О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1915 , 08.07.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото
заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра
Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д.№ 1372 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение
№ 790 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 8516 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
на РБ, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на А.Т.
Статиев, ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от общо 1574.79 лв., представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд – общо 225.23 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него, като “Водач
на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” – гр. Несебър към РД
“ПБЗН” – Бургас, за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1575 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане; сумата 214.09 лв. – обезщетение за забавено плащане за
времето от 30.12.2016г. до 02.10.2019г., както и сумата 350 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
С
решението Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, е осъдена да заплати по сметка на РС - Бургас
сумите за разноски в размер от 200 лева
за възнаграждение на вещо лице и държавна такса в размер на 112.99 лева.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с
която се обжалва Решение № 790 от 02.03.2020 г. по
гр. д. № 8516 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Бургас. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с
което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано
Сочи се, че е
неправилен изводът на съда за приложението на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
0,143. Навеждат се доводи, че същата е загубила действието си с влизане в сила
на Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5450/2016г. На второ място се излагат съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която е преизчислил
положения нощен труд с коефициент 1,143. Изложени са и теоретични постановки
относно юридическия характер на възнаграждението за извънреден труд, като се
твърди, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е
регламентиран в ЗМВР, като не е налице препращане към КТ. Твърди се, че спрямо
правилата, действащи в системата на МВР сътношението между дневен и нощен труд
е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Цитирана е практика
на Районен съд-Ловеч, Окръжен съд- Ловеч и Окръжен съд- Ловеч, както и Решение
№55/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №5169/2014 г. в смисъла, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не е
приложима по отношение на служителите на МВР. Посочено е че с писмо рег. №8121р-17549/04.10.2019
г. на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предоставена писмена
консултация от проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал. 1, във
вр. ал. 3 от ЗМВР и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., като същото становище е приложено към въззивната
жалба.
Твърди се, че дори и
да се допусне преизчисление на часовете нощен труд с коефициент 1.143, то това
не може да служи за генериране на извънреден труд, доколкото от ищеца се
претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на
24-часовите му дежурства.
Оспорват се изводите
на назначената от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, като се излагат
съображения че неправилно съдът е кредитирал нейните изводи, при наличието на
разминаване между предмета на същата и исковата претенция. Сочи се, че още в
отговора на исковата молба, въззиваемата страна е възразила срещу основанието
за извършване на експертиза, както и срещу третия поставен към нея въпрос, с
оглед неправилното му формулиране като е акцентирала върху обстоятелството, че
при евентуалното преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се
формират часове извънреден труд. Навеждат се твърдения, освен това, че вещото
лице не е отговорило на втория въпрос, включен в предмета на експертизата по
начина, по който е бил формулиран, тъй като същата е посочила общия брой часове
положен от въззивника нощен труд, без да държи сметка, че той е по-голям от
този положен по графици за дежурства.
При условията на
евентуалност се иска от въззивната инстанция, ако съдът не възприеме така
изложените доводи и не отхвърли иска изцяло, да вземе предвид, че през периода
01.01.2018г. – 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване
на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно
редакцията на чл.9г през този период от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските.
Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С въззивната жалба е
направено искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасянето с решение на ГО на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020г. Същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като
съгласно тълк.дело № 8/2013г., образуваното пред
ВКС тълкувателно дело никога не може да има обуславящо за спора значение,
защото по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК такова значение може да има само
дело относно конкретно правоотношение, а не дело, което би завършило с
постановяване на задължителна тълкувателна норма относно приложими по
конкретните дела правни норми. Висящото тълкувателно дело не е основание
първоинстанционен или въззивен съд да абдикират от задължението си по свое
вътрешно убеждение да разрешат съответните материалноправен или
процесуалноправен въпрос, по който има противоречива практика и е образувано
тълкувателно дело, но все още не е постановено тълкувателно решение, което да е
задължително за всички съдилища. Не може да се приеме, че след образуване на
тълкувателното дело правната разпоредба, приложима по конкретното дело и
предмет на производството по постановяване на тълкувателно решение пред ВКС
става неясна или добива неяснота, която дотогава не е имала, така че
правомощието на инстанционния съд да я тълкува бива парализирано. Обратното би
представлявало временен отказ от правосъдие, който е недопустим. Връзката на
обусловеност, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК е съотношение между две
правоотношения, което налага спиране на обусловеното дело, с оглед изчакването
на формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на
обуславящото дело. Следователно чл.229,
ал.1, т.4 ГПК не е някаква обща норма, която позволява спиране на гражданско
дело, когато съдебен акт на съд по друго дело би имал някакво правно действие,
което да обвързва съда по спираното дело, била тя сила на пресъдено нещо,
конститутивно действие, задължителност на установяване на определени факти и др.
Именно затова и чл.292 ГПК урежда конкретно основание за спиране на гражданско
дело, висящо пред ВКС, поради образувано тълкувателно дело по приложим по
делото закон. Ако чл.229, ал.1, т.6 ГПК бе обща норма, която позволява спиране
на гражданско дело поради някакво възможно “влияние” или “действие”, което решението по друго дело би оказало върху
фактическите или правните изводи по делото, чието спиране се иска, то чл.229,
ал.1, т.6 ГПК и чл.292 ГПК биха били излишни.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата А.Т.С., с който се оспорва изцяло въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския районен
съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.
Твърди се, че липсата
на изрична норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се
съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи се, че трудовото законодателство дава
право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за
нощния си труд, а от друга – задължава работодателите за преизчисляват нощните
часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран. В подкрепа на тези аргументи се цитира Решение № 311/08.01.2019г. по гр. д. № 1144/2018г. на ВКС, IV ГО.
Не са заявени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
С оглед на изложеното и на основание
чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с
която се обжалва Решение № 790 от 02.03.2020 г. по гр.д. № 8516 по описа за
2019 г. на Районен съд – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
от въззивника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР искане
за спиране на производството по в. гр. д. № 1372/2020г. на
основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК.
ВНАСЯ в. гр. д.№
1372 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 16.06.2020г. - на 20.07.2020 г. от
09.50 часа.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.