№ 43
гр. гр. Димитровград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200536 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В. ХР. В. с адрес с.Ч., ул.“П.П.“8, ЕГН ********** е останал
недоволен от наказателно постановление № 21-0254-000727/16.08.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 16.01.2021г. около 16:32
часа в гр.Димитровград, на ул."Хасковска" до бензиностанция "Зара" посока гр.Хасково
управлява лек автомобил „Ф.г.“ с рег.№ Х **** КР, като при заснемане на нарушение с
клип № **** с АТСС TRF-M1 с номер 596 и извършена справка с РСОД в АИС-КАТ се
установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП
от 08.10.2020г., с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест)
месеца.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя- редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата си.
Упълномощеният процесуален представител- също редовно призован, не се явява. Изпраща
писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбата, описва, че жалбоподателят не е
бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила му, иска наказателното
постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
Полицейските служители Р.Р. и И.И.-служители при РУ-Димитровград, при изпълнение на
служебните си задължения проверили клип № ****, с който било заснето извършено
нарушение по ЗДвП. Клипът бил заснет с автоматично техническо средство TRF-M1 с номер
596. При проверка на клипа установили, че на 16.01.2021г. около 16:32 часа в
гр.Димитровград, на ул."Хасковска" до бензиностанция "Зара" посока гр.Хасково, е заснето
движението на лек автомобил „Ф.г.“ с рег.№ Х **** КР. При извършена справка в РСОД в
АИС-КАТ полицейските служители установили, че от 08.10.2020г. автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Така на собственика на автомобила В. ХР. В. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №202001/17.07.2021г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП.
Нарушителят бил издирен и му бил връчен акта, като го подписал без да отразява
възражения.
На 16.08.2021г. било издадено предметното на делото наказателно постановление № 21-
0254-000727/на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за
виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП на жалб.В. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалб.В. на 20.09.2021г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е депозирана съда на
21.09.2021г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
2
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.В. автомобил е с
описани регистрационни номера- т.е. един от елементите на нарушението не е налице.
Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение-
МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, е кумулативно, а не
алтернативно. Липсата на единия от елементите води до неосъществен състава на
нарушението, като тази липса не може да бъде пренебрегната с описанието за хипотезата на
предложение първо от текста.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде
дерегистриран поради неизпълнение на задължението му в двумесечен срок от
придобиването да изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Действително, установено е, че регистрацията на л.а. „Ф.г.“ с рег.№ Х **** КР била
прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП - нерегистрирано в срок МПС и след дата 08.10.2020г.
регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно, като не е уведомяван
собственика за това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил. Наличието на досъдебно производство –
образувано във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за
дерегистрация, доколкото последната се извършва от други държавни органи и не е предмет
на обследване и задължение на органите на досъдебното производство, още повече
задължение на последните да известяват участник в това производство.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“. Т.е. тази дерегистрация се
извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват
данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства,
подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване и твърде близка дата, до която е следвало да се
извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент
за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на
автомобила му, знае за изтеклия законоустановен двумесечен срок и въпреки това е тръгнал
да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
3
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, то при липса на някои от
елементите на състава на нарушението и липсата на каквито и да било доказателства за това
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи
безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Още повече, нарушението може да се определи като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице са
данни за извършено друго административно нарушение от страна на водача, а именно
такова по чл.145, ал.2 от ЗДвП, където именно е формулирано задължението на всеки един
собственик на МПС за регистрацията му в законоопределен срок след придобиването му.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил
по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така
направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата
от 300 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0254-000727/16.08.2021г. на ВПД Началник
4
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на В. ХР. В. с адрес с.Ч., ул.“П.П.“8,
ЕГН **********, за това, че на 16.01.2021г. около 16:32 часа в гр.Димитровград, на
ул."Хасковска" до бензиностанция "Зара" посока гр.Хасково управлява лек автомобил
„Ф.г.“ с рег.№ Х **** КР, като при заснемане на нарушение с клип № **** с АТСС TRF-M1
с номер 596 и извършена справка с РСОД в АИС-КАТ се установява, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 08.10.2020г., с което за
виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца- като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Димитровград, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на В.
ХР. В. с адрес с.Ч., ул.“П.П.“8, ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД
536/2021г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300
(триста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5