№ 8410
гр. С., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20211110140078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от етажните собственици в сграда,
находяща се в гр. С., ж.к. „O.K.“, бл. ***, вх. А, чрез управителя „Н.В.“ ООД,
представлявано от Д.Ч., срещу „Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД), с която са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото
на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на
ответника съответно за сума в размер от 3173,42 лв., представляваща цена на
доставена електрическа енергия в общи части на сградата, и за сума в размер от
1937,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, двете суми
начислени по фактури, издадени в периода 27.09.2014г. – 27.08.2015г., по партида
с кл. № ***********, открита за обект „етажна собственост – общи нужди“.
В исковата молба ищците твърдят, че процесните вземания са погасени с
изтичане на тригодишна погасителна давност от настъпване на изискуемостта им.
Поддържат, че поради неплащане на претендираните от ответника като дължими
суми електроподаването е било преустановено и същото не е възстановено и до
момента въпреки отправените от тях искания. С тези доводи обосновават правния
1
си интерес от търсената искова защита за признаване със сила на пресъдено
последиците на изтеклия давностен срок. Претендират да им бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът оспорва наличието на представителна власт на „Н.В.“ ООД за
процесуално представителство на ищците по предявените искове. По същество
посочва, че действително вземанията за исковите суми са погасени по давност, с
оглед на което признава исковете за основателни, но възразява, че не е дал повод
за завеждането им, поради което моли отговорността за разноски да се разпредели
в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, формира следните изводи:
Следва да се отбележи, на първо място, по възражението на ответника за
липса на надлежно овластяване на „Н.В.“ ООД да представлява ищците в
настоящото производство, че същото съдът намира за неоснователно. Видно от
представени протоколи от проведени на 29.10.2020г. и на 15.02.2021г. Общи
събрания на етажните собственици в процесната сграда, е взето решение за избор
на „Н.В.“ ООД за професионален домоуправител и са му предоставени
правомощия по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС във връзка с прието решение за оспорване по
съдебен ред дължимостта на начислени от ответника задължения за цена на
доставена електрическа енергия, като му е възложено да организира
процесуалното представителство пред съда, упълномощавайки за това адвокат. За
посочените решения няма данни да са били оспорени по предвидения за това ред
с конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС, поради което следва да бъдат зачетени,
доколкото тяхната законосъобразност не подлежи на преценка в рамките на
настоящото производство. Поради това съдът приема за надлежно упражнено
правото на иск от страна на ищците.
По същество на исковите претенции съдът съобразява, че в проведеното по
делото първо открито съдебно заседание от 23.11.2023г. ищците чрез
процесуалния им представител адв. К. отправят изрично искане до съда да
постанови решение съобразно направеното от ответника признание. Доколкото с
отговора на исковата молба ответникът признава изцяло предявените искове, а
ищците на свой ред са поискали постановяване на решение съобразно
признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, съдът
намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на
2
исковете, предвид признаването им от ответника за основателни.
По отношение на разноските съдът приема да е изпълнена хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът признава предявените искове и същевременно
няма данни да е дал повод за повдигнатия пред съда спор. В тази връзка съдът
констатира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищците да
са се позовали извънсъдебно на изтекла погасителна давност, респ. ответникът да
е отказал да приложи последиците на давността. Представената разменена между
страните кореспонденция обективира само отправено от ищците искане до
ответника за справка относно дължими суми по партидата на етажната
собственост и информация относно възможността за възстановяване на
прекъснатото електроподаване, но не и изрично искане за отписване на
задълженията като погасени по давност, поради което обстоятелството, че
ответникът е продължил да води по партидата като дължими начислените суми и
поради неплащането им е отказал да възстанови доставката на електрическа
енергия само по себе си не представлява повод за завеждане на исковете, а
единствено обуславя правния интерес от сезиране на съда. Поради това
направените от ищците разноски следва да останат за тяхна сметка, като им се
възложат в тежест и сторените от ответника разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в размер от 100 лв.,
определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване факта, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в рамките
на едно съдебно заседание и по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като освен писмени
други доказателства не са събирани.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от етажните собственици
в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „O.K.“, бл. ***, вх. А, чрез управителя „Н.В.“
ООД, представлявано от Д.Ч., срещу „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ***, бл. БМБЦ, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува
правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за
вземания на „Е.П.“ ЕАД съответно за сума в размер от 3173,42 лв.,
представляваща цена на доставена електрическа енергия в общи части на
сградата, и за сума в размер от 1937,48 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, двете суми начислени по фактури, издадени в периода
27.09.2014г. – 27.08.2015г., по партида с кл. № ***********, открита за обект
„етажна собственост – общи нужди“.
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „O.K.“,
3
бл. ***, вх. А, чрез управителя „Н.В.“ ООД, представлявано от Д.Ч., да заплатят
на „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Ш.“ № ***, бл. БМБЦ, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата от 100 лв. –
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4