МОТИВИ
към присъдата по НОХД №1713 по описа на Варненския окръжен съд за 2015г.
По отношение на подсъдимия М.Н.Л. ЕГН:********** *** с постоянен адрес *** е
възведено обвинение наказуемо по чл.343 ал.1 ``в`` вр. чл.342 ал.1 от НК, затова, че на 26.01.2015 г. в гр.
Девня обл. Варненска, на главен път „I - 2", при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил „Форд Транзит" с per. № Н 3375 АХ
нарушил правилата за движение:
- чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътното платно с двупосочно движение на водачите на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две ленти
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне".
чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП - „Когато стойността,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак".
чл. 47 ал.З от ППЗДвП - пътен знак В26 „Забранено е
движението със скорост, по - висока от означената - забрана за движение със
скорост над 30 км/ч" и по непредпазливост причинил смъртта на Николай
Атанасов Гайдаров
По делото е проведено съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК.
По реда на съдебните прения представителят
на Варненската окръжна прокуратура поддържа предявеното по отношение на
подсъдимия обвинение. Анализира доказателствения материал по делото и прави
извод в посока на съставомерно поведение на подсъдимия по възведеното му обвинение.
Моли съда да го признае за виновен и да му
наложи наказание лишаване от свобода от три години, което да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от пет години. Предлага така наложеното наказание да бъде
редуцирано на осн. чл.58а от НК. Предлага
също на подсъдимия да бъде наложено и наказание
по чл.343г от НК - по преценка на съда.
Повереникът на частния обвинител А.Г. – адв.Г. поддържа обвинението срещу
подсъдимия. Относно размера на
наказанието излага, че се придържа към казаното от прокурора, а именно на
подсъдимия да бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, което да бъде отложено с пет годишен
изпитателен срок. Предлага също така по
отношение на подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.343г от НК, като
съшия бъде лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен. Признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт и изразява съгласие за тези факти да не се събират
доказателства.
В последната си дума изразява искрено
съжаление за станалото, като моли да му бъде наложено наказание, което да му
даде възможност да си упражнява професията. Излага също, че знае кокво е да
изгубиш близък човек.
Защитника на подсъдимия адв.Ж. моли съда да постанови наказания на под
защитния му в минималния размер предвиден в закона. Излага, че това искане е мотивирано от
обстоятелството, че подзащитният му има
доброто процесуално поведение, както и че до момента на извършване на престъплението
той е бил примерен водач на МПС , имайки предвид дългият му стаж като такъв водач. Твърди, че именно с налагане на
наказания в минимален размер ще бъдат постигнати целите предвидени в НК. Излага
също, че от доказателствата по делото може да се направи извод за съпричиняване
от страна на пострадалия и в тази връзка съдът следва да прецени и размера на
наказанията които следва да наложи.
От фактическа страна съдът прие за
установени следните обстоятелства:
През месец януари 2015г. подсъдимия
живеел в с.Стан общ.Нови пазар, като притежавал и притежавал товарен автомобил
„Форд Транзит" с per. №
Н 3375 АХ.
Този автомобил бил с открита каросерия и с дясна дирекция,
т.е. воланът за управление бил разположен от дясната страна.
На
26.01.2015 г. подсъдимия тръгнал с товарния си
автомобил от с.Стан за гр.Варна
откъдето да купи ламинирани плоскости.
С
него на предна лява седалка пътувал св. К.И.Т., който бил работник във фирмата
на подсъдимия.
Двамата пристигнали в гр.Варна откъдето
купил плоскостите и ги натоварил на каросерията на автомобила. След това
потеглил обратно в посока за с.Стан, като пътя минавал покрай гр. Девня -
крайезерния път /главен път I-2/. Пътната
настилка била мокра поради падналия преди това дъжд.
Около 11.30 ч. подсъдимия се намирал на
около 100 м. преди кръстовището за квартал „Гъбена махала" в гр.
Девня. В този пътен участък платното за
движение се състояло от две ленти /по една във всяка посока/, разделени помежду
си с бяла непрекъсната линия. Скоростта за движение била ограничена до 30
км./ч. от забранителен пътен знак.
