РЕШЕНИЕ
№ 12927
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110109010 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Б. срещу ЗАД
„фирма“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата
от 618,84 лв. (след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. на 06.02.2024 г.),
заявен като частичен от претенция в общ размер 1300,42 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” за имуществени вреди на
л.а „Шкода Октавия“, с рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие от 14.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от 17.02.2023 г. до окончателно плащане.
Ищецът твърди, че на 20.04.2021 г. е сключил с ответника договор за застраховка
„Каско“ за л.а „Шкода Октавия“, с рег. № ***. Поддържа, че в срока на действие на
застрахователната полица - на 14.05.2021 г., е настъпило застрахователно събитие –
автомобилът е бил ударен от градушка, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Поддържа, че на 25.05.2021 г. застрахователят му изплатил сумата от
499,58 лв., но същата била недостатъчна за възстановяване на автомобила. Счита, че
необходимата сума за ремонт на автомобила възлиза на сумата от 1800 лв., като след
приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 499,58 лв., сочи, че има
право да получи допълнително обезщетение в размер на 1300,42 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„фирма“, с който оспорва предявения иск като недопустим с твърдения, че между същите
страни, на същото основание и за същото искане има друго висящо производство, а именно
– по гр.д. № 26532/2022 г. по описа на СРС, 178 състав. Оспорва претенцията по размер.
Поддържа, че изплатеното на 25.05.2021 г. обезщетение в размер на 499,58 лв. покрива
изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания и неговата
възраст.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка, с което са причинени вреди на процесния лек автомобил; действителният размер на
вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие в предвидения срок.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и да докаже възражението си, че
изплатеното застрахователно обезщетение покрива изцяло вредите по процесния лек
автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и ответното дружество към момента на реализиране на риска; предявяването на
претенция от ищеца до ответника, по която последният е изплатил на ищеца сумата от
499,58 лв.
По делото е приет заверен препис от влязло в сила на 12.10.2023 г. Решение № 15208
от 19.09.2023 г., постановено по гр.д. № 26532/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, с което
„ЗАД фирма“ АД е осъдено да заплати на В. Б. Б. на основание чл. 405 КЗ сумата в размер
на 50 лв., предявена като частичен иск от вземане в размер на 1800 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ***, сключена между ищеца В. Б. Б. и ответника „ЗАД фирма“
АД, вследствие на настъпване на застрахователно събитие – градушка, което увредило
паркирания на 14.05.2021 г., около 17:20 часа в гр. Поморие, ж.к. „С.“, на паркинга пред бл.
***, лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ***, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право ( т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по
тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо в хипотеза, като тази - когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г.,
ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва да се вземат
предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г.
ОСГТК на ВКС. В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. се доразвива възприетото в
ТР № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК относно СПН при частичния иск, като в т. 3 се сочи, че
2
силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие, като обхваща основанието и
размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от
страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е
недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото
субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено
нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала
извън процеса.
Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно решение, с
което е уважен частичен иск на ищеца – застраховано лице срещу застрахователя, с оглед
разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със
СПН са установени правопораждащите факти на вземането на ищеца и неговото основание.
Предвид изложеното, всички правоизключващи възражения на ответника,
свързани с основанието на вземането на ищеца, валидността на договора за застраховка,
обектът на същата, отговорността на застрахователя и настъпване на застрахователното
събитие, като преклудирани не подлежат на разглеждане в настоящето производство.
В обхвата на доказване е единствено размера на исковата претенция, доколкото
СПН по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на
застрахователното обезщетение.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № ***, изчислен
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1168,42 лв. Вещото лице е пояснило, че
необходимото количество боя за един основен детайл е 0,28 л., а за един неосновен детайл –
0,08 л. Необходимите допълнителни материали са в размер на 80% от стойността на
бояджийските материали. Един литър боя към датата на ПТП е 280 лв. без ДДС. Вещото
лице е посочило, че към датата на застрахователното събитие -14.05.2021 г., процесният
автомобил е бил в експлоатация 16 години, 6 месеца и 20 дни, считано от датата на
първоначалната регистрация. Съгласно заключението стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № ***, изчислен на база средни
пазарни цени на труда от доверени сервизи, различни от официалния за марката сервиз към
датата на ПТП е 1110,82 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда /стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Предвид изложеното, съдът намира, че стойността, необходима за възстановяване
на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № *** следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на настъпване на процесното ПТП и възлиза на сумата от 1168,42 лв.
Сумата, равняваща се на стойността на увредените детайли по средни пазарни
цени към датата на ПТП следва да се намали с платеното от застрахователя обезщетение в
размер на 499,58 лв., както и със сумата от 50 лв., съгласно постановеното решение на СРС
от 19.09.2023 г., и разликата която съвпада с размера на частично предявената претенция от
618,84 лв. се дължи на застрахованото лице, на основание чл. 405 КЗ.
3
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 618,84 лв. (след допуснато изменение на иска в
проведеното на 06.02.2024 г. открито съдебно заседание).
По разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца В. Б. Б. следва да се присъди на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 730 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – заплатена държавна
такса, 200 лв. – депозит за САТЕ и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ст.К." № ***, да заплати на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*** “, бл. ***,
ет. ***, ап. ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 618,84 лв. (след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. на 06.02.2024 г.), заявен като частичен от
претенция в общ размер 1300,42 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско” за имуществени вреди на л.а „Шкода Октавия“, с рег. № ***,
вследствие на застрахователно събитие от 14.05.2021 г., ведно със законната лихва от
17.02.2023 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ст.
К.“ № ***, да заплати на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „***“, бл. ***, ет.
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 730 лв.- сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4