Решение по дело №626/2020 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260027                                  27.08.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на двадесет и девети юли  две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

 

секретар:Галя Ангелова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 626 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „****” ЕООД, град Х. срещу Наказателно постановление № 26-000966 от 15.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева. В подадената жалба се навеждат  оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Счита ,че не е налице нарушението ,посочено в обжалваното НП ,понеже желанието на работника било да получи трудовото си възнаграждение по банков път,а банковите сметка на дружеството били запорирани. Нарушението следвало да са квалифицира като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ,поради което се иска  неговата отмяна.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят  редовно призован, не изпраща представител по делото, а в депозирано писмено становище се поддържа искането, отправено с жалбата.В случай на присъждане на разноски на противната страна моли да бъдат в установения от закона минимум.

            Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 20.02.2020г. и 06.03.2020г. – на място и на 02.03.2020 г. и 09.03.2020г.  – по документи била извършена проверка   на „******”ЕООД ,град Х.  във връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство от св.Н.Т.Д. и Е.И.Л. , на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка, рег. № ПР2007239/13.03.2020 г.,с който  контролните органи дали на работодателя в лицето на „******* ”ЕООД ,град Х. задължителни предписания за предотвратяване и отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и за отстраняване на вредните последици от тях. В т. 3 от задължителните предписания е посочено, „*******” град Х., в качеството си на работодател да изплати трудовото възнаграждение /в т.ч. основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер /  на Т. В.И. за изработените 21 работни дни през месец ноември 2019г.,съгласно изискванията на чл.128  т.2 от КТ със срок за изпълнение на предписанието 31.03.2020г. Протоколът с дадените задължителни предписания бил връчен  на управителя на дружеството на  13.03.2020 г.

          На 13.05.2020 г. от св. Н.Т.Д. и Е.И.Л. на място, а на 15.05.2020 г. – по документи била извършена  последваща проверка във връзка с осъществяване контрол по изпълнение на предписанията, дадени с цитирания по – горе протокол. В рамките на тази проверка, от страна на работодателя не били представени доказателства за изпълнение на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с рег. № ПР2007239/13.03.2020 г. в частта им относно т. 3. Установеното неизпълнение на процесното предписание и други, дадени на работодателя, както и други констатирани нарушения на трудовото законодателство били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2011425/21.05.2020 г., а след като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на 21.05.2020 г. /според отбелязването в него/, в Д”ИТ”, град Хасково, срещу „******“ЕООД  ,гр.Х.  е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 000966 от св.Н.Д. .

           Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на управителя на дружеството С.С.К. , на която  процесният АУАН е предявен, а впоследствие екземпляр от него – връчен на същата дата – 21.05.2020г., като фактът на връчване на свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложеното известие за доставяне – обратна разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са вписани в съответната графа при съставянето му,но  такива не са постъпили допълнително в рамките на законовия срок от връчване на екземпляр от него.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Т.Д.  относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната последваща проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството , като липсва съмнение относно качеството „работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на представляващия по закон „****** “ЕООД, град Х. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се по делото, че „******“,ЕООД  град Хасково, в качеството си на работодател, комуто е разпределена доказателствената тежест, не е представило пред контролните органи на Д”ИТ” - Хасково или впоследствие пред съда доказателства за изпълнение на дадените с т. 3 от Протокол за извършена проверка от 13.03.2020 г. задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, отнасящи се за заплащане в срок до 31.03.2020 г.  на трудовото възнаграждение   на Т. В.И.за изработените 21 работни дни през месец ноември 2019г.,съгласно изискванията на чл.128  т.2 от КТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.

          Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т. т. 1 и 5 от ДР на КТ и аргументите за това се съдържат в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В разглеждания казус адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е работодателят, т. е. „******”ЕООД , град Х. В този смисъл съдът намира за уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от обжалването му, съгласно чл. 405 от КТ. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Следователно преценката за законността на това предписание влиза в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществяват, не се изключват напълно един друг. След като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания по изпълнение на трудовото законодателство, то той може да стори това и в настоящото производство при обжалване на НП, макар и непряко, като разбира се районният съд не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, но следва да ги преценя по същество в рамките на проверката на правилността на НП.

          В конкретната хипотеза процесното предписание е в съответствие със закона. Вменените с него задължения на работодателя произтичат пряко от нормата на чл. 128, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 155, ал. 1 КТ, съгласно която след като работникът е престирал труда си, то работодателят е длъжен в законоустановения срок да извърши плащане на работната му заплата, което повелява чл.128 т.2  от КТ, респ. поражда се задължение да заплати и възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е ползвал платен годишен отпуск, разрешен именно от работодателя и начислено във ведомостите за заплати. Т.е. предписанието се явява законосъобразно и като такова подлежи на изпълнение, още повече, че не е оспорено по реда на чл. 405 от КТ, нито се възразява срещу необоснованост на твърденията и констатациите, че възнаграждението, действително е начислено, но не е изплатено. Извод, който не се променя от факта, че трудови спорове по чл. 357 и сл. КТ, възникнали между работници и служители от една страна и работодатели, от друга, каквито са и този за неизплатени възнаграждения се решават от съдилищата, тъй като в случая се касае за възникнали между администрацията и частни субекти отношения с различен характер от трудовоправния на отношенията между работници и работодател и по никакъв начин Кодекса на труда, с конкретна разпоредба, не ограничава възможността контролните органи да дават предписания по реда на чл. 404 КТ и за нарушения на трудовото законодателство, касаещи въпроса за изпълнение на задължения на работодателите, които биха могли да доведат до възникване на трудовоправен спор с работници или служители. В процесния случай даденото предписание е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 31.03.2020 г., а деянието, с което е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 01.04.2020 г., както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН,а след него и наказващия орган в санкционния акт.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено, а ирелевантен от гледна точка въпроса за наличието на допуснато нарушение и за субекта на нарушението се явяват възможните причини за неизпълнение, като  твърдения в тази насока всъщност не са и отправени.

          В същото време съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението в размер  на  установения минимум на предвидената санкция. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. От деянието са настъпили вредни последици за работника, поради и което според настоящия съдебен нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

         По разноските:

         С оглед крайния изход на спора /жалбата остава неуважена / и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че  дружеството-жалбоподател  следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда "Хасково  такова, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з и направено възражение за прекомерност  съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 26 – 000966 от 15.06.2020 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.

          ОСЪЖДА "****** " ЕООД ЕИК ********* със седалище  и адрес на управление: гр.Х.,ул.“*****“ №**  да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Хасково , сума в размер на 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                   Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

            Секретар: Е.Д.