Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5279
гр. Варна, 19.12.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, в открито съдебно заседание на девети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Районен съдия: ДИАНА ПЕТРОВА – ЕНЕВА
при секретаря О.Ж. и в присъствието на прокурора . . . ., като разгледа докладваното от съдията бр. дело № 13269 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство с основание в разпоредбата на чл.50 СК.
Молителите Н.М.К., ЕГН ********** ***, и Б.Н.К., ЕГН ********** *** пазар, и дв. чрез адв. М.М.,***, като заявяват сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, и представят постигнатото и подписано от тях споразумение по смисъла на чл.51 СК, молят съда да прекрати брака им с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите им за прекратяването на брака, утвърждавайки постигнатото между тях споразумение. Разноски не претендират.
Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двамата, на 26.07.1997 год. с Акт № **/ 26.07.1997 г. на Община – Н.П.. От брака си имат родено едно дете – М.Н. М., род.на *** ***, ЕГН **********. В рамките на съвместното им съжителство установили, че помежду им са налице съществени различия, поради което преди десет години се разделят. Всеки от тях е заживял отделно от другия, като и двамата са напуснали отдаденото им под наем жилище, съставляващо семейно. И двамата работят. Не са търсили възможности за помирение и за възстановяване на общността, което направило раздялата им окончателна. Видно от приложеното към молбата им Споразумение от 08.09.2011 г. страните се съгласяват: бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите им; нямат претенции един към друг относно издръжка, ползване на семейно жилище, разпределение или делба на недвижимо имущество, тъй като такова не са придобивали; родителските права по отношение на малолетното им дете се предоставят за упражняване от майката, като на бащата се дава право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния, с преспиване на детето в дома на бащата, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, през Коледната ваканция на детето – всяка четна година; бащата се задължава да плаща за издръжката на малолетното им дете ежемесечно по 60.00 /шестдесет/ лева, считано от влизането в сила на бракоразводното решение, платими от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноска, до изменение на обстоятелствата; придобития по време на брака в СИО лек автомобил, описан подробно в молбата и споразумението, след прекратяването на брака остава в изключителна собственост на съпруга – Н.М.К.; с оглед прекратяването на брака съпругата ще възстанови пред-брачното си фамилно име – Б..
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.50 СК: Молителите са съпрузи, сключили граждански брак. В съдебно заседание заявяват сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването му. Постигнатото между тях споразумение урежда напълно имуществените и личните им отношения, вкл. и във връзка с роденото от брака малолетно дете. Законните интереси на детето са защитени адекватно – родителските права са възложени на майката, която и до сега е била ангажирана с неговото отглеждане и възпитание, а на бащата е определен подходящ режим за поддържане на лични отношения с него, и размер издръжка, съобразен с възрастта и обичайните за нея потребности. Поради това бракът между страните следва да бъде прекратен, без съда да издирва мотивите за това, а постигнатото между тях споразумение следва да бъде утвърдено, тъй като не противоречи на закона и правилата на морала.
На основание чл. 329, предл.2-ро от ГПК, предвид материалното и имотно състояние на страните и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, която по споразумение между страните следва да се заплати от съпруга, както и д.такса за утвърдената издръжка и извършената делба на движима вещ – 2 % от цената на иска, относно издръжката, и от действителната стойност – относно МПС, но не по – малко от 50.00 лева по всеки един.
Водим от изложеното и на основание чл.50 СК , съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.М.К., ЕГН ********** ***, и Б.Н.К., ЕГН ********** *** пазар, и дв. чрез адв. М.М.,***, сключен на 26.07.1997 год. с Акт № **/ 26.07.1997 г. на Община – ****, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
1. След прекратяването на брака Б.Н.К. възстановява пред-брачното си фамилно име – Б..;
2. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете - М.Н. М., род.на *** ***, ЕГН **********, се предоставят на майката - Б.Н.К., а на бащата - Н.М.К., се определя режим за поддържане на лични отношения с детето, както следва: да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния, с преспиване на детето в дома на бащата, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, през Коледната ваканция на детето – всяка четна година.
3. Бащата - Н.М.К., се задължава да плаща за издръжката на малолетното им дете - М.Н. М., род.на *** год. , ежемесечно по 60.00 /шестдесет/ лева, считано от влизането в сила на бракоразводното решение, платими от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноска, до изменение на обстоятелствата.
4. Съпрузите се съгласяват придобития по време на бракът им лек автомобил марка и модел – Д.Ф., с рег. № ****, рама № ****, двигател № ****, цвят: тъмно син/ светло сив, със действителна стойност в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, след прекратяването на брака да остане в изключителна собственост на съпруга - Н.М.К..
5. Съпрузите нямат претенции един към друг относно издръжка, ползване на семейно жилище, разпределение или делба на недвижимо имущество, тъй като всеки от тях е работоспособен и по време на брака си не са придобивали недвижимо имущество.
6. Разноските се поемат от молителите така, както са направени.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Варна: окончателната държавна такса по бракоразводното дело в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, държ. такса по утвърдената в негова тежест издръжка – 50.00 /петдесет/ лева, както и държ.такса по извършената делба на движима вещ – 50.00 /петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: