РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. Велико Търново, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101875 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Ю. Л., чрез адв. М.
Маринова – ВТАК, срещу С. К. И. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В
исковата молба и допълнителната такава процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че последният и майката на ответника - Б. В. А. са братовчеди и
винаги са поддържали добри приятелски и роднински отношения. Твърди, че на
20.11.2021 година двамата сключили договор за паричен заем в размер на 3 500.00
лева, която следвало да върне на заемодателя в рамките на една година. Посочва, че
тъй като А. кандидатствала за банков кредит, го помолила да преведе уговорената
сума от 3 500 лв. не по нейната, а по банковата сметка на сина й - С. К. И., като го
уверила, че последният е дал съгласието си да получи сумата и тя да бъде преведена
по неговата сметка. Твърди, че заемната сума е била изплатена от ищеца изцяло по
банков път - по сметка на ответника чрез четири транзакции, извършени както следва:
на 20.11.2021г. - 1000 лв.; на 21.11.2021г. - 1000 лв.; на 22.11.2021г. - 1000 лв. и на
23.11.2021г. - 500 лв. Посочва, че дадената в заем сума не била върната нито от А.,
нито от ответника. Навежда доводи, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е било образувано Ч.гр.д. № 954/2024г. на ВТРС, което
има характер и на покана за връщане на дадената сума. След направени уточнения в
проведеното на 24.10.2024 година съдебно заседание е направено е искане С. К. И. да
1
бъде осъден да заплати на Д. Ю. Л. сумата в размер на 3 500.00 лева - получена от
ответника на 20, 21, 22 и 23.11.2021 година сума без основание, както и сумата в
размер на 87.15 лева – лихва за забава от датата на поканата за връщането й 09.04.2024
година до 12.06.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане
да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответницата по реда на чл. 46
ГПК, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 24.10.2024 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изрично е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника С. К. И..
Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците за основателно, поради
което с протоколно определение от 24.10.2024 година е постановил, че ще се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без да е направили
искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е предупреден за
последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от
неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като предявената искова претенция е
вероятно основателна, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения
и представените към нея писмени доказателства.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, се
явява основателна, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски общо в размер на 813.24 лева, от които163.24 лева –
внесена държавна такса и сумата в размер на 650.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Отговорността за разноските, направени в Ч.гр.д. № 954/2024 година
на ВТРС не следва да бъде разглеждана, доколкото не се е развило исково
производство по реда на чл. 422 ГПК, в което би била разгледана същата.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. И. с постоянен адрес в град ***, ул. ***, с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ю. Л. с постоянен адрес в град ***, ул. ***, с ЕГН ********** на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД СУМАТА в размер на 3 500.00 лева /три хиляди и
2
петстотин лева/, получена от ответника на 20, 21, 22 и 23.11.2021 година сума без
основание, както и СУМАТА в размер на 87.15 лева /осемдесет и седем лева и
петнадесет стотинки/ – лихва за забава от датата на поканата за връщането й -
09.04.2024 година до 12.06.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 13.06.2024 година до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА С. К. И. с постоянен адрес в град ***, ул. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ю. Л. с постоянен адрес в град ***, ул. ***, с ЕГН **********
СУМАТА в размер на 813.24 лв. /осемстотин и тринадесет лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по делото за внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3