Решение по дело №10062/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261234
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 3 септември 2021 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20171100110062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ …………………

гр. София, 18.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 10062 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Х.П. и С.Б. против Х.П.К. и В.К.Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 59 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

            Ищците твърдят, че на 03.03.2016 г. О.З.Ш.е направила саморъчно завещание, с което е завещала на М.Х.П. и С.П.Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари ценности и вземания, които притежава. Твърдят, че завещателката починала на 11.09.2016 г., като саморъчното завещание било обявено пред Г.Н.– помощник нотариус по заместване при Нотариус М.Г., рег. № 622 на КН, район на действие СРС. Твърдят, че завещанието е вписано в Агенция по вписванията в книгата за завещания с вх. № 6/28.09.2016 г., като било направено и вписване в Нотариалната камара. Твърдят, че към момента на смъртта си О.З.Ш.е притежавала  по сметка в Централна кооперативна банка АД сума в размер на 70470,26 евро. На 28.09.2016 г. ответниците Х.К. и В.Т., снабдили се с удостоверение за наследници, се разпоредили с наличните по сметката на Ш.суми, завещани на ищците. Поддържат, че в противоречие с направеното завещателно разпореждане ответниците са получили без основание паричните средства н банковата сметка на починалата О.Ш.. Твърдят, че с нотариална покана от 12.11.2016 г. ответниците са поканени да възстановят получените без правно основание суми. Молят всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на М.Х.П. и С.П.Б.  сумата от по 68913,92 лева, представляваща левовата равностойност на получена без основание сума, както и сумата от 5159,70 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 12.11.2016-07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират направените по делото разноски.

            В отговорите на исковата молба ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че са наследници по закон на О.З.Ш., като в това качество са получили и сумата от 70470,26 евро, която е била по сметка на наследодателката им в „Централна кооперативна банка“ АД. Поддържат, че завещанието, с което ищците се легитимират като наследници по завещание е нищожно, тъй като не е написано и подписано от О.Ш., а при условията на евентуалност правят и възражение за неговата унищожаемост, тъй като към момента на съставянето му 03.03.2016 г. тя е била болна и не била способна да действа разумно и да завещава. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            Установява се от удостоверение за наследници № РВТ16-УФ01-337/17.09.2016 г., че О.З.Ш.е починала на 11.09.2016 г. и е оставила като наследници по закон Х.П.К. и В.К.Т..

            Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че към момента на смъртта си О.З.Ш.е притежавала по банкова сметка, ***а АД сумата от 70473,26 евро с левова равностойност към 27.09.2016 г. от 137833,72 лева по фиксинг на БНБ, както и че Х.П.К. и В.К.Т. са изтеглили на 28.09.2016 г. по 35235,13 евро, всеки от тях.

            На 21.09.2016 г. пред Г.Н.– помощник – нотариус по заместване при Нотариус М.Г., вписана в НК под № 622, с район на действие СРС е обявено саморъчно завещание, съставено на 03.03.2016 г. от О.З.Ш., с което тя е завещала на М.Х.П. и С.П.Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и вземания. Завещанието е вписано в Служба по вписванията – гр. София, вх.рег. № 62714/12.10.2016, т. 13, № 175/2016, нот.д. № 45730/12.10.2016 г., дв.вх. рег. № 62089/12.10.2016 г.

            От приетите по делото основно, повторно и допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че саморъчно завещание от 03.03.2016 г. не е написано и подписано от О.З.Ш., а от друго лице. Вещите лица, изготвили приетите по делото заключения въз основа на сравнителни образци, изхождащи от О.З.Ш., приемат, че е налице сходство в почерка на лицето, изготвило завещанието, като имитиращият не е успял да пресъздаде обработеността и темпа на движение при изписване на текста и почерка, поради което категорично заявяват, че тестът и подписът не са изготвени от лицето, посочено като завещател.

            Във връзка с направеното при условията на евентуалност възражение за нищожност на завещателното разпореждане са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключения на съдебно-психиатрична и неврологична експертиза, както и съдебно-медицинска експертиза. Доколкото от приетите заключения на съдебно-почеркова експертиза се установява, че завещанието не е написано и подписано от О.З.Ш., то не следва да се обсъждат събраните във връзка с възражението за унищожаемост доказателства.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

            Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В исковата молба са въведени твърдения, че ищците са придобили правото да получат сума по паричен влог в банка  по силата универсално завещателно разпореждане, а ответниците – наследници по закон са изтеглили сумата без правно основание. Т.е. твърди се, че ответниците са се обогатили без правно основание поради наличието на завещателно разпореждане, поради което е настъпило обедняване на ищците. В конкретния случай, доколкото не е налице пряка размяна на блага между ищците и ответниците не намират приложение разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и доколкото няма друга разпоредба, която да предвижда уреждане на отношенията, свързани с възстановяване на неоснователно получените суми, то правната квалификация на предявения иск е чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

            Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответниците за сметка на имуществото на ищците, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност  за защита на нарушените им права.

            Не е спорно между страните, че на 28.09.2016 г. ответниците Х.П.К. и В.К.Т., наследници по закон на О.З.Ш.са получили всеки от тях сумата от по 35235,13 евро от сметка на наследодателката им, открита в Централна Кооперативна банка АД, с която сума всеки от тях е увеличил имуществото си.

            Спорно между страните е дали ответниците като наследници по закон са имали право да получат сумите по паричен влог в банка. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, когато починалият не е оставил низходящи, възходящи, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Х.П.К. и В.К.Т. са роднини по съребрена линия от 4 степен, като не се установява Олга Захариева Ш.да е оставила други лица, които биха имали право да наследят от по-преден ред на наследяване.

            Определеният от закона ред на наследяване по закон може да бъде изменен от наследодателя чрез завещателно разпореждане, което представлява едностранно волеизявление, с което той се разпорежда с имуществото си за след смъртта си – чл. 13 от Закона за наследството. Ищците основават искането си на твърдението, че в тяхна полза е съставено саморъчно завещание от О.З.Ш., поради което те не са могли да получат полагащата им се сума от банков влог, като с тази сума са се обеднили.

            Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане – чл. 42, буква “б” от Закона за наследството. С отговора на исковата молба е въведено твърдение, че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателката О.З.Ш.. От събраните по делото доказателства – съдебно-почеркови експертизи се установява, че текстът на завещанието не е съставен от О.З.Ш.и подписът под него не е положен от нея. Следователно направеното възражение за недействителност на саморъчното завещание се явява основателно и ответниците са получили сумата на правно основание – наследяване по закон.

            Предвид на изложеното предявените искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците разноски като на Х.К. са дължими 3956,53 лева, а на В.Т. 4300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед размера на предявените искове, направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на ответниците се явява неоснователно.

            Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

Р Е Ш И:

           

            ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.П., ЕИК-**********,*** и С.П.Б., ЕГН-**********,*** против Х.П.К., ЕГН-**********,*** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 68913,92 лева, представляващи получена без основание част от наследствено имущество на О.З.Ш., починала на 11.09.2016 г., както и за заплащане на сумата от 5159,70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от 12.10.2016 г. до 07.08.2017 г. като неоснователни.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.П., ЕИК-**********,*** и С.П.Б., ЕГН-**********,*** против В.К.Т., ЕГН-**********,*** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 68913,92 лева, представляващи получена без основание част от наследствено имущество на О.З.Ш., починала на 11.09.2016 г., както и за заплащане на сумата от 5159,70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от 12.10.2016 г. до 07.08.2017 г. като неоснователни.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Х.П., ЕИК-**********,*** и С.П.Б., ЕГН-**********,*** да заплатят на Х.П.К., ЕГН-**********,*** сумата от 3956,53 лева, представляващи направени по делото разноски.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Х.П., ЕИК-**********,*** и С.П.Б., ЕГН-**********,*** да заплатят на В.К.Т., ЕГН-**********,*** сумата от 4300 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                           

                        СЪДИЯ: