№ 12925
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110140564 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ............... срещу К. Д. К. , ЕГН **********, обективно съединени искове
с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
относно признаването за установено, по отношение на ответника, на ЧАСТ от
вземането предмет на издадената на 14.05.2020г. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4260/2020г. по описа на СРС,
в размер на 60,69 лв., представляващи част от стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. до
имот находящ се в гр. София, .............. аб. № ............... ведно със законната
лихва за периода от 29.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 45,15 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 21.1.2020 г.,
мораторна лихва върху цена на услугата дялово разпределние в размер на
11,51 лв. за периода от 31.1.2017 г. до 21.1.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.05.2020г.
по ч.гр.д.№4260/2020г. по описа на СРС, срещу която ответникът е депозирал
възражение и по тази причина на заявителя и ищец в настоящото
производството е указано от съда да предяви срещу нея настоящите искове за
установяване на вземането. Ищцовото дружество сочи, че след извършено
частично плащане на задълженията на 06.02.2020г., ответникът продължава
да дължи претендираните суми, в качеството й на собственик на
1
топлоснабден имот, находящ се гр. София, .............. аб. № 148540 в периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия, цената на която не е била заплатена от нея в качеството й
на потребител в определения за това в Общите условия срок, поради което
дължи освен главниците, начислени мораторни лихви, и законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до изплащане на задълженията.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника. В него се сочи, че ответникът е заплатила главницата
за топлинна енергия още преди издаването на заповедта за изпълнение.
Твърди, че фактура за начисляване на задължение за дялово разпределение не
е била получавана от нея, а и не е била издавана.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от ю-т
............. която поддържа предявените искове, като сочи, че на 06.02.2020г. от
страна на ответника е извършено плащане със сумата от 339,67 лв., като с нея
са били погасени само частично дължимите вземания, като непогасени и
понастоящем са останали 60,94 лв.-главница, 0,89 лв. законна лихва, 56,66 лв.
–мораторни лихви . Моли съда да съобрази факта на частичното плащане и да
уважи исковете в частта им, в която вземанията не са погасени. Претендира за
разноски по делото.
В съдебното заседание ответникът не се яви лично, тя беше
представлявана от пълномощника й адв.Маврова, която оспорва предявените
искове, като сочи, че в производството по делото се установява, че
доверителят й е платила изцяло главницата по издадената обща фактура,
поради което няма непогасено подобно задължение. Моли съда да отхвърли
иска и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.
Третото лице-помагач „Нелбо“ АД не изпрати представител в съдебното
заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетите като писмени доказателства по делото Съобщение към
Фактура №.........................г. и платежно нареждане от 06.02.2020г. се
установява, че задължението на ответника към ищцовото дружество за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е в
размер на 339,67 лв., като то е заплатено от ответника на 06.02.2020г., т.е.
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но преди
2
издаването на самата заповед. С това плащане не е погасявано задължение за
цена на услугата „дялово разпределение“, тъй като такова не фигурира във
Фактура №.........................г., а и самият потребител и ответник по спора, в
платежния документ е посочил, че заплаща задължение за топлинна енергия.
Ответникът не оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия,
относно процесните имот и период, доставянето на енергия от страна на
ищеца, количеството и цената й. Оспорва само, че е заплатила дължимата
главница за доставена топлинна енергия и дължимостта на претендираните
мораторни лихви.
С доклада по делото съдът указа на ищцовото дружество, че не сочи
доказателства за твърденията си, че ответникът все още дължи главница в
размер на 60,69 лв., въпреки плащането извършено от нея на 06.02.2020г. с
посочване изрично какво е заплатено, че е обявило по подходящ начин редът
и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ съгласно чл.36,
ал.2 от Общите условия, както и че е издало фактури за предоставените
услуги за дялово разпределение. Доказателства за тези твърдения и факти не
бяха представени от ищцовото дружество, поради което се налага извода, че
претендираното вземане за неизплатен остатък от задължение за доставена
топлинна енергия в размер на 60,69 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Използвайки електронен калкулатор за законна лихва, съдът изчисли, че
върху главницата от 60,69 лв. за периода от 29.01.2020г. до 06.02.2020г.-дата
на плащането, тя е в размер на 0,15 лв. По отношение на това вземане
предявеният иск следва да бъде уважен, защото от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до плащането такава се
дължи.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства съобщения
към Фактури №.........................г., №.....................г. и №**********/31.07.2017г.
и предвид процесния период на претендираната главница-01.05.2018г. до
30.04.2019г., обезщетение за забава може да се претендира само, считано от
изтичането на 45-дневен срок от 31.07.2018г., съгласно правилата на чл.33,
ал.5 във вр. с ал.2 от Общите условия. Затова мораторната лихва се дължи за
периода от 15.09.2018г., а не от 15.09.2017г., до 21.01.2020г. Размерът на
мораторната лихва върху вземането по Обща фактура №.........................г.
3
(339,65лв.) за периода от 15.09.2018г. до 21.01.2020г. е 46,61 лв. Ответникът
е била във забава за плащането на тези суми в периода от 15.09.2018г. до
21.01.2020г. поради което дължи мораторните лихви. В случая, след като от
страна на ищцовото дружество се претендира само мораторна лихва в размер
на 45,15 лв. и то за по-дълъг от процесния период, то този иск следва да бъде
уважен изцяло.
Поради обстоятелството, че плащането на цената на доставената
топлинна енергия е осъществено от ответника след образуване на
заповедното производство, но преди издаването на заповедта за изпълнение,
както и поради това, че с възражението си срещу заповедта за изпълнение тя е
представила копие от платежното нареждане, съдът намира, че тя е дала
повод за завеждане на заповедното производство, защото е била в забава за
заплащане на главницата за доставена топлинна енергия в процесния период,
но не е дала повод на ищеца да предяви иск за установяване на процесното
вземане. Затова, разноските по делото в заповедното производство следва да
се изчислят съразмерно с уважената и заплатената част от вземанията, като се
приспадне вземането за мораторна лихва върху главницата за „дялово
разпределение“, а в исковото производство само съразмерно с уважената част
от исковете, а именно тази за мораторната лихва в размер на 45,15 лв. и
законната лихва от 0,15 лв.
Така в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
разноски по делото в заповедното производство в размер на 24,37 лв.-
държавна такса и 48,74 лв.-юрисконсултско възнаграждение, или общо 73,11
лв., а в исковото производство за внесена държавна такса от 9,64 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 38,55 лв. или общо 48,19 лв.
Разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на ищцовото дружество
в исковото и заповедното производства са общо 121,30 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 184,34 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. К., ЕГН
**********, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...............
съществуват ЧАСТ от вземанията предмет на издадената на 14.05.2020г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№4260/2020г. по описа на СРС, в размер на 0,15 лв., представляващи законна
лихва върху главницата от 60,69 лв. за периода от 29.01.2020г. до
06.02.2020г., мораторна лихва върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия в размер на 45,15 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 21.1.2020
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
............... срещу К. Д. К. , ЕГН **********, обективно съединени искове с
правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
относно признаването за установено, по отношение на ответника, на ЧАСТ
от вземанията предмет на издадената на 14.05.2020г. Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4260/2020г. по описа на
СРС, в размер на 60,69 лв., представляващи част от стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. до
имот находящ се в гр. София, .............. аб. № ............... поради осъществено
плащане в хода на заповедното производство и мораторна лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение“ в размер на 11,51 лв. за периода
от 31.1.2017 г. до 21.1.2020 г., поради неоснователността на този иск.
ОСЪЖДА К. Д. К. , ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ............... сумата от 121,30 лв., представляваща разноски
по делото в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............... да заплати на
К. Д. К. , ЕГН ********** сумата от 184,34 лв., представляваща разноски по
делото в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5