№ ……….
Гр. В., ………………...
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Рачева
при
секретаря Марияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3565
по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба от М. ***, ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Д.
да се произнесе по заявление за административна услуга – заверка на
молба-декларация вх. № 9400-2222/12.11.2018 г.
Жалбоподателят
твърди, че на 12.11.2018 г. е подал молба-декларация до Кмета на Община Д. за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, с искане за заверка и
за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска
собственост на посочения поземлен имот. Тъй като към 10.12.2018 г. произнасяне
по искането му няма, счита, че е налице мълчалив отказ. Моли за отмяна на
мълчаливия отказ и за присъждане на направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – Кметът на Община Д. не изразява становище по спора.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
М.Р.М. ***
молба-декларация вх. № 9400-2222/12.11.2018 г., като е поискал същата да бъде
заверена в съответствие с изискванията на чл. 587 от ГПК, а именно, да бъдат
заверени удостоверения от отдел „Общинска собственост“ и отдел „Местни данъци и
такси“ във връзка с обстоятелството, че посоченият в молбата-декларация
поземлен имот с идентификатор
24565.502.1261 в гр. Д., ул. „Д. Ч.“ № 12 не е общинска собственост,
както и че същият е деклариран и записан на името на заявителя за целите на
ЗМДТ. Към молбата-декларация е представена скица на поземления имот, издадена
от СГКК на 26.10.2018 г., н.а. № 81, т. V, рег. № 4275, дело № 196/2000 г. и н.а. № 127, том І,
рег. № 1389, дело № 116/2008 г., и двата на Нотариус рег. № 225 по регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС – П..
Предвид
липсата на произнасяне по направеното искане, на 10.12.2018 г. М. е подал жалба
срещу формирания мълчалив отказ чрез Кмета на Община Д..
Съгласно
изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. на 19.03.2019
г., до датата на съдебното заседание липсва произнасяне по искането. От страна
на ответника не са представени доказателства за обратното.
Съдът
приема, че попълването
и заверяването на молба-декларация за обстоятелствена
проверка е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален
акт и заверяването е равнозначно на издаване на документ от значение за
упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тези
волеизявления представляват индивидуални административни актове и в това си
качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Срокът
за издаване на административни актове по чл. 21, ал. 3 от АПК е 7 дни от датата
на образуване на производството. Не се твърдят и не се установяват
обстоятелства, които да обосновават по-дълъг срок за произнасяне на
административния орган в друга от хипотезите на чл. 57 от АПК, в преписката не
е налично и уведомление по чл. 57, ал. 8 от АПК. Съответно исканият
административен акт е следвало да бъде издаден най-късно до 19.11.2018 г.
Непроизнасянето в този срок води до формиране на мълчалив отказ по смисъла на
чл. 58, ал. 1 от АПК, срокът за обжалването на който е едномесечен съгласно чл.
149, ал. 2 от АПК и тече от 20.11.2018 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е
подадена на 10.12.2018 г. от лицето, инициирало административното производство,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Със
заявлението е поискано извършването на административна услуга по смисъла на
пар. 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на АПК, вр. чл. 21, ал. 3 от АПК, доколкото заверката на молба-декларация за обстоятелствена проверка е
удостоверяване на факт с правно значение – наличие или липса на акт за общинска
собственост за имота по заявлението. Удостоверяването е за целите на
охранително производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Компетентен да
извърши удостоверяването е кметът на общината по местонахождението на
недвижимия имот съгласно общото правило на чл. 23, ал. 1 от АПК.
Исканата
административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК – издаване на
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Услугата се състои в удостоверяване
на определени обстоятелства в кръга на компетентността на органа, в установения
ред и форма. Компетентен да извърши проверката за осъществяване на фактически
състав на чл. 79 от Закона за собствеността и да прецени дали не са налице
пречки за придобиване на имота по давност, като съответно удостовери правото на
собственост или да откаже издаването на нотариален акт, е нотариусът.
След
като искането е направено от лице с установен правен интерес от извършването на
поисканата услуга, административният орган дължи произнасяне при условията на
обвързана компетентност. Административният орган, от когото е поискана административна
услуга, е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните
приложения и внесена такса. Отказът за заверка на молбата-декларация на
практика води до невъзможност за провеждане на обстоятелствена
проверка и за удостоверяване на правото на собственост на жалбоподателя
по реда на чл. 587 от ГПК.
По тези съображения съдът намира, че мълчаливият отказ за извършване на исканата административна услуга – заверка на молба-декларация е незаконосъобразен. Жалбата като основателна следва да бъде уважена. Тъй като естеството на оспорения пред съда акт не позволява той да реши сам делото по същество, следва преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган, който да извърши удостоверяванията в срок до 7 дни от влизане на решението в сила.
При този изход от производството в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството съдебно-деловодни разноски. Претендирани са 610 лева, от които 10 лева д.т. и 600 лева адвокатско възнаграждение. Възражение срещу размера не е направено, поради което претенцията следва да бъде уважена.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Д. по заявление от М. ***, ЕГН **********, за административна услуга – заверка на молба-декларация вх. № 9400-2222/12.11.2018 г. за снабдяване с нотариален акт по чл. 587 от ГПК за ПИ с идентификатор 24565.502.1261 в гр. Д., ул. „Д. Ч.“ № 12.
ИЗПРАЩА на Кмета на Община Д. преписката по заявление от М. ***, ЕГН **********, за извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация вх. № 9400-2222/12.11.2018 г. за снабдяване с нотариален акт по чл. 587 от ГПК за ПИ с идентификатор 24565.502.1261 в гр. Д., ул. „Д. Ч.“ № 12, в законоустановения срок съобразно указанията в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Д. да заплати на М. ***, ЕГН **********, сумата 610 (Шестстотин и десет цяло) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: