Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 03.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 5-ти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6021 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК .
Исковете са предявени от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ АД, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, със законен представител Н. Т.С., чрез пълномощник К.Д. против Б.К.Б., с ЕГН **********, за неизпълнени задължения по договор кредит.
Ищецът “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “АД, гр. София, сочи, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договора за кредит сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД. Съгласно тези условия, ищецът не е изпълнил задължението си за платимо негово задължение, а сумата предоставена му с договор за кредит.
Моли да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер от 1006.45лв., както следва:
459.91 лева – главница, 101.01 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014г. до 28.06.2017г., 71.63 лева- договорна лихва за периода от 30.12.2014г. до 26.10.2015г.; 373.90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., дължими по Договор за паричен заем №2178019 от 31.10.2014г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, както 75.00 лв. разноски по заповедното производство.
Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ответникът Б.К.Б. , чрез проц.си представител адв.К.Х. е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в които възразява, че не признава иска, тъй като е неоснователен. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски по делото.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок – съобщението за подаденото възражение на длъжника е получено от ищеца на 03.08.2017 година, а искът е предявен на 31.08.2017 година.
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.
Русенският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответника по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и това е видно от представените по делото писмени доказателства, че на 29.06.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС срещу ответника Б.К.Б., с ЕГН **********, който следва да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1335 бул”Д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 1006.45лв., както следва:
459.91 лева – главница, 101.01 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014г. до 28.06.2017г., 71.63 лева- договорна лихва за периода от 30.12.2014г. до 26.10.2015г.; 373.90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., дължими по Договор за паричен заем №2178019 от 31.10.2014г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, както и направените разноски- 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложеното по делото доказателства, основанието, на което почиват вземанията, е Договор за паричен заем №2178019 от 31.10.2014г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД София и Б.К.Б., с ЕГН **********, съгласно който банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 500.00лв., със задължение за изплащането му на 12 равни месечни погасителни вноски, , в размер на 49.98 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 30.11.2014г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.10.2015г.
В чл.9, ал.1 от договора страните уговорили, че при забавяне на плащането на вноските кредитора, може да предприеме действия позволени от закона за събиране на своето вземане.
В исковата молба ищецът е заявил, че ответникът е заплатил сумата от 188.00 лв., с които били погасени: 74.78 лв.- неустойка за неизпълнение, 45.00 лв. - такса разходи, 28.13 лв.- договорна лихва и 40.09 лв. – главница.
По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза по която вещото лице даде заключение, че Б.К.Б. дължи по сключения договор с „Изи Асет мениджмънт” АД София на цесионера АСВ сумата от: 459.91 лева – главница, 116.48 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014г. до 28.06.2017г., 71.63 лева- договорна лихва за периода от 30.12.2014г. до 26.10.2015г.; 373.90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., дължими по Договор за паричен заем №3178019 от 31.10.2014г. До подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано и ч.гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС, ответника е заплатил сумата от 188.00 лв.
От представените по делото доказателства се установява, че между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД, е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.11.2010 г., като на 01.02.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на което ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор. Такава възможност изрично е предвидена и в чл.10 от договора за паричен заем, според който кредиторът има право да прехвърли вземанията си срещу заемателя в полза на трето лице, за което е налице изрично съгласие от насрещната страна, дадено с подписването на договора. Според него било прехвърлено и вземането на цедента срещу Б.К.Б. в общо дължимо по кредита - 1048.44 лв., като остатъкът на дължимата сума към датата на продажбата – 01.02.2016 г. -935.68 лв.
„ИЗИ Асет Мениджмънт” АД упълномощил ищеца, да извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
Първата група възражения на ответника се отнасят: до активната легитимация на ищеца по предявените искове, свързвано с оспорване действителността на Приложение № 1 от 01.02.2016 г. и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. В тази насока ответника възразява, че Рамковият договор е нищожен, тъй като с него се договорят бъдещи вземания. Освен това, счита, че Рамковият договор е нищожен и, поради липса на предмет, доколкото предхожда възникването на процесните вземания, които произтичат от Договор за паричен заем от 31.10.2014 г., сключен четири години след подписването на Рамковия договор.
Съдът намира възраженията на ответника за неоснователни, поради следното:
Цесията е каузален договор и действителността му зависи от наличието на валидно правно основание. В конкретния случай, цесията между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключена под формата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. От това обстоятелство следва на първо място, че основанието за прехвърляне на вземанията е договор за покупко - продажба и второ, че със самия договор страните са уговорили най-общо условията, при които ще се сключват конкретните договори за прехвърляне на вземания. Съгласно уговорката в чл. 2.1. от Рамковия договор е посочен предметът на договора, а именно: прехвърлянето от продавача на купувача на всички станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Тази уговорка, макар да се отнася до продажбата на бъдещи вземания, не е нищожна, тъй като с Рамковият договор, както се посочи по - горе, не се сключва конкретен договор за цесия, а само се уговорят условията му за сключването на такъв при наличието на уговорените от страните предпоставки. Няма пречка, цесията да бъде уговорена под условие, като в такъв случай, правните последици ще настъпят с оглед настъпването или не на това условие. Освен това договорът за цесия не е нищожен, поради липса на предмет, тъй като обект на цесията може бъде всякакво прехвърлимо вземане, което съществува към момента на цедирането /включително неизискуемо и спорно вземане/. Това вземане, според изричната воля на страните, се индивидуализира в Приложение № 1, което се превръща в неразделна част от договора и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане. В настоящия случай, такова Приложение е налице, като същото съдържа страните, основанието, на което е изготвено, а именно: Рамковия договор, сключен между същите страни, имената на длъжника, основанието за цедираното вземане, размерът на вземането и покупната му цена. Освен това същото е подписано от представителите на страните - цедент и цесионер. В този смисъл, Приложение № 1 по форма и съдържание отговаря на всички изисквания на Рамковия договор и съдържа конкретните условия на договора за продажба на вземането. Самото Приложение № 1 е сключено на 01.02.2016 г., т.е. след като вземанията на цедента към ответника, произтичащи от Договора за паричен заем, са станали изискуеми. Цитираното от ответника Решение № 32/9.9.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о. разглежда случай на прехвърлени бъдещи вземания, които не са посочени нито като абсолютни стойности, нито като процент от общо договорена сума и в този смисъл е неотносимо към процесния казус, в който индивидуализация на прехвърлените вземания е налице.
Ето защо, съдът намира, възраженията за нищожност на процесния договор за цесия, за неоснователни.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е уведомен за извършената цесия. В тази връзка се позовава на обстоятелството, че адресът, на който е било изпратено уведомлението за цесия и на който същото не му е било връчено, е постоянният му адрес, като такова уведомление не е било изпращано на неговия настоящ адрес, изрично посочен и в предложението за сключване на договора за паричен заем и в самия договор. Затова счита, че не е нарушил уговорката по чл. 6, ал.1 от договора - при промяна на неговите данни и информация да уведомява в петдневен срок заемодателя.
От доказателствата по делото, действително се установява, че уведомлението за цесия е изпратено от цедента на постоянния адрес на ответника, който е въведен грешно в Договора за паричен заем от 31.10.2014г., като вместо гр.Р., ул.“Д. Г.“, №6., вх.., ет.., е посочен гр.Р., ул.“Д.Г.“, бл.6., вх.., ет.., ап.., като уведомлението е върнато в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Ищецът не сочи доказателства, нито пък твърди да е изпращал такова уведомление на друг, посочен от ответника адрес. Независимо от това, следва да се отчете обстоятелството, че на ответника е била надлежно връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а след това са му връчени и всички книжа по делото, включително и процесното уведомление. Поради това, следва да се приеме, че ответникът следва да се счита за уведомен за цесията и в хода на процеса, тъй като е узнал за нея с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл. 235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаването на делото /в този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Обстоятелството дали това е станало преди или в хода на процеса, на практика би имало значение единствено, ако се твърди и установи плащане от ответника в полза на стария кредитор, с което да са погасени именно процесните вземания, в каквато връзка по делото не са ангажирани доказателства. Тоест това защитно възражение не се отразява на правата на ищеца, които той е придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността - до уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. Ответникът не сочи доказателства търсените от него суми да са били платени на цедента или цесионера. С оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на длъжника, следва да се приеме, че цесията му е противопоставима и легитимира ищеца като надлежен титуляр на дълговете по кредита. В хода на процеса е настъпило правоприемство на страната на ищеца, като цесионерът е преобразуван от ООД в ЕАД. Последното дружество вече е носител на вземанията.
Ето защо и, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена парична сума; наличието на валидно сключен договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът - ищец е придобил изискуемото процесно вземане за главница и въз основа на изричното упълномощаване от цедента е уведомил длъжника от негово име, че дължи плащане на него в качеството му на нов кредитор.
С оглед признанието на ищеца в исковата молба, че ответникът му е заплатил сумата от 188.00 лв., то същият съгласно правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД е погасил както следва, посочените от ищеца: 74.78 лв.- неустойка за неизпълнение, 45.00 лв. - такса разходи, 28.13 лв.- договорна лихва и 40.09 лв. – главница.
Неоснователно е и възражението за недействителност на уговорката за обезпечение на заема, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 от Договора, съответно за недължимостта на предвидената в чл. 4, ал. 2 от същия договор, неустойка за неизпълнение на това задължение - непредставяне на банкова гаранция. Действително, от съдържанието на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора, се установява, че заемателят е длъжен в 3-дневен срок да представи на заемодателя обезпечение, като са предвидени две форми - поръчителство или банкова гаранция. За това задължение, заемателят е бил уведомен още с Предложението за сключване на договора, като същият е заявил, че приема всяка една от тези две форми. С оглед изложеното, съдът приема, че алтернативното предвиждане на двете форми на обезпечение не обуславя липсата на съгласие за представяне на такова, доколкото с подписването на договора заемателят се е съгласил със задължението да предостави обезпечение. Очевидно е, че изборът на някоя от двете форми на обезпечение е предоставен на заемателя. Задължението за неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора е предвидено за неизпълнение на задължението за която и да е от двете форми на обезпечение. В конкретния случай не се твърди, а и не се представят доказателства от ответника, че е обезпечил заема с поръчителство или с банкова гаранция, поради което и възражението му за недължимост на неустойката е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на тази неустойка, поради следното: Преценката за прекомерността на уговорената неустойка в конкретната хипотеза следва да изхожда от вида на неизпълнението за обезщетяване на вредите за което е уговорена неустойката, на начина на определянето като глобална сума, или като процент от главницата, на базата за начисляването й - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението и пр.
Изхождайки от посочените критерии, съдът намира, че в конкретния случай, уговорената от страните неустойка не е прекомерна, тъй като не противоречи на общоприетите принципи за справедливост, както и не излиза извън пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно дължимостта на такса разходи в размер на 45.00 лева, позовавайки се на липсата на доказателства за извършването на разходи в такъв размер. От уговорките, съдържащи се в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора, е видно, че страните изрично са уговорили конкретен механизъм и суми, по които ще се изчисляват направените от заемодателя разходи, произтичащи от забавата на плащането на погасителните вноски по договора. Предпоставки за определяне на конкретния размер на тези разходи са единствено размерът на заема, забава на плащането от страна на длъжника по договора за заем и срокът на тази забава. Следователно, с подписването на договора, заемателят се е съгласил с основанието, начина на определяне и размерът на уговорената такса-разходи. В конкретния случай всички предпоставки за начисляване на такива такси са налице, тъй като по делото е безспорно установено, че ответникът не е извършвал никакви плащания по процесния заем.
С оглед така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземанията са основателни. В хода на процеса ищецът проведе пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 ГПК на всички правопораждащи факти относно правото му да получи изпълнение от ответника. Установи се, че по силата на сключения договор за потребителски заем, за заемателя Б.К.Б. е възникнало задължението за заплащане на уговорените погасителни вноски. Установено е, че с договор за цесия, същото вземане е прехвърлено от заемодателя - цедент на ищцовото дружество, заедно с всички принадлежности към него. Не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на тези погасителни вноски в срок, включително и след изтичане на срока на договора, нито на стария, нито на новия кредитор, т.е. вземанията съществуват и понастоящем, а техен титуляр е ищецът в качеството на частен правоприемник.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер от 630.00 лева, от които 555.00 лева - разноски в настоящото исково производство, включващи сумата от 25 лева - държавна такса, 180 лева - за съдебно-счетоводна експертиза и 350 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и 75.00 лева - разноски в заповедното производство, включващо сумата от 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, които следва се присъдят на ищеца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, със законен представител Н. Т.С., чрез пълномощник К.Д., че Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, следните суми, дължими по договор за паричен заем № 2178019/31.10.2014 г., сключен между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и Б.К.Б., с ЕГН **********,, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Приложение № 1 от 01.02.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. сумата от 1006.45лв., както следва:
459.91 лева – главница, 101.01 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014г. до 28.06.2017г., 71.63 лева- договорна лихва за периода от 30.12.2014г. до 26.10.2015г.; 373.90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75.00 лв., представляваща разноски, направени в производството по частно гр. дело № 4335/2017 г. по описа на РРС и сумата от 555.00 лв.- разноски в производството по настоящото гр.д. № 6021 по описа на 2017 г. на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :