Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом,08.03 .2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на    седми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Катя Цветанова

 

при секретаря  , Л.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1748 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е особено исково, по реда на чл.318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.49,ал.1 от СК..

         Ищец по делото е  Д.  И.Р. с ЕГН ********** ***,която   се  явява лично в съдебно заседание.

       Ответник по делото е Г.П.Р. с ЕГН **********о***, редовно призован не се явява в съдебно заседание.   

  В исковата молба се твърди, че страните имат сключен граждански  брак на 19.06.1985 г. в гр. Лом, за което е съставен акт за граждански брак № 138/1985 г. при Община гр. Лом.

  От брака имат едно непълнолетно дете Т. Г. П. родено на *** г. От 1989 г. страните са разделени . Бракът е изпразнен от съдържание.  

 

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1.                 Да предостави на  майката   упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Г., родено от  брака между страните, а на ответника определен подходящ режим на контакти с детето;

2.Да бъде осъден ответника да заплаща за детето издръжка, считано от постъпването на исковата молба в съда до настъпването на законови основания за нейното изменение или прекратяване;

3. Ищецата сочи, че от 1989 година са във фактическа раздяла. Никои от тях не е направил опит за помирение и всеки си е устроил живота отделно. Моли съда да  постанови решение с което да прекрати брака между тях, без да се произнася за вината,   Ищцата да носи брачното си име –  Р.. Няма  искане за  ползване на семейно жилище.

     Правното основание на предявения иск е чл.49 ал.1 СК.

Ответника, редовно призован не се явява в съдебно заседание, в срока по чл.131 не е подал отговор на исковата молба.  Не сочи доказателства.

        За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор, съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Представения препис от удостоверение за граждански брак, от който се установи, че страните са съпрузи и имат сключен граждански  брак на 19.06.1985 г. в гр. Лом, за което е съставен акт за граждански брак № 138/1985 г. при Община гр. Лом.

  От брака имат едно непълнолетно дете Т. Г.  П. родено на *** г., акт № 0019   от 18.01.1999 г.  на Община Лом. Няма спор,че страните са родители на детето.

 В съдебно заседание  ответника не се явява .

Ищцата в съдебно заседание заяви, че детето е навършило пълнолетие,към момента на разглеждане на делото и не желае съда  да се произнася за родителски права и присъждане на издръжка за детето.

 Предвид така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.49 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.   Установи се, че е налице предпоставката за допускане на развода. Ищцата не живее в семейно жилище, а в чуждо жилище, тъй като нямат такова.

Няма искане за издръжка  от съпруга си.

По делото не е направено изрично искане съдът да се произнесе по въпроса относно вината за разстройството на брака, поради което следва да се отбележи единствено, че установеното поведение на страните и отношенията им обосновават извод, че разстройството на брака е дълбоко и непоправимо.

 Безспорно между страните е установено от доказателствата по делото, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено в съвкупност, от взаимното неразбирателство, отчуждение   и липса на  диалог . Страните живеят от дълги години разделени, както установи и детето им  Т..

    Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от няколко години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл. 49, ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

Роденото  от брака дете е пълнолетно .             

    Според разпоредбата на чл. 53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/Решение № 245/17.05.2012 г. по гр.дело№ 1058/2011 г. - IV г.о. ВКС; Определение № 172/15.02.2012 г. по гр.дело№ 1058/2011 г. - IV г.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата при сключването на брака   е приела фамилното име на своя съпруг,- Р..  Същата,чрез детето си заявява, че желае да остане брачното й име Р..

          Страните  не са направили иск за произнасяне на съда за ползване на семейно жилище.

    Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на по 20.00 лв., която следва да се заплати от страните по сметката на Ломският районен съд, сумата 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.  

              Разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

    

   Водим от изложените съображения и на основание чл. 258 и сл. от ГПК, чл. 7, ал.2 от ГПК, съдът

                                                   

                                                                                                     

                                                    Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански  брак на 19.06.1985 г. в гр. Лом, за което е съставен акт за граждански брак № 138/1985 г. при Община гр. Лом, между Д.И.Р. с ЕГН ********** ***  и   Г.П.Р. с ЕГН ********** ***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл. 49, ал.1 от СК.

 

 П    ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака- Д.  И.Р. с ЕГН ********** ***,  да  носи брачното си фамилното име –   Р..

    ОСЪЖДА Д.  И.Р. с ЕГН ********** *** и Г.П.Р. с ЕГН **********о***,  ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на  Ломският РАЙОНЕН СЪД сумата  по 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК,  както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

    Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: