№ 8976
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110169037 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени осъдителни искове срещу П. Г. Г., както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3376,37 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 601,98 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3376,37 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 04.11.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 43,15 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15,
за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,33 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 43,15
лв. за периода 01.12.2018г. – 04.11.2021г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а,
бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15, тъй като ответникът /в качеството си на наследник/ се явява
1
потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря
за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника П. Г. чрез особен
представител адв. П. Д., с който оспорва исковете. Излага подробни съображения по
същество. Поддържа, че не е изяснено дали ответникът е приел наследството. Прави
възражение за давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищецът
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответника има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
Въпреки дадените указания, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
На първо място, от удостоверение от СО, район „Оборище“ се извежда, че
2
административен адрес бул.“Христо Кабакчиев“ №50а, е с настоящ административен адрес
бул. „Ситняково“ № 50а.
От изисканият и представен поделото Договор за продажба на жилищен имот от
жилищния фонд при Министерство на народната отбрана от 29.04.1966г. е видно, че към
тази дата процесният имот с адрес гр. София, бул.“Христо Кабакчиев“ №50а /понастоящем
бул.„Ситняково“ № 50а/, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15 е бил придобит от лице на име Борис
Христов Секулов.
От удостоверение за наследници на Л. Б. С. се констатира, че единствен наследник на
починалата на 13.08.2007г. Л. С. е синът ѝ П. Г. Секулов, срещу когото е насочен искът.
От извършена справка в особената книга за приемане и отказ от наследство се
установи, че П. Г. Секулов не се е отказал от наследството на Л. Б. С..
В действителност, с оглед формирането на имената на доказания собственик на
имота Борис Христов Секулов и Л. Б. С., е вероятно същите да са били съответно баща и
дъщеря. Това обаче не е било доказано по делото. Съдът не работи с предположения, ето
защо ищецът е следвало да докаже родствената връзка не само между П. Г. Секулов и Л. Б.
С., а и между приобретателя на имота Борис Христов Секулов и Л. Б. С.. Това е така, на
първо място, защото е възможно съвпадението на имената да е случайно. Дори да се приеме,
че Л. Б. С. е дъщеря на Борис Христов Секулов, неизследван остава въпросът дали тя е
единственият му наследник или е придобила имота в съсобственост с други сънаследници.
Всъщност въпросът, дали доказаният собственик на имота, а именно Борис Христов
Секулов, е починал към настоящия момент също остава неизяснен. Допълнително,
неизвестно е дали по време на придобиване на имота същият е бил в граждански брак и
съответно дали имотът е придобит в СИО. При неустановяването на всички тези
обстоятелства съдът не би могъл да достигне до обоснован извод относно обстоятелства с
правно значение за изхода на спора.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, извън разумно съмнение, че ответникът е
притежател на правото на собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството му
на потребител на топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
3
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени осъдителни искове срещу П. Г. Г., както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3376,37 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 601,98 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3376,37 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 04.11.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 43,15 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15,
за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,33 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 43,15
лв. за периода 01.12.2018г. – 04.11.2021г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а,
бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15, тъй като ответникът /в качеството си на наследник/ се явява
потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря
за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника П. Г. чрез особен
представител адв. П. Д., с който оспорва исковете. Излага подробни съображения по
същество. Поддържа, че не е изяснено дали ответникът е приел наследството. Прави
възражение за давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
4
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищецът
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответника има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
Въпреки дадените указания, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
На първо място, от удостоверение от СО, район „Оборище“ се извежда, че
административен адрес бул.“Христо Кабакчиев“ №50а, е с настоящ административен адрес
бул. „Ситняково“ № 50а.
От изисканият и представен поделото Договор за продажба на жилищен имот от
жилищния фонд при Министерство на народната отбрана от 29.04.1966г. е видно, че към
тази дата процесният имот с адрес гр. София, бул.“Христо Кабакчиев“ №50а /понастоящем
бул.„Ситняково“ № 50а/, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15 е бил придобит от лице на име Борис
Христов Секулов.
От удостоверение за наследници на Л. Б. С. се констатира, че единствен наследник на
починалата на 13.08.2007г. Л. С. е синът ѝ П. Г. Секулов, срещу когото е насочен искът.
От извършена справка в особената книга за приемане и отказ от наследство се
установи, че П. Г. Секулов не се е отказал от наследството на Л. Б. С..
В действителност, с оглед формирането на имената на доказания собственик на
имота Борис Христов Секулов и Л. Б. С., е вероятно същите да са били съответно баща и
дъщеря. Това обаче не е било доказано по делото. Съдът не работи с предположения, ето
защо ищецът е следвало да докаже родствената връзка не само между П. Г. Секулов и Л. Б.
С., а и между приобретателя на имота Борис Христов Секулов и Л. Б. С.. Това е така, на
първо място, защото е възможно съвпадението на имената да е случайно. Дори да се приеме,
5
че Л. Б. С. е дъщеря на Борис Христов Секулов, неизследван остава въпросът дали тя е
единственият му наследник или е придобила имота в съсобственост с други сънаследници.
Всъщност въпросът, дали доказаният собственик на имота, а именно Борис Христов
Секулов, е починал към настоящия момент също остава неизяснен. Допълнително,
неизвестно е дали по време на придобиване на имота същият е бил в граждански брак и
съответно дали имотът е придобит в СИО. При неустановяването на всички тези
обстоятелства съдът не би могъл да достигне до обоснован извод относно обстоятелства с
правно значение за изхода на спора.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, извън разумно съмнение, че ответникът е
притежател на правото на собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството му
на потребител на топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, срещу П. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Ситняково“
№ 50а, бл. 1, вх. А, ет. 3, ап. 15, искове, а именно:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3376,37 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното
изплащане, като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 601,98 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3376,37 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 04.11.2021г., като неоснователен;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 43,15 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
6
намира топлоснабден имот – в гр. София, бул. „Ситняково“ № 50а, бл. 1, вх. А, ет. 4, ап. 15,
за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,33 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 43,15
лв. за периода 01.12.2018г. – 04.11.2021г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД - „МХ ЕЛВЕКО” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7