О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
260031
гр.
Пловдив, 20.01.2021 година
Пловдивският апелативен съд, първи състав, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов частно търговско
дело несстоятелност № 27 по описа за 2021 г.,
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 613а, ал. 3 от ТЗ във връзка с чл. 729 от Търговския закон.
Образувано е по частна жалба от Н.а.з.п. /Н.А.П/ против определение № 260739
от 10.12.2020 г., постановено по т.д. несъстоятелност № 427 по описа за 2012 г.
на Пловдивския окръжен съд, с което съдът e:
- оставил без уважение възражението на Н.А.П с вх. №
271592/03.12.2020 г., с което се моли да се постанови определение, с което на
основание чл. 729 ТЗ да се внесе промяна в окончателната сметка за
разпределение, с която сумата представляваща разноски по несъстоятелността
/месечното възнаграждение на синдика за периода от февруари 2014 г. до октомври 2017 г./ бъде
разпределена за частично удовлетворение на приетите в производството публични
вземания на този кредитор по реда на чл.722, ал. 1, т. 6 ТЗ, като
неоснователно;
- одобрил на осн. чл. 729 ТЗ окончателната сметка за разпределение
представена на 12.11.2020 г., поставена на определеното място в
съда в законния срок и обявена в ТР на 18.11.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в определения от закона
срок и е срещу съдебен акт, за който е предвидено изрично обжалване пред
апелативен съд. Частната жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
За да одобри представената му на
12.11.2020 г. от синдика окончателната
сметка за разпределение на
наличните в масата на несъстоятелността на „Б.“
ЕООД /в несъстоятелност/
суми, Пловдивският окръжен съд е
преценил като неоснователно възражението на НАП за погасяване по давност на
включените в сметката вземания на синдика К. Б., в размер на 66 151.69
лева – разноски по несъстоятелността, с поредност на удовлетворяване - чл.722,
ал.1, т.3 ТЗ.
Определението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 661 ТЗ,
синдикът получава за своята работа възнаграждение – текущо и окончателно,
определено от събранието на кредиторите по чл. 661, ал. 1 от ТЗ или от съда в
случаите на чл. 661, ал. 6 от ТЗ.
В общия случай, текущото
възнаграждение на синдика, платимо ежемесечно, предвид разпоредбата на чл. 661, ал. 3 ТЗ, както и други разходите за попълване, управление,
оценяване и разпределение на масата, представляват вземания, възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, които с
оглед разпоредбата на чл. 639 от ТЗ
следва да се платят на падежа, след разрешение на съда по чл. 658, ал.
1, т. 9 ТЗ и без
изготвяне на сметка за разпределение. Когато такова плащане не е извършено, удовлетворяването следва да се извърши по
реда на чл.722, ал. 1 ТЗ. Това удовлетворяване обаче ще бъде възможно само при наличието на
предпоставката по чл. 720 ТЗ - когато
в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства.
В този
смисъл, при неизплатено ежемесечно възнаграждение
на синдика за определен период от време и неизплатени разноски във връзка с
масата на несъстоятелността, поради липса на средства за покриване на тези
разноски и при постъпване на такива средства, включително и при осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, следва да
се изготви сметка за разпределение, в която да се предвиди изплащане на
вземанията, в това
число и на извършените
разноски по несъстоятелността, съобразно с реда, предвиден в разпоредбата на чл. 722 ТЗ.
Следователно, за регламентираното от закона право на възнаграждение, синдикът се явява кредитор
на масата на несъстоятелността. Ето защо само обстоятелството,
че съгласно чл. 661, ал. 3 ТЗ, синдикът получава текущото
си възнаграждение ежемесечно, първо не
обуславят абсолютния му периодичен характер, доколкото законът поставя
плащането му в зависимост от други условия извън волята на кредитора и,
второ - не променя неговия характер на разноски по
несъстоятелността,
които следва да бъдат изплатени, съобразно предвидените от Търговския закон
условия и поредност.
В този смисъл
доводите на Н.А.П в
подаденото възражение по чл. 728 във
връзка с чл. 729 ТЗ са неоснователни.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че като е одобрил
окончателната
сметка за разпределение на
наличните в масата на несъстоятелността на „Б.“
ЕООД /в несъстоятелност/ суми,
представена на 12.11.2020 г., поставена на определеното място в
съда в законния срок и обявена в ТР на 18.11.2020 г., Пловдивският окръжен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260739 от 10.12.2020 г.,
постановено по т. д. несъстоятелност № 427
по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Препис
от определението да се изпрати за обявяване в Търговския регистър.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: