Присъда по дело №36/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 11
Дата: 15 юни 2023 г. (в сила от 1 юли 2023 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20235210200036
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. гр.Велинград, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
и прокурора А. Д. П.
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20235210200036 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. С. Ш.- родена на 25.08.1983 година в град
Пазарджик, живуща в град Костенец, ул. ******** № 58, българка, българска
гражданка, с основно образование, безработна, омъжена, осъждана, с ЕГН
**********, за ВИНОВНА, в това че след като е осъдена да се издържа свой
низходящ - детето си А. М. Ш. /ЕГН - ***********/, съзнателно не е
изпълнила задължението си в село Света Петка, в размер на повече от две
месечни вноски - за 5 месечни вноски за месеците юни, юли, август и
декември 2021 г. и април 2022 г. по 180 лева на месец в размер на 900.00 лева
и деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК,
във връзка с чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 183, ал. 4 от НК, вр. с чл. 183, ал. 1 от НК, вр. с
чл. 28 от НК я О С Ъ Ж Д А на наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата на информационното табло на сградата на Община
Костенец.
1
На осн. чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието лишаване
от свобода за срок от три години.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата И. С. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Костенец, ул. ******** № 58, да заплати в полза
на ОДМВР - Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 80.00
лева за изготвена в хода на досъдебното производство и пза изготвена
допълнителна съдебно-икономическа експертиза в размер на 100 лева да
заплати в полза на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата И. С. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Костенец, ул. ******** № 58, да заплати в полза
на Районен съд Велинград, направените по делото разноски в размер на 100
лева за изготвена допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
Пазарджик в 15 – дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И към присъда № 11 от 15.06.2023 година по н. о. х. дело
№ 36/2022 г. по описа на РС Велинград
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на И.С.Ш. е повдигнато
обвинение, за това че след като е осъдена да издържа свой низходящ-детето
си А.М.Ш., ЕГН: ***********, съзнателно не е изпълнила задължението си в
село Света Петка, в размер на повече от две месечни вноски-за пет месечни
вноски за месеците юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г. по
180 лв. на месец, като дължимата сума за този период е 900 лв. и деянието е
извършено повторно, престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1
НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград, представлявана в о.
с. з. от прокурор А.П. счита за безспорно доказано, че подсъдимата Ш. е
извършила престъплението в което е обвинена, като пледира да бъде призната
за виновна.
Частният обвинител А.М.Ш., чрез неговия баща и законен представител
М.М.Ш., счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна престъплението, в което е обвинена и следва да бъде призната за
виновна. Намира, че следва да й се наложи наказание лишаване от свобода,
тъй като налаганото досега наказание пробация не може да изпълни целите на
чл. 36 НК.
Служебно назначеният, на осн. чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК защитник на
подсъдимата -адв. К., АК Пазарджик, счита че подзащитната й следва да бъде
призната за виновна и да й се наложи наказание при смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимата И.С.Ш. в о.с.з. на 11.05.2023 г. по н.о.х.д. 36/2022г. по
описа на РС Велинград, не отрича, че за инкриминирания период не е
плащала издръжка на детето си, но се позовава на липсата на доходи, каквито
не може да реализира, тъй като търпи наказание пробация по предишните
осъждания, което се явявало пречка да си намери постоянна работа.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата И.С.Ш. е родена на 25.08.1983 г. в гр. Пазарджик,
българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна.
Понастоящем живее в с. Малко Белово, общ. Белово, ул. *********** № 2.
Подсъдимата е осъждана, както следва:
1./ с Присъда № 29/09.11.2016 г. по н.о.х.д. 302/2016 г. на РС Велинград,
влязла в сила на 25.11.2016 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено
за периода м. юли 2014 г.- м. април 2016 г., на наказание пробация, при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 10 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от десет месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в
1
продължение на една година. Наказанието е изтърпяно за времето от
15.12.2016 г. до 15.10.2017 г.;
2./ с Присъда № 11/01.07.2020 г. по н.о.х.д. 16/2020 г. на РС Велинград,
влязла в сила на 17.07.2020 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл.
183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месец декември 2016
г. до месец септември 2019 г., на наказание пробация, при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
12 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 12 месеца, както и обществено порицание. Наказанието е изтърпяно за
периода от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г.;
3./ със споразумение № 46/14.09.2022 г. по н.о.х.д. 62/2022 г. на РС
Велинград, влязло в сила на 14.09.2022 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК,
във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месеците
октомври, ноември, декември 2020 г. и месеците януари, февруари, март и
април 2021 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два
месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и два месеца, както и обществено порицание. Изпълнението на
наказанието е започнало на 15.10.2022 година и към момента не е
приключило.
Подсъдимата Ш. и свидетелят М.М.Ш. са родители на детето А.М.Ш.,
роден на 09.06.2010 г. След раждането си детето се отглеждало от двамата
родители, които живеели заедно в дома на бащата в с. Света Петка, общ.
Велинград. Когато детето било на две години, родителите се разделили, след
като майката напуснала семейното жилище. Малолетният *** останал да
живее при баща си-свидетелят Ш., който поел грижите по отглеждането и
възпитанието му.
С Решение № 315/2013 г. по гр. д. 359/2013 г. на РС Велинград, влязло в
сила на 05.11.2013 г., упражняването на родителските права било
предоставено на бащата, местоживеенето на детето било определено на
неговия адрес в с. Света Петка, общ. Велинград, а майката била осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв.
С Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград,
влязло в сила на 28.08.2018 г., размерът на издръжката бил увеличен от 90 лв.
на 180 лв. В производството по делото подсъдимата Ш. участвала чрез особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. За изменения размер на
издръжката узнала на 07.04.2019 г. при връчване на поканата за доброволно
изпълнение по образуваното изпълнително дело № 1/2019 г. по описа на ДСИ
при РС Велинград, въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на
взискателя А.М.Ш..
След осъждането да издържа детето си, подсъдимата не изпълнявала
редовно задължението за издръжка в първоначално определения размер, за
което била осъдена с Присъда № 29/09.11.2016 г. по н.о.х.д. 302/2016 г. на РС
2
Велинград, влязла в сила на 25.11.2016 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
извършено за периода м. юли 2014 г.- м. април 2016 г., на наказание
пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 10 месеца, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца и 100 часа безвъзмезден труд
в полза на обществото в продължение на една година.
Продължила да не го изпълнява редовно и след влизане в сила на
Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград, което
размерът на издръжката бил изменен. По тази причина била осъдена с
Присъда № 11/01.07.2020 г. по н.о.х.д. 16/2020 г. на РС Велинград, влязла в
сила на 17.07.2020 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал.
1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месец декември 2016 г. до
месец септември 2019 г., на наказание пробация, при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12
месеца, както и обществено порицание, а след това и със споразумение №
46/14.09.2022 г. по н.о.х.д. 62/2022 г. на РС Велинград, влязло в сила на
14.09.2022 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1, във
вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месеците октомври, ноември,
декември 2020 г. и месеците януари, февруари, март и април 2021 г., на
наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и два месеца, както и обществено порицание.
Видно от представените по делото разписки за извършени плащания и
заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира,
след влизане в сила на решението, с което размерът на издръжката е изменен -
28.08.2018 г. до м. април 2022 г. включително, се дължат 44 месечни вноски
от по 180 лв. или общо 7 920 лв. За този период подсъдимата е извършила
плащания в размер на общо 2 460 лв. Тази сума покрива тринадесет пълни и
една непълна вноска в размер на 120 лв.. Плащанията са извършени за
периода за периода 03.09.2020 г.-02.02.2022 г., за който дължими са общо 18
вноски или 3 240 лв. От влизане в сила на решението до 03.09.2020 г. или за
24 месеца не са извършвани никакви плащания.
Тъй като с влязло в сила споразумение от 14.09.2022 г. по н.о.х.д.
62/2022 г. на РС Велинград, подсъдимата И. Ш. е осъдена за престъпление по
чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за
периода месеците октомври, ноември, декември 2020 г. и месеците януари,
февруари, март и април 2021 г. и доколкото предпоставка за сключване на
споразумение е имуществените вреди да са възстановени, следва да се
приеме, че от общо платената от подсъдимата сума 2460 лв. са платени
седемте месечни вноски за инкриминирания период по това осъждане или 1
260 лв.
3
Предвид че в представените по делото разписки за плащания не е
посочен период, за който се погасява задължението за издръжка, следва да се
приложи правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, според което при няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и
длъжникът не е заявил кое погасява, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото. Задължението за издръжка е за неопределен период, дължимо е
на месечни вноски, еднакви по размер, с падеж на първата погасителна вноска
от датата на влизане в сила на Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г.
на РС Велинград - 28.08.2018 г. , ето защо с извършените плащания на
остатъка от общо платената сума от 2 460 лв., в размер на 1 200 лв. са
погасени изцяло сумите за издръжка в размер на шест вноски след влизане в
сила на решението или за месеците от септември 2018 г. до февруари 2019 г.
включително.
Следователно за инкриминирания период, а именно за месеците юни,
юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г. задължението за издръжка не е
изпълнявано от подсъдимата. През това време детето е живяло при неговия
баща-свидетеля М.М.Ш., който е полагал непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му.
Суми за погасяване на задължението не са постъпвали и по реда на
принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство №
1/2019 г. по описа на ДСИ при РС Велинград, след като свидетелят Ш. се
снабдил с изпълнителен лист по влязлото в сила решение, с което е изменен
размерът на издръжката.
Поради неизпълнение на задължението за издръжка, по жалба на
бащата на детето на 22.12.2021 г. е образувано настоящото наказателно
производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 05.12.2022 г. И.С.Ш. е
привлечена към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.
183, ал.4, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК за периода месец
ноември 2020 г., юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г. за обща
сума от 1080 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на
присъдата си, които кредитира като обективни и взаимно допълващи се. От
тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за
правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на
дееца. Показанията на свидетеля М. Ш. и обясненията на подсъдимата И. Ш.
установяват изцяло приетата от съда фактическа обстановка. Същите си
подкрепят от представените по делото писмени доказателства и от
назначените по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата И.С.Ш. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, тъй
като за периода юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г., в село
Света Петка, Община Велинград, като е осъдена с Решение № 216/02.08.2018
г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград, влязло в сила на 28.08.2018 г. да
издържа свой низходящ- детето си А.М.Ш., роден на 09.06.2010 г., съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно- пет месечни вноски по 180 всяка или общо 900 лв., като деянието е
извършено повторно, след като е осъдена с Присъда по н. о. х. д. 16/2020 г. на
РС Велинград, влязла в сила на 17.07.2020 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4,
във вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което следва да бъде
призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.
Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното
право. За наказателното право от съществено значение при този вид
престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на
месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира
обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и
не трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1
КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече
неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един
по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни
причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна
дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се
дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс.
Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
5
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно
да са налице кумулативно две условия: 1./ деецът да е уведомен за решението
на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./ да не са налице
обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали
подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива
примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие
на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд,
продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки
надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия
за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния
характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143,
ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи.
Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на
решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е.
покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК.
Отчитайки обществената опасност и морална укоримост на
престъплението, законодателят е въвел квалифициран състав на
престъплението при бездействие на дееца, който след като веднъж е осъден с
влязла в сила присъда за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, продължава да не
изпълнява задължението си за заплащане на издръжка, предвиждайки състав
при повторност с чл. 183, ал. 4 НК.
За да е осъществен съставът на това престъпление, освен посочените по
основния състав признаци, от обективна страна се изисква да е налице влязла
в сила присъда, с която деецът е признат за виновен и му е наложено
наказание за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а от субективна-
знание за осъждането.
Установи се, че по силата на влязло в сила на 28.08.2018 г. съдебно
решение за подсъдимата е възникнало задължение да заплаща издръжка на
детето си в посочения в обвинителния акт размер от 180 лв. месечно. За
осъждането си да заплаща издръжка в увеличен размер подсъдимата е узнала
с връчване на поканата за доброволно изпълнение в хода на образуваното
изпълнително производство за принудителното му събиране на 07.04.2019 г.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез
бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със
съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за
издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимата е осъществила състава
на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на детето си в за
6
инкриминирания период, като е бездействала и не е изплатила присъдената
издръжка, което не отрича.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна
невъзможност за изпълнение. Подсъдимата е в трудоспособна възраст, няма
данни да страда от заболявания, които да й пречат да работи или да са
съществували обективни пречки, поради което не е могла да започне работа
през инкриминирания период. Не представлява такава пречка изтърпяването
на наказание пробация по предишни осъждания, тъй като с поведението си
подсъдимата е станала причина да й бъде наложено и не може да се позовава
на собственото си противоправно поведение, което да сочи като
обстоятелство, обуславящо обективна невъзможност.
Не представлява обективна невъзможност, обуславяща субективна
несъставомерност липсата на движимо и недвижимо имущество у
подсъдимата, от което може да реализира доходи. Имуществото и доходите са
един от многото възможни източници на парични средства, затова липсата им
би изключила съзнателното неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка само ако се установи, че няма друг правомерен начин подсъдимата
да реализира доходи или да положи дължимата грижа да изпълни
задължението си по друг начин, например чрез полагане на непосредствени
грижи, извън режима на лични отношения, но е била възпрепятствана от
упражняващия родителски права родител. Не е такъв конкретния случай.
Според показанията на свидетеля М. Ш., които съдът кредитира, въпреки
възможната му заинтересованост от изхода на делото, доколкото не бяха
оспорени от Ш., за инкриминирания период за детето се е грижил само той.
В допълнение, задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото
съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което
евентуални затруднения, довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от
там и за невъзможност за заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Налице е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно
да се касае за поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са
общо пет по 180 лв. всяка на стойност 900 лв.
Престъплението е извършено повторно. С Присъда № 11/01.07.2020 г.
по н.о.х.д. 16/2020 г. на РС Велинград И.С.Ш. е призната за виновна за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл.
7
28, ал. 1 НК за периода месец декември 2016 г.-до месец септември 2019 г., за
което й е наложено наказание пробация. Присъдата е влязла в сила на
17.07.2020 г. След влизане в сила на тази присъда И. Ш. е продължила да
бездейства, като не е заплащала издръжка на детето си, с което осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4
НК, във вр. ал. 1 НК, тъй като за месеците юни, юли, август и декември 2021
г. и месец април 2022 г., след като е била осъдена с влязло в сила Решение №
216/02.08.2018 г. на РС Велинград да издържа свой низходящ- детето си
А.М.Ш., роден на 09.06.2010 г., съзнателно не е изпълнила задължението си в
с. Света Петка, Община Велинград да заплати пет месечни вноски по 180 лв.
всяка или общо 900 лв.
Престъплението е осъществено и от субективна страна. Извършено е
при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото
подсъдимата Ш.е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване, че е осъдена да заплаща издръжка на детето си с влязло в
сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието детето
й няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по
този начин ще бъде лишено от полагаемите му се финансови ресурси, но
въпреки това от волева страна подсъдимата е искала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в
неполучаване на паричните суми от страна на детето й. И. Ш. е знаела за
постановената от съда присъда по н. о. х. д. 16/2020 г. на РС Велинград, което
потвърди пред съда.
По тези съображения съдът призна подсъдимата за виновна и я осъди
за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание от
подсъдимата и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
тежкото й семейно положение понастоящем, а именно че е безработна, а като
отегчаващо, че по всичките й предишни осъждания й е налагано наказание
пробация, което обаче не е постигнало целите на чл. 36 НК и най-вече за
личната превенция.
По тези съображения съдът намери, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на подсъдимата и което би изпълнило целите на чл. 36
НК, е следващото по тежест, а именно лишаване от свобода, в размер около
предвидения в закона минимум, а именно четири месеца, както и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата на информационното табло в сградата на Община Костенец.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата.
8
Определеният размер на наказанието лишаване от свобода съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Така предвидения
размер на наказанието, според съда, не би създал у Ш. убеждение, че е
останала за ненаказана за неправомерната си и обществено опасна постъпка.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, като се имат предвид
предишните осъждания на подсъдимата, все за престъпление по чл. 183 НК,
което показва една трайно установено у подсъдимата нагласа на незачитане
на обществените отношения, гарантиращи осигуряване на средства на
издръжка на подрастващите.
В случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за прилагане на
института на условното осъждане. Така определеното и наложено на
подсъдимата наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимата
не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът намира, че целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на
осъдената, ще бъдат постигнати и без да се налага да го изтърпи. Отлагането
на изпълнението на наказанието лишаване от свобода освен това ще позволи
на осъдената да упражнява трудова дейност, от която да реализира доходи, за
да заплаща издръжка на детето си.
Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, от четири месеца като определи изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Доколкото подсъдимата беше призната за виновна за престъплението,
за което е предадена на съд, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в нейна тежест бяха
възложени разноските за назначените по делото на досъдебното производство
и пред съда основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от които
80 лв. да бъдат заплатени в полза на ОДМВР Пазарджик, 100 лв. в полза на
РС Велинград.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева

9