РЕШЕНИЕ
№637/27.07.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова .…………………………………… и в присъствието на прокурор ………………………………………………………………….......... като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №483 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.32 ал.2
от Закона за администрацията /ЗА/, във вр. с чл.45 ал.8 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е по оспорване от Областния управител на Област Хасково, обективирано в Заповед №АК-04-6 от 19.04.2023г. против Решение №845 от 17.03.2023г. на Общински съвет – Хасково.
Счита се, че оспореният акт страда от съществени пороци, тъй като бил постановен при неспазване на установената форма, липса на мотиви, нарушения на материалния закон и заобикалянето му, като всичко това обуславяло нищожността му.
С приетото решение Общински съвет – Хасково не държал сметка за реалната фактическа и правна ситуация. Това като резултат водeло до противоречие между правни и фактически основания, което от своя страна представлявало липса на мотиви. Обосноваването на акта изисквало в него да се посочи, че с Решение на МС №656/05.08.2016г. и в последствие сключен Договор № АСД-04-26 от 15.08.2016г., безвъзмездно и под условия, била прехвърлена собствеността на имоти, частна държавна собственост, от Областния управител на област Хасково на Община Хасково. Целта на прехвърлянето била трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение, свързани с развитие на инфраструктурата, изграждане на автогара, жилища за социално слаби и за деца, напускащи специализирани институции, както и жилища за самотни стари хора. Съгласно решението на МС, прехвърленото правото на собственост върху имотите било свързано с условията да не се извършват разпоредителни действия с тях, както и да не се използват за извършване на икономическа дейност от Община Хасково, и при нереализиране на предвидените дейности Община Хасково да прехвърли собствеността върху имотите на държавата. Във връзка с изложените доводи се сочи, че според чл.54, ал.5 от Закона за държавната собственост, при нереализиране на предвидените мероприятия в срок до 5 години от придобиването на имотите, общините били длъжни да прехвърлят собствеността на държавата. Ако в рамките на посочения в закона срок намеренията на общината не били реализирани, това било предпоставка за връщане обратно на собствеността, тъй като очевидно за 5 години не били предприети никакви действия за използване на предаденото, в т.ч. не бил задоволен обществения интерес, нито обществените потребности от местно значение. Сочи се, че още през м. май 2021г. Общински съвет – Хасково бил приел акт за предприемане на някакви действия по отношение на имотите в с.Узунджово, но тази реакция се оказала закъсняла, тъй като към дата на приемане на оспореното решение реализация на място липсвала. Във връзка с липсата на активни действия по отношениe на безвъзмездно предоставения държавен имот, на Община Хасково били изпращани писма от страна на Областния управител, като бил указан двумесечен срок за връщане на имота. Оспореното решение било прието след изтичане на законовите срокове за реализиране на мероприятия във връзка с изпълнението на Договор АСД-04-26 от 15.08.2016г. С процесния акт не се стигало до реализация, а до превратно тълкуване и прилагане на закона, и до злоупотреба с право, което водело до приемане на незаконосъобразен акт.
На следващо място, налице било несъответствие между правното основание и диспозитива на решението. Още повече това било така, тъй като конкретни правомощия на кмета на община Хасково не били разписани и това допълнително внасяло неяснота по отношение на вменените му от общинския съвет задължения. Посочват се норми от Закона за гражданското въздухоплаване, от съдържанието на които се прави извод, че летищният оператор следвало да е търговец. Токова качество обаче Община Хасково не притежавала. Поради това решението в тази му част било нищожно, респ. било в изключително съществено противоречие с материалния закон. Допълнителен аргумент за това бил и текстът на чл.48г от ЗГВ. На изброените в тази норма условия можело да отговаря лице с качество на търговец, регистриран по Търговския закон, но не и Община Хасково, каквото всъщност ѝ се вменявало да постигне и да осигури с обжалваното решение. Поставените от колективния орган критерии се явявали невъзможни за изпълнение, защото не държали сметка за законовата регламентация и като краен резултат водели до съществуването в правния мир на един нищожен акт. Сочи се още, че след като практическото реализиране на т.1 от оспорения акт било невъзможно, същото се отнасяло и по отношение на останалите точки, които изисквали сбъдването на първата.
Освен това, в случая се поставял и въпросът доколко мотивирано и целесъобразно се разходвали финансови средства – посочени като предвидени за проектиране и строителство, при съществуването на реалната хипотеза за стартиране на процедурата по връщане на безвъзмездно придобития имот обратно на държавата.
Ответникът, Общински съвет – Хасково, се представлява от пълномощник, който в писмено становище и в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на оспорването.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2023г. под рег.индекс 93-171-1 от
същата дата, в Община Хасково е била заведена Докладна записка (л.40) от И.М. –
общински съветник в Общински съвет – Хасково, с която на основание чл.21, т.8
от Закона за местното самоуправление и местната администрация, на Общински
съвет – Хасково е било предложено да вземе решения за даване на съгласие за:
лицензиране на летище „Узунджово“, като Община Хасково се снабди с лиценз за
летищен оператор и удостоверение за експлоатационна годност; да се извърши
проектиране на летище и автомобилна писта в поземлени имоти 75085.150.9901 и
75085.194.2 – с.Узунджово; да се извърши строителство на летище и автомобилна
писта, при осигурено финансиране в посочените имоти. В докладната записка е
налице обосноваване на предложените решения, съответно са описани предимствата
от съществуването на летище и на автомобилна писта в посочените ПИ.
Докладната записка е била разгледана от
Постоянната комисия по общинска собственост и стопанска политика при Общински
съвет – Хасково на 13.03.2023г., като същата е взела решение (л.67) за
допускане до разглеждане и подкрепила предложения проект на решения.
Предложеният с докладната записка проект на
решения е бил подкрепен и от Постоянната комисия по обществен ред и законност
(л.66).
На проведено на 17.03.2023г. заседание на
Общински съвет – Хасково Докладна записка с рег.индекс 93-171-1 от 23.02.2023г.
е била обсъдена от общинските съветници, видно от Препис-извлечение от Протокол
№37 от заседанието (л.57). На същото заседание е било прието оспореното Решение
№845 от 17.03.2023г., с което Общински
съвет – Хасково: т.1.1. на основание
чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА е дал съгласие да бъде лицензирано летище
„Узунджово“, като Община Хасково се снабди с лиценз за летищен оператор и
удостоверение за експлоатационна годност; т.1.2.
възложил на кмета на община
Хасково да извърши необходимите административни процедури във връзка с т.1; т.2. дал съгласие да се извърши проектиране на летище и автомобилна писта в ПИ
75085.150.9901, с.Узунджово, частна общинска собственост, урбанизирана
територия, с начина трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 919 294 кв.
м, стар номер 150001, и ПИ 75085.194.2, с.Узунджово, частна общинска
собственост, вид територия: територия на транспорта, с начин на трайно
ползване: за летище, аерогара, с площ 264 9475 кв. м, стар номер 194001; т.3.1. дал съгласие да се извърши строителство на летище и автомобилна писта,
при осигурено финансиране, в ПИ 75085.150.9901 и ПИ 75085.194.2. Решението е
било прието с 39 гласа „за“, един съветник е гласувал против.
Областния управител е уведомен за взетото решение с
писмо рег. инд. 06-25-18#1/22.03.2023г.
на Председателя на Общински съвет - Хасково, входирано в Областна администрация
Хасково с №АК-01-29/22.03.2023г. С писмо №АК-08-9/29.03.2023г. Областният
управител на основание чл.45, ал.4, изр.2, предл.1 от ЗМСМА е върнал Решение №845/17.03.2023г. на ОбС-Хасково за
ново разглеждане като видно от писмо рег.инд. 06-25-66#1/17.05.2023г. на Председателя на
ОбС-Хасково, след връщането му не е прието ново решение.
Като част административната преписка, по
делото са представени: Договор за безвъзмездно прехвърляне, под условия, на
собственост върху имоти частна държавна собственост по чл.54, ал.1 от ЗДС
(л.78), сключен между Областен управител на област с административен център
Хасково и Община Хасково, по силата на чл.1 от който, на Община Хасково е било
прехвърлено правото на собственост върху поземлени имоти, сред които и: ПИ
№150001, представляващ земя с площ 919 346 кв.м., ведно с построените в
имота сгради (подробно описани); ПИ №194001, представляващ земя с площ
2 661 254 кв.м., с начин на трайно ползване „летище“, ведно с
построените в имота сгради. Посочено е, че собствеността се прехвърля „за
трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение, свързани с
развитие на инфраструктурата, изграждане на автогара, жилища за социално слаби
и за деца, напускащи специализирани институции, както и жилища за самотни стари
хора“. В чл.2 от договора е посочено, че собствеността върху имотите се
прехвърля на Община Хасково при следните условия, съгласно Решение №656 от 05.08.2016г.
на Министерски съвет на Република България: 2.1. да не се извършват
разпоредителни действия с имотите по чл.1, както и да не се използват за
извършване на икономическа дейност от Община Хасково; 2.2. при нереализиране на
предвидените по чл.1 дейности Община Хасково се задължава да прехвърли
собствеността върху имотите, подробно описани в чл.1 от настоящия договор на
държавата. В чл.5 е договорено задължението Община Хасково да прехвърли собствеността върху държавата, в случай на констатирано неизпълнение на
някое от посочените условия.
Представени по делото са също актове за
частна общинска собственост №9339/07.02.2017г. за ПИ №150001; №9340/08.02.2017г.
за ПИ №194001; №11805/21.12.2020г. за ПИ с идентификатор 75085.150.9901;
№11860/01.03.2020г. за ПИ с
идентификатор 75085.194.2 (л.68-77);
Становище АЛ-08-9-(2) от 31.03.2023г. от И.М. – общински съветник и
председател на ПК по обществен ред и законност към ОбС – Хасково (л.24), ведно
със справки от имотен регистър.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването,
обективирано в Заповед
№АК-04-6/19.04.2023г. на Областния управител на
Област - Хасково е подадено в законоустановения срок, против подлежащ на
обжалване административен акт. Правният интерес на Областния управител на
Област Хасково да оспори процесното решение произтича от чл. 45, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА, съгласно която норма последният упражнява контрол за
законосъобразност на актовете на общинските съвети, като може алтернативно да
ги върне за ново разглеждане или да ги оспори пред съда. Областният управител
разполага и с предвидена в закона възможност да оспори пред съда вече върнат за
ново разглеждане акт на общински съвет, в случай че този колективен орган не се
произнесе по него в 14 - дневен срок от получаване на върнатия за ново
разглеждане акт – чл.45, ал.8 от ЗМСМА. С ТР № 5 от 10.12.2008 г. по т. д. № 20 от 2007 г. на ВАС, което е задължително за прилагане
от съдебните органи, е възприето принципното становище, че областният управител
може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на
общинският съвет, чрез оспорването им пред съответният административен съд по
реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗА, вкл. и тези издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Оспореният в настоящото съдебно производство акт, е
приет именно на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. В законоустановения 14 – дневен срок за обжалването
му /започнал да тече на 23.03.2023г. /денят, следващ получаването му в Областна
администрация-Хасково/, областният управител е върнал Решение №845/17.03.2023г. за ново произнасяне на ОбС- Хасково.
В срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, изтекъл на 12.04.2023г. /присъствен ден/, Общински съвет – Хасково не
е реализирал правомощията си да се произнесе по върнатия акт, видно от удостовереното
от председателя му в писмо рег.инд. 06-25-66#1/17.05.2023г. Оспорването на Областния управител
пред съда е депозирано на 19.04.2023г., т. е. в преклузивния 7-дневен срок по чл.
45, ал.8 от ЗМСМА.
Предвид горното, оспорването е допустимо.
След преценка на
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът намира оспорването за
неоснователно.
Оспореното решение
е прието на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА т.е. при законоустановено в
същата разпоредба компетентност на общинския съвет да приема решения за
управление на общинско имущество и да определя конкретните правомощия на кмета
на общината като липсва спор, че имотите, по отношение на които е взето
решението, са частна общинска собственост.
Решението е
обективирано в писмена форма. В същото е посочено правното основание за
издаването му, а именно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, а като фактически
основания за издаване на оспореното решение следва да се приемат съображенията,
съдържащи се в приложената към преписката Докладна записка рег.индекс
93-171-1/23.02.2023г., както и отразеното
в протокола от проведеното заседание на общинския съвет в частта му, касаеща
разискванията по т.4 от дневния ред.
Оспореното решение
е прието при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е
взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на
необходимия кворум и с необходимото мнозинство съгласно разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА. Спазено е и изискването
по чл. 27, ал.5 от ЗМСМА за приемане на
акта при поименно гласуване на общинските съветници, като същото е отразено в
Протокол № 37/17.03.2023г.
Не се установява
противоречие на оспореното решение с материалния закон.
Оспорващият
претендира да е налице несъответствие на оспореното решение с разпоредби от
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/. Позовава се на дефиницията за
„летищен оператор“ по т.16 от ДР на ЗГВ, както и на чл.43в и чл.48г от ЗГВ като
твърди, че Община Хасково , както и всяка друга община, няма статута на
търговец, поради което не би могла да покрие условията и изискванията за
снабдяване с лиценз за летищен оператор.
Това оплакване е свързано
с изпълнението на оспореното решение, поради което въпросът дали общината би
могла да изпълни условията и изискванията по чл.43в и чл.48г от ЗГВ, няма отношение
към законосъобразността на оспорения акт, представляващ такъв по чл.21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА /по управление на общинска собственост/. Освен това, издаването на удостоверение за експлоатационна годност и на лиценз за
летищен оператор е от компетентността на органа по чл.8, ал.2 от ЗГВ - Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация",
поради което и с оглед характера на оспорения акт, извън правомощията на съда е
да преценява наличието по отношение на
Община Хасково на визираните от оспорващия условия и изисквания. Подобна
преценка би била дължима от съда само в хипотезата на постановен отказ за
издаване на горевизираните документи т.е. в рамките на друго производство,
различно от настоящото.
За неотносимо към
законосъобразността на обжалваното решение съдът намира и оплакването за
несъобразяването му с Решение на МС №656/05.08.2016г. и сключения във
връзка с това решение Договор № АСД-04-26 от 15.08.2016г. между Областен управител на област с
административен център Хасково и Община Хасково. Изложените в тази връзка
съображения касаят по-скоро неизпълнение на условията по визирания договор и
евентуално биха били основание за прилагане на чл.5 от същия. Произнасяне по
тях съдът не дължи, доколкото спазването на условията по договора е извън предмета
на настоящото производство, а освен това ОбС – Хасково не е страна по този
договор.
По изложените
съображения съдът намира, че оспореното решение е прието при спазване на
изискванията за законосъобразност, поради което оспорващата заповед следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването от Областния управител на Област Хасково, обективирано в Заповед
№АК-04-6/19.04.2023г., против Решение №845 от 17.03.2023г. на Общински съвет –
Хасково.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: