Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260095
гр. Севлиево,
09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на осми юли
през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при
секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА гр.д. № 1258 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по извършване на
делбата. С влязло в сила Решение № 90/12.06.2020 г., постановено по ГД № 1258/2019
г., по описа на Районен съд - Севлиево, е допуснато извършването на делба на
недвижим имот, находящ се в
гр. Севлиево, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по
кадастралната карта на град Севлиево с адрес: ***в сграда с идентификатор ***,
брой надземни етажи: 5, предназначение – многофамилна жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, АПАРТАМЕНТ със застроена площ 61.80 кв.м.,
състоящ се от коридор, кухня с остъклена тераса, дневна с тераса, спалня, две
сервизни помещения, с прилежаща МАЗА с площ 3.60 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***.35, 65937.501.4711.1.51; под обекта: ***.31;
над обекта: ***.37, като делбата да се извърши, като от имота се образуват 2
/два/ равни дяла, от които 1 /един/ дял за М.М.И. и 1 /един/ дял за И.М.И..
В съдебно заседание на 25.02.2021 година ответницата И.М.И.,
чрез процесуалния си представител адв. Х., е предявила претенция за поставяне
на делбеният имот в неин дял, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, както и
претенции по сметки, с правно основание чл. 59 ЗЗД за подобрения, извършени в
делбения имот по реда на чл. 346 ГПК.
Ищцата, чрез процесуалния си представител адв. К., също предявява претенции
по сметки с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ЗС- обезщетение за
ползване на имота.
По делото е назначена, извършена, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза.
Събрани са и гласни доказателства, като са
изслушани двама свидетели.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от правна
страна следното:
По извършването на
делбата:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена
общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху
реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка
от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
В делбеното производство съсобствеността се прекратява чрез следните способи:
посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на
чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно.
Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят
на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а
ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях. За установяване
поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се
извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като
обективна, обоснована и компетентно дадена от лице с нужните познания. Съгласно
експертното заключение, от процесният недвижим имот не могат да се обособят
самостоятелни дялове съобразно броя на съделителите, поради което имотът е
неподелям, т. е процесният имот - апартамент не може да бъде разделен на два
дяла, които да са относително равностойни. Предвид гореизложеното съдът намира,
че не би могъл да приложи основния способ за извършване на делбата - теглене на
жребий, поради липсата на достатъчно имоти, които да бъдат обособени в
относително равни дялове за съделителите. По същите причини е неприложим и
способа по чл. 353 ГПК, за съставяне на дялове и разпределение без да се тегли
жребий. По правило за да се приложи този способ имотите трябва да се разделят
на толкова дяла, колкото са и участващите в делбата съделители. В случая е
невъзможно процесният имот да се раздели на два дяла, поради което следва да се
разгледа претенцията за възлагане
на жилището в дял на ответницата И.М.И..
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК
на ВКС, основно законово изискване за приложение на способа по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 2 ГПК е делбеният имот да има характер на
неподеляемо жилище, което е било обитавано от претендиращият съделител към
момента на смъртта на наследодателя и страната да не разполага с друг жилищен
имот в лична собственост (притежание на вещни права в съсобственост са
иррелевантни), като размера на дела на въпросния съделител в съсобствеността
също е ирелевантен.
В настоящия случай не се спори, а се установи по несъмнен начин от
представените писмени доказателства и от заключението по съдебно- техническата
експертиза, че допуснатият до делба недвижим имот съставлява самостоятелен обект
в сграда - апартамент по смисъла на пар. 29 ДРЗУТ. По делото е налице валидно
искане от И.М.И. за възлагане на процесния имот-жилище, като е представена и
декларация от същия съделител, че това е единственото му жилище и не притежава
друго такова.
В закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ (т.е. в процесното
жилище). Според ВКС /ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК/ това изискване „предполага
трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.“ Съделителят, който претендира да му бъде възложен имотът, носи тежестта пряко и пълно
да докаже, че е живял в делбеното жилище заедно със своя наследодател
непосредствено преди смъртта му.
В конкретния случай от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, не само че не се доказва, че съделителката И.М.И. е живяла в процесния имот към
момента на откриване на наследството, а се доказва точно обратното.
Показанията,
дадени в съдебно заседание на 18.05.2020
година от свидетелите Т.С.и Н.Н., не доказват по никакъв начин, че ответницата
е живяла към момента на откриване на наследството в процесното жилище.
Напротив, свид. С.категорично заявява, че ответницата е идвала в имота и се е
грижила за майка си, но не е живяла там /“И. *** от много време, поне 15-20
години.“/. Основните грижи са полагани от сина и снахата на ответницата, които
са живели в апартамента /„Д. и З. изгледаха бабата.“/. Другият свидетел Н.Н.
бил чувал от баща си, че наследодателят на страните М. М. възнамерявал да
остави на голямата си дъщеря М. притежаваната от него къща, а на малката И.
процесния апартамент, но това са косвени доказателства, неща чути от трето
лице, поради което съдът не може да ги кредитира. И този свидетел казва, че И.
не живее в имота и не е имала възможност да се грижи за майка си, защото
работила на село. Нейният син Звездьо заедно с жена си са се грижили за майката
на съделителките.
Предвид
изложеното по-горе съдът счита, че искът за възлагане на имота на
ответницата И.М.И. по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, а имотът на основание чл. 348 от ГПК бъде изнесен на публична
продан при квоти: ½ /една втора/ идеална част за М.М.И. и ½ /една
втора/ идеална част за И.М.И.. Публичната продан следва да се извърши от съдебен изпълнител
съобразно правилата на ГПК, като получената от продажбата цена следва да се
разпредели между съделителите съобразно правата им.
По отношение претенциите по сметки за подобрения:
В с.з. на 25.02.2021 година
ответницата, чрез процесуалния си представител, е направила искане по реда на чл. 346 ГПК и приета за
съвместно разглеждане претенция срещу другата съделителка с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за присъждане на суми
за извършени от нея подобрения в делбения имот, които възлизат на обща стойност
1 400 лв., представляващи цената на: нова врата – 550 лв., дограма на кухнята –
650 лв. и бойлер – 200 лв.
Един от
способите за защита правата на всеки съсобственик в отношенията с другите
съсобствениците в производството по съдебна делба, е чрез предявяване на
претенция по сметки във връзка със запазване и подобряване на общата вещ.
Ответницата И.И. предявява такава претенция, твърдейки, че след откриване на
наследството на общия наследодател е извършила подобрения в делбения недвижим
имот в общ размер на 1 400 лв., представляващи цената
на: нова врата – 550 лв., дограма на кухнята – 650 лв. и бойлер – 200 лв. Доказателства
това да е извършено със знанието и съгласието на другата съделителка – ищцата М.И.
не са представени.
В
хипотезата, когато подобрения са извършени без съгласие на другите
съсобственици, правоотношенията се уреждат по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД. Основателността на предявена претенция по
сметки с правно основание чл. 61 ЗЗД, е предпоставено от установяване от
претендиращия съсобственик, заявил иска си за обезщетение за извършени полезни
разноски по общата вещ без съгласие на другите съсобственици, както стойността
на направените подобрения, така и увеличената стойност на имота, постигната в
резултат на извършените такива. Това е необходимо с оглед присъждане, съобразно
дела в съсобствеността, на по – малката от двете стойности, тъй като в този
случай подобрителят действа при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, т. е. не само в
чужд, а и в собствен интерес /подобряването на съсобствения имот увеличава не
само стойността на дяловете на останалите съсобственици, а и неговия дял/,
поради което отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза е установено, че
в резултат на извършените от сина на ответницата подобрения стойността
на имота се е увеличила с 854 лева, поради което претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена до размер на половината от тази сума, или
427 лева срещу съделителката М.И. и оставена без уважение до пълно предявения иск
от 854 лв., като неоснователна.
По отношение претенциите по сметки за наем:
С исковата молба
ищцата М.И. на осн. чл. 346 ГПК във
вр.с чл. 31 ЗС е предявила претенция за заплащане от ответницата, поради факта,
че само тя ползва имота, наем в размер на сумата от 150 лева месечно за
собствената си идеална част. СТЕ определя закръглена наемна цена от 242 лева
месечно. В съдебно заседание вещото лице инж. Р. прави уточнение, че тази цена
е с обзавеждането. Уточнява, че без обзавеждане наемната цена би била в
размер на 220 лева месечно за целия
имот, която сума не е оспорена от
страните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен
случай на общата забраната по чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за
сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от
гл. т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно
материално право - правото на съсобственика лично да ползва своята част от
имота. Съгласно дадените разяснения с ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, лишаване от
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Препятстването от страна на ползващия съсобственик на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ, макар и по силата на
правомерно поведение, нарушава забраната по чл. 31, ал. 1 ЗС да не се пречи и
поражда установеното в чл. 31, ал. 2 ЗС право на обезщетение. Последното е регламентирано като средство
за защита на лишените от възможност съсобственици пряко да си служат с общата
вещ съобразно притежавания дял и е компенсация срещу неправомерното ползване на
един от съсобствениците, поради това, че съсобственикът не може да получи реално ползване,
съответстващо на правата му в съсобствеността, и има право на парично
обезщетение.
Обезщетението
за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите
съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване.
Следователно,
за да бъде уважена претенция по чл.
31, ал. 2 ЗС, съсобственикът, заявил иска си за обезщетение за ползата,
от която е лишен, поради използването от страна на съсобственика – ответник, на
площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността, следва да установи,
както че имотът е съсобствен и факта на ползването в по-голям обем от
притежаваните обем права в собственост на процесния имот от ответника, така и
че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение и
ползата, която е пропуснал след поканата - обикновено в размер на дължимия
пазарен наем.
В настоящото
производство между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото
еднозначно се установява, че след откриване на наследството синът и снахата
на съделителката И.И. изцяло ползват и до приключване на устните
състезания по делото продължават да ползват по този начин съсобствения между
страните имот.
Поканата до
другия съсобственик за обезщетение или „поискването“
по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да е „писмено” /устната покана е без правно
значение/.
От страна на
ищцовата страна е направено искане за плащане на обезщетение за периода от 14.11.2019
г. до 14.07.2021 година. Както бе пояснено, съгласно константната съдебна
практика, обезщетение се дължи от датата на получаване на писмената покана на
претендиращия пропуснати ползи съсобственик от ползващия имота съсобственик и се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или
се прекрати ползването от съсобственика.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че претенцията за заплащане на
наем от страна на М.И. към другата
съделителка И.И. следва да бъде уважена до размера, посочен от вещото лице, а
именно – 110 лева месечно, или за периода, за който се дължи обезщетение от 14.11.2019
г. /датата на подаване на исковата
молба/ до 14.07.2021 година /20 месеца/ общото обезщетение ще бъде в размер на
2200 лева.
По разноските и дължимите държавни такси:
Според
разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78 ГПК.
Няма
съмнение, че разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица,
снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността, както и, че правилата за присъждане разноски по
чл. 78, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в
делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е
последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при
липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване
на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на
съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на
извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на
чл. 78 ГПК /в този смисъл Опр. № 4 по ЧГД № 542/2010 г., II г. о., Опр. № 525
по ЧГД № 2024/2014г., I г. о., и др./. В процесния случай съделителите не
оспорват правата на другите съделители и способа за извършване на делбата,
както и не претендират разноски.
На основание
чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да
бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Севлиевски районен съд съобразно квотите им в
съсобствеността в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете. Видно от
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Р. пазарната оценка на
делбения имот е в общ размер 41 650.00 /четиридесет и една хиляди
шестстотин и петдесет/ лева, при
което дължимата от съделителите държавна такса е в общ размер на 1866,00 лв.
или всеки един от тях в съответствие с дяловете си дължи както следва: М.М.И. –
833,00 лв. и И.М. Иванов – 833,00 лв.
По отношение предявените по
реда на чл. чл. 346 ГПК и приети
за съвместно разглеждане претенциите
по сметки за подобрения, с правно основание чл. 59 ЗЗД, съделителите
дължат, на основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78 ГПК, държавна такса в размер на
4 % върху признатите с решението суми, но не по – малко от 20,00 лева, като при
това положение следва да се приеме, че М.М.И. следва да плати 20,00
лв. държавна такса върху уважения размер на предявения против нея иск.
По отношение предявените по реда на чл. 346 ГПК и приети за съвместно разглеждане претенции по сметки за заплащане на наем,
с правно основание чл. 31 ЗС, съделителите дължат, на основание чл. 355, изр. 2
вр. чл. 78 ГПК, държавна такса в размер на 4 % върху стойността на уважените,
респ. отхвърлени искове, но не по- малко от 50,00 лева, като И.М.И.
следва да плати 88.00 лв. държавна такса върху уважения размер на предявения
против нея иск.
Тъй като депозита за изготвяне на основната СТЕ е изцяло внесен от ищцата,
то ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски за изготвяне на основната експертиза по извършване на
делбата, като сумата е внесена от
нея в полза на ответницата И.И..
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следния недвижим имот,
а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по кадастралната
карта на град Севлиево с адрес: ***в сграда с идентификатор ***, брой надземни
етажи: 5, предназначение – многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, АПАРТАМЕНТ
със застроена площ 61.80 кв.м., състоящ се от коридор, кухня с остъклена
тераса, дневна с тераса, спалня, две сервизни помещения, с прилежаща МАЗА с
площ 3.60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.35,
65937.501.4711.1.51; под обекта: ***.31; над обекта: ***.37.
Пазарната оценка на
описания подробно по-горе имот е 41 650.00 /четиридесет и една хиляди
шестстотин и петдесет/ лева.
Публичната
продан да се извърши от съдебен изпълнител съобразно правилата на ГПК, като
получената от продажбата цена следва да се разпредели между съделителите
при следните права:
1/2
ид.ч. за
М.М.И., с ЕГН ********** и
1/2 ид.ч. за
И.М.И., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.М.И.,
с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС - Севлиево д.т. в размер на 853.00 лв. (осемстотин петдесет и три)
лева, както и сумата в размер на 5.00 лв.(пет лева) за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА И.М.И.,
с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС - Севлиево д.т. в размер на 921,00 лв. /деветстотин двадесет и
един/ лева, както и сумата в размер на 5.00 лв.(пет лева) за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА И.М.И.,
с ЕГН **********,***, да заплати на М.М.И., с ЕГН **********,*** сумата в
размер на 2200,00лв. (две хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение по
чл. 31 ЗС /наем за периода от 14.11.2019 година до 14.07.2021 година/.
ОСЪЖДА И.М.И.,
с ЕГН **********,***, да заплати на М.М.И., с ЕГН **********,*** сумата в
размер на 125.00 лв. (сто двадесет и пет) лева, представляваща разноски по
делото за изготвяне на СТЕ /основна/.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.М.И., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 349 ал. 2 ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.М.И.,
с ЕГН **********,*** да заплати на И.М.И., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 427.00 лв.(четиристотин двадесет и седем лева), представляваща
обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Решението
може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: