№ 450
гр. Дупница, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100455 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
срещу Т. Г. Б..
Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон
България имало сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
18882828 от 11.10.2021г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 679,43 лв.,
който следвало да бъде върнат на 24 равни месечни погасителни вноски до 01.10.2023г.
Заявява, че ответникът преустановил плащанията по кредита, като останали незаплатени
следните суми: 604,15 лв. – непогасена главница, 104,39 лв. – договорна лихва за периода от
01.02.2022 г. до 01.10.2023 г. и 101,85 лв. – мораторна лихва за периода от 02.02.2022 г. до
26.10.2023 г. Поддържа, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022г. и приложение № 1 към него от 11.07.2022г., кредиторът прехвърлил
на ищеца вземанията си по процесния договор. Моли за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответната страна дължи посочените суми, за които твърди,
че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законна лихва върху
претендираната главница за периода от подаване на заявлението – 26.10.2023г. до изплащане
на вземането.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК заявява, че не знае да е
взимал кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
1
страна следното:
От приложения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
18882828 от 11.10.2021 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. - клон България, е видно, че между страните е постигнато съгласие по силата на което
последният е отпуснал кредит в полза на ответника в размер на 569,99 лв. Съгласно
договора, ответникът дължи и лихва в размер на 17,96 % и годишен процент на разходите –
19,52 %. Съгласно погасителния план, включен в договора, кредитът подлежи на връщане на
24 равни вноски, всяка в размер от 33,74 лв., като крайният срок за връщане на кредита е
01.10.2023г.
От съдържанието на договора е видно, че същият е бил предназначен за закупуване на
смартфон Xiaomi, което се е и осъществило видно от приложения платежен документ (л. 14),
т.е. отпуснатият в полза на ответната страна кредит е бил усвоен на посочената в документа
дата – 11.10.2021г..
От приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.
и Приложение № 1 към него е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон
България е прехвърлило в полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземанията си към ответника Т. Г. Б..
От приложеното пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон
България е видно, че последният е упълномощил ищецa от негово име да уведомява всички
длъжници по вземания, които са предмет на договора за цесия.
От приложеното уведомително писмо (л. 15) е видно, че кредиторът е отправил
изявление за уведомяване на ответника относно сключената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по договор за кредит, сключен с
ответника; предаването на сумата на ответната страна (т.е. усвояването на заема в
претендирания от ищеца размер) и изискуемостта на претендираните вземания;
възникването и размера на задължението за възнаградителна лихва; изпадането на длъжника
в забава и размера на претендираната мораторна лихва, както и че задълженията на
ответната страна по процесния договор са били предмет на договор/и за цесия, в резултат на
което същите са придобити от ищеца, както и че ответникът е надлежно уведомен за
цесията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
2
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между ответника и цедента
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон България е имало сключен договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-18882828 от 11.10.2021 г., по силата на който в
полза на ответника е отпуснат заем в размер на 569,99 лв., която сума е фактически усвоена
от ответника чрез закупуване на уговореното устройство.
За разликата над посочената сума от 569,99 лв. до пълния предявен от ищеца размер
604,15 лв., предявеният иск се явява недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че както в заповедното производство, така и в
исковото, съдът е сезиран единствено с иск за връщане на отпуснатата като кредит главница,
без предвидените в договора застрахователни премии (чл. 6, ал. 2 ГПК). Следователно, дори
и ищецът да е увеличил размера на претендираната главница с дължимата по договора
застрахователна премия, присъждането на такава е обусловено и от своевременното
въвеждане на твърдения, срещу които ответникът да е в състояние да се зашити. С други
думи, след като в договора за кредит вземането за застрахователна премия е предвидено
като отделно от това за „общ размер на кредита“ и след като ищецът не е предявил
претенция за застрахователна премия, възникването на такова вземане не подлежи на
обсъждане от съда.
Намаленият размер на главницата несъмнено се отразява и на размера на дължимата
възнаградителна лихва. В случая размерът на главницата намалява с 5,65 %, поради което на
основание чл. 162 ГПК, в приблизително същото съотношение следва да се намали и
дължимата възнаградителна лихва. Следователно предявеният иск за договорна лихва за
периода от 01.02.2022 г. до 01.10.2023 г. следва да се уважи като основателен до сумата от
98,49 лв., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 104,39
лв.
С оглед акцесорния характер на претенцията, на основание чл. 86 ЗЗД, частично основателен
се явява и искът за мораторна лихва върху уважената главница, която за процесния период
от 02.02.2022 г. до 26.10.2023 г.. съдът намира, че е в размер на 96,09 лв. (определен при усл.
на чл. 162 ГПК). За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 101,85 лв. искът
за мораторна лихва подлежи на отхвърляне.
От приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. и
Приложение № 1 към него е видно, че вземанията на заемодателя са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В съдебната практика се приема
безпротиворечиво, че длъжникът се счита надлежно уведомен за цесията с получаване на
уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство също следва да се
съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.,
ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.).
По изложените съображения като основателни следва да се уважат предявените искове за
следните суми: 569,99 лв. – неплатена главница, 98,49 лв. - договорна лихва за периода от
3
01.02.2022 г. до 01.10.2023 г. и 96,09 лв. - мораторна лихва за периода от 02.02.2022 г. до
26.10.2023 г., като за разликата над тях до пълния предявен размер исковете подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 23,58 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 47,16 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
23,58 лв. – държавна такса за исковото производство и 94,32 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй
като не са представени доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Т. Г. Б.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Рила, ул. *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4
следните суми: 569,99 ЛЕВА – непогасена главница по сключен между Т. Г. Б. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - клон България договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-18882828 от 11.10.2021г., вземанията, по който са прехвърлени с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. и Приложение № 1 към него
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2023г. до окончателното плащане, 98,49 ЛЕВА -
договорна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.10.2023 г., 96,09 ЛЕВА - мораторна лихва
за периода от 02.02.2022 г. до 26.10.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за разликата над уважения размер от 569,99 лв. до пълния предявен размер от
604,15 лв., иска за договорна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.10.2023 г. за разликата
над уважения размер от 98,49 лв. до пълния предявен размер от 104,39 лв., както и иска за
мораторна лихва за периода от 02.02.2022 г. до 26.10.2023 г. за разликата над уважения
размер от 96,09 лв. до пълния предявен размер от 101,85 лв., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1871/2023 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Т. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. Рила, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 сторените по делото разноски, както следва: 23,58
ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 47,16 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 23,58 ЛЕВА – държавна такса за исковото
4
производство и 94,32 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5