РЕШЕНИЕ
№ 2648
гр. Варна, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110108694 по описа за 2023 година
Производството поделото е образувано по повод предявен от „****"
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул."Д-р П.
****" № 25, офис сграда ****, ет. 2, офис 4, против Ю. Д. П., сЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, № 9, Вх. Д, Ет. 4, Ап. 36 иск с правно
основание чл.422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за
установено по отношение на Ю. Д. П., че дължи на „***" ЕАД следните суми:
сумата от 4044.93 лв. /четири хиляди четиридесет и четири лева и деветдесет
и три стотинки/ - представляващи главница за периода от 30.06.2017 г. до
19.10.2022 г.; сумата от 592.88 лв. /петстотин деветдесет идва лева и осемдесет
и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за периодаот 30.06.2017 г.
до19.10.2022 г.; сумата от 227.38 лв. /двеста двадесет и седем лева и 38
стотинки/ -обезщетение за забава, считано от 20.10.2022 г. До датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение - 28.04.2023г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №2480/02.05.2023г., по частно гражданско дело №5392/2023 г.
на Районен съд - Варна.
1
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2017 г. Ю. Д. П., в качеството на
Кредитополучател, е сключила Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № **** от
30.06.2017 г. и Приложение № *** към Договора. Твърди се, че договорът е
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно т.12 от Условия към договора, представляващи неразделна част от
Договора за кредит, освен предоставеният, размер на потребителски кредит,
Кредиторът може да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит и
ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която
карта Кредиторът ще издаде и достави на Кредитополучателя. На основание т.
21 от Условията към Договора, заедно с кредитната карта, на
Кредитополучателя се предоставя и документ „Приложение", представляващо
неразделна част от Договора за кредит и съдържащо всички конкретни
условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната
карта, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към
момента на активиране на картата. Кредитополучателят може да извършва
транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в
рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с
кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ кредит.
Твърди се, че съгласно документа Приложение № ****, представляващо
неразделна част от Договора за кредит № ****, БНП **** ЕАД са
предоставили на Кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен
лимит в размер 1000 лв. /хиляда лева/, за усвояването на който Кредиторът е
издал на името на Кредитополучателя международна кредитна карта „****”с
персонален идентификационен номер.Преди използването на картата
Кредиполучателят е длъжен да я активира съгласно процедурата за
активиране на кредитната карта посочена в Приложението като задълженията
на Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на
картата.Съгласно Приложението Кредитополучателят има право да усвоява
предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от
размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като
ползването на тази услуга се отразява като транзакция в месечното
извлечение.Кредитополучателят може да използва и услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговскипартньори на кредитора, като при всяко
2
ползване на тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащ
конкретните параметри на транзакцията.
Твърди се, че съгласно т. 14 от Приложението за ползването на
револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на
кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35.00%. До говореният
лихвен процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за
времето на ползването му. За ползването на картата Картодържателят заплаща
и такси съгласно Тарифата посочена в Приложението. Кредиторът може да
преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец, като с влизането в
сила на новите размери Кредиторът уведомява Кредитополучателя. В случай,
че последният не е съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и
да изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси съгласно
последното издадено месечно извлечение.
Твърди се, че ответникът е извършвала транзакции посредством услугите
плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат
ATM, като към момента на подаване на настоящото заявление не е заплатила
изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 4044.93
лева. Твърди се, че Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на
Кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършват до 1-во
число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като
Кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималният размер на
вноската съгласно Тарифата поместена з Приложението. Месечната
погасителна вноска покрива задължението в последователност: разноски,
лихва и главница.Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички
суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тазилихва се
обявява като дължима в следващото месечно извлечение. Твърди се, че
напосоченото основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на
кредита в размер на 592,88лв. за периода от 30.06.2017 г. до 19.10.2022 г.
Твърди се, че подписвайки договора, страните са договорили, че при
условие че Кредитополучателят неизвърши плащане на дължимите суми в
рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
3
забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на Картодържателя
е начислено обезщетение за забава в размер на 227.38 лв. за периода от
20.10.2022 г. до датата на подаванена настоящето заявление в съда, като за
периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че на 20.10.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „***** С.А., клон ***" и „А****" ЕАД, ЕИК
****, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
**** от дата 30.06.2017 г. и Приложение № ****е прехвърлено в полза на
„А****" АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за кредит съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от името на ***С.А., клон България с
Уведомително писмо с изх.№ ****от дата 28.10.2022 г. изпратено до
длъжника с известие за доставяне, от страна на „А****" ЕАД, в качеството й
на пълномощник на цедента.
В уточняваща молба се твърди, че по процесния договор за кредит е
внесена сума в размер на 1600.53 лева. С внесената сума са погасени следните
компоненти на дълга: 1254.74 лева - договорна лихва; 249.79 лева -
застрахователна премия; 96 лева - месечна такса за обслужване. Твърди се, че
изискуемостта на задължението е настъпила съобразно чл. 5 от процесния
договор за кредит при просрочие на две или повече погасителни вноски,
дължими до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението.Лихвата
за забава е начислена върху просрочената главница.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който приема исковете за
неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
цедента и ответника, както и предаване на договорната сума. Оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца, както и надлежното
уведомяване на ответника за извършената цесия. Оспорва получаване на
процесната кредитна карта и ползване на исковата сума. Оспорва размера на
4
исковата претенция, доколкото тя се различава от цедираната в негова полза.
Оспорва възникването на предпосватавки за предсрочна изискуемост на
кредита, както и надлежното уведомяване на ответника. Приема, че са налице
неравноправни клаузи в процесния договор. Релевира доводи за погасяване по
давност на вземането за лихва.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвира потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №
*** от 30.06.2017 г. и Приложение № ***; Сертификати за застраховки, ведно
с общи условия; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 15.02.2022 г.; Извлечение от Приложение № 1 от 20.10.2022 г. към
договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „*** *** ЕАД
спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Потвърждение за
извършена цесия; Пълномощно от „Б****" ЕАД; Уведомително писмо за
извършената цесия; представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства в заверен вид: 42 броя платежни нареждания за периода от
13.06.2018 г. до 07.04.2022 г.; изисканото и приложено ч.гр.д. № **** г. по
описа на ВРС, 49 състав; представеното от ищеца в оригинал кредитно досие,
представено с молба от 11.10.2023 г.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. №5392/2023 г. по описа на
ВРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
предмет на установителните искове. Срещу заповедта е подадено писмено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е
подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не е спорно, а и от представения рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1 от ***ъм него се
установява, че ищецът в качеството си на цесионер е придобил от цедента
„****“ КЧТ вземанията по процесния договор № PLUS-14968740 от
5
30.06.2017 г., на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Във връзка и с изрично
пълномощно, представено от цедента на цесионера, последният надлежно е
уведомил ответника за извършената цесия с връчването на отговора на
исковата молба, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /има данни, че в предходен
момент е изпратено уведомително писмо до кредитополучателя, но пратката е
останала непотърсена/.
По делото не е спорно, а и от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че на ***Ю. Д. П., в качеството на
Кредитополучател, е сключила Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
№****Съгласно условията на договора /чл. 12/ кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10000 лв.
В тази връзка е представеното Приложение към договора ****., което е
съставено в съответствие с посочения договор за кредит и е неразделна част от
него. Съгласно това приложение /чл. 1/, кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при ГЛП – 35% и
ГПР – 44.90%. В чл. 2 е уговорено, че кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като чрез картата се извършва
идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия револвиращ кредит. Преди началото на ползване на картата
кредитополучателят е длъжен да я активира /чл. 6/. Съгласно чл. 14 за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна
лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му.
Съдът приема за изцяло неоснователни възраженията на ответника в
отговора на исковата молба за недействителност на клаузи от договора за
кредит, доколкото същите са единствено израз на свободата на договаряне в
гражданския оборот и по никакъв начин не задължават страната да приеме да
й бъде издадена съответна кредитна карта, респективно да я активира и да
ползва т. нар. револвиращ кредит. Конкретните параметри на задълженията
/кредитен лимит, ГПР, ГЛП и т. н./, свързани с издаването и ползването на
такава кредитна карта, са уговорени именно в допълнителното Приложение
**** към договора.
6
Неоснователни са и възраженията, че дължимата договорна лихва в
размер на 35% противоречи на добрите нрави. Съдът не намира същата за
прекомерна, предвид и характера на договора – за револвиращ кредит /кредит
на разположение по всяко време, когато имаш нужда. Съгласно т. 12 от
договора, освен предоставения размер на потребителски кредит, кредиторът
може да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит и ползването
на кредитна карта с максимален кредитен лимит – 10 000 лв., която карта
кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя. Понятията „размер на
кредита“ и „кредитен лимит“ не са равнозначни. Размерът на кредита
представлява предоставената в заем сума, а кредитният лимит е максималния
размер на сумата, която кредиторът се е съгласил да предостави на
кредитополучателя при изпълнение на определени условия. Наред с това,
няма пречка в договора за кредит да са посочени граници, в рамките на които
кредиторът да определи кредитен лимит след оценка на кредитоспособността
на кредитоискателя. В договора е посочено, че кредитният лимит се определя
от банката до максимален размер от 10000 лева и това е допустим начин за
посочване на размера на кредита (арг. от Приложение № 1, т. 3, б. „к“ от ЗПК).
Размерът на кредита зависи от усвояването на средства в рамките на
предоставения лимит.
Следователно, не е налице нарушение на императивното изискване на
чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗПК относно посочване размера на кредита. С
приложението – неразделна част от договора, кредитополучателят е бил
информиран, че ще може да ползва револвиращ кредит до размер от 1000 лева
посредством издадената му кредитна карта. Размерът на ползвания кредит на
практика се определя от самия картодържател посредством извършваните от
него транзакции, поради което не е налице неизвестност относно общия
размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от заключението на
вещото лице, ответникът се е възползвал и от извършените неколкократно
увеличения на кредитния лимит като последно определения кредитен лимит
по договора е в размер на 4000 лева, считано от 16.09.2021 г. Клаузата е ясна и
разбираема, кредитополучателят сам определя конкретния размер на
ползвания от него кредит, поради което не може да се приеме, че същата е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
7
Съгласно т. 21 от договора, заедно с кредитната карта на
кредитополучателя се предоставя и документ „Приложение“, представляващо
неразделна част от договора за кредит, съдържащо всички конкретни условия
по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта,
като задълженията на кредитополучателя по тази карта възникват от момента
на активиране на картата. Уговорката за описване на конкретните условия по
договора за револвиращ кредит в приложение към същия не противоречи на
закона. С подписване на договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****от **** г.
кредитополучателят изрично е декларирал, че е получил екземпляр от
договора за кредит и преддоговорна информация по ЗПК. Ответникът не
оспорва обстоятелството, че е активирал кредитната карта и е използвал
същата за извършване на трансакции и тегления на пари в брой, както и
извършени 45 броя погашения. Видно от представеното приложение, същото
е изготвено в писмена форма на хартиен носител и е подписано от страна на
кредитора, с което е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, предвиждащо
писмена форма за валидност на договора. Получаването на приложението по
реда описан в чл. 21 от договора за кредит не се оспорва с въззивната жалба.
Съгласно т. 12 от договора, задълженията в частта за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта възникват само
след активиране от кредитополучателя на издадена кредитна карта по
съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. След получаване на
картата кредитополучателят е имал възможност да се запознае с описаните в
приложението условия на договора за револвиращ кредит и да прецени дали
същите съответстват на предоставената му при сключване на договора
преддоговорна информация, респ. дали ги приема, след което да активира или
не получената кредитна карта. С активирането на картата ответникът е
потвърдил даденото при сключване на договора съгласие и е приел
конкретните условия описани в приложението, в т.ч. максимален размер на
кредита, лихви, такси, ГПР, минимална месечна вноски и пр., поради което не
е налице нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 9 – 11 от ЗПК. Съгласно уговореното в т.
14 от договора за кредит, всяка трансакция представлява усвояване на суми по
договора за потребителски револвиращ кредит като потвърждаването на
трансакциите се извършва посредством въвеждане на персонален
идентификационен номер (ПИН) от кредитополучателя. Ответникът е
8
използвал картата многократно, като в периода от 05.04.2018 г. до 22.04.2019
г., през което време, а и до 22.05.2022г. редовно е обслужвал задълженията,
когато е последната погасителна вноска. В този смисъл неоснователно е
оплакването, че кредиторът едностранно е предоставил услуга, която не е
поискана от потребителя като е определил параметрите на договора по
собствено усмотрение еднолично.
Неоснователно е и оплакването, че уговореният размер на
възнаградителната лихва от 35% годишно противоречи на добрите нрави като
надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Становището, че
уговорка за възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на
законната лихва, накърнява добрите нрави и е нищожна на това основание, не
намира опора в Закона за потребителския кредит, чиято цел е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит. С чл. 19, ал. 1 от ЗПК е въведено понятието „годишен процент на
разходите“ по кредита и е посочено, че същият изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1.
Съгласно чл. 19, ал. 4 годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Следователно, създадената със
ЗПК императивна правна уредба създава всеобхватна и ефективна защита за
потребителите, доколкото държи сметка не само за размера на уговорената
лихва, но и за всички други преки или косвени разходи за потребителя като
поставя и горна граница на същите, надвишаването на която е недопустимо. В
конкретния случай ГПР по кредита, посочен в приложението, е в размер на
44,90 % като включва и договорна лихва в размер на 35 % годишно, което е в
границите на допустимия размер. Процесната уговорка е ясна и разбираема.
Лихвата е във фиксиран размер на годишна база, представлява
възнаграждение на банката за ползвания кредитен ресурс и се начислява върху
реално усвоените чрез съответната трансакция средства по главницата.
Посочените в Приложението такси не са елемент от възнаградителната лихва
9
като ясно и разбираемо е посочено при какви условия и на какво основание се
дължат същите.
От заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ не се установява
процесният договор и приложението да са с шрифт по-малък от 12, поради
което договорът не е нищожен на това основание.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като
компетентно и обективно дадено, според което кредитната карта е активирана,
като е осъществена първата трансакция по нея на дата 04.04.2018 г. – превод
по банкова сметка на ответницата на пълния размер на кредитния лимит от
1000лв. Впоследтвие са извършени още два превода към същата банкова
сметка, последния от които е на 22.04.2019г.
С писмо към месечно извлечение за август 2018 г. кредитополучателят е
уведомен за увеличение на кредитния лимит по картата на 1500 лв, считано от
17.09.2018г. С писмо към месечно извлечение за август 2019г.
кредитополучателят е уведомен за увеличение на кредитния лимит по картата
на 2 500 лв, считано от 16.09.2019 г. С писмо към месечно извлечение за
февруари 2020 г. кредитополучателят е уведомен за увеличение на кредитния
лимит по картата на 3 000 лв, считано от 16.03.2020 г. С писмо към месечно
извлечение за ноември 2020 г. кредитополучателят е уведомен за увеличение
на кредитния лимит по картата на 3 500 лв, считано от 16.12.2020 г. С писмо
към месечно извлечение за август 2021 г. кредитополучателят е уведомен за
увеличение на кредитния лимит по картата на 4000 лв, считано от 16.09.2021
г.
Общата стойност на начисленията по картата за времето на ползването и
́
възлиза на сумата 12876,61 лв. /вкл.главница, такси и възнаградителни лихви/,
като извършените плащания по същата възлизат на 8238,80 лв, следователно е
налице непогасена сума в размер 4 637,81 лв (12876,61-8238,80), в т.ч. 4044,93
лв главница и 592,88 лв договорни лихви.
От съвкупния анализ на събрания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесният договор за револвиращ кредит е реално усвоен от
кредитополучатя, като последният е активирал и надлежно издадената му във
връзка с този кредит кредитна карта на посочената в експертизата дата
10
05.04.2018 г.
Следва да се отбележи, че по картата са извършвани плащания в общ
размер на 8238,80 лв., съгласно заключението на вещото лице. Извършените
плащания съдът приема, че представляват признание от страна на ответника,
че същият е получил картата, съответно я е активирал и е осъществявал
операции /трансакции/ с нея – теглене в брой, различни плащания и т. н. В
противен случай би било абсурдно да се приеме, че ответникът в
продължителен период от време обслужва задълженията си по карта, която
фактически не е получил и не ползва.
Ето защо и доколкото исковете са доказани в своето основание – налице
са всички изискуеми предпоставки: сключен договор за кредит, активирана от
кредитополучателя кредитната карта, извършвани от титуляра съответни
транзакции и плащания с нея, неизпълнение на задълженията за плащане на
съответните месечни погасителни вноски, валидно сключен договор за цесия
и надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, поради което
съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер,
съгласно и заключението на вещото лице в тази връзка. Още повече, че по
отношение на обезщетението за забава експертизата посочва, че дължимият
му размер върху главницата 4044,93 лв. възлиза на сумата 233,43 лв. за
процесния период 20.10.2022 г. до датата на подаване на Заявление по чл.410
ГПК – 28.04.2023 г. /през който период ответникът е бил в забава за плащане
на дължимите по договора суми/, като исковата претенция е за по-малка от
тази сума – 227,38 лв., поради което именно в този размер следва да бъде
уважен този иск.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая ищецът не
основава претенциите си във връзка с предсрочна изискуемост на договора за
кредит, а твърденията са за налични задължения по кредитната карта, предвид
и спецификата на договора за револвиращ кредит, поради което оспорванията
на ответника в тази връзка са неоснователни и неотносими към предмета на
настоящия спор.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Доколкото ищецът не представя списък по чл.80 ГПК с конкретно
посочени суми, които желае да бъдат репарирани от ответника, към момента
съда не дължи произнасяне по направеното искане.
11
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. Д.
П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, № 9, Вх. Д, Ет. 4, Ап. 36
ДЪЛЖИ на „А****" ЕАД следните суми: сумата от 4044.93 лв. /четири
хиляди четиридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/ -
представляващи главница за периода от 30.06.2017 г. до 19.10.2022 г.; сумата
от 592.88 лв. /петстотин деветдесет идва лева и осемдесет и осемстотинки/
- възнаградителна лихва за периода от 30.06.2017 г. до19.10.2022 г.; сумата от
227.38 лв. /двеста двадесет и седем лева и 38 стотинки/ -обезщетение за
забава, считано от 20.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №2480/02.05.2023г., по частно
гражданско дело ****г. на Районен съд - Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12