заплатил разходи за
медицински услуги на болничното заведение в Република Австрия.
Установи се също, че между ответното дружество "Екофрут" ООД, в
качеството му на работодател, и третото лице помагач ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" е сключен договор за задължителна застраховка ,,Трудова
злополука”, обективиран в застрахователна полица № 3607140400000039/07.11.2014
г., по реда на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска ,,Трудова злополука” със срок на действие на
застрахователното покритие от 10.11.2014 г. до 09.11.2015 г., в който срок е
настъпила процесната трудова злополука. Със заповед № 131 от 11.11.2014г.
работодателят е определил длъжностите в дружеството подлежащи на задължително
застраховане съгласно приложен опис, в който под № 74 е вписано името на ищеца.
Ответното дружество и третото лице помагач не твърдят да са изплатили на ищеца
застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховане във връзка с
претърпяната трудова злополука, респ. не са ангажирали доказателства за това.
По делото са представени
пълномощно за упълномощаване на адвокат д-р В.КГ с адрес гр. Г. и писмо от
същия до управителя на "Екофрут" ООД, с което последният е уведомен,
че застрахователната институция на австрийското дружество SGL Carbon GmbН -
застрахователно дружество UNIQA Osterreich Versicherungen AG, е проверила
застрахователния случай и ще обезщети за възникналите вреди както С.М., така и
"Екофрут" ООД, като след определяне точния размер на обезщетението
същото ще им бъде директно изплатено. Ответното дружество не твърди на ищеца да
е изплатено застрахователно обезщетение от посочения застраховател във връзка с
претърпяната трудова злополука, респ. не е ангажирало доказателства за това.
От представените по делото
удостоверение № 006-00053608/ 08.12.2017г. и справка за изплатени суми за
обезщетение, издадени от НОИ ТП-Враца, се установи, че за периода 01.12.2014г.
- 28.02.2015г. С.Й.М. е получил парично обезщетение за временна
неработоспособност в размер 807, 30 лв.
Въз основа на приетите факти по
делото, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Разпоредбата
на чл. 200 КТ урежда гражданската отговорност на работодателя за вреди от
трудова злополука или професионална болест, причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя. За да се ангажира отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ е необходимо при условията на главно и пълно доказване да се установи
на първо място наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника в
периода, в който се твърди, че е настъпила трудовата злополука; че по
времетраенето на трудовото правоотношение при или по повод изпълнение на
служебните задължения е настъпила посочената злополука; че същата е призната за
трудова по съответния ред; че злополуката е довела до увреждане на здравето на
работника, причинило неработоспособност; както и че същия е претърпял
имуществени и неимуществени вреди - болки и страдания от увреждането на
здравето му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяната злополука. Ищецът носи доказателствената тежест да установи не
само настъпването на вредите, но и вида им и съответно, размера им. Отговорността
на работодателя е обективна, т.е. задължението му за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че в периода на трудовото правоотношение с ответното
дружество ищецът С.Й.М. е претърпял злополука – на 03.12.2014г. около 13,25
часа, в рамките на работното време, на работното си място, при изпълнение на
възложената му работа, мотокар, управляван от работник на друго дружество,
преминал през стъпалото на левия му крак, вследствие на което настъпило счупване
на кости на лявото стъпало - ладиевидната кост, външната клиновидна кост и
основата на 3 и 4 предноходилни кости.
Така настъпилата злополука,
довела до временна неработоспособност на С.М., е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 37/11.12.2014 г. на НОИ - ТП Враца. Същото
не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила. Характерът на злополуката
като „трудова" е установен по предвидения в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
/ДВ, бр. 6/2000 г./ ред - с влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал.
1 КСО, което представлява индивидуален административен акт. Този специален
административен ред за установяване
на трудова злополука е задължителен, за да се приеме, че такава е налице, а
влезлия в сила индивидуален административен акт за наличието на трудова злополука
обвързва работодателя и пострадалия относно осъществяването на факта на
трудовата злополука. За трудовия характер на злополуката, установена в своите
елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО, съдът правораздава при
условията на обвързана компетентност, при влязъл в сила индивидуален
административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО, постановен в административно
производство при участие на работодателя.
Предвид горното, за съда
следва безспорния извод, че неработоспособността на ищеца е настъпила в резултат
на трудова злополука, което е следващото условие за реализиране отговорността
на работодателя по реда на чл. 200 от КТ.
По отношение на претенцията
на ищеца за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди.
Обезщетението
за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което
законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по
справедливост да определи заместващата парична престация. За определяне на
точния еквивалент е нужно да се преценят конкретните обективно установени факти
и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на лечение и извършените медицински манипулации, перспективата
за възстановяване на пострадалия, неговата възраст и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението.
От събраните по делото
доказателства се установи, че в резултат на злополуката ищецът С.М. е получил
тежка контузия на предната част на лявото стъпало, изразяваща се в счупване на
ладиевидната кост, външната клиновидна кост и основата на 3 и 4 предноходилни
кости, наложила оказването на спешна медицинска помощ и гипсова имобилизация. Посочените
увреждания са довели до затруднение на движенията на долен ляв крайник в
продължителен период от време. Непосредствено след злополуката ищецът изпитвал
силна болка от премазването на стъпалото му. По време на оздравителния период
ищеца също изпитвал болки.
В резултат от травматичното
увреждане, получено при трудовата злополука, ищецът е имал затруднения в
ежедневното му самообслужване и в извършването на ежедневните битови дейности,
свързани с ходене, и се е нуждаел от чужда помощ през време на лечението и
възстановяването му.
Освен физическата травма и
ежедневните неудобства при извършването на посочените дейности, следва да се
отчете и значителния емоционален стрес, който ищецът е изживял по време на
злополуката и на последвалото я лечение.
Продължителен е периодът на
временна неработоспособност - 74 дни, при оздравителен период на гипсовата
имобилизация от шест седмици и пълно възстановяване на ищеца за период от
четири до шест месеца.
При определяне на
обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че към настоящия момент е налице консолидация
на счупванията на костите на стъпалото на ищеца без деформации и е настъпило
пълно оздравяване при благоприятна прогноза.
С оглед на горепосоченото,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка
с настъпилата на 03.12.2014 г. трудова злополука възлиза на 5 000 лв., което ще
го възмезди в най - пълна степен за претърпените от него болки и неудобства,
физическо увреждане и временната загуба на работоспособност. За тази сума искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ е доказан и следва да бъде уважен като основателен, а за разликата над
присъдения размер на обезщетението до претендирания такъв от 40 000 лв., същият
не е доказан и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД,
приложим, предвид липсата на специални правила в КТ, върху тази сума се дължи
заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Същото е
поискано от ищеца и следва да се присъди, считано от датата на увреждането -
03.12.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществените
вреди.
При отговорността по чл.200 КТ работодателят
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука. Разходите на пострадалия при трудова злополука, свързани
непосредствено с неговото лечение, усилена храна, чужда помощ и пр. представляват
вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка със злополуката и
последвалата неработоспособност на работника или служителя. Поради това тези
разходи могат да бъдат търсени от работодателя. В тежест на ищеца е да докаже в
процеса необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване,
както и за техния размер (виж т.7 на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Неустановяване на твърдяната вреда е основание за отхвърляне на
иска.
Направените
разходи, свързани с лечението на ищеца, представляват вреда за него, която е в
пряка причинно-следствена връзка със злополуката, поради което следва да се
обезщети от работодателя. От представеното по делото писмено доказателство - нареждане
за валутен превод от 24.01.2015г., се установи, че ищеца е заплатил разходи за
медицински услуги на болничното заведение в Република Австрия в размер 1 265,00
евро. С оглед изложеното претърпените имуществени вреди от ищеца С.М.,
представляващи разходи за медицински услуги, са доказани в претендирания размер
от 1 265,00 евро. За тази сума искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е доказан и следва да бъде уважен като основателен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца левовата й равностойност от 2 474,12 лева съобразно
фиксирания курс на БНБ.
