ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
12.05.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.
гр. д. № 4936 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 531 и сл. ГПК във връзка с чл. 577 ГПК и
чл. 32а от ПВ.
Образувано е по жалба от 09.04.2021 г. депозирана от търговско
дружество – „А.2.“ ЕООД, с ЕИК ********, чрез процесуалният му представител –
адвокат Н.Г.срещу Определение за постановен отказ № 421/24.03.2021г. на съдия по
вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд. С негативният си охранителен акт съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по молба с вх. № 17475/24.03.2021 г. по описа на СВ-
София, с която е поискано да се извърши вписване на Учредителен акт на
еднолично дружество с ограничена отговорност „А.2.“ ЕООД от 14.01.2021 г.,
посредством който е била извършена непарична вноска на недвижими имоти в
капитала му.
В жалбата са изложени доводи, че
постановения от съдия по вписванията обжалван отказ е неправилен, защото противоречи
на материалния закон и процесуалните правила. Несъответно на законовата
регулация било възприетото от съдията по вписвания отрицателно съображение, че
от страна на жалбоподателя – молител не била спазена нужната форма на
представения за вписване акт, защото спрямо същия липсвала нотариална заверка
за вярност с оригинала на документа, която да е осъществена от нотариус по реда
на чл. 591 ГПК. Отбелязва се, че актовете издадени от държавни органи се
нуждаят единствено от писмена форма, но е необходимо да съдържат реквизитите,
които са предвидени за тях в съответния нормативен акт. Доводът на
жалбоподателя е, че представянето на официално заверен от АВ препис от
Учредителния акт на „А.2.“ ЕООД напълно покрива изискването за форма, защото
преписа е издаден от публичния регистър, където се отбелязват подлежащите на
вписване обстоятелства свързани с търговските дружества, в т.ч. и извършването
на непарична вноска с недвижим имот. Пояснява се, че нормата на чл. 73, ал. 5 ТЗ преследва като нормативна цел осигуряването на правна сигурност за това, че
представяният за вписване акт отговаря на оригиналният такъв. Отбелязва се, че
няма нормативно въведено изискване за нотариално удостоверяване на подписите
полагани под актовете по чл. 73, ал. 5 ТЗ. В този контекст ангажирането на
официално заверен препис издаден от АВ-ТРРЮЛНЦ напълно покривало законодателния
критерии за форма, дори нещо повече предоставя по висока правна сигурност за
търговски оборот и третите лица. Като допълнително излишно формализиране на
процеса по вписване на акта, с който е извършена непаричната вноска на
недвижими имоти, жалбоподателя квалифицира необходимостта от представянето на
нотариално заверен препис снет от оригнала на същия. Що се касаело до
становището за пълномощното, което било заверено с вярно с оригинала, и че
същото не удостоверявало наличието на представителна власт, то в жалбата се
изтъква, че лицето извършило заверката на преписа от този документ е
упълномощения адвокат, предвид което няма неяснота. Отправя
се искане отказът за вписване да бъде отменен от сезирания съд, като вместо
това същият да постави вписване на Учредителен акт на еднолично дружество с
ограничена отговорност „А.2.“ ЕООД от 14.01.2021 г., посредством който е била
извършена непарична вноска на недвижими имоти в капитала на така новоучреденото
дружество, както е било поискано с молба с вх. № 17475/24.03.2021 г. по описа
на СВ- София.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице /субект, комуто е отказано вписване на акт от категорията на
подлежащите на вписване – чл. 73, ал. 5 ТЗ/
и доколкото е депозирана в рамките на законово-установения срок /отказът
е бил съобщен на 02.04.2021 г., а ЧЖ е подадена на 09.04.2021 г./ и се отнася
до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 32а ПВ,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От материалите по делото еднозначно
се установява, че към молбата/заявлението за вписване с вх. № 17475/24.03.2021
г. по описа на СВ- София е представено копие на Учредителен акт на еднолично
дружество с ограничена отговорност „А.2.“ ЕООД от 14.01.2021 г., като върху
всяка страница от същия е налице заверка вярно с оригинала, която е поставена
от органа по търговска регистрация АВ-ТРРЮЛНЦ. Наред с учредителният акт
заявлението до СВ-София е придружено и от нотариално заверено съгласие за
внасянето на недвижим имот като непарична вноска в капитала на търговско
дружество, което съгласие изхожда от законния представител – Управителя на
търговско дружество „ТАНГРА 22“ ЕООД, чието дело е извършената непарична вноска
с недвижими имоти в капитала на новоучреденото дружество - „А.2.“ ЕООД. Съгласно
нормата на чл. 73, ал. 5 ТЗ – „Когато вноската има за предмет вещно право върху
недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя
в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от
дружествения договор, а когато е необходимо и отделно съгласие на вносителя.
Органът представя нотариално заверено
извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При
вписването съдията по вписване проверява правата на вносителя.“. Упоменатият нормативен текст се откроява с
яснота, като за неговото приложение липсва необходимост от тълкуване, каква е
била волята на законотвореца. Предвидено е изискване за вписване на акта, с
които се извършва непаричната вноска в капитала на даденото търговско дружество
/било то новоучредено/или съществуващо/, като е установена форма, в която този
акт следва да бъде предоставен на службата по вписване за извършването на действието
по неговото вписване, а именно необходимо е същият да бъде представен в нотариално
заверен препис от първообраза му, за което трябва да бъде изпълнено
нотариалното производство уредено в чл. 591 ГПК. Напълно неоснователно е
направеното позоваване в жалбата, че представеният препис от акта със заверка
сторена от държавния орган компетентен да извърши регистрацията на
новоучреденото търговско дружество е годен да замести установената в чл. 73,
ал. 5 ТЗ форма на акта. Напротив, акт с подобна заверка не е в състояние да
изпълни изискването на визирания законов текст, първо защото както се посочи
неговият диспозиция е ясна и не подлежи на допълнително тълкуване, и на втори
план удостоверяването извършено чрез заверка от служител на АВ-ТРРЮЛНЦ няма
удостоверителен характер равнозначен на нотариалното удостоверяване, още повече
в АВ се предоставя единствено сканирано копие на Учредителния акт, а не неговия
оригинал, което изначално осуетява възможността да се удостовери надлежно, че
изготвения препис предназначен за служба по вписванията кореспондира на
първообраза на съставения и подлежащ на вписване акт. Следователно направената
от съдията по вписване констатация за неизправност на подлежащия на вписване
акт свързана с неговата форма е напълно обоснована и правилно е предизвикала
формирането на решаващ извод за отказ да се извърши поисканото от „А.2.“ ЕООД
вписване.
Що се отнася до втория изтъкнат в
обжалвания отказ аргумент за липса на надлежно установена представителна власт
на лицето, което е сезирало СВ-София за извършване на отказаното вписване,
настоящата инстанция намира, че приложеното към заявлението пълномощно дадено в
полза на адвокат – Николай Генадиев има надлежната форма да удостовери валидно
възникнала в полза на същия представителна власт учредена му от „А.2.“ ЕООД за
действията упоменати в него, доколкото върху същото е осъществена заверка по
смисъла на чл. 32 от Закона за адвокатурата от страна на упълномощения адвокат.
Това е видно и от обикновена съпоставка на положените подписи в печата вярно с
оригинала и заявлението за вписване, които видимо не се различават. Отделно от
това адвокат Генадиев потвърждава в депозираната за разглеждане жалба, че
положеният в печата вярно с оригинала подпис е изпълнен от него.
В настоящото производство, на
основание чл. 541 ГПК, разноските остават за сметка на молителя.
Така мотивиран, Софийски градски
съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 09.04.2021 г. депозирана от търговско дружество – „А.2.“ ЕООД, с
ЕИК ********, чрез процесуалният му представител – адвокат Н.Г.срещу
Определение за постановен отказ № 421/24.03.2021г. на съдия по вписванията при
Служба по вписванията при Софийски районен съд. С негативният си охранителен
акт съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по молба с вх. №
17475/24.03.2021 г. по описа на СВ- София, с която е поискано да се извърши
вписване на Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „А.2.“
ЕООД от 14.01.2021 г., посредством който е била извършена непарична вноска на
недвижими имоти в капитала му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.