РЕШЕНИЕ
№ 3088
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110126281 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „БИЛД“ ЕООД против
„ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 24 597, 82 лв., представляваща
остатък от неизплатено възнаграждение, дължимо на основание извършени
строително-монтажни работи на обект „Балнеокомпекс с външни басейни“ гр.
Хисаря за периода м. март 2020 г. – м. август 2021 г., съгласно фактура с №
**********/13.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /08.11.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 7 819, 66 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 14.08.2021 г. до 05.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът „ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД на
възложил на „БИЛД“ ООД извършването на СМР на обект „Балнеокомпекс с
външни басейни“ гр. Хисаря, при следната организация на работа:
изпълнението на съответните СМР е започвало след предварително одобрение
от ответното дружество на представената му от ищеца оферта съгласно
предварително изготвена количествена сметка, като след приключването на
съответния етап от СМР и извършването на надлежна проверка относно
1
количеството и качеството на изработеното от страна на ответника, в
присъствието на представител на ищеца, страните са подписвали приемо-
предавателен протокол за свършената работа. Едва след това се е пристъпвало
към издаване на фактура, като в случай на установени отклонения в
изпълнението, страните са съставяли констативен протокол с описване на
СМР, подлежащи на поправка от изпълнителя.
Сочи се, че при установения между страните модел на работа, ищецът е
съставил и изпратил на електронната поща на ответника Протокол № 10,
който бил върнат на 31.05.2021 г. с отбелязване, че е проверен за количество и
качество и по него следва да бъде издадена фактура.
След проведен телефонен разговор, в изпълнение на изискванията на
възложителя, изпълнителят разделил на две части дейностите по протокол 10.
Така на 03.06.2021 г. повторно изпратил на представител на ответното
дружество Протокол № 10-1 и Протокол № 10-2, представляващи в тяхната
съвкупност подписания преди това от ответника Протокол № 10, а след това и
окончателен Протокол № 14 за останалите извършени от изпълнителя СМР на
обекта.
Ответното дружество върнало с корекции подписаните от него в
представител Протокол № 10-2 и Протокол № 14.
Въз основа на Протокол № 10-2 и Протокол № 14, ищецът е издал
фактура с № **********/13.08.2021 г., която е била изпратена на ответното
дружество.
По посочената фактура ответникът извършил частични плащания в
общ размер на 146 762,27 лв., от които на 13.10.2021 г. е заплатил сумата от
100 000 лв., на 18.01.2022 г. – сумата от 20 000 лв. и на 22.02.2022 г. – сумата
от 26 762,72 лв., като последните две плащания са извършени от други фирми
на ответника в полза на „ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за
погасяване на задълженията в пълен размер), въпреки проведените разговори
и отправените му покани за плащане на дължимите суми, ищецът претендира
разликата до пълния размер на стойността по фактурата, равняваща се на
процесната сума от 24 597,82 лв., както и сумата от 7 819,66 лв.,
представляваща общия размер на дължимите лихви за забава за периода от
14.08.2021 г. до 05.10.2022 г., съобразно настъпилия падеж на задължението по
2
фактурата и намаления размер на първоначалната главница с оглед
извършените частични плащания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва, че между страните съществува валидно правоотношение
по договор за СМР от 07.06.2020 г. на обект „Хотел с балнеологичен център и
басейни“ в УПИ I-667, кв. 4, по плана на гр. Хисаря, но твърди, че същият е
сключен от И.Т.П. – предишен едноличен собственик и наследодател на
настоящите съдружници и управители в ответното дружество, поради което
последното не разполага с подписан екземпляр на договора.
Потвърждава, че сумата по процесната фактура представлява сбор от
коригиран Протокол № 10-2 (51 535,26 лв. без ДДС) и коригиран Протокол №
14 (101 725,61 лв. без ДДС), след приспадане на авансово платена сума в
размер на 10 460,42 лв. без ДДС, с което действие счита, че ищецът се е
съгласил, признал и приел коригираните фактури, без да възрази срещу
количеството и сумите по тях.
Сочи, че с оглед спецификата на процесите в строителството, е приел и
заплатил на ищеца извършените от него СМР с лошо качество по процесните
протоколи и фактури.
Впоследствие обаче установил, че предадената работа е негодна за
употреба и се наложило преработката й от трети лица, тъй като ищецът вече
бил напуснал обекта.
Във връзка с тази необходимост, на 31.08.2021 г. ответникът, съвместно
с представители съответно на „СТРОЙМАКС 2000" ЕООД и ,,БАУВЕРК
ЕООД - трети лица, които са били ангажирани да направят отново
некачествено извършената работа от страна на „БИЛД“ ЕООД, е изготвен
Констативен протокол, относно строеж „Хотел с балнеологичен центьр и
външни басейни", находящ се в УПИ 1-667, за хотел и КО, кв.4 по плана на
град Хисаря, област Пловдив, е установено следното:
1/ в БЛОК А - некачествено изпълнени гипсови шпакловки, което
наложи направа и поправка с цел изпълнение на по-нататъшните работи
/боядисване и тапети/
• Направа на поправки /прешпакловане/ по стаи -1168 кв.м. х 5,00 =
5840,00 лева;
3
• Направа поправки /прешпакловане/ по коридори - 370 кв.м. х 5,00 =
1850,00 лева;
• Липсващи Р.О. балнеология - 4350,00 лева
Обща сума: 12 040,00 лева (дванадесет хиляди и четиридесет лева) без
включен ДДС и
2/ в БЛОК Б - некачествено изпълнени гипсови шпакловки, което
наложи направа с поправка с цел изпълнение на по-нататьшните работи
/боядисване и тапети/
• Направа поправки /прешпакловане/ по стаи - 419 кв.м. х 7,40 =
3100,60 лева;
• Липсващи Р.О. на кота - 4,84 = 1680,00 лева;
• Напукани стени на кота - 4,84 = 2890,00 лева;
Обща сума: 7 670,60 лева (седем хиляди шестстотин и седемдесет лева
и шестдесет стотинки) без включен ДДС.
Общата сума на направените констатации за блок А и блок Б, възлиза
на 19 710,00 лева без ДДС или 23 652,72 лева с ДДС.
Сочи, че във връзка с горните констатации възложителят взел решение
сумата, посочена по-горе, да бъде удържана от оставащите плащания на
фирма „БИЛД" ЕООД и да бъде платена на фирмите изпълнители на
поправките.
Твърди се, че с Констативен протокол № 7/24.11.2022 г. на основание
извършена проверка по качеството на изпълнението на СМР в блок А, Б и С
(монтаж на ревизионни клапи 59/134/12,5 мм, чиято стойност на доставка и
монтаж в размер на сумата от 28 764 лв. е била заплатена на „БИЛД“ ЕООД),
отново е установено лошо изпълнение, което наложило преработката им и
заплащане на възнаграждение на други изпълнителни.
На следващо място твърди, че освен некачествено, ищецът е изпълнил
възложените задачи със забава, доколкото срокът за изпълнението им,
съгласно сключения договор, е бил до 07.10.2020 г., а работата е предадена
през месец май 2021 г. С оглед на това, на основание чл. 15 от договора,
възложителят счита, че изпълнителят дължи неустойка за забава, възлизаща
на 10% от стойността на неизвършените СМР по процесната фактура, т.е. на
сумата от 17 136 лева.
4
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявените
искове за основателни, релевира възражения за прихващане, както следва:
1/ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - със сумата от 10 200 лв.,
представляваща платена в полза на „Бауверк“ ЕООД сума по фактура №
104/07.12.2021 г. за поправка на некачествено извършената от ищеца работа;
2/ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - със сумата от 10 771,44 лв.,
представляваща платена в полза на „Строймакс 2000“ ЕООД сума по фактура
№ 104/07.12.2021 г. за поправка на некачествено извършената от ищеца
работа;
3/ на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД със сумата от 28 764 лв.,
заплатена на „БИЛД“ ЕООД за доставка и монтаж на некачествени
ревизионни клапи, с която сума счита, че следва да се намали общото
възнаграждение на ищеца; и
4/ на основание чл. 92 ЗЗД със сумата от 17 136 лв., представляваща
неустойка за забавено изпълнение по чл. 15 от договора в размер на 10 % от
процесната фактура.
Претендира разноски.
Със становище от 07.11.2023 г. ищецът „БИЛД" ЕООД излага
подробни аргументи за неоснователност на направените възражения за
прихващане от страна на ответника.
По отношение на твърденията на ответника за наличие на некачествено
изпълнение, сочи че така направеното възражение е преклудирано, доколкото
работата е била надлежно приета от възложителя, а твърдените в отговора на
исковата молба недостатъци не са „скрити“ по смисъла на закона.
Твърди, че никога не е канен от възложителя да отстранява
недостатъци в предадената работа.
Навежда твърдения, че последващите изпълнители са ангажирани не за
отстраняване на лошо извършена от ищеца работа. Сочи, че възложителят е
предприел действия по поставяне на пожарогасителна инсталация, които, от
своя страна са наложили разбиването на вече готовите стени и тавани,
респективно – тяхната преработка. Твърди, че третите лица са ангажирани
5
именно за извършването повторно на същите СМР, а не за отстраняване на
недостатъци в работата на ищеца.
По отношение на твърденията за некачествени материали и монтаж на
ревизионни клапи, сочи, че същите са били доставени на обекта още през
ноември 2020 г., а впоследствие /през юни 2021 г./ възложителят поискал да
бъде направена нова поръчка за същия вид клапи, поради което твърдението,
че са некачествени е неоснователно и преклудирано.
По отношението на вземането за неустойка – сочи, че, доколкото между
страните няма подписан писмен договор, поради настъпилото заболяване и
смърт на предишния управител на ответното дружество /въпреки желанието и
на двете страни за писменото оформяне на договора/, неустоечната клауза не е
надлежно договорена.
Независимо от това, сочи, че изпълнителят не е в забава, доколкото
самият възложител е бил в забава. Сочи, че изпълнителят не е разполагал с
поле за работа, тъй като възложителят променял техническите задания в хода
на изпълнението на СМР, както и с оглед обстоятелството, че спецификата на
възложените СМР на ищеца налагала да изчакат приключването на работата
на други подизпълнители.
С тези аргументи моли за оставяне без уважение на направените
възражения за прихващане и уважаване на предявените искове в пълен
размер.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по Договор за строително-
монтажни работи, по силата на което 2/ ищецът е престирал дължимото във
връзка с изпълнението; 3/ съдържанието на договора, включително 4/
задължението на ответника за заплащане на възнаграждение в твърдения
6
размер, отговарящ на размера на претенцията; 5/ приемането на работата от
страна на възложителя.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже, че е заплатил възнаграждение за изпълнената и приета работа.
По направените възражения за прихващане, в тежест на ответника е
да установи:
По възраженията, основаващи се на правото по чл. 265, ал, 1, пр. 2 ЗЗД:
1/ че своевременно е релевирал възраженията си за некачествено
извършена работа /по отношение на видимите недостатъци – веднага, а
по отношение на скритите такива – непосредствено след откриването
им/; 2/ вида на недостатъците; 3/ ангажирането на трети лица за тяхното
отстраняване; 4/ стойността на разходите, заплатени за отстраняването
им;
По възражението, основаващо се на правото по чл. 265, ал, 1, пр. 3 ЗЗД:
1/ вида и размера на недостатъците; 2/ заплащането на сумата за
некачествената работа на изпълнителя; 3/ своевременно релевирано
възражение за наличие на недостатъци;
По възражението, основаващо се на наличие на насрещно вземане за
неустойка по чл. 92 ЗЗД: 1/ наличието на валидна клауза за заплащане
на неустойка за забава и нейното конкретно съдържание; 2/ възникване
на предпоставките, във връзка с които е уговорена неустойката /изпадане
в забава на длъжника, както и нейната продължителност/; 3/ размера на
претенцията си;
В тежест на ищеца е да докаже защитните си възражения, в това
число, че работата е била приета без забележки от възложителя и че срокът на
договора не е спазен, тъй като самият кредитор е изпаднал в забава.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, както и размера на предявения иск.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
За установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства по
делото са събраните писмени и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, изготвени са съдебно-техническа и допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
Не е спорно между страните, че същите са били надлежно обвързани от
7
Договор за строително-монтажни работи, по силата на който ищецът-
изпълнител приел да извърши по възлагане на ответника-възложител СМР на
обект „Хотел с балнеологичен център и басейни“ в УПИ I-667, кв. 4, по плана
на гр. Хисаря.
Установява се по делото, че с оглед настъпило заболяване и смърт на
предишния управител на дружеството в процеса на договаряне, не се стигнало
до оформяне на договора в писмен вид, подписан от двете страни по спора.
С оглед на това, съдът приема, че страните са валидно обвързани от
неформален договор за СМР.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че договорните им отношения датират от месец юни
2020 г., като страните надлежно са изпълнявали задълженията си при
описания в исковата молба модел на работа - след приключването на
съответния етап от СМР и извършването на надлежна проверка относно
количеството и качеството на изработеното от страна на ответника, в
присъствието на представител на ищеца, страните са подписвали приемо-
предавателен протокол за свършената работа. Едва след това се е пристъпвало
към издаване на фактура, като в случай на установени отклонения в
изпълнението, страните са съставяли констативен протокол с описване на
СМР, подлежащи на поправка от изпълнителя.
Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства /л. 10-16 от гр.д. № 5645/2022 на РС – Русе/, че на 31.05.2021 г.
ищецът-изпълнител съставил и изпратил на електронната поща на ответника
Приемо-предавателен Протокол № 10, подписан двустранно с отбелязване,
че за възложителя е проверен за количества и качество от инж. Х.П., съгласно
който стойността на извършените СМР възлиза на сумата от 184 110.60 лева с
ДДС.
Не е спорно, а и се установява от представената електронна
кореспонденция /л. 18 от делото пред РС-Русе/, че по искане на ответника,
Протокол № 10 е разделен на две части и са изпратен отново за одобрение
Протокол № 10-1 и Протокол № 10-2. За сумата по протокол № 10-1
/114527.60 лева/ е издадена отделна фактура от 03.06.2021 г. /л. 19/
Признава се от ответника, че е получил изпратените му от ищеца
Протокол № 10-2 /на стойност 57985.81 лева без ДДС – л. 25-26/ и
8
Окончателен протокол № 14 /на стойност 103060.81 лева без ДДС – л. 22-24/.
Признава се от ответника, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства, че на 13.08.2021 г., след извършена проверка, е върнал на
ищеца с корекции горните протоколи, като дължимата сума по Протокол №
10-2 била 51 535,26 лв. без ДДС – л. 27-28, а по коригирания Протокол № 14
сумата възлиза на 101 725,61 лв. без ДДС – л. 29-31/.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените
доказателства, че във връзка с дължимите плащания по коригираните
протоколи и след приспадане на авансово платената сума в размер на 10460,42
лв. без ДДС, ищецът е издал фактура с № **********/13.08.2021 г. /л. 8/ за
сумата от 171 360.54 лева, която е била изпратена на ответното дружество.
Не се спори между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства /л. 32-34/, както и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л. 120 от гр.д. № 26281/2023 г. на СРС/ че: ответникът
надлежно е осчетоводил процесната фактура; включил я е в дневниците си за
покупки като сделка с право на данъчен кредит; ползвал е данъчен кредит,
съгласно справката-декларация по ДДС; извършил частични плащания в общ
размер на 146 762,27 лв., от които - на 13.10.2021 г. е заплатил сумата от 100
000 лв., на 18.01.2022 г. – сумата от 20 000 лв. и на 22.02.2022 г. – сумата от 26
762,72 лв., като последните две плащания са извършени от други фирми на
ответника в полза на „ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД; след извършените плащания в
счетоводството на ответника по партида на „Билд“ ООД се води непогасено
задължение в размер на 24597.82 лева.
Установява се от представените протоколи №№ 10-2 и 14, както и от
събраните по делото пред СРС свидетелски показания, че претенцията на
ищеца за заплащане на суми по издадената фактура, касае възложена от
ответника работа по изграждане на конструкции от гипсокартон и шпаклова
в блок А и блок Б в процесния обект.
Установява се с помощта на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза /л. 144 от делото пред СРС/, неоспорена от страните и кредитирана
от съда като компетентно изготвена, както и от дадените от вещото лице
разяснения в открито съдебно заседание от 13.06.2024 г. /л. 152/, че
полагането на шпакловка е предпоследния вид работа /доколкото последен би
бил боята/. Вещото лице посочва изрично, че при извършен преглед за
9
качеството на положена шпакловка, евентуалното наличие на недостатъци
върху нея би било видимо.
Въз основа на така описаната до този момент фактическа обстановка,
съдът намира, че предявеният от ищеца иск по чл. 79, вр. 266 ЗЗД е изцяло
основателен, по следните съображения:
Сключеният между страните по спора неформален договор за
строително-монтажни работи разкрива характеристиките на договор за
изработка.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
възнаграждение.
Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна или
нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат
се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на
физически, така и на интелектуални усилия.
По своята правна същност договорът за изработка представлява
неформален, консенсуален, двустранен, възмезден договор, със сключването
на който за изпълнителя възниква задължение да извърши уговорената работа
съобразно поръчката в срок, без отклонение и без недостатъци и да я
предаде на възложителя, а за възложителя – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя /арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ/.
При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или
предоставя извършваната услуга на възложителя.
От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Доколкото наличието на обосновани възражения срещу качественото
изпълнение са основание за пораждане на права на възложителя срещу
изпълнителя, отправените от възложителя възраженията следва да бъдат
адресирани и да достигнат знанието именно на изпълнителя.
10
Веднъж приел работата, възложителят прави признание за
съответствие.
Възражения срещу изпълнението предвид уговореното, с оглед на
неговата цел, добрата търговска практиката и добросъвестността, се
преклудират, с изключение на възраженията срещу скрити недостатъци.
От събраните по делото писмени доказателства, изготвената ССчЕ
както и от самите твърдения на ответника, безспорно се установява, че
извършената от ищеца работата е била предадена на ответника с изготвените
по делото протоколи – през м. май с протокол № 10, а впоследствие през м.
август и с протокол № 14.
Безспорно е, че предложеното изпълнение е проверено от
представител на ответното дружество, както и че същият своевременно е
релевирал възражения във връзка с работата, обективирана в протоколи № 10
и № 14, вследствие на които възражения за несъответствие са били
изготвени и предадени на 13.08.2021 г. за одобрение нови, коригирани
протоколи с №№ 10-2 и 14.
Безспорно е, че стойността на издадената от ищеца фактура отразява
дължимите суми за извършената от ищеца работа именно по коригираните
протоколи, както и че ответникът е извършил частични плащания по
издадената фактура, в резултат на които е останала непогасена сумата от
24597.82 лева.
Така извършените от възложителя действия представляват приемане
на извършената от ответника работа /в който смисъл е и изрично изразеното
от ответника признание в отговора на исковата молба/, поради което всички
направени от ищеца възражения, касаещи наличието на недостатъци в
работата, съществували към момента на приемането, са преклудирани.
Възможност за надлежно релевиране на възражение в тази хипотеза е
налице само в случай, че констатираният недостатък е бил „скрит“ по
смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
В случая, доколкото се касае за некачествено извършена шпакловка в
помещение, както и с оглед на обстоятелството, че преглед на същата е правен
преди полагане върху нея на друг вид финишни покрития /боя, латекс,
тапети/, съдът намира, че евентуалното наличие на недостатъци в работата е
11
било видимо при обикновен преглед и възраженията на ищеца е следвало да
бъдат заявени в момента на прегледа /в този смисъл са и дадените от вещото
лице разяснения/.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че дори възражението да
касаеше наличието на скрит недостатък, съдът намира, че същото отново не е
заявено своевременно – незабавно след откриването му, доколкото
възложителят не доказа по делото да е адресирал и довеждал до знанието на
изпълнителя възраженията си. Установява се единствено, че е изготвил
констативен протокол с участието на други, трети лица, като в тях е
обективирано взетото решение за намаляване на дължимото на ищеца
възнаграждение. Това едностранно взето решение не би могло да бъде
зачетено за надлежно упражняване на някое от потестативните права по чл.
265, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца-
изпълнител иск по чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 24597.82 лева се
явява изцяло основателен и доказан по размер.
С оглед извода на съда за основателност на ищцовата претенция, съдът
дължи произнасяне по заявените от ответника в условията на евентуалност
възражения за прихващане.
За установяване на релевантните по отношение на направените
възражения за прихващане факти, по делото са ангажирани писмени и гласни
доказателства, като са изготвени и съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
По възраженията по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
Видно е от приложения по делото констативен протокол от 31.08.2021
г./ л. 71 от делото по описа на РС-Русе/, носещ подписите на представители
само на ответника, както на трети за делото лица - „СТРОЙМАКС 2000"
ЕООД и ,,БАУВЕРК ЕООД, че констатираните недостатъци в блок А и Б
касаят по вид на дейността част от възложената на ищеца работа – а именно
„шпакловане“.
Не се установява с категоричност, че количеството на описаните в
протокола некачествени дейности, както и тяхното конкретно разположение
12
/стаи, коридори/ отговаря на изработеното от ищеца, съгласно Протокол 10-2 и
Протокол 14.
Видно е от приложения по делото Акт образец 19 - № 15 /л. 73/,
издаден от третото лице „СТРОЙМАКС 2000" ЕООД, че извършените от него
работи на обекта са на обща стойност 8976.20 лева без ДДС, от които, за
„доставка и полагане на шпакловка по тавани на ет. 5“ е дължима сумата от
3100.60 лева без ДДС. Останалата част от акта касае работа, свързана с
грундиране, доставка и боядисване на тавани и корнизи, които дейности не се
установява да са били възлагани на ищеца.
Установява се от изготвената по делото ССчЕ, неоспорена от страните
и кредитирана напълно от съда, че съгласно счетоводството на ответника,
издадената от третото лице „Строймакс 2000" ЕООД фактура за сумата от
10771 лева не е платена от ответника, а фигурира като непогасено
задължение.
Видно е от приложения по делото Акт образец 19 - № 2 /л. 74/, издаден
от третото лице „БАУВЕРК" ЕООД, че извършените от него работи на обекта
са на обща стойност 10200 лева с ДДС, от които „за шлайфане на тавани и
направа на поправки на ет. 4 и ет. 5 от Блок А – общо 5580 лева с ДДС /4650
лева без ДДС/, а останалата част – „за направа на цялостна шпакловка с
гипсова паста по коридори
Установява се от изготвената по делото ССчЕ, че съгласно
счетоводството на ответника, издадената от третото лице „Бауверк" ЕООД
фактура за сумата от 10200 лв. с ДДС лева е платена от ответника на
02.11.2023 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира, че направените
от ответника-възложител възражения по реда на чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се
явяват неоснователни.
На първо място и по изложените по-горе мотиви, възраженията се
явяват преклудирани като несвоевременно заявени /същите не са релевирани
нито към момента на приемане на работата, нито към евентуален по-късен
момент – съставяването на 31.08.2021 г., доколкото по делото не се доказва
изпълнителят да е бил уведомяван за твърдените недостатъци в момент,
предхождащ подаването на отговора на исковата молба пред 2023 г./
Независимо от горното, за пълнота, следва да се посочи, че същите се
13
явяват и недоказани, доколкото по делото ответникът не установи с
категоричност, че ангажираните трети лица са извършили дейности именно по
поправка на работата, възложена на ищеца.
Напротив – установява се по делото, че дружество „Строймакс 2000"
ЕООД е издало фактура, която в голямата си част касае дейности, с които
ищецът не е бил предходно ангажиран /боядисване/, а „Бауверк" ЕООД е
фактурирало суми както за поправки, така и за цялостно извършване на
шпакловки, което обстоятелство, както и изготвеното заключение по СТЕ, е в
подкрепа твърденията на ищеца, че извършването наново на същите СМР е не
заради нужда от тяхната поправка, а поради причина, че възложителят е
изграждал в последващ момент противопожарна инсталация.
Не се по делото с категоричност, че третите лица са работили именно
върху частта от обекта на възложителя, в която СМР е извършвал и ищецът.
На последно място, безспорно се установява по делото, че
възложителят не е заплатил дължимите на „Строймакс 2000" ЕООД суми –
което само по себе си е основание за отхвърляне на това направено
възражение.
По възражението по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Видно е от представения по делото Констативен протокол №
7/24.11.2022 г., неносещ подпис на представител на ищцовото дружество, че
ответникът е извършил проверка на посочената дата на монтираните от ищеца
ревизионни клапи 59/134/12.5 мм на инсталационни отвори в коридорите на
блок А, В и С. В протокола е установено, че клапите /на стойност 28764.00
лева/ са некачествени и недобре монтирани, нямат правилна форма и
нарушават визията на коридорите, не могат да изпълняват функционалното си
предназначение. Констатирано е, че цената им е заплатена на ищеца.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, както и от
изготвената СТЕ, че некачествен е не монтажът на ревизионния отвор, а
самото изделие.
Установява се от представените писмени доказателства / л. 86, 87 и л.
90 от делото пред СРС/, както и от ангажираните от ответника свидетелски
показания /л. 132 – гръб, последен абзац/, че поръчката на процесните
ревизионни отвори е направена след одобрение на възложителя, като първата
доставката на ревизионните клапи е през ноември 2020 г., а последващата през
14
м. юни 2021 г.
Видно от представените фактури, общата стойност ревизионните клапи
възлиза на сумата от 21 511.10 лева с ДДС.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Дейков, че първоначално сложените ревизионни отвори са
работели добре, но впоследствие са започнали да се чупят и да не могат да се
отварят. Сочи, че дефектите и нарушената функционалност са се проявили
след „1-2 отваряния“ на вратичките.
Не се установява по делото възложителят да е уведомявал ищеца за
констатираните недостатъци преди подаването на отговора на исковата молба.
С оглед така установената фактическа обстановка и предвид
изложените по-горе правни мотиви, съдът намира, че възложителят надлежно
е одобрил предложените от изпълнителя модели на ревизионни клапи,
надлежно е приел работата по монтажа им, като не е заявил своевременно
възражение за техните недостатъци веднага след установяването на
дефектите /касаещи самия продукт, а не работата на изпълнителя/ – в случая
може да приеме, че същите са били скрити, предвид, че не са били видими
непосредствено след инсталирането им, а скоро след това.
С оглед на това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно /с
адресирано до изпълнителя възражение/ и своевременно /по смисъла на чл.
264, ал. 2 ЗЗД/ потестативното си право за намаляване на възнаграждението,
изплатено в полза на ищеца, поради което, доколкото е направено за пръв път
във възражението за прихващане, същото се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
По възражението за прихващане със суми, дължими на основание чл.
92 ЗЗД:
Спорен е на първо място въпросът дали страните са обвързани от
клауза за неустойка.
За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Самият закон не поставя изискване за форма на действителност, в която
15
следва да бъде уговорено неустоечното задължение, извън тази на самия
договор, чието изпълнение обезпечава.
С оглед на това, доколкото процесният договор е неформален, не е
налице императивно изискване уговорката за неустойка да бъде писмена и
наличието на същата, както и съдържанието й, подлежат на доказване по
делото.
В конкретния случай, след анализ на представените и от двете страни
проекти на договора за СМР, до чието двустранно подписване не се е
стигнало, съдът намира, че е налице съвпадение на волите на страните
/доколкото клаузата на чл. 15 от Договора е еднаква в представените от всяка
от тях екземпляри на договора/ своевременното изпълнение на задължението
на изпълнителя да бъде обезпечено със задължение за неустойка за забава.
По основателността на възражението:
Както беше посочено, със сключването на договора за изработка за
изпълнителя възниква задължение да извърши уговорената работа съобразно
поръчката и в срок.
В случаите, когато страните са уговорили неустойка за неизпълнение
на задълженията по договора във времево отношение, в тежест на кредитора е
да установи, наличието на забава за изпълнение на конкретни договорни
задължения, както и периода на тази забава. При установяване на тези
обстоятелства, предявеният иск би бил основателен.
Когато обаче кредиторът неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, самият кредитор изпада
в забава /чл. 95 ЗЗД/. Когато и длъжникът е бил в забава, той се освобождава
от последиците й - така в разпоредбата на чл. 96 ЗЗД.
В конкретния случай, не се спори между страните по делото, че срокът
за извършване на СМР от ищеца е бил до октомври 2020 г., а работата е
предадена през май 2021 г. с протокол № 10 и през август с Протокол № 14.
Установява се обаче от събраните по делото доказателства –
електронна кореспонденция между страните / л. 70 от делото пред РС-Русе; л.
67-69, л. 70-72, л. 77, л. 78, л. 81, 82 от делото пред СРС/, както и от
изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и
16
от ангажираните свидетелски показания на свидетеля П. /л. 130 и сл./, че в
процеса на работа възложителят не е могъл да осигури на изпълнителя
непрекъснат фронт за работа, както и са били налице промени в
конструктивните задания, дадени на изпълнителя.
Установява се по делото, че ищецът-изпълнител е бил многократно
възпрепятстван да изпълнява задачите си, свързани с полагане на гипсокартон
и шпакловане, доколкото спецификата на работа налага преди затваряне на
конструкцията от гипсокартон, да бъде положена електро и ВиК
инсталацията.
В този смисъл е отговорът на въпрос № 1 от заключението на
основната СТЕ /л. 148/, съгласно който завършването на етап тръбни и
кабелни разводки по части ВиК, електро и ОВК, което би позволило
довършването на затварянето на гипсокартона, за блок В е продължило до
края на март 2021 г., а за блок А - до края на 2021 г.
Установява също така се с помощта на допълнителната съдебно-
техническа експертиза, че до м.май 2021 г. възложителят е извършвал
промени, относими към възложената работа на ищеца, касаещи функционални
и технологични преустройства, подробно описани в заключението /л. 161-
168/.
Предвид изложеното, доколкото по делото се установява, че самият
възложител е бил в забава, изразена в неоказване на необходимото на
изпълнителя съдействие /предоставяне на фронт за работа/, съдът намира, че
длъжникът се е освободил от последиците на своята забава и не следва да носи
отговорност, в това число – заплащане на договорената между страните
неустойка.
С оглед на това, направеното от ответника възражение за прихващане
със сумата от 17136 лева – неустойка за забава се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, доколкото съдът достигна до извод за
неоснователност на всички релевирани от ответника възражения за
прихващане, предявеният от ищеца иск за сумата от 24597.82 лева следва да
бъде уважен изцяло.
Върху главницата следва да бъде присъдена и дължимата законна
17
лихва от датата на предявяване на иск /08.11.2022 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от сумата от 7 819, 66 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.08.2021 г. до 05.10.2022 г.
С оглед извода на съда за основателност на главния иск, както и с
оглед безспорното между страните обстоятелство, че ответникът е поканен да
заплати цялата стойност от 171360.54 лева по издадената фактура с №
**********/13.08.2021 на 13.08.2021 г., съдът намира, че акцесорната
претенцията е доказана по основание за периода 14.08.2021 г. /денят, следващ
получаване на фактурата/ до претендирания от ищеца момент – 05.10.2022 г.
По отношение размера на претенцията, съдът кредитира напълно
изготвеното по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л. 126 от делото пред СРС/, съгласно която размерът на
дължимото обезщетение за забава, при съобразяване с датите на извършените
от ответника частични плащания по издадената фактура, възлиза общо на
сумата от 6863.08 лева /на каквато аритметична стойност е и сбора от
описаните мораторни лихви от самия ищец в уточнителната молба от
07.07.2023 г., но същият не е десезирал надлежно съда с горницата над тази
сума до претендирания размер/.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява
частично основателен до доказания му размер от 6863.08 лева, а за горницата
над тази сума от претендираните 7819.66 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ал. 3 ГПК, право на
разноски имат и двете страни в производството, като съдът дължи
произнасяне и по сторените от страните разноски в производството по
обезпечение на бъдещ иск /така в т.5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал и
доказал извършването на разноски в настоящото исково производство в
размер на 1296.70 лева – държавна такса, заплатена по сметка на РС-Русе при
18
първоначалното образуване на делото, 600 лева – депозити за експертиза, 3696
лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л. 5 от делото пред СРС/ -
общо 5592.70 лева
Доказал е извършването на разноски в обезпечителното производство
по ч.гр.д. № 5065/2022 г. по описа на РС-Русе в размер на 40 лева – държавна
такса, 10 лева – обезпечителна заповед и 1500 лева – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение – общо 1550 лева.
Ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на разноските
на ищцовата страна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, пропорционално на уважената част
от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 5591.02
лева – разноски в исковото производство и 1549.54 лева – разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 5065/2022 г. по описа на РС-Русе.
Ответникът е претендирал по списък по чл. 80 ГПК и доказал
извършването на разноски в исковото производство в размер на 600 лева –
депозити за експертизи, 4200 лева с ДДС – заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение – общо 4800 лева.
Ищецът своевременно е релевирал възражение по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът,
предвид реалната фактическа и правна сложност на спора, множеството
проведени открити съдебни заседания, проявената процесуална активност на
представителя на ответника и реално извършената от него работа, намира за
неоснователно.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, пропорционално на
отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 139.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
„БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, следните парични задължения:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 24597.82
19
лв., представляваща остатък от неизплатено възнаграждение, дължимо
по договор за извършване на строително-монтажни работи на обект
„Балнеокомпекс с външни басейни“ гр. Хисаря, осъществени в периода м.
март 2020 г. – м. август 2021 г., съгласно фактура с №
**********/13.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /08.11.2022г./ до окончателното изплащане на
вземането;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 6863.08 лева, представляваща
мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за периода от
14.08.2021 г. до 05.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения размер до пълния размер на претенцията от 7819.66 лева.
ОСЪЖДА „ИЗОЛА ПЕТРОВ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
„БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
5591.02 лева – разноски в настоящото исковото производство и сумата от
1549.54 лева – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
5065/2022 г. по описа на РС-Русе, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ИЗОЛА
ПЕТРОВ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
139.20 лева – разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се върне на Районен съд Русе
производството по ч.гр.д. № 5065/2022 г. по описа на РС-Русе, приложено за
послужване към настоящото дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20