Обезщетението
за забавено изпълнение върху тази сума следва да се присъди от датата на
предявяване на иска - 17.07.2017г., а не както е поискал ищеца от датата на
направения разход, тъй като искът за вреди от забавата на изпълнението на
паричното обезщетение е отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, който може
да бъде предявен отделно от иска по чл. 200 ЗЗД и има свое основание и петитум.
При предявяването му, при условията на обективно съединяване с иска по чл. 200 ЗЗД, този иск следва да бъде определен по размер, както и да се присъди
държавна такса върху размера при постановяване на решението. С исковата молба
няма редовно заявена претенция по чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на
законната лихва, поради което присъждането на законна лихва следва да стане от
датата на предявяване на иска. В този смисъл е Решение № 1377 от 12.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 966/2006 г., II г. о., ГК.
Съдът не споделя доводите на ответника за неоснователност на претенциите на
ищеца за обезщетение за вреди, поради заявеното от работника в споразумението
за прекратяване на трудовото правоотношение от 24.10.2016г., че няма други
претенции към работодателя, свързани с трудовото правоотношение. Правото на
работника на обезщетение от работодателя за вреди от трудова злополука или
професионална болест, е регламентирано в чл. 200 КТ и е трудово право. Въпросната
декларация на работника в споразумението от
24.10.2016г. има характер на предварителен отказ от трудови права, които
работникът може да упражни след прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 8, ал. 4, изр. второ от КТ отказът от трудови права е
недействителен, от което следва, че декларацията от името на работника за отказ
от претенции към работодателя, е в противоречие с повелителна норма на закона и
като такава е недействителна.
Неоснователно е възражението
на ответника, направено с отговора на исковата молба и в писмената му защита,
че присъденото обезщетение следва да бъде намалено с получените от ищеца суми
по правилата на КСО. Както вече беше посочено работодателят отговаря
имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително
претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума
на ВС/. От определените като дължими от работодателя вреди не са допустими
приспадания. От задължението на работодателя не може да се приспада друг вид
задължение, което се дължи от друг орган, на друго основание, каквото е
обезщетението за временна неработоспособност от Държавното обществено
осигуряване. Нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ има друго приложение и то е
свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена
вреда /каквато в случая не се претендира/, изразяваща се в разликата между
заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и изплатеното
на работника след това обезщетение за временна неработоспособност. В този
случай имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя,
се изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и
полученото обезщетение за временна неработоспособност. В този смисъл е Решение
№ 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г., III г. о., ГК.
Не
се установи по делото ищецът да е получил обезщетение за процесните вреди от
застрахователя на австрийското дружество SGL Carbon GmbН - застрахователно
дружество UNIQA Osterreich Versicherungen AG, нито пък от ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп" по сключения от това дружество с работодателя договор
за задължителна застраховка ,,Трудова злополука”, поради което определеното
обезщетение не може да бъде намалено на основание чл.200, ал.4 от КТ.
Задължителната застраховка "трудова злополука" подпомага работодателя
при обезщетяване на вредите по чл. 200 КТ и ако застрахователна сума не е
заплатена от застрахователя, работодателят дължи в по-голям размер обезщетение
за вредоносния резултат, произтичащ от трудовата злополука.
По въведеното от
работодателя-ответник възражение за съпричиняване на вредите от страна на
работника.
Нормата на чл. 201, ал.2 КТ
регламентира, че отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
В трайната съдебна практика на
ВКС се приема, че груба небрежност /съзнавана непредпазливост/ при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е извършил определени действия в
нарушение на установените от работодателя основни технологични правила и
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати,
разчитайки на притежаваните знания и умения, или че няма да настъпи. Приема се,
че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил
за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия.
Когато при трудовата злополука
има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание
и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече пострадалият
е допринесъл за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в нейното обезщетяване /решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г. на ІV г.о. на ВКС/.
По настоящото дело, с оглед
въведеното от работодателя възражение за съпричиняване в негова тежест бе да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят
следваше да установи, че при изпълнение на работата си ищецът С.М. е допуснал
грубо нарушение на правилата за безопасност на труда (при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност), което е
станало причина за настъпване на злополуката, като е предвиждал възможността от настъпване на
вредоносен резултат, но лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки
на притежаваните знания и умения, или че няма да настъпи.
Въведеното от
работодателя-ответник възражение за съпричиняване на вредите от страна на
работника, съдът намира за недоказано.
По най-важният въпрос, а
именно допуснал ли е изобщо ищецът нарушение на правилата за безопасност на
труда, в какво се изразява това нарушение, кои са нарушените правила и
съставлява ли нарушаването им основание да се приеме, че е налице допусната
груба небрежност, по делото липсват надлежни доказателства, от които тези
изводи да бъдат извлечени.
На първо място, възражението на
работодателя, че ищецът е нарушил правилата за безопасност при
товаро-разтоварни операции, извършвани с кари, остана недоказано. Ответникът не
посочва конкретният документ, в който са обективирани тези правила, нито
конкретното правило, което ищецът е нарушил. Приложената по делото инструкция
за безопасност при работа с кари (л. 59) е неотносима към случая, тъй като
въвежда задължения само за водачите на електрокари и мотокари, какъвто ищецът
не е бил. В никой от представените по делото документи няма конкретни правила
за безопасност на шофьорите по време на извършване на товаро-разтоварни работи
на автомобилите, които управляват. Не се установи по делото работодателят да е
разработил инструкция или указание за безопасна работа в посочените случаи. Преди
да потегли на път от гр.Враца за Бад Гойзерн, Австрия на ищеца е проведен
ежедневен инструктаж, но съдържанието на този инструктаж - за какво точно е бил
инструктиран ищеца и дали инструктажа е касаел правила за безопасност по време
на извършване на товаро-разтоварни работи на автомобила, не се установява по
делото.
Показанията на свидетеля Т. И.,
че в разговор по телефона преди злополуката е подсетил ищеца да си сложи
защитната екипировка и съответно отговора на последния, че е запознат с мерките
за сигурност, следва да бъдат ценени съобразно чл. 172 от ГПК, тъй като
свидетелят е служител в ответното дружество - работодател и заинтересован от
положителен за тази страна изход на спора. Дори и да се приемат за достоверни
показанията на свидетеля, обективно свидетелските показания не биха могли годно
да установят въведени от работодателя правила за безопасност на шофьорите по
време на извършване на товаро-разтоварни работи на автомобилите им и дали
действията на ищеца обективно са отговаряли на правилата за безопасност на
труда.
На следващо място, не се установи
работодателят да е въвел някакви правила, с които да е регламентирал случаи,
ситуации и обстоятелства или дейности и видове работа, при които работещите в
дружеството шофьори да използват предоставените им жилетка, очила, обувки и
каска, респ. в случай, че работодателят е приел такива, същите да са доведени
до знанието на ищеца и той да ги е нарушил.
На
трето място, твърденията на работодателя, че ищецът-работник не е проявил
нормалното житейско внимание по отношение движението на мотокара, дори и да
бяха доказани, не са от естество да обусловят намаляване отговорността на
работодателя. Както бе изтъкнато по-горе не всяка небрежност, а само грубата
такава е основание да се приеме, че пострадалият отговаря като съпричинител на
вредоносния резултат. Такава е налице само в случаите, когато пострадалият не е
положил грижа, каквато и най небрежния би положил в подобна обстановка, каквито
данни не са налице по делото.
С оглед на изложеното съдът
приема, че твърденията на ответника за съпричиняване при условията на чл. 201,
ал.2 от КТ са изцяло недоказани - по делото не се установи пострадалият С.М. да
е нарушил установени от работодателя основни технологични правила и правила за
безопасност на труда, които да са довели до злополуката. Изводът за наличието на груба небрежност не
може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на
труда, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.
Следователно С.М. не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл с
поведението си за настъпване на злополуката, поради което обезщетенията, които му
се дължат, не следва да се намаляват поради съпричиняване, съгласно чл. 201,
ал. 2 от КТ.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на направените по делото
разноски, съразмерно на уважените искове, но поради непредставяне на
доказателства за направени такива и поради ненаправено своевременно искане за
присъждането им - до приключване на съдебното заседание (съгл. т.11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), не следва да му се
присъждат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество разноските, които е
направило по делото съразмерно на отхвърлената част от иска за неимуществени
вреди.
Преди изчисляване на тези
разноски съдът следва да се произнесе по направеното от процесуалния
представител на ищеца в съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският хонорар да бъде намален от съда по искане
на насрещната страна, поради прекомерност, когато размерът му не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Видно от представения на л.151 по
делото договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника е в размер 2 500 лв., а съгласно чл. 7, ал.2, т.4 във
вр. с ал.1, т.1, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г., при заведени искове
общо за сумата 42 474, 12 лв., същото би следвало да бъде 1804, 22 лв.
Следователно платеният от ответника адвокатски хонорар е с 695, 78 лева над
горепосочения минимум. Посочената наредба обаче определя само
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид помощ.
Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя
по свободно договаряне между адвоката и клиента и трябва да бъде справедлив и
обоснован (чл. 1 от Наредбата и чл.36, ал.2 от ЗА). В настоящия случай съдът
счита, че определеният с договора между ответника и адвоката му размер на
адвокатското възнаграждение действително е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на настоящия казус - по делото са проведени
две открити съдебни заседания, като са изслушани заключения по две експертизи и
показания на двама свидетели, като събраните писмени доказателства не са в
голям обем и сложност. Следователно и делото следва да бъде прието за такова,
което не е от голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника следва да бъде намалено до 1 850
лева.
С оглед изложеното ищецът
дължи на ответното дружество направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебно-транспортната експертиза съразмерно на отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди, които са в размер 1648, 06 лв.
Тъй като ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски по исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
(чл. 359 от КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), независимо от тяхната
основателност или неоснователност, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Враца дължимата държавна такса върху уважения размер на иска за
неимуществени вреди и върху уважения иск за имуществени вреди, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 298, 96 лева.
На
основание чл. 78, ал.10 ГПК, на третото лице - помагач ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп", гр.София не се дължат разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ,,Екофрут” ООД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. ,,Христанчо Матов” № 17, представлявано от управителя Е.М.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.М., ЕГН ********** ***, сумата 5 000 лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова
злополука, претърпяна на 03.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 03.12.2014 г., до окончателното й
изплащане; сумата 2 474, 12 лв., представляваща обезщетение на основание чл.
200, ал. 1 от Кодекса на труда за претърпени имуществени вреди, вследствие на
същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска - 17.07.2017г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди за разликата от
уважения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ,,Екофрут” ООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ,,Христанчо Матов” № 17,
представлявано от управителя Е.М.Ц., разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, в размер 1648, 06 лв.
ОСЪЖДА ,,Екофрут” ООД, вписано
в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. ,,Христанчо Матов” № 17, представлявано от управителя Е.М.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна
такса върху уважения размер на иска за неимуществени вреди и върху уважения иск
за имуществени вреди в размер 298, 96 лева, както и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при
участието на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. “Позитано” № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., като трето лице - помагач на страната ,,Екофрут”
ООД, гр. Враца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Районен съд – Враца пред
Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: