Р Е Ш Е Н И
Е № 1692
гр. Пловдив, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година , в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 17967 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против М.Г.Ц.,
ЕГН: **********,*** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че за периода от 11.11.2013
г. до 08.09.2017 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на
521,01 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.01.2014 г.
до 31.10.2017 г. за обект, находящ се в ***, като за потребените количества
вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се
дължи сумата. Съгласно чл.31, ал.2 и 42 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив при неспазване на срока на плащане потребителите дължат
законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради което на ответника са издадени фактури
за лихви. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между
експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй като е
собственик на горепосочения водоснабден
недвижим имот.Твърди се, че в имота на потребителя имало монтирани общо
броя измервателни устройства с номера в картотеката на дружеството с номера: ***,***,***,***,
които номера били различни от тези на корпуса на самия водомер и служели за
индивидуализация на потребителя в картотеката на дружеството. Отчетът за
водоснабдения недвижим имот се е осъществявал за процесния период само по
показанията на две от измервателните устройства, като другите не се ползвали от
ответника. Извършван бил реален отчет по вовомери с номера ***и ***. Ищецът сочи, че във връзка с натрупаните
задължения за предоставените на ответника ВиК услуги на абоната са връчвани и
изпращани покани за доброволно изпълнение. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело
№ 19676/2017 г. по описа на ПРС,
длъжникът не бил открит и било залепено уведомление по чл. 47 ГПК и дадени
указания за предявяване на иск, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират
се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
до окончателното плащане и разноските в
настоящото и заповедното производство.
В законноустановения едномесечен
срок не е постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба
е връчен редовно на ответника. В
законоустановения месечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание, но нито лично,
нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лв. – държавна
такса и в заповедното производство в размер от 75 лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Ц., ЕГН: **********,*** дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 521,01 лв. – главница, представляваща стойността на предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *** за
периода от 11.11.2013 г. до 08.09.2017 г. , както и сумата от 95,46 лв. -мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.01.2014 г. до 31.10.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2017г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №19676/2017 г. по описа на ПРС, ІV-ти състав.
ОСЪЖДА М.Г.Ц., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски,
както следва: сумата от 75 лв.- държавна
такса гр.д. № 17967/2018 г. по описа на
ПРС и сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д№19676/2017
г. по описа на ПРС, ІV-ти бр. състав, от които сумата от 25 лв.- държавна такса
и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