Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1596 16.11.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1650 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Г.Р.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против решение № 31 от 08.07.2020 г., постановено по НАХД № 33/2020 г. по описа
на Районен съд- Малко Търново.
В жалбата са наведени
доводи незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея е отбелязано, че при
изграждане на фактическите констатации от районния съд едностранчиво са оценени
само част от доказателствените източници и не са обсъдени твърденията на
жалбоподателя. Наред с това се сочи, че наказателното постановление е издадено
в нарушение на чл. 57 от ЗАНН, тъй като „е с № 4816/2019 г., а е с дата
12.03.2020 г.“, както и че в него е посочен грешен адрес на нарушителя. Наведени
са също доводи за субективна несъставомерност на деянието. По същество се иска отмяна
на решението и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 4816/2019 от
12.03.2020 г., издадено от и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, с което на
основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на касатора Г.Р.К.
административно наказание глоба в размер на 1920.00 лева, представляваща 200%
от митническата стойност на стоките, предмет на нарушението, а именно: тютюн за
наргиле „ADALYA“ в потребителски опаковки по 1000 грама- три кутии с обща продажна
цена 960 лева, и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети тези стоки в полза
на държавата. В мотивите на съдебното решение е прието, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Прието е, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на
нарушението и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя.
Според настоящия
касационен състав, решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 24.11.2019 г. около 14.45 часа на Митнически
пункт „Малко Търново“, трасе вход, е пристигнал лек автомобил марка „БМВ“ с
рег. № В 52 36 ВР, управляван от касатора Г.Р.К., пътуващ от Република Турция за
Република България. След отрицателен отговор от страна на последния на
зададения от митнически служител въпрос дали има нещо за деклариране, била извършена
проверка на автомобила. В хода на проверката били открити в багажника на
автомобила три кутии с по 1000 грама тютюн за наргиле „ADALYA“. Стоките били
задържани от митническите органи и продажната им цена била определена от
комисия по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
регистриране на цените на тютюневите изделия.
В хода на административнонаказателното
производство К. е дал писмени обяснения, с които е заявил, че е закупил тютюна
на „Египетския пазар“ в Истанбул за себе си и за приятели, но не му е било
известно какво количество е позволено да пренесе през границата.
В нормата на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ е предвидено административно наказание за лице, което пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не съставлява
престъпление. В ал. 3 са предвидени квалифицирани състави, с оглед средството
или предмета на нарушението- когато за извършването му е използвано превозно
или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са
акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки. В случая признаците от
състава на нарушението са налице. Превозваните от касатора акцизни стоки-
тютюневи изделия не са декларирани пред митническите органи. От данните по
делото е видно, че същите са в количество, надвишаващо нормата от 50 грама за
безмитен внос, посочена в чл. 51а, ал. 4, т. 4 от ППЗДДС, която на основание
чл. 41 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. не се облага
с вносно мито. Ето защо съдът приема, че законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора.
В касационната жалба
се сочи, че при изграждане на фактическите констатации районният съд
едностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници.
Тези доводи също са неоснователни. Оценката на събраните в производството пред
районния съд доказателства е извършена в съответствие с изискванията на чл.
107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното
постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е извършил цялостна
преценка на доказателствата и е формирал обосновани изводи по съществото на
спора. Неоснователни са също доводите за допуснати процесуални нарушения при
издаване на наказателното постановление. Номерът на наказателното постановление
е идентичен с номера на административнонаказателната преписка, а
обстоятелството, че то е издадено през следващата календарна година е
ирелевантно, доколкото е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Обстоятелството,
че в наказателното постановление е допусната грешка при изписване адреса на
нарушителя, не съставлява основание за отмяна на наказателното постановление. Така
допуснатото нарушение не е съществено, доколкото не засяга процесуалните права на
нарушителя (наказателното постановление е връчено на последния и той е упражнил
в законоустановения срок правото си на жалба).
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания. Ето защо
обжалваното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалния
закон, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 31 от 08.07.2020 г., постановено по НАХД № 33/2020 г. по описа на Районен
съд- Малко Търново.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.