Подсъдимия управлявал автомобила със
скорост 75.17 км/ч, като бил навлязъл в насрещната лента за движение с левите
гуми на 20 см. от непрекъснатата линия.
В този момент срещу него в посока от
гр. Девня към гр. Варна се движел св. В.Н.Н. управлявайки микробус „Форд
Транзит" с per. №
В 9409 КН. На около 24 метра след свидетеля
Н. се движел Николай Атанасов Гайдаров с микробус „Фолксваген
Кастел" с per. №
В 8474 КХ.
Свидетеля Н. видял движението на подсъдимия , но
се надявал че последния ще се върне в лентата си за движение, но това
не станало, поради което и за да избегне сблъсъка между двете превозни средства
непосредствено преди разминаването св. Н. предприел спасителна маневра, като
завил волана на управлявания от него автомобил в дясно и навлязъл в банкета.
Изплашен от ситуацията свидетеля Н.
продължил да гледа в огледалото движението на товарния автомобил управляван от
подсъдимия, който продължавал да се движи по същия начин , а именно на
около 20 см. от осевата линия, в
насрещната лента за движение. В този
момент настъпил удар, между автомобила управляван от подсъдимия и автомобила управляван от Николай Атанасов
Гайдаров, който се движел в своята лента за движение на разстояние 20 см. от
разделителната линия.
В началото на разминаването на
автомобилите осъществили приплъзващ контакт между предните си леви колела, като
джантата на предното ляво колело на „Фолксваген Кастел" управляван от
Гайдаров ударила и срязала две от
закрепващите гайки на предното ляво колело на „Форд Транзит" управляван от
подсъдимия. Последвал контакт между
предните леви страни на автомобилите в областта на кабините и известно хлътване
на лявата врата на „Форд Транзит", което позволило лявата врата на „Фолксваген
Кастел" да се удари в предния ляв ръб на каросерията на „Форд
Транзит". Това причинило големи деформации в областта на купето на
микробуса „Фолксваген Кастел"
управляван от Гайдаров.
В следствие на удара между двете моторни
превозни средства, водачът на „Фолксваген Кастел, - Николай Атанасов Гайдаров
получил несъвместима с живота тежка черепно мозъчна травма и починала веднага.
След станалото ПТП подсъдимия спрял автомобила в дясно от пътя,
като това сторил и свидетеля Н.. Били сигнализирани органите на реда за
станалото ПТП, които го посетили малко след това и извършили необходимите
следствени действия.
От назначената единична и тройна
автотехническа експертиза, които съдът кредитира и които не се оспорват от
страните се установява механизма на
станалото ПТП, а именно подробно описан
по горе. От заключенията се установява
също, че подсъдимия след като е бил
длъжен да не превишава наложеното с пътен знак ограничение на скоростта от 30
км/ч се е движил с превишена скорост, а именно със скорост от 75.17 км/ч, която не му е позволила при
възникването на опасност за движението да предотврати удара чрез спиране. Установява се също, че ударът между двата
автомобила е настъпил в лентата за
движение на пострадалия Николай Гайдаров и причината това да се случи е, че
подсъдимия е бил навлязъл в насрещната
лента за движение с 20 см. Вещите лица дават заключение, че ако подсъдимият се
е бил движел със скорост 30км/ч, то той е имал техническа възможност да избегне
удара чрез отклоняване на автомобила надясно.
Видно от заключението на
извършената съдебно-медицинска
експертиза пострадалия Николай Гайдаров
е получила тежка черепно мозъчна травма с разкъсване на лявото мозъчно
краче, тежка контузия на мозъка в областта на мозъчния ствол, лявото голямо мозъчно полукълбо, обширни кръвоизливи
под меките мозъчни обвивки в областта на двете- голямо и малко мозъчни полукълба, счупване на черепна
основа , счупване на гръдната кост, вдишана кръв в белите дробове,
кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето, гръдния кош, лявото бедро
ожулвания по левите горен и долен крайник, отток на белите дробове, енфизем,
огнищна пневмония, липомотоза на миокарда, огнищен пиелонефрит.
Причината за смъртта на Гайдаров е
тежката несъвместима с живота черепно мозъчна.
Дадено е заключение, че описаните
травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на лявата половина на главата, лицето,
предната повърхност на гръдния кош,
странична повърхност левия горен и предната повърхност на левия долен крайник,
респективно при удари от детайли от купето на микробуса в тези анатомични
области. Заключението е , че между
травмичните увреждания настъпилия смъртен изход е налице причинно следствена
връзка. Установено е също, че не е установено наличие на етилов алкохол в
пробите кръв.
Видно от заключението на
извършената съдебно-химическа експертиза подс. Л. към момента на пътно транспортното
произшествие не е употребил алкохол, като лабораторното изследване е дало
резултат 0 % алкохол в кръвта.
Горната фактическа обстановка
съдът прие, че се установява посредством събраните по делото доказателства,
съдържащи се отчасти в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите- В.Н.
/пряк очевидец на станалото ПТП/, К.Т., Н.Б., заключенията на изготвените по
делото АТИ, СМЕ и СХЕ, писмените
доказателства, всички приобщени на основание чл.283 от НПК.
След като прецени всички доказателства
релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът призна за виновен подсъдимия Л. в
извършването на престъпление по чл.343
ал.1 б.``в`` вр. чл.342 ал.1 от НК, а именно, че на 26.01.2015 г. в гр. Девня обл. Варненска, на
главен път „I - 2", при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил „Форд Транзит" с per. № Н 3375 АХ нарушил правилата за движение:
- чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътното платно с двупосочно движение на водачите на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две ленти
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне".
чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП - „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак".
-чл. 47 ал.З от ППЗДвП - пътен знак В26 „Забранено е движението със
скорост, по - висока от означената - забрана за движение със скорост над 30
км/ч" и по непредпазливост причинил смъртта на Николай Атанасов Гайдаров
Правните съображения на съда при
вземане на това решение са следните:
На процесната дата подсъдимият Л. е управлявал МПС, именно товарен автомобил
„Форд Транзит" с per. № Н 3375 АХ. Като водач
същият е бил длъжен да съобрази поведението си със задължителните разпоредби на
ЗДвП, обезпечаващи безопасността на участниците в движението по пътищата.
Подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и чл. 47 ал.З от
ППЗДвП , които въвеждат задължения на водача да навлиза при двулентово платно
за движение в лентата за насрещно движение, да не превишава стойността на
скоростта която му е вменена при движение извън населено място с пътен знак, в
случая не по висока от 30 км/ч, както и да се движи със скорост по висока от
така указаната с пътния знак.
Обстоятелството, че пътното платно е било мокро от дъжда валял по
рано, факта, че автомобила който е управлявал е бил с дясна дирекция и че е бил
пълен с плоскости, поставения пъен знак задължаващ движението на автомобилите
със скорост не по висока от 30км/ч би
следвало да изостри вниманието на подсъдимия, като за него е възникнало
задължението да намали максимално
скоростта на движение на
управлявания от него автомобил в този участък на пътя ,
както и да не навлиза в насрещната лентата за движение на автомобили.
Той безспорно не е изпълнил
тези си задължения, а самонадеяно е продължил да управлява автомобила с висока
скорост – най вероятно предвид на факта, че е дългогодишен водач на МПС и част от работните му задълженията са именно да превозва
определени стоки свързани с трудовата му дейност. Ако същият беше е предприел дължимото
поведение, то пътно транспортното произшествие и съответно настъпилият тежък вредоносен резултат са били предотвратими.
Безспорно в настоящия случай е налице
причинно-следствена връзка между нарушаването на правилата за движение по пътищата и наличния вредоносен
резултат. Подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с пътните знаци указващи
максимално разрешената скорост за движение по пътното платно и да управлява МПС именно с такава скорост, която
би му позволила да предотврати ПТП.
Ако подсъдимия беше съобразил поведението си с
разпоредбите на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и чл. 47 ал.З от ППЗДвП нямаше да настъпи ПТП и съответно Николай Гайдаров нямаше да получи тези тежки наранявания,
които в крайна сметка са довели до настъпване на неговата смърт.
Съдът не споделя изложеното от защитника
на подсъдимия, че има съпричиняване от страна на пострадалия от престъплението,
тъй като по делото не бяха събрани никакви доказателства в тази насока - в
частност приобщената и приложената по делото единична и тройна САТЕ от която безспорно се установява
механизма на станалото ПТП. Дори и скоростта на управлявания от пострадалия
автомобил да беше по ниска, а
именно в рамките на 30км/ч, то той в
конкретната ситуация не би могъл да избегне настъпването на ПТП причинено от
подсъдимия - обстоятелство установено от заключението на тройната САТЕ, поради
което и не може да се приеме съпричиняване от стана на пострадалия при
настъпване на ПТП.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо физическо лице, български гражданин, неосъждан до настоящия момент.
От субективна страна деянието е било
извършено при форма на вина – небрежност по см. на чл.11 ал.3 от НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение визирани в
ЗДвП и ППЗДвП и е могъл да ги предвиди, с оглед опита си на водач на МПС.
Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за
извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираното деяние разкрива
сравнително висока степен на обществена опасност с оглед причинения вредоносен
резултат.
Що се касае до личността на подсъдимия,
съдът отчита наличието на добри характеристични данни, а именно: същият до
настоящия момент е неосъждан, няма регистрирани други противообществени прояви,
полага обществено полезен труд, осигурява работа на други лица, има добри
характеристични данни по местоживеене, критичен е към случилото се и изразява
искрено съжаление за това което е извършил, като тази своя позиция той
демонстрира по време на съдебния процес. Следва да се отчете поведението му
след настъпилото ПТП – незабавно е уведомил компетентните органи за настъпилото
ПТП.
Съдът като взе предвид изложеното
определи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ , което на основание чл. 58а от НК намали с 1/3
/една трета/ и наложи подсъдимият да
изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Подсъдимия демонстрира дълбоко разкаяние за
поведението си, като е осъзнал сериозността на стореното. Това дава основание
да се приеме, че процесът на поправяне и превъзпитание при него е факт и той
може да продължи живота си сред
обществото, а не в условията на местата за лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на
наложеното наказание, съдът отчете
данните за личността на подсъдимия, като в същото време взе предвид и
обстоятелството, че са нарушени основни правила на ЗДвП и ППЗДвП
и настъпилият в резултат на това
изключително тежък вредоносен резултат.
Съдът наложи на подсъдимия и комулативно
предвиденото наказание по см. на чл.343г от НК, като взе предвид факта на
извършени административни нарушения от подсъдимия на правилата за
движение по пътищата преди извършване на настоящото деяние /л.109 ДП- справка за нарушения / от
която справка се установява, че през годините подсъдимия е бил наказван пет
пъти с влезли в сила наказателни постановления, както и че отделно от това са
му били налагани и три наказания с фиш, като от друга
страна отчете обстоятелството, че
донякъде работата с която изкарва прехраната си е да управлява МПС, като преценявайки тези обстоятелства и
факта, че при осъществяване на настоящото деяние е нарушил три
от разпоредбите на закона и правилника
за движение по пътищата в следствие на което е причинил смърт на друго лице, счете, че подсъдимия следва да бъде лишен от
право да управява МПС за срок от три
години. Прецени, че именно с такъв
срок лишаване от право да управлява МПС
ще бъдът постигнати целите на наказателната превенция, като подсъдимия ще бъде
превъзпитан към спазване на правилата установени в държавата и в частност правилата за движение по пътищата.
От друга страна намира, че за постигане на целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 от НК, така определените наказания и в частност
наказанието лишаване от свобода по най добрия начин ще изиграе своя
поправителен ефект по отношение на
подсъдимия, като същия ще се въздържа от извършване на нови престъпления, а
също така определените наказания ще имат
своя превантивен ефект и върху другите членове на обществото.
С присъдата си съдът се разпореди и с
веществените доказателства по делото, както и на основание чл.189, ал.3 НПК
съдът възложи на подсъдимия направените
деловодни разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата и.
СЪДИЯ